Кога се прояви характера на детето ви?

  • 2 649
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 38 900
Може да не ви се вярва, но още докато бях бременна.
Всъщност тогава, като ме разбиваше от ритници, все още не си давах сметка какво чудо ще е.
След това тръгна да се ражда по-рано.
И оттогава си е все такава - с главата напред, бърза и не мисли, джаста-праста.
Но и много отворена и дружелюбна.
И голям инат.

# 16
  • Мнения: 50
Забравих да кажа,че някои мои черти се проявиха още на 2.

# 17
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ами от момента в който бяхме изписани от болницата и се прибрахме у дома...

# 18
  • София
  • Мнения: 62 595
Като се замисля сега, своеобразна проява на характера имаха още през последните месеци на бременността. Всеки от тях мърдаше по различен начин, с различна сила, усещаше се по движенията кой е по-пъргав, кога спи, кога е буден. И в общи линии, колкото подвижни бяха преди да се родят, така са и сега. А в момента, в който се поосвестиха след раждането, започнаха с проява на повече черти на характера - едното бебе беше и сега е по-съзерцателно, другото не го свърта на едно място и така за всичко.

# 19
  • Мнения: 636
Ние с партньора ми имаме сериозни проблеми с характера на сина ни. Той е на 1.8 г., но е абсолютно неконтролируем - нито с добро, нито с лошо. То са едни кански писъци, тръшкане по земята и сърдене за всичко. Не иска нищо да учи или да повтаря, още по-малко да му се показва каквото и да е! Не иска да яде нищо освен тесто и захар. Страшен инат. Просто не знам какво да правя, всъщност ще го водя на детски психолог. Днес проучвах къде и при кого. Не знам дали ние не ставаме за родители или и аз не знам какво вече.
Някакси не мога да приема, че тези неистови писъци са просто характер, период или нещо друго. За мен те са си сериозен поведенчески проблем! Ако някой може да сподели опит в справянето с подобно поведение при такова малко дете, ще съм благодарна!

Спокойно  Grinning Много деца се държат по този начин. Спокойствие, търпение и любов!

# 20
  • Мнения: 2 908
Между 2-3 години при повечето деца се наблюдава "бебешки пубертет". Това не значи,че си показва характера...Е, моята го показа след това-инат до дупка, ама не се и учудвам-няма на кой да се метне по генетична линия... ooooh! Като каже-не, значи не-не вървят говори, уговорки, молби, пляскане, наказание, хитрости, нищо не върви. И при мен, и при баща и е същото. Rolling Eyes

# 21
  • София
  • Мнения: 38 900
По време на "бебешкия пубертет" се чудех аз ли съм луда, детето ли е за доктор!
Това въобще не се брои. Пък има хиляда други теми по тая тема.
Като оформяне на характера с определени черти и модели на поведение мисля, че се вижда ясно около 5-6-7 години.
Сега започват да влагат някаква мисъл в игрите, да проявяват малко хитрост, да се вижда как едното дете постига това, което иска по един начин, другото по друг и т.н.

# 22
  • Мнения: 21 649
Бебешкия пубертет не е обект на тая тема, нито различните типични възрастови проявления.
А уникалните особености на вашето дете, чертите на неговия характер.

# 23
  • Варна
  • Мнения: 957
Бебешкия пубертет не е обект на тая тема, нито различните типични възрастови проявления.
А уникалните особености на вашето дете, чертите на неговия характер.

Да, така разбрах темата.
Започнаха да ги проявяват веднага, щом намериха начин да се изявят - типично техни си, странни неща, дето ги няма у мен, ни у бащите им, ни у близките роднини. По-скоро има ги, но се проявяват в някаква странна мешавица и ето ти - нов човек, въпреки нашият пример, възпитание, щения. Изумително е на моменти, в други ме вбесява!

# 24
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 402
Аз незнам как точно да отговоря. Според мен децата се раждат с определен характер, който се дооформя от възпитанието, средата и "дразнителите". Не вярвам, че децата се раждат като "бели листи" и ние пишем върху тях. Раждат се с генетично натрупана информация. Не вярвам и че всички деца се раждат добри и сладки (съжалявам ако звучи неприятно).

Специално моят син беше супер кротко и спокойно бебе. На около 2 годинки откри собственото си "АЗ", малко по-късно започна да проявява характерни за възрастта си изблици. Често казване на "няма" и игра на нерви с мен. Слава Богу, това отшумя. Справихме се не без участието на страхотната му учителка (от градината). Сега пак стана кротък, разбран. Наследственно (или от зодията) е , че е страшно любопитен, никога не прави само едно нещо, вечно бягащ (вече леко укротен). Мъжът ми е бил такъв, баща ми също.
Другото което забелязвам е, че уморена ли съм, нервна, сприхава, неконцентрирана - синът ми става по-буен. Ако съм спокойна - той е 2 пъти по-спокоен.
Така, че за характера му ми е рано да говоря. За сега расте спокойно, любвеобвилно и добро дете. С времето характерът ще се види. Ще ви отговоря със сигурност след около 15 години  Laughing

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт