Как се справяте с носталгията?

# 30 6 ноем. 2005, 19:50 ч.

Мнения: 934

Май не се справям - яде си ме!
Обаждам се на най-добрата ми приятелка там, и си говорим, все едно, че за последно сме се виждали вчера.
Пия виртуално кафе във форума.
Отдавам се на спомени (паметта услужливо филтрира лошото и оставя доброто).
Мдаааа, такива ми ти работи... пуста носталгия!

# 31 7 ноем. 2005, 11:20 ч.

Мнения: 3 423

Носталгия няма, има чувство на праzнота,
че семейството ми не е наблиzо, та да ги пощипвам,
zелувам, драzня, да вечерям с тях и да слушам
как баща ми свири на хармоника или да танzуваме
по праzниците танго. Само това ми липсва.
Иначе като се zастоя дългичко в БГ, се улавям,
че ми липсва дома и калабалъка тук, в Германия.

# 32 7 ноем. 2005, 11:56 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

първите 3 дни от първия ми престой в 4ужбина се скъсах от рев и изпаднах в депресия. за това си казах , 4е ако искам да остана, трябва да се взема в ръце и спрях. и сега като 4уя народна музика ми се стяга гърлото.
малко гадно е , но поради тази при4ина избягвам да слушам Бг музика и дори сателитната не гледам ве4е. действат ми на емоциите и все се ядосвам за нещо ,което става в БГ.
4ета сайта на БТВ.
не мога да живея непрекъснато м/у двата свята. така винаги ще съм по средата, във въздуха някъде, и няма да мога да се приспособя. както се о4ертава живота ми ще мине тук, но винаги ще си остана българка.....не е толкова лесно, колкото си мислят хората.

# 33 21 ян. 2006, 15:42 ч.

Мнения: 1 049

Първата година беше кошмар ревях и звънях на всички в България Cry

После си намерих работа купихме си къща роди се Кристиян Peace

Исталирах сателит с български програми Hug

Купих си комрютър и всяка вечер си приказвам с приятели и близки по интернет все едно съм във Варна newsm44

А и се запознах с други българи тук и се събираме когато можем newsm68

А пък и намерих и италянски приятели и като ги омеша с българи става голямо шоу newsm44

Е поне веднъж годишно си ходя newsm10

# 34 22 ян. 2006, 07:12 ч.

Мнения: 49

Говоря си с майка ми всеки ден, идвам тук, във форума, да ми лъхне на българско Hug

Като ми домъчнее много, пускам новините или въобще нещо от БГ, което да ми напомни за абсурда в държавата ни, и защо поначало се махнахме оттам. Поглеждам сина си, който расте като малък принц и на когото тук мога да осигуря всичко, за разлика от БГ. И ми минава. Единственото, което все още не мога да преодолея е българския химн - ей, като го чуя реввам като магарица Embarassed

А, и песента "Я кажи ми, облаче ле бяло". Американско гражданство може да взема, но американка няма да стана. Дано успеем да възпитаме и детето като българче. Проклети да са некадърните ни управници, дето ни прогониха от родината ни!

# 35 24 ян. 2006, 22:53 ч.

Мнения: 163

Аз си пиша с близките по интернета и това което ме крепи е че винагси си казвам "другата година" си ходя до БГ и гледам снимки. Heart Eyes

Причина:

Причина: