...където 'мръсница' е в смисъл на нечистофайница 
Не съм от жените, които успяват да почистят, подредят, сготвят, обгрижат децата и мъжа, да работят и едновременно с това да имат свободно време и спокоен нрав. Понеже не успявам да свърша всичко накуп, някои неща трябва да се жертват.
Не съм избирала съзнателно, но по стечение на обстоятелствата и поради особености на характера ми (като силна неприязън към домакинската работа) - в моя случай падна жертва домакинстването и доброто поддържане на дома в изряден вид.
Има неща от него, които върша без проблем, например пране и простиране, но други, като гладене, ме потрисат искрено.
Ако успея да изчистя (чутовен подвиг!), рядко успявам и да разтребя в същото време. Когато положа титанични усилия и разтребя, къщата ми има вида, за който хората казват 'поразхвърляно е у нас, извинявай' просто не ми се получава с лекота; за да докарам наистина прибран и спретнат вид, ми трябват много, много усилия, време и нерви. Майка ми често ми натяква за разхвърляната къща или многозначително върти очи, ако съм й казала нищо да не казва вече; даже не искам да знам какво би казала баба ми, ако влезе у дома без предизвестие.
Не, че никога не успявам да докарам къщата в приличен вид, но е рядко, трудно ми е и е изключително за кратко - все едно у дома живеят не мъж и седемгодишно (бебето още не го обвинявам), а отбор хуни. Ден до два - и нито помен от разтребването или чистенето, а аз все пак нямам желание постоянно това да правя, за да има всичко нормален вид.
Напоследък се замислям все повече за жена, която да идва да помага в домакинството за особено неприятните ми неща - най-вече чистене и гладене. Но чисто технически - как се прави това? Само веднъж съм викала жена така преди години; беше много готино, защото свърши куп неща вместо мен, но през цялото време ми беше адски смутено. Тази жена сега не ми ли цъка зад гърба - гледай я, млада жена, а къщата си не може да изчисти, че жена вика! Ц, ц, гледай колко запуснато е станало тук, ужас, тези хора как живеят... Тя може и нищо такова да не си е помислила, но аз имах едно особено чувство, че ме осъжда - и сега продължавам да го имам, че ако викна жена, значи съвсем ясно заявявам, че съм провал в домакинството (че сме провал, защото домакинстваме заедно, но все пак в момента аз съм по майчинство) и не мога да се справя с това, с което хиляди жени и мъже се справят всеки ден... Знам, разбира се, всякакви теории и мнения от сорта на, парите са си мои и ще ги харча както си искам, нормално е човек да потърси помощ отвън, за да не бъхта по цял ден в домакинстването и прочее и прочее, но все пак...
Как се държи човек с домашна помощница? Докато тя чисти - няма ли вътрешен подтик от срам да подхване и той да чисти, защото иначе е супер странно някой друг да ти чисти къщата, а ти да седиш с крака на дивана? И в тоя случай не е ли викането на домашната помощница напразно, защото наистина, тя ще свърши неща, но в крайна сметка от срам ти ще чистиш, и пари ще дадеш накрая, т.е. основната цел е изчезнала? Трябва ли да й се предложи кафе и сладки приказки и няма ли неловко чувство в такъв момент? Ами ако не си доволен от това, как е свършила нещо - как й казваш, без да я обидиш?
Помогнете с размисли по темата... не съм решила още дали се предавам или ще опитам да въведа някаква система, с чиято помощ да се справям сама, но при всички положения ще ми е интересно да видя какво мислите вие и дали има още много анонимни мръсници като мен
Не съм от жените, които успяват да почистят, подредят, сготвят, обгрижат децата и мъжа, да работят и едновременно с това да имат свободно време и спокоен нрав. Понеже не успявам да свърша всичко накуп, някои неща трябва да се жертват.
Не съм избирала съзнателно, но по стечение на обстоятелствата и поради особености на характера ми (като силна неприязън към домакинската работа) - в моя случай падна жертва домакинстването и доброто поддържане на дома в изряден вид.
Има неща от него, които върша без проблем, например пране и простиране, но други, като гладене, ме потрисат искрено.
Ако успея да изчистя (чутовен подвиг!), рядко успявам и да разтребя в същото време. Когато положа титанични усилия и разтребя, къщата ми има вида, за който хората казват 'поразхвърляно е у нас, извинявай'
просто не ми се получава с лекота; за да докарам наистина прибран и спретнат вид, ми трябват много, много усилия, време и нерви. Майка ми често ми натяква за разхвърляната къща или многозначително върти очи, ако съм й казала нищо да не казва вече; даже не искам да знам какво би казала баба ми, ако влезе у дома без предизвестие.Не, че никога не успявам да докарам къщата в приличен вид, но е рядко, трудно ми е и е изключително за кратко - все едно у дома живеят не мъж и седемгодишно (бебето още не го обвинявам), а отбор хуни. Ден до два - и нито помен от разтребването или чистенето, а аз все пак нямам желание постоянно това да правя, за да има всичко нормален вид.
Напоследък се замислям все повече за жена, която да идва да помага в домакинството за особено неприятните ми неща - най-вече чистене и гладене. Но чисто технически - как се прави това? Само веднъж съм викала жена така преди години; беше много готино, защото свърши куп неща вместо мен, но през цялото време ми беше адски смутено. Тази жена сега не ми ли цъка зад гърба - гледай я, млада жена, а къщата си не може да изчисти, че жена вика! Ц, ц, гледай колко запуснато е станало тук, ужас, тези хора как живеят... Тя може и нищо такова да не си е помислила, но аз имах едно особено чувство, че ме осъжда - и сега продължавам да го имам, че ако викна жена, значи съвсем ясно заявявам, че съм провал в домакинството (че сме провал, защото домакинстваме заедно, но все пак в момента аз съм по майчинство) и не мога да се справя с това, с което хиляди жени и мъже се справят всеки ден... Знам, разбира се, всякакви теории и мнения от сорта на, парите са си мои и ще ги харча както си искам, нормално е човек да потърси помощ отвън, за да не бъхта по цял ден в домакинстването и прочее и прочее, но все пак...
Как се държи човек с домашна помощница? Докато тя чисти - няма ли вътрешен подтик от срам да подхване и той да чисти, защото иначе е супер странно някой друг да ти чисти къщата, а ти да седиш с крака на дивана? И в тоя случай не е ли викането на домашната помощница напразно, защото наистина, тя ще свърши неща, но в крайна сметка от срам ти ще чистиш, и пари ще дадеш накрая, т.е. основната цел е изчезнала? Трябва ли да й се предложи кафе и сладки приказки и няма ли неловко чувство в такъв момент? Ами ако не си доволен от това, как е свършила нещо - как й казваш, без да я обидиш?
Помогнете с размисли по темата... не съм решила още дали се предавам или ще опитам да въведа някаква система, с чиято помощ да се справям сама, но при всички положения ще ми е интересно да видя какво мислите вие и дали има още много анонимни мръсници като мен
. Идва, обясняваш какво как искаш да е - и да се оправя. Ти какво искаш- тя да чисти, а ти да я гледаш 
Нали затова гледам да си хвана шапката и да изляза, за да не се разчистя и аз.
Да не се обидиш сега 
Аз помислих, че темата е някаква пикантерия със сексуални закачки, пък то за чистене!
