Клуб на анонимните мръсници*

Аз на моя никакви кусури не мога да му намеря относно чистене. Педанта в къщата е той, а не аз. Има луна в Дева и всичко което прави трябва да е изпипано до най-малкият детайл, като по конец. Аз действам по отгоре -отгоре. Доста съм разхвърляна и той върви по мене да прибира чорапите ми от пода

Боже, добре че надзърнах все пак в темата, та да се запиша..
Ненавиждам да чистя, но от време на време се прежалвам.
Не съм и от най-подредените - обратен резултат на манията ма майка ми за свръхподреденост и чистота..
Просто се втрисвам като си представя, че ще робувам на някакъв си ред и тн..

Имам домашна помощница.
Намерих си я тук, от форума. Много я харесвам, защото е интелигентна и приятна.
Идва 1 път седмично - казвам и на какво да наблегне и излизам.
Последния път ме хвана срам щото беше адски мръсно - и затова й оставих повече пари.
Иначе - ако се хвана..сама излъсквам всичко в пъти по-добре. Но не се случва често и затова не придирям много-много.

Че то било като при секса! 

Ъ, щях да се абонирам, ама то било за друг сорт мръсници

Бу, и аз бях с твоите притеснения, но отминава - е, първите един-два пъти като идваше жената да чисти поразтребвах отгоре-отгоре, после привикнах.

Аз затова,от пералнята-вьрху леглата им...щат,не щат ,прибират си ги...нали все някьде трябва да спят.   

И понеже психологически не мога да вьзприема мисьлта за чужд човек у дома,сьм осьдена сама да си вьрша всичко...        

Хахха, и аз така правя - пльосвам дрехите на мъжа ми върху неговата половина от леглото и той ги събира и... ги връща обратно на дивана за да си легне  Даже единия път беше толкова сънен, че си беше легнал направо върху тях и дори не беше разбрал  Резултатът беше - перфектно изгладени тениски и чорапи 

Бу, ползвала съм услугите на жена, която е идвала веднъж-два пъти в месеца да почисти цялата къща, за да мога по-лесно да  я подържам в един период, в който ми беше доста трудно. И сега чат-пат я викам инцидентно, ако ми предстои някакво по-тежко роднинско парти или гости.....Вярно, това е не е непозната жена, тя чисти офиса на близки мои роднини вече 10 години. Ще ти кажа, че най-доброто отношение е уважението към жената и работата й. Тя идва да почисти у вас и затова ще получи пари. Т.е отношенията са чисто делови. Не виждам какви драми, какви срамове и прочее те тресат. От теб се иска единствено да разтребиш и да осигуриш достъп на жената до местата, които искаш да бъдат почистени. Позволи й да си заработи парите и не се прави ненужно на благодетел. С това, което ти ще й оставиш и с всички надници, които жената събира от клиентите си, тя си докарва месечния доход. Не виждам смисъл от кафета, сладки и прочее, освен ако не държиш да си губите взаимно времето - ти нейното, тя  -  твоето. Поне жената, която ми помагаше, си беше разпределила деня така, че след 2 часа при мен си имаше друг ангажимент на друг адрес. Представи си да тръгнем да мятаме кафета и сладки....Единстеното, което съм си позволявала е няколко неформални приказки докато се подготви за работа и няколко на изпроводяк. Ако не си доволна, естествено че й казваш. Изобщо това са отношения предимно служебни и не виждам никакъв смисъл от ненужно фамилиарничене. Уважение - да, но дотук. Просто теб те тресат излишни предрасъдъци...

Много обичам да ми е чисто, не толкова подредено, а чисто. Но не смогвам. Също така ми е малко... неприятно друг да чисти не по моя метод.
Сега се преместихме в нова къща и викнахме жена да почисти с ясната идея, че после аз ще си мина основните неща. Безкрайно се разочаровах. Виждаше се, че е чистено, но не както аз бих искала и след нея пак чистих. Не съм перко на темата "чистотта", но например чистила тоалетната, без вратат и казанчето  . Е, като хванеш нещо свърши го... или аз не съм у ред?  И понеже вече ми е трудно да грабна парцала и да чистя като луда, камо ли да се навеждам нон стоп, чистя в крачка. Виждам нещо, опс веднага го почиствам. И така смятам да я карам занапред... Много по-неблагодарно е, понеже никога няма да е добре изчистено, но... и помощ не бих викнала повече. Не ме интересува какво ще си цъка, а ме е яд да давам пари на вятъра и да разчитам, че нещо е свършено. Само се изкушавам за гладенето дали да не пробвам отново.

Идваше у нас една жена, непосредствено след като се роди синът ми. Първо, че с двете деца хич не ми беше лесно /дъщеря ми изпадаше в кризи на ревност и се налагаше понякога да има още една ръка, която да подхване бебето, докато аз се оправям с първородната/. Второ, че пак бях родила със секцио и не беше препоръчително да се претоварвам /стигаше ми катерето с количка и две деца до третия етаж без асансьор, носенето на пазарски торби и ей такива малки задачки-закачки/.
Така. Обаче! На втория месец след като жената дойде у нас и аз взех да се окопитвам, успях да внеса ред в режимите на децата, поуспокоих хормоните си, тая жена взе да ме дразни. Не бях доволна от чистенето й, не ми харесваше фамилиарниченето й, досадно ми беше да си говоря с нея, едвам я дочаквах да си тръгне /тя стоеше у нас до обяд/ и веднага се втурвах да си дочистя.
Да не помислите, че съм чистница! Мръсница съм си, ама ме гризе отвътре, когато една работа не е свършена като хората. И сега, не че чистя непрекъснато, но когато го правя, съм толкова детайлна, че мъжът ми пощурява. Мда, мога да си живея в кочинка, но реша ли да я изгреба, няма да остане неостъргано кьошенце.
Може би затова мразя да чистя - защото употребявам много повече време от необходимото за поддържане на, поне на глед, читав интериор.
Пред гладене и готвене, хиляди пъти предпочитам чистенето. То затова и не гладя, а готвенето съм свела до минимум.

То това тема и за мен.В началото като се нанесохме и чистих всеки ден.Малката лазеше и обираше всички боклучета от земята,та се принудих да чистя всеки ден.Тя вече не лази,а мен почна да ме мързи да чистя.В началото разредих на през ден,през два,на седмицата 2 пъти и от 2,3 седмици на седмица по веднъж  .Ама е мръсно пущината и сигурно ще се върна на 2 пъти в седмицата  .Обичам да ми е чисто,но за ден всичко отива по дяволите.Не готвя,защото мразя да готвя.Пералня пускам през ден(поне това не ме мързи),ама не гладя,че ми писна от бебешките дрешки до годината на малката всеки ден гладене,та гладене.Работата с която се занимаваме изисква чистене всяка седмица,ама жената малко джаста праста ги върши.В началото мислехме да я викнем и вкъщи да чисти,ама предпочетох аз да си чистя,че като я знам нея...Днес мина един мияч на стъкла да изчисти магазина,че с мъжа ми аха да го викнем да изчисти стъклата отвън в къщата,че откак сме нанесли (10 месеца) само отвътре сме ги чистили,а отвън отгоре отгоре,колко да махнем парчетата мазилка  ,ама нещо ми се вкарваше тоя в дома ми...ама не се знае...

За този отбор съм.
Не успявам да я наборя мръсотията, но имам око да я забелязвам, уви! Това е война, бе! Все ме дебне отнякъде. За да са ми бели фугите, блестящи плочките, да святкат никеловите покрития, да е изчистена фурната, да няма никъде прах, да са подредени шкафове и гардероби, да искрят прозорците и подовете, диваните и масите, трябва да сме цял обор! И още един ми трябва, за да сготви, да пазари, да играе с малката, да учи с голямата, да ги разходи и двете, да подреди след тях и т.н., т.н.
Горе-долу не е мръсно вкъщи: няма мръсни дрехи и чинии, горе-долу е сготвено, горе-долу подредено.
Парадоксът е, че като ходих на работа беше по-добре! Но тогава бяхме с едно дете, което ходеше на градина, а после в парка - колко да сме "цапали"?
Въна ли се на работа, ще наема помощ, срам не срам.

От моят опит с домашните помощници, мога да
те посъветвам няколко неща.
Ако смяташ да я викаш редовно (например веднъж седмично),
за твое успокоение първите няколко пъти поизчисти и поподреди.
След това даже няма да ти идва на ум, напротив, като се замислиш
сега това да го мия ли...мммм, не  няма, тя и без това жената ще идва.
Ако ще я викаш сега и след една година пак, хич не си давай зор.
Много е важно да й обясниш, кой препарат за какво се използва и
по колко минути.
При нас препаратите предназначени за всяко място си стоят на съответното място.
Тези за кухнята в кухнята, тези за баните в баните и т.н.
Но понеже моята помощница беше изключително изобретателна, сложи
супер силен препарат от банята на мивката в кухнята.
На него пише да се изплакне след 3 мин., тя го изплакна след 30 мин.
В резултат на това мивката беше съсипана, жената плачеше неутешимо, а аз се
чудих да избухна ли от яд за новата ми мивчица или да успокоявам жената.
Обясни й, че с прахосмукачката не се чистят терасите (щото така било по-лесно ми каза тя)
Имам още безброй истории, но едва ли има и други толкова шантави чистачки.
За кафе на ум не ми е идвало да пия с нея. У нас няма кафе.
Редовно й давам продукти, дрехи, обувки и т.н., които ние не използваме.
Преди пътувахме много и рядко се срещахме, но сега съм си в къщи и
ако имам работа в къщи, тя си чисти и после аз се местя в другата стая.
Абе да сме живи и здрави, докато мога да си позволявам всякакъв вид помощен
персонал, хич няма да се напъвам зорлен.
Късмет с намирането на подходяща жена, защото за мен това беше най-трудната част.

Обичам да ми е чисто. Обаче пък мразя да чистя. Ама се налага. Като вляза в някой дом и веднага забелязвам доколко е чисто и доколко не.
Мн. държа в мивката никога да нямам мръсни чинии, да са ми чисти котлоните и да няма прах. Последното, като го видя някъде, където съм на гости и ми става гнусно да хапна с каквото ме черпят.

Иначе мръсни прозорци, неизгладени дрехи, разхвърляност и тем подобни по-трудно ме впечатляват.

И аз помислих , че за друг вид мръсници става въпрос  И щях много да пиша 
А то , пак за домакинска работа ...
Аз съм много педантична и не търпя да ми е мръсно и разхвърляно . Не , че не ме мързи ... мързи ме и то много , ама няма как ... чистя и подреждам .
А ти , Бу , щом си по майчинство какво правиш толкова , че не можеш да се справиш с хаоса ?
На мен ми отнема по 15 - 20 мин. всеки ден , за да свети къщата ...