Как се справихте с чуството на самота ?

Супер, дано помогне! само трябва добър специалист-хомеопат и...съм сигурна, че ще помогне хомеопатията!

    И аз напоследък си повтарям , че мъж който би  ме оставил заради това ,че имам дете всъщност не си заслужава , но е трудно найстина до го повярваш . Може би наистина им идва много тая отговорност .
      Ето още едно от нещата които чух - понеже ние се познаваме още от преди да имам дете , историята е дълга ми се каза ,че тогава било различно - той искал да се ожени за мен , но сега детето е проблема и това , че роднините му и майка му нямало да ме приемат , а не в него и даже понеже не можел без мене , мислел да се ожени и разведе та тогава като един дол дренки да се съберем и хората вече щели да го приемат и това с рев и клетви за любов .
     И това от човек живеещ вече 10 години в европейска държава . Уж в модерен свят .
  Мисля го , мисля го и се чудя дали всъщност не ми направи услуга като се отдръпна .
   Май господ си знае рботата като ни дава едно или друго .

Определено е така 
Дай си малко време и ще го осъзнаеш.
padnaliatangel, не се обиждай, но от всичко прочетено от теб останах с впечатлението, че този човек или е нещо психично неуравновесен, или е фанатик, или избива някакви комплекси.
И което от всичките да е, изводът е един: "гледай да не се забъркваш с него".
Вярно е, че искаш да я изживееш оная голямата, истинската, пърхащата любов, и може би с точно този човек си се почувствала така, но вярваш ли, че тя е истинската. Струват ли си всичките сълзи и компромиси, заради човек, който не иска да те приеме такава, каквато си, а си търси откачени оправдания?
И макар че темата ти е "Как се справихте с чуството на самота" аз си мисля, че ти се нуждаеш от малко "самота", т.е. независимост- да си поживееш известно време без емоционална зависимост към мъже, и тогава да прецениш какво точно търсиш и на какви компромиси си склонна.
Успех и разказвай как е малчо, ние затова сме тук

padnaliatangel, много инфантилно звучи твоят мъж. Признай си, че наистина си сгрешила с другия, но това не е повод да ти трови живота  до гроб! Още повече, че ако наистина е бил толкова сигурен, че ще се жени за теб, щеше да организира така нещата, че да не се стигне до връщането ти при бившия. То и теб да те пита човек с какъв акъл си го направила, ама нали все от главата си патим...

Според мен, ако наистина държи на теб, вместо тия циркове с женене/развеждане, просто може да запише детето на свое име и да го отстоява пред роднините си. Да им заяви, че не го интересува мнението им, а само ти и детето сте важни. Нали той го е поел откакто се е родило?! Какво общо има бившия ти? Баща е този, който гледа, а не този, дето го е правил и забравил. Освен това ще си спечели не само твоето и на детето уважението, но и на всички, които го познават. За всички е ясно, че не е лесен такъв избор, но ако той има истински чувства към теб, ще намери сили да го направи и да го отстоява пред роднините. Като се замислиш, само те биха се тръшкали от подобно нещо. Други хора биха му свалили шапка. А в западна държава това би се приело повече от нормално. Не мисли, че като живее в такава държава, е попил и ценностите им. Или поне не всичките. Но би могъл да се открехне, ако поиска...

Какви хора?! Само роднините му, ако изобщо е разговарял с тях открито, а не си измисля как биха реагирали ако ти и той.... Ти говорила ли си някога с майка му? Защо не проведете наистина такъв дълбок и искрен разговор, вместо да си ревете взаимно и да се кълнете в какво ли не?! Във всеки случай, ако след такъв разговор не се съберете, поне ще са ясни отношенията, защото в момента ми се струва, че се саморазкъсвате от предположения кой как би реагирал...

Направо си спретни една такава среща, и обясни открито, че в началото не си му вярвала - дошъл, забили сте се за ден два и си е заминал... По-нормално е да очакваш, че няма да се върне за теб, отколкото, че наистина те обича. А с бившия... човешката глупост край няма, убедил те е, че този път ще имате бъдеще заедно, повярвала си, все пак имате доста история заедно, а и си вече в една напреднала възраст, мечтаела си за семейство и дете.... повярвала си... за да установиш за пореден път, че ти се подиграва и злоупотребява с теб.... Това ти е помогнало да се осъзнаеш и да го изоставиш, дори след като си разбрала че си бременна. Освен това, не ти си тръгнала да се натискаш на синчето на мамата, а той на теб. И си искала да поставиш нещата на чисто, не си го лъгала. И сега постави нещата открито - за теб обстоятелствата са такива. Или ги приемат, или всеки по пътя си. Ти си силна жена и ще се справиш. Ще поемеш отговорността за грешката си. При това, не считаш, че раждането на едно дете на твоята възраст е грешка. Имала си проблеми, сега Господ ти го е дал. Други жени прибягват до изкуствено осеменяване. Защото искат да станат майки. Да си майка е нещо свято. След като години наред си била петимна за бебе, сега го приемаш като дар и благословия. Да, синът й се е появил отново в живота ти, но ти вече си го била отписала. И е негово желанието да се ожените. И пак е негово колебанието как ще го приеме майка му. Но тя, като майка, е зрял и мъдър човек. И може да види искреността в душата ти и правилността на избора ти. Би могла и да види чувствата на сина си, и да разбере раздвоението му, както и да му помогне да намери себе си. Ти не настояваш за нищо и не очакваш нищо. Обичаш го, но имаш дълг първо към детето, което си избрала, с Божията благословия да родиш. Така че дългът е преди собствените ти чувства. Ако те, като семейство, в което ценностите и взаимното уважение са на почит, те приемат, ти ще бъдеш щастлива и благодарна, ще ги почиташ и обичаш докато си жива. Ако поради някакви техни си мотиви те отхвърлят, запазваш най-добрите си чувства и уважение към тях и си поемаш по твоя път. Но да решат те за себе си и веднъж за винаги да се изчисти това положение.

Аз поне така бих направила. Нямам какво толкова да й треперя на майка му, нито пък имам интерес от протакането на тия ревливи истории.... Бих отишла с уважение, с цветя и бонбони, или дребен подарък, бих се отнесла с нея като с изключително важна и много мъдра и справедлива личност, а и най-вече като жена и майка. Бих говорила с достойнство и съзнание за собствените си грешки и поемането на отговорността за последиците. Както и с ясното съзнание, че ще се справя с обстоятелствата, каквито и да са те, независимо от наличието или отсъствието на мъж до мен. И бих им засвидетелствала респект, каквото и да решат, защото те също имат право да направят своя избор. Може би е добре да не носиш бебето с теб (намери някоя приятелка или съседка, дори срещу заплащане, да ти поеме бебето. Ако не ти хрумне друго, си мисля, че ако спазариш някоя учителка от най-близката ясла в извънработно време да ти го поеме за да си направиш срещата, не би отказала някой лев - заплатите им са ниски, а имат огромен опит с бебета), защото не се знае как ще протече разговора. Но една снимка на вас тримата с бебето, или ти и бебето, не би навредила, ако проявят интерес. Всъщност ти никъде не си писала дали си говорила с роднините му и дали са виждали бебето. Дали те са изразили категоричното си мнение по отношение на теб или това са негови фантазии.

Иначе, ако и майка му разсъждава толкова примитивно, колкото и той, може да й заведе някоя много по-неприятна потенциална снаха, примерно циганка с няколко циганета, и тогава ти ще изглеждаш като слънце, в сравнение с нея   Ама защо трябва такъв цирк.....

Знам, че ти е много трудно, но прави това, което считаш за правилно. За теб (и според мен), раждането на детето е било правилно решение. Правилно е, и че си му дала шанс на твоя "мъж", след като толкова е напирал. Сега е правилно и да го пуснеш да си отиде. Постави му го като тест - да провери чувствата си - ако са истински, роднините няма да му се бъркат и ще се върне при теб; ако не знае какво изпитва, по-добре да ходи при майка си. Знаеш ли колко жени са се развеждали, че дори не само с едно дете.... Няма да си първата самотна майка... Да, вярно е, че когато една жена сама поиска развод, вече й е писнало от половинката и любов е последното, което я вълнува. Но в твоя случай също си набрала достатъчно яд към този инфантилен и неориентиран мъж. Дори и да го обичаш, пусни го да си върви. Ако е твой, ще се върне. Ако не - нищо не се променя, дали сега или по-късно... все до там ще го докарате...

За Господ съм съгласна с теб, че си знае работата. Каквото и да стане, явно така е трябвало да стане, дори ти да не прозираш по-дълбокия смисъл, който се крие зад събитията. От глобална гледна точка за твоя живот, си получила безценния дар да бъдеш майка, заедно с цялата отговорност и трудности, които влече. Освободила си се от бремето на една връзка с неподходящ за теб мъж, към който си се стремяла като зомбирана. За това сега си плащаш за глупостта. Но с "голямата ти любов" нещата трябва да се изчистят. Една голяма част зависи от теб - твоята решителност и твърдост. Другата част зависи от други хора - от него и от роднините му, които очевидно той набърква. Така че, ако искаш това чудо да се изясни и приключи по един или друг начин, просто поеми инициативата. Иначе тия приливи и отливи може да се влачат с години. А ако ще късате, за теб е по-добре сега, отколкото след 5 години. Може пък след година или две, докато бебето ти е още малко, да срещнеш някой по-истински мъж и да имаш семейството, за което мечтаеш. Дотогава не е нужно да си самотна - намери си интересни занимания, ако трябва пей и танцувай в къщи пред компютъра (в youtube има както всяка песен, която може да ти хрумне, така и уроци по танци, по рисуване и по каквото още се сетиш, за това пари не ти трябват - стига да имаш компютър и интернет в къщи). Виж, че при мен се получи да срещна истински мъж и истинска любов, в която има уважение и спокойствие. Можех още да съм с бившия ми съпруг, да му търпя настроенията, тормоза и скандалите. И да се събираме и делим по няколко пъти в месеца. Но това вече е минало за мен. Вече имам добър човек до себе си, перфектен баща за дъщеря си и се боря с други, злободневни проблеми от материално естество, но не и емоционални.

Искрено ти пожелавам да се случи най-доброто за теб, както и да имаш силата и мъдростта да го приемеш и разбереш, и да бъдеш много много щастлива с твоето мъничко слънчице.    

padnaliatangel, сетих се за нещо като за теб. Мой колега от университета, невероятен човек, се ожени за жена с 3 (!) деца и когато последно се чух с него, имаха общо бебе и бяха мноооооого мнооооого щастливи! Не знам дали към момента на запознаването им тя е била все още с бащата на другите три деца или не, дали не са се родили дори след като са се познавали, но.... на него не му е попречило да я обича и да се ожени за нея. И съм склонна да вярвам, че и в момента са много щастливи, познавайки само него.... Добри мъже има на този свят, дори и да не са около теб в този момент. Явно имаш да си изчистваш отношенията (карма биха казали в една друга тема). После ще огрее слънце и в твоя живот 

padnaliatangel, отървала си се.
Представяш ли си постоянното мрънкане, и очакване за благодарност, че те е "взел" с дете.
Ще се депресираш още повече.

Здравей знам какво  е чувството да си сама с малко бебче  и аз имам вече е на 1 и 5  през цялото време съм сама като грижи   няма баби дядовци никой ..трудно е  и ужасно самотно  понякога си мисля че ще откача ..не знам на къде .Толкова много мисли и като знам ..не съм ти от помощ  но знай не си сама