Как се справихте с чуството на самота ?

Знаеш ли, сигурно ще се втурнат да ти казват как ще мине, как ще се появи някой, който ще е мъжът за теб и баща за детето ти и накаря може би ще се окажат прави, но ... не при всички е така или не токлова бързо, колкото ти се иска. В началото когато и аз започнах да чета тук ззапочнах с темата след колко време срещнахте мъжа с;ед раздялата с БНД (или нещо такова) и ми действаше много ама много положително, обнадеждаващо и ме изваждаше от мрачните мисли. Мина почти една година от тогава и положението не се е променило, дори мога да кажа,че почти загубих вяра след последния опит. Знам,че сигурно ще ме нападнат,че вместо да те окуражавам, ти пиша така, но поне за мен това е реалността и смятам,че е по-жестоко да даваш напразни и лишени от смисъл обещания. Но... НЕ се отказвам и няма да спра да се надявам, че там ме чака моята половинка. Така,че когато вечер,след като мъничето заспи, и ако  лягайки си ти стане пусто и самотно (което няма как да не е така) помисли си и си представи твоя мъж, не му казвай кога и как да се появи в живота ти, дай му време да дойде когато сте готови, но си го представи, нарисувай го във въображението си и той ще стане реалност. И никога не прави компромиси със себе си, чувствата си и това, което искаш в името на това да не си самотна- повярвай ми,че е огромна грешка.
Успех и стискам плаци

Аз не се чувствам самотна - имам сина ми. И имам повече от мъж. Когато бебето е малко не се усеща по този начин и да, чувства се самота. Защото ти го обгрижваш денонощно, изморяваш се, а то не те разбира по същия начин. С всяка изминала година, виждам приятел и опора в сина си. Говорим си, споделяме емоции, онзи ден ходихме заедно на фризьор, аз на единия стол, той чинно на другия и беше много забавно, въпреки, че за някои това не е голяма работа - за мен е! Той ми е приятел и подкрепа и е винаги до мен. Не ме е страх и не се отчайвам дори в най-трудни моменти. Когато го погледна и се изпълвам със сили и знам, че мога всичко и повече! Изобщо не съм самотна, напротив - той ми дава повече сигурност, сили и спокойствие, отколкото баща му някога, когато живеехме заедно. Не чувствам никаква самота. Имам освен това семейството, приятелите си, работата си. Не ми остава време да се почувствам сама.
Когато бебето ти поотрасне, ще видиш колко по-различно ще се чувстваш. При мен поне беше така.

Зависи и ти как си усещаш нещата. Имаше момент в който исещах самотата и ми тежеше, но в един момент осъзнах, че всичко е до това как гледам на нещата. Промених си мисленето и преди както правех опити и исках да се появи подходящият човек и само разочарования срещах в един момент осъзнах, че не трябвад а правя такива опити на всяка цена. Дори и да пробвам в мен е онзи страх, че нещата ще се провалят отново и ще съм разочарована, че човека отново ще се крие и така на татък. В един момент осъзнах, че след като тоза страх е в мен, може пък и аз сама да си търся неподходящия и за мен не е момента да се появи друг. Просто трябва наистина да се съвзема от всичко преживяно и да не го търся, когато трябва подходящият ще се появи. Дори знам, че не му е момента сега. И когато се убедих в тези неща, че са истина вече не чувствам самота, децата са ми достатъчни и дори не искам дас е лъжа и заблуждавам, просто виждам само някакви подобия на мъже, които страхливци и са си свикнали да си живеят сами, без отговорности. Но както и да е.Във времето може и да се свиква не знам, но вече не съм самотна. Имаше един празник, прошка тази година беше и друг празник, тогава доста си поплаках, но сега виждам, че няма смисъл.

Според мен много зависи от това каква е била и самата раздяла.
Ако си била изоставена, предадена, ако си осъзнала, че този мъж не иска и не може да поеме отговорност е едно. Ако ти си взела решението е друго.
След раздялата беше един от най-хубавите периоди в живота ми. Чувствах се свободна, бях свалила от гърба си огромна чанта с камъни, които ми извиваха гръбнака и дърпаха назад . Можех да виждам приятелите си, без да давам обяснения, можех да остана при родителите, колкото пожелая, можех да живея така, както на мен ми харесва.
Когато връзката не е била щастлива или хармонична, има доста за наваксване след края й . Започнах работа почти веднага, а свободното си време отделях на детето - аквариум, зоопарк, куклен театър, разходка в парка... нищо изключително не сме правили, но всичко вече ми се струваше по-лесно, по-приятно, по-пълноценно.
Самотна не помня да съм се чувствала, нито да съм се страхувала, че ще остана сама. Напротив, харесваше ми да живея по този начин

И аз като Misty ! 
 Не съм се чувствала  никак сама - синът ми е бил  до мен и  с мен през  цялото време ! Двамата  заедно  сме голям тандем. Не съм очаквала тогава  , че детето ми ще се държи по този начин и ще ми  вдъхва кураж ! После нещата  се проемниха - имам човек до себе си но преди това не съм  се чувствала  самотна - напротив,  бях  изключително зает  човек. Имах работата си , приятелите си , най-вече детето си , забавлявахме се и  нямахме минута  свободно време - всичко беше планирано - какво ще правим  след работа , през уикенда ... Тежко ми е било само когато  детето  ми е било болно и през  нощта трябваше да  звъня на мои познати таксиметрови шофьори за да ги изпратя до аптеката за лекарства ... Иначе смея да твърдя , че въпреки липсата на мъж  вкъщи  аз се чувствах ОТЛИЧНО! 

 Здравей! 
Аз, пък, направо ще ти кажа - споко, ще мине! Бебенцето ти е малко, по цял ден си затворена в къщи с него, нормално е да се чувстваш самотна, неразбрана и тн, особено ако те мъчи и следродилна депресия! И не си мисли сега за мъж, дай си време, свикни с детенцето си, нека попорастне, да се поопознаете, да започнете да излизате повече и лека-полека нещата ще се наредят.
 И аз имах период, в който се чувствах самотна и тн, но беше дооооста отдавна, после взех, че се осъзнах, разбрах, че се чувствам чудесно и сама и живота взе, че потръгна. Имам чудесни спомени от този период, то си е като едно прераждане, малко търпение и теб те очаква същото. Тогава и спира да ти пука дали изобщо някога ще имаш нова половинка, защото знаеш, че си си самодостатъчна. И под секрет - сега на моменти малко ми липсва тази свобода, ама живота си тече!   

Съболезнования за загубата, тежко е и боли много повече, когато ти се събират много лоши неща на куп! 

       За мъж  не искам да помисля изобщо  не си го представям дори . Чуствам се като в капан, може би и това , че съм затворена в къщи си оказва влияние , особено  с майка , която се бърка във всичко и разправии , но не мога за момента без нея защото имам някой неща за вършене , а няма на кой да го оставя .За др. не мога да  мръдна , дори за кафе с приятелка  , защото става луд скандал къде хайманосвам , детето си без баща съм оставила , тръгнала съм по мъже , те ли щели да ми гледат детето и т.н.
     Загубих любов , която си мислех , че е истинска а то се оказа сапунен мехур . Не е БНД това - от него се радвам , че се оттървах !!
          Като личен живот не очаквам нещо от живота вече , но си е тежко !Дано наистина се преодолява !

След като свършиш  нещата,  за които  говориш и  си стъпиш  малко на крака  се изнеси от там !  Няма нужда  да  слушаш и търпиш укорите им и натякването .... Когато им изпращаш детето на гости ще  си бъдете  по-мили!

Много помага да имаш приятелки с бебета и да си в среда. През първата една година, бяхме 5-7-8 майки навън от 10:00 до 20:00 (добре, че беше лято) - 3 стерилизирани шишета в количките, термос с вряла вода и памперсите. Децата спят в количките, ние дрънкаме по цял ден беше срашен купон, така мога да изкарам още 5 бебета с такова майчинство А бебето беше залепено за мен, не се е налагало да го оставям. Опитай така.

Ангелче, помня историята ти. Честито, че си се разделила с БНД.
Знай, че първите месеци с бебе са доста тежки и на много майки им идва да се гръмнат.От умора, недоспиване, ежеминутна грижа за друго същество и пренебрегване на твоите елементарни нужди. Психоложката тук във форума беше споменала, че най-голямото изпитание за егото е грижата за бебе. Искаш за 20 мин. да излезеш, да останеш сама, на спокойствие,ама няма.Може да се побъркаш , ама и това минава.Минава и време, докато наместиш в ежедневието и живота си новото човече, което ще е все с теб оттук нататък.
В твоя случай "милата ти майчица" вместо да те разбере, още повече те натоварва с вменяване на вина.Договорете се, че имаш нужда от поне един час в седмицата да излезеш с приятелки.
Или слагай бебето в едно кенгуру, добре облечено и излизай навън. Трябва да намериш начин да не се лишаваш от контакти.Успех! 

Излизай навън, бебето вече не е малко и може да излиза добре екипирано. къде живеете? Намери си приятелки с малки бебета, говорете, обсъждайте проблемите на бебетата, за да се почувстваш като част от нещо. И ако можеш не живей при вашите, ако не може - говори с тях! Припомни на майка си какво е да си родилка, стреса и следродилната депресия и пр. белким спре, че това...може да вкара човек в още по-дълбока депресия.

   Аз не живея с нашите , тя се нанесе при мен веднага след раждането та досега вече почти 2 мес. , но както и да е майка ми е и ми е жал .Живея на нещо като квартира та  това е . Скоро ще си тръгва и тогава да видим - не недоспиването , грижите , умората , а просто самотата ми тежи , но дано и това мине .

Никак не съм се справила...Някъде дълбоко в мен БНД ми липсва още...Не вярвам да успея трети път да обичам така.
Живея,тичам насам-натам,върша си задълженията,радвам се на детето,но част от мен я няма.Тази част не може да се запълни с нищо.
И да излизам,и по-цял ден да ме няма,и 5 маникюра да си направя,все същото...Според мен Sun Shine е доста права...в много отношения се доближава до усещането ми за бъдещ живот..
Де такъв,дето ще се хване с почти 40-годишна,че и с две деца?Де такъв късмет...Ако има такъв читав,ще си отрежа ушите..
Ще си гледам и гушкам момиченцето,пък ако ми излезе късмета,няма да го ритна я..

Бях в подобен период, точно между 1-2 г на малкия.
Ужасно, смазващо чувство - още повече, че не бях в буквалния смисъл сама. Работех, но нямах колеги, бебето го гледаше майка ми, с котяо едвам се търпим, всичките ми приятелки щастливо омъжени и много работещи, та и там почти не се виждахме.. (бах напуснала и БНД за пръв път тогава)..
Голяма мъка беше. А ми се излизаше, живееше и тн.
Последното, от което се нуждаех, беше да си говоря с другите майки по градинките - гледах да съм сама тогава.
Излязох от дупката благодарение на интернета (преди 9 г не беше като сега). Открих сайтовете за запознанства, айсикю, скайп и тн. Виртуално почнах да общувам с много хора и дори да се забавлявам. Престраших се и да изляза - уж по срещи.. Запознах се с доста свестни и приятни хора, с които почнахме да излизаме по заведения..
И живота се завъртя.

Да ти кажа magarcho в днешно време не мисля,че сайтовете за запознаства са добра идея. Спомних си,че имам регистрация в един такъв отпреди достааа отдавна,влязох, разгледах и УЖАС само някакви тийнове или комплексирани мъжленца. Не че някога съм имала доверие на подобен род запознаства, но това напълно ме убеди. Може би самия сайт не е много подходящ, може да има и по-сносни, но пък това е единственият в който "последния опит" няма регистрация и няма опасност да се "засечем"  Все си мисля,че случайна среща в автобуса или на улицата ако щеш има повече потенциал.

Грешиш. Сега вече има много по-голямо ранообразии. Има и доста социални сайтове - за хора по интереси ..

Ако, не дай си боже, пак изпадна в подобно сътояние - изобщо няма да се колебая. Бих си спестила много мъка и страдание.

Скъпа Sun_Shine, тези сайтове са ме запознали и с някои толкова стойностни жени, че дори не бих си и помислил да ги сложа на кантар с теб. Също така името ми е Димитър. Не съм някоя опитна мишка с табелка "първи опит", "последен опит".

Е що така сега ?

      Напоследък доста се замислям за това , просто ми липсва общуването , а не точно , че си търся мъж . Само се страхувам да не ме приемат за лесна мишена . За майките с колички - абурд , не ми се говори със щастиво омъжени жени за бебета и пюрета и какво да сготвя довечера . Не съм и никога не съм била такава - абе ни риба ни рак моята работа .

Споко, ще го преживееш и това..
Временно е. 

Магаренце, дай малко ноу-хау. Какви социални сайтове, кои сайтове за запознанства се водят с "по-добра репутация"? Аз съм склонна да пробвам нещо такова, въпреки леката ми скептичност.

Опитвам да си пиша с неколцина в елмаз.Нищо не става според мен.Всяко второ съобщение е с вулгарно съдържание.Всяко трето е написано неграмотно.Почти всеки е с претенции и се фука с мускулите си.Отвратена съм.
Опитах-и се отказвам вече....Нищо добро не намерих.Не си струва.
Но всеки трябва сам за себе си да опита и реши.

За тези сайтове е необходимо доста търпение и тънко сито. На 20-на контакта един ще е свестен. За себе си вече не се надявам. Пуснал съм се по течението. Дом-Работа-Дом. Ако нещо има да се случва, то ще се случи и без да го търся и насилвам нещата.

Камерън, от години не съм влизала..
Наскоро попаднах, даже май в Капитал четох - за този тип сайтове, където хората се срещат по интереси, веерят си и си общуват. Ако се поразровя ще ти го намеря.
Иначе Синеок е прав - трябва тънко сито и много търпение..

С последните си 2 истински приятелки се запознах във форум за автомобили, където по принцип си е мъжка територия.

Навсякъде можеш да срещнеш хора:
http://www.antonradev.com/socialbookmarks.html

Дори и тук.

  Единственият период , когато съм се чувствала самотна е съжителството ми с БНД . Така и не усетих семейството , по начина по който си го представях - като топлина , сигурност и спокойствие  . Не съм от хората , които имат нужда от компания , за да се чувстват добре , по скоро обратното , имам потребност от усамотяване , но с него се чувствах самотна , защото не споделяше емоциите ми . Точно обратното , стараеше се да ги омаловажи или подтисне . Чувствах се виновна ако трябва да се зарадвам за нещо 
А да получа съчувствие -  абсурд !
 Но ... Сега отново съм себе си 
Имам достатъчно приятели с които се виждам и състоянието на самота ми е чуждо 

Не се отчайвайте момичета, аз се регистрирах в такъв сайт, но той е платен, надявах се да няма там търсачи на лесна плячка (така да се каже) след като трябва да им бръкнат малко в джоба, и вече 6 месеца нямам оплаквания, съобщенията с наприлично съдържание са единици за това време.
Виждах се с няколко господа от там и съм с добри впечатления, но и аз подходих изключително скептично към цялата тази модерна комуникация и за сега не съжалявам. Разнообразявам си вечерите с чат и опознаване на нови хора (мъже) и ми е добре поне за сега.

Които търси - намира!

Аз бих написал още нещо от чисто мъжката си гледна точка, въпреки че рискувам да обидя с него много от тук пишещите жени. Все пак това е моят житейски опит и то само в рамките на няколко месеца. През зимата с едно момиче от Варна и наскоро със Sun_Shine. Общото между тях е, че са самотни майки. Сблъсках се с недоверчиви и озлобени към мъжете жени, загубили вяра в каквото и да било, мислейки "сама не е добре, но поне ми е спокойно". За мен като мъж, контакта с такава жена е адски труден и търпението бързо свършва.

sineok, нали разбираш, че прочетено от страни, това също звучи като обобщение?
Не всички езера са солени и не всички самотни майка са убедени, че без мъж до тях е или по-добре, или по-спокойно.
Но принципно си прав. Подобни "симптоми" развиват голяма част от жените с негативен опит - без значение дали са майки, които сами се грижат за децата си, дали са жени на 35+, които не са открили подходящия партньор, че и девойки около 20-те, разочаровани от поредната голяма любов.
Обаче съм съгласна, че докато дамите демонстрират озлобление и крайно разочаровани, ще затварят много врати пред себе си. И съответно ще отблъскват хора, между които такива, които си струват. Мисля, че мъжът до мен нямаше подобен проблем - дадохме си шанс, все едно не сме били наранявани, лъгани и предавани. И се оказа, че всяка от двете страни заслужава този шанс и е готова за него.
Така че момичета, не слагайте всички под общ знаменател.

може да не са те харесали бре

padnaliatangel, случайно попаднах на историята ти и много ме трогна. 

Бих искала да мога да ти помогна, но засега мога само да ти дам кураж. Аз напуснах БНД, по-точно се разведох след близо 11 години брак, когато дъщеря ни беше на година и половина. Няма да ти изброявам моите мотиви, но повярвай ми, имах достатъчно. След което се впуснах в отмъщаване на всички мъже, които се завъртаха покрай мен, включително се регистрирах в елмаз и други сайтове за запознанства. Прелъстявах ги, карах ги да се влюбват и ги разкарвах. И така няколко месеца, после ми писна, установих, че съм се изчерпила емоционално и мъжете не ме интересуват. Опитах да имам сериозна връзка, но и това не се получи.

Зарязах мъжете и се посветих на себе си. Смених работата, завърших докторантурата, записах трето висше паралелно, после започнах собствен бизнес... В рамките на тези две години често оставях детето при бабите му, защото поех много дини под една мишница, но установих, че и това не е за мен, детето е най-важното и то има само едно детство и само една майка. БНД ми е създавал много проблеми, защото не можеше да приеме, че съм се осмелила да го напусна. С течение на времето разреди, в началото беше ежеседмично... Ти поне това не трябва да търпиш...

Като минаха две години от развода, вече не мислех за никакви мъже - имах си хобита, обичах си бизнеса и работех с плам, водех си детето на детска градина, на детски клубове, на спортове, на детски площадки, купих с ипотека апартамент, изплатих дълговете, завещани от бившия ми... Изобщо животът ми стана прекрасен - имах работа, която обожавах и нямах шефове  , можех да разпределям времето си така, че да има и за детето, и за моите хобита, и за работата (тук трябва да вмъкна, че страдам от безсъние, т.е. голяма част от работата я вършех през нощта, през деня се срещах с клиенти и се занимавах с детето в часовете извън детската градина).

Животът ми изглеждаше реализация на всичките ми мечти, не ходех, а летях, излъчвах щастие и раздавах с шепи на хората около мен... и тогава Го срещнах... един дребничък, чаровен италианец, загубил се на центъра на София, на път за Варна... Мислех да го подмина, но го съжалих и му помогнах да стигне до автогарата и да си купи билет, после му показах как да стигне до хотела си, после се прежалих да му правя компания за едно кафе, после отмених ангажиментите си за деня и го разведох из града... Предложи ми брак на 5-тата минута, от запознанството ни, естествено, го приех за несериозно. Дадох му визитка само с цел, ако пак се изгуби или се забърка в някакви проблеми, да ми се обади, където и да се намира, все ще намеря някой приятел (тогава имах много), който да отиде да му помогне... Използва телефоните, е-майла и скайп-а ми за да ме залее с любовни обяснения и настоявания да го придружа... естествено, отказвах - да ходи по морето, има толкова жени, които мечтаят да се оженят... аз бях щастлива сама, имах всичко, което ми трябва - бизнес, дете, приятели, хобита... за какво ми беше нов брак?!

Ами не устоях, приех поканата му за Рим. И вече сме женени, скоро ще станат 2 години. Да, имаме някои проблеми, например - наложи се да затворя фирмата, загубих всичките си приятели (всъщност няма какво вече да ни свързва и всеки затъна в своя си живот), вече почти не виждам семейството си, освен по скайп, нямам работа и парите едва ни стигат... но имам любов, детето ми е спокойно, радваме се на нови неща, които дори не съм подозирала, че съществуват, а бившият ми е на достатъчна дистанция да не може повече да ми навреди... И никога не съм си и помисляла, че ще се омъжа повторно, още по-малко за чужденец...

Така че не насилвай нещата. Ще стане каквото ти е писано. За мен най-щастливият период беше онзи, когато бях щастливо разведена, сама, окрилена и амбицирана да се справя, да успея... Да, и сега не се оплаквам - имам нещо, което не съм търсила, но загубих онова, което ме караше да се чувствам наистина пълноценно... всяко нещо си има две страни, важно е да се радваме на хубавото и да не се даваме на лошото...

С теб сме връстнички, минали сме по различен път, но те разбирам напълно. Искам да ти дам кураж, нещата ще се оправят. С малко бебе е трудно, но както са ти написали по-напред момичетата, колкото повече расте детето ти, толкова повече ще ти е приятел и духовна опора. Големите деца не са толкова обременяващи с постоянните грижи, които изисква едно бебе, а са прекрасен събеседник и носят толкова красиви емоции... Когато започне да ти казва, че те обича, че си неговата единствена приятелка, когато започне да ти подарява специални рисунки или да ти съчинява специални песнички... вече няма да ти е самотно...

А мъжете не ги мисли, когато си готова да срещнеш отново любовта, тя ще дойде... Един втори съпруг може да се окаже по-добър баща от първия, казвам го от личен опит. Да, българските мъже често са комплексари и може и много да те засегнат. Знаеш ли колко пъти са ми казвали: "Теб те обичам и те искам, но това дете не е мое и не мога да го приема..." ами - майната ти - мъже под път и над път, детето има само една майка и само тук и сега е дете, когато порасне няма да има нужда от мен... И италианеца се опитах да го разкарам с аргумента, че БНД няма да ми даде паспорт и Декларация за излизане в чужбина... Няма да повярваш по колко невероятен начин се подредиха нещата, че сам ми ги предложи (иначе щях и аз да го съдя, а точно в онзи момент и от други места го съдеха и беше дисциплинарно уволнен от работа....)

Та Господ си знае работата. Имай вяра и прави най-доброто за теб и детето ти. Останалото ще се нареди, ще видиш. Обичай майка ти, благодари й за помощта, която ти оказва, прощавай й мърморенето и натякването... постави се на нейно място.... Изнервящо е, но пък приеми, че така и тя разтоварва от стреса... Не задълбавай и не си го слагай на сърцето... Намери твоя начин да разтоварваш и да се чувстваш щастлива... Това ще привлече само хубави неща в живота ти. Когато изглеждаш щастлива, ще привлечеш и добър мъж (ако трябва да съм откровена, бая ще ти се налепят, всеки го влече към щастието, та ще трябва доста внимателно да ги пресееш, но това засега не ти е на дневен ред). По възможност, не се занимавай да пишеш в мъжки форуми и да ги търсиш в сайтове за запознанства. Живей си живота и си го подреди и без мъж, пък ако мъжът се появи, тогава ще мислиш как да го пренареждаш.

От сърце ти желая да си здрава, силна и много много щастлива! Нека детенцето ти топли сърцето ти и нека един ден истинската любов те открие, както моята ме застигна точно когато най-малко съм очаквала и изобщо не съм търсила... Имай търпение и вяра (в себе си или в Бог, вярвай, че нещата ще се оправят).

Аби, прекрасен пост!
 

Аби, 

Аби, колко вдъхновяващ постинг!    
От който става ясно много популярното твърдение, че не трябва да търсиш любовта, а да чакаш тя да те намери.

И да, май повечето големи неща са плод на чист късмет.

Мислех,  че всичко е в твои ръце и трябва само упорито да блъскаш, да се бориш и никога да не се предаваш, но понякога освен да си изтощен накрая, друго не си постигнал. И точно, когато се откажеш и Бам!

Аз пък май срещнах голяма любов, но понеже бях заета с това, което ти си правила в началото - да изтезавам и да се гавря с всички мъже, направих изключително лошо първо впечатление и... я изпуснах. 

Misty, аз точно това имам предвид, като съветвам padnaliatangel да има търпение и да се посвети на себе си, а не на търсенето на мъж. Сред мъжете, с които се срещах по онова време, имаше и много свестни хора, невероятни направо... Някои ми станаха верни приятели и дори и да не сме се чували от години, съм сигурна, че ако им се обадя, че имам нужда от помощ, ще се отзоват... Някои все още от време на време ми пишат, че ако размисля и напусна италианеца, ме чакат... и са стойностни хора, но аз съм преценила, че не мога да се обвържа сериозно с тях...

Аз също "изпуснах" най-подходящия за мен мъж, приятел, който е влюбен в мен още от преди да се омъжа първия път, когото не бях срещала през всичките години на брака ми и който ме намери в елмаз след развода. Не ме беше забравил, и до ден днешен във всяка жена, с която излиза, търси мен. Все още ме обича, но... не може да забрави, че съм била жена на неговия бивш приятел... Все още не е женен и все още няма сериозна връзка... сам не иска... с него сме като една душа и едно съзнание, разбираме се без думи, между нас тайни няма, но... не може да е с мен, може само да е верен приятел, на чието рамо да си поплача по всякакви поводи (както и той на моето). Майка ми наскоро ми натякваше, по повод битов скандал между мен и сегашния ми съпруг италианец, защо не съм се омъжила за онова момче, единственият, който ми подхождал... Ами защото се разминахме... Има отношения които не може да преглътне и толкова...

Покрай всяка от нас минават хиляди подходящи и добри мъже, но кой знае защо често избираме най-неподходящия... Понякога не ги забелязваме, понякога имаме други мотиви да ги отблъснем, понякога те се отддръпват от нас поради свои си причини... Така че имай търпение, явно не е бил за теб, независимо колко подходящ ти се е струвал, независимо какви чувства е имало между вас... Ако ти е писано, ще се върне при теб, ако не е, явно не е Твоят мъж... Много е важно да спреш да мразиш и да отмъщаваш на мъжете, заради онзи или онези, които са те наранили. С такава нагласа нищо добро не можеш да постигнеш. Важно за жени в ситуацията на padnaliatangel е да насочат вниманието към себе си, а не към външния свят, да спрат да се самосъжаляват, да спрат да търсят опора навън... Никой не търси жена, която да му се "обеси на врата" и да му тръсне душевните или материалните си проблеми. Всеки харесва щастлива, спокойна и уравновесена жена, която е в мир със себе си и със света. Вътрешната хармония води и до изграждане на хармонични отношения с хората, а това включва и мъжете. Така по естествен път ще се появи и Подходящият. Може да дойде под формата на колега в работата, участник в същия спорт или хоби, посетител на някакъв курс или непознат от улицата, който случайно те заговаря.... Когато отвътре всичко ти е подредено и хармонично, отношенията сами ще се получат...

Няма нищо случайно, просто ние не си даваме сметка как с поведението и убежденията си предизвикваме събитията, които ни се случват. В твоя случай имаш крещящ пример точно за това - не си била в хармония със себе си, търсила си навън компенсация за наранените чувства отвътре и... си отблъснала някой, който е имал потенциал да ти донесе хармонична връзка и истинска любов... Не съжалявай! Не съжалявай за нищо! Явно е трябвало да го изживееш. Явно е било урок, който е трябвало да научиш. Сега си готова да промениш себе си и да станеш по-отворена за подобно съдбовно събитие. Ще се появи и друг мъж, а ако и с него се разминеш - и трети, и четвърти... Съдбата или Бог винаги ни дава втори шанс, ако пропуснем първия... Когато станем готови да го приемем, просто ще се получи...

Абсолютно същото от доста време се опитвам да го опиша - но нямам това дар слово, че и нерви..
Аби.. 

Толкова си права...

Наистина като се замисля връзките ми са били продиктувани от нуждата да не съм сама и да си "тръсна на някой проблемите", или да се разсея с него и да избягам от тях. Явно и затова не продължават дълго.
Въпреки, че сега не търсех мъж, а се радвах на това, че съм сама и съм си себедостатъчна и свободна и си имам приятелките и си правя каквото искам и се забавлявам, без да отговарям пред никой... и се появява Той и се оказва, че е толкова... точно това, което съм искала и от което имам нужда и съм мислела, че дори не съществува. И аз съсипах всичко. Може би е знак, че все пак съществува и да не се отчайвам. Може да го намеря в някой друг. Може да е дори повече

Съжалявам, че така влетях в темата на авторката и я изместих към себе си, но много ми тежеше това, а сега получавам добри съвети.

Благодаря!   

Misty,  на прав път си, бъди себе си и нещата ще се подредят... Може пък и този, въпросният, да премисли, ако ти си коригираш "дефектите", които си имала неблагоразумието да му демонстрираш... А и да не е той, по света има толкова добри мъже... стига да си отклоним погледа от чара на "лошите момчета" и да спрем да се държим като "лоши момичета".... Успех   

P.S. Сетих се да добавя, че може би тази среща не е била, за да създадеш връзка с този човек, а по-скоро като вид "плесница", напомняне, че си се отклонила от пътя си. Така ще имаш възможност да се върнеш към себе си преди да срещнеш онзи "истинския", който да те направи щастлива (както и ти него).

А как става това? 

Като спреш да гледаш колко е "готин", а се замислиш за реалните качества и поведение на този човек, особено е важно да не му  приписваш качества, които не притежава или да очакваш, че "той ще се промени, когато...". Той е това, което е и ако не е подходящ за теб, всякакви самозаблуди си остават за твоя сметка... Както и за себе си да спреш да позираш, за да ги впечатлиш онези "готините", а да развиваш интелекта и характера си, като се напънеш да живееш по начина, по който мечтаеш, а не да чакаш да дойде "принцът на белия кон", че тогава да станеш каквато искаш. Простичко е, това са всички онези забравени "отживели" ценности, които са крепили семействата в миналото и за които ни натякват баби и майки... Някакси модерните времена замениха ценностите с псевдотакива, а после всички се чудим защо страдаме и защо се разочароваме....  Между другото, хората са различни.

Така че е важно всеки за себе си да изгради живота си така, както го разбира, за да може когато срещне друг със сходни разбирания, да се получи хармония. За една жена животът може да е пътувания, скачания с бънджи, каране на сърф... А друга да изпитва ужас от високи скорости и рискове, да предпочита тихата музика и домашния уют... Очевидно, че за двете иделният мъж е различен, но ако първата попадне на домошар, дето предпочита да си отглежда цветя и да си стои вечер в къщи , а втората намери див любител на пътуванията и екстремните спортове, не само че и двете ще са нещастни, ами и мъжете им ще са на същото дередже... За съжаление доста често се случват такива погрешни избори...

И в случая с padnaliatangel, нейният БНД би си паснал перфектно с разкрепостена жена, която обича смяна на партньорите, групов секс и не иска да се обвързва със семейни окови. Тя се е опитала да му наложи своята мечта и разбиране за семейство и вярност един към друг, което е чуждо на природата му. А далеч по-простичко е било да го остави да си върви по неговия път и тя самата да потърси своя "принц", който също да иска вярност, семейство и деца... Баба ми казва "за всеки влак си има пътници", само дето тя се е качила на грешния влак. Просто е трябвало по-рано да слезе от него и да не се връща обратно... Но както и преди писах, Господ винаги ни дава втори шанс... само дето не веднага... Има и един друг лаф "Господ дава, но в кошара не вкарва" - ще трябва да поработи върху себе си и нагласите си за света, за да намери подходящия човек и да не го отблъсне с негативните емоционални последици от досегашните си грешки.

В една друга тема едно момиче беше споделило как нейна приятелка е решавала дали да се омъжи за съпруга си или не. Изброила е всичките му негативни черти и за всяка от тях много старателно е преценила дали ще може да живее с това или не. Идеята й е била, че ако дори само с едно негово лошо качество никога няма да може да се примири, да прекрати тези отношения преди да се стигне до брак. Считам, че е много разумен избор. Защото всеки човек има и добри, и лоши страни (от наша гледна точка). С добрите очевидно можем да живеем, въпросът е, дали ще можем да приемем лошите? И е по-честно спрямо него да се разделим, за да попадне на жена, за която тези оценени от нас като "лоши" качества всъщност са "добри" в нейната ценностна система. Защо трябва да правим нещастни и нас двамата, че и децата си?!  Не са малко случаите, когато двама души се развеждат бурно, обвинявайки се един друг кой е по-лош, а после създават нови семейства, в които живеят в мир и разбирателство... Да, от една страна след развода са си дали сметка за собствените си грешки, но от друга, вече са внимавали повече в избора на партньор. А ако не са... повтарят старата история и така докато се научат или откажат...

Преди време бях попадала на следната мисъл: "Любов е не когато двама души се гледат един друг, а когато и двамата гледат в една посока"....

   Благодаря Аби!  Работата е там , че нищо не съм се опитвала да налагам на БНД -  сега от разстоянието на времето осъзнавам , че той просто е бил средството и начина  според мен поне тогава да избягам от голямата ми любов , с която също според мен тогава беше невъзможно да сме заедно .
    Уви от сърцето не може да избягаш ! Сега го знам , отново се събрахме , но ...стана още по - невъзможно да сме заедно и точно това ме кара да ми е толкова самотно .
     Аз мъж не търся , намерила съм каквото ми трябва , но просто не виждам как може да стане  . Дано да ни е писано .
            А освен това съвсем сама с малко бебе  - отнова самота .

padnaliatangel, не знам дали си даваш сметка, че ти си самотна сред мъжете към които ту се стремиш, ту бягаш... просто спри да се занимаваш с тях и потърси занимания, с които да не се чувстваш повече самотна... Аз всъщност не разбрах с кой от двамата си се събрала последно и защо нещата са по-невъзможни от преди?!

И аз отгледах бебето си самотна, след секцио... БНД живееше с нас, когато се роди дъщеря ми, но предпочиташе да прекарва вечерите и нощите с тях по кръчми и компютърни клубове, а през деня беше на работа... И аз бях самотна, само дето денем ходех на лекции в университета (карах докторантура) и си носех дребосъчето с мен от двайстия ден след раждането, а след като го разкарах ходех и на танци с бебе в кенгуро... освен това слушах музика, пеех, танцувах сама с бебето в ръце, чатех на компютъра, четях книги, плетях... Просто не се отдавах на самота и самосъжаление, нито на анализи кой какъв е...

Не мога да си представя защо ще ти е да бягаш от "голямата любов" - любовта просто се изживява - или с този, който обичаш, или без него, но за какво ти е трети човек в цялата работа?! И аз съм имала чувства към мъж, който не е бил близо до мен, дори в друга държава, но не съм си търсила заместник, при който да "бягам". Защо непремено трябва да има мъж, който да е отговорен за чувствата и стабилността ти?! Радвай се на любовта, изживей я, не насилвай себе си и другите с абсурдни комбинации... Разбираш ли, опитваш се да решаваш кое е възможно и кое не от тяхно име, а на практика не питаш другата страна какво мисли по въпроса... Разбирам, че те е страх от самотата, но всъщност само когато се научиш да живееш сама със себе си и да не зависиш от другите, ще откриеш собственото си щастие. В момента го търсиш в този или онзи мъж, а те няма как да ти го дадат.

Бебето не е оправдание, много жени раждат и отглеждат сами децата си. Бебето е радост и то има нужда от една силна и стабилна майка, с която да расте сигурно и здраво. Естествено, добре е да познава баща си и да общува с него, но не е задължително майка му да живее с биологичния му баща. Дори не е нужно изобщо да живее с някой мъж, който да играе тази роля, за да се чувства добре. Понякога и само майката е достатъчна.

Чувствам, че страдаш, че търсиш разрешение на проблемите и несигурността. Но това няма да дойде отвън, от тях, мъжете. Това трябва да го намериш вътре в себе си и ще отнеме време. Може би с порастването на детето и когато започне да ти задава въпроси защо нещата са такива, каквито са, ще ти се наложи да дадеш истинските отговори, не оправданията. Чувството за сигурност и хармония идва отвътре, от знанието коя си ти, какво можеш, какво искаш и как да го постигнеш. Когато вътрешно си стабилна, отношенията ти с хората ще са стабилни и няма да страдаш, каквото и да решат другите хора за себе си - просто ще следваш твоя път и твоите решения.

Спри да мислиш какво е възможно или невъзможно за тях. Мисли какво искаш да постигнеш ти самата за себе си, без да замесваш който и да е друг, и се посвети на това. Какво обичаш да правиш? Как можеш да намериш малко време за това си занимание въпреки бебето? Може би майка ти е по-добър вариант от мъж, с който все нещо е "невъзможно"... тя поне само дудне... Или приятелка? Или бавачка? Отдели здравия разум от емоциите, погледни се отстрани. Ако това се случваше не с теб, а с твоя приятелка, с твоя сестра или още по-силно - с твоя дъщеря, какво би я посъветвала да направи в този момент от живота си? Наистина се опитай да си бъдеш в момента майка и да си дадеш сама съвет като за най-скъпото ти същество, сякаш съветваш дъщеря...

Пожелавам ти да си дадеш най-полезните за теб съвети и да постигнеш това, към което се стремиш!

  Прерових форума, но не намирам описание... извинете за тъпия въпрос... Аз съм самотен родител от петия месец на бременността - по въпроса ти - и до сега не съм намерила мъж... за секс кандидати - бол... ама, за нещо повече...  Няма! Сигурно е, има свестни мъже... но, вероятно не ги срещам (пък и, аз нямам никакъв социален Живот)... та, спокойно, на който каквото му е писано - НО - ходи повече между хората...  Иначе събота ще ти остане завинаги сред най-тежките дни... и неделя следобяд... 

Ти сама ,виждаш ,че на бнд не му пука ,та на друг мъж.......Въпросът е ,че от секс кандидат може и мъж да ти стане,не насилвай нещата......Просто самия мъж трябва да узрее за нещо повече

моля, кажи какво е БНД, че падладях, бря! А за другото... сигурно си права.... ама, нямам търпение аз, нещо... 

 БНД означава бащата на детето

ееей, разгеле - благодаря ти!    Аз си мислех, че значи (извинявам се за нецензурното изказване!!!) "бахти наглия дръвник"! 

 Не си много далече от истината  !
В 99 % от случаите обикновено е така ! Не знам защо претърпяват такава метаморфоза 
След като се появи дете се превръщат в такива 

parvaty_, аз моя мъж го срещнах когато спрях да се занимавам с всякакви кандидати за секс, за брак, за внимание... Занимавах се само с каквото на мен ми харесваше и беше полезно - изкарах трета магистратура (добре че вече са само вечерни в СУ), ходех на танци, басейни и сауни, театър и кино, водех си детето на разни спортове, срещах се с клиенти за бизнеса ми, ходех на разни коктейли и конференции, както и на курсове по мениджмънт...

Някакси разковничето се оказа в нетърсенето на мъж. Просто си подредих живота да бъде интересен и пълноценен за мен самата, без да завися от вниманието и капризите на г-н Някойси. Моя съпруг го срещнах на входа на Художествената галерия (отивах да взема билети за някаква модернистична постановка, която я играеха вътре и сестра ми ме беше изнудила да мина преди да отида в офиса, сакън, да не свършат билетите), а кажи ми к'ъв го търсеше италианец на входа на затворен музей в 8.30 сутринта у понеделник?!

Не знам на колко ти е детето, но ако още не е на възраст да го оставяш на ясла или градина, или пък нямаш близки хора, на които да го поверяваш от време на време, просто трябва да изчакаш да мине малко време. Никоя не е умряла от липса на секс или мъжко внимание. Странно е колко лесно забравяме колко щастливи сме били като деца, когато са ни били чужди любовните емоции и как всяка минута от живота ни е била пълноценно изживяна и истинска, без непременно да е зависила от някой външен...

Между другото на моя италианец му пука повече за моето дете, отколкото на БНД (бащата на детето ми) или отколкото на моя собствен баща за мен самата... знам, че ти звучи странно в момента и не го вярваш, но когато го имаш пред очите си всеки ден... Преди броени дни ми беше на гости за около седмица една българка (приятелка на сестра ми), чийто съпруг я заряза с бебе на годинка и се беше отчаяла от живота. Поканих я на гости - да се разтуши, да я разходя из Рим и най-вече, да види, че и втори съпруг може да е добър баща. Той е човекът, който ходи на родителски срещи, който й плаща разходите, който я кара до Бърза помощ при нужда, който я води на басейн или на детски парк, който срича с нея букварчето и й помага в писането на домашните, който я взема от училище, когато съм на курсове, или я води на лагер или летен център.... Повярвай ми, тя си тръгна нов човек....


             ВЕЛИКО!!!!!           

абсолютно съм съгласна с тебе! Дъщеря ми е на 4 години и половина, но аз съм сам родител от петия месец бременност!!! В последните години работих много, и нямах време за себе си ... сега кризата отнесе половината от клиентите ми, и аз се сетих, че съм жена - а без секс и интимност прекарах много време, та ... наясно съм, че просто има моменти, в които не можеш да ... нищо не зависи от тебе! Опитвам се да си гледам Живота, но съм петимна за внимание, честно казано - много време бях сама... но, не мога да разчитам много-много за детето, пък и ми е жал да я оставя, за да излизам, а понеже работя сама в един офис от четири стени, и в много ограничен кръг от контакти, на практика се получава  - офиса, в къщи - офиса... нямам социална среда...  Но, да, колкото повече расте малката, толкова повече време за нас, за мен, толкова повече възможности!    Права си! Така е - леко полеко, едно по едно! Но е вярно и друго - много хора остават сами в Живота си! Освен, ако не направят някакъв компромис, със нещо...  Темата е много обширна, и да ти кажа, смятам, че е и до късмет... Както се казва - на който каквото му е писано!  Желая ти късмет, и много любов! 

мдааам... превръщат се, щот смятат, че кат един петел в кокошарника са си свършили сичката раута, и сега могат да се перчат, и евентуално или да искат яйцата на омлет, докато са си вдигнали бутчетата на стълбата, или да опрашват и други кокошки, щот и те да снесат, видиш ли, понеже сме много велики и безценни оплодители! Айде, не всички мъже са гадни... ама, като се зачопли тая тема, и ме обземат карастанчовите! 

Благодаря, parvaty_! И аз ти пожелавам да намериш истинската любов и да запълниш липсата, от която страдаш. Не знам дали вярваш в такива неща, но аз преди няколко месеца открих темата "Подсъзнанието може всичко" и въпреки противоречивите мнения за ню ейдж литературата, на мен тези неща ми помагат. Ако имаш време и желание, хвърли едно око, може и да намериш нещо и за теб...

Мисля, че в моя случай допринесе много силно и дълбоката ми вяра в нещо, което майка ми ми каза след развода, когато хаотично се лутах от мъж на мъж и от глупост на глупост... Разказа ми за някаква врачка, която още като съм била дете й предсказала, че ще се омъжа и ще живея нещастно дълги години, после ще се разведа и след две години ще срещна много по-възрастен мъж от мен, с който до две години ще се оженим и ще живеем до края на дните си много щастливи. Може би това ме пречупи да зарежа всички и да оставя да видя дали е познала... По принцип на врачки не вярвам, но като знам как се бях вкопчила в изрода, който ми беше първи съпруг, как нямаше сила, която да ме отлепи от него, аз живеех неговия живот и мислех неговите мисли, не бях личност, не бях отделно съзнание... и изведнъж сякаш се пробудих, реших и отсякох... та като минаха две години след развода ми изведнъж всички млади мъже около мен се оттеглиха и един след друг през следващите 6 месеца се появиха трима около 50-те... чак съм се молила на Господ да ми покаже кой е моят... Ами показа ми го... третият... другите двама сами се елиминираха от класацията... година и половина след това подписахме, при това две седмици преди да изтече четвъртата година след развода ми, ако бяха минали тези две седмици, нямаше да подпиша, толкова бях категорична, че това е тест, че щях да го напусна, защото животът в Италия изобщо не ми харесваше (вече свикнах, или почти...)

Та не знам късмет ли е, убеденост и очакване ли е... Във всеки случай в него откривам всички качества, за които някога съм мечтала или желала (примерно винаги съм мечтала за мъж програмист - направо се надушихме, веднага се вкопчи в лаптопа ми да ми разгледа собствените ми програми; имах едно влюбване като работих в Германия в един италианец, но за съжаление беше последната вечер преди самолета и повече не го видях, само се чувахме понякога... та попаднах точно на италианец; исках да е зрял и уравновесен - той е точно такъв; да е романтичен и женствен - италианците са си доста женствени по принцип последното с цел да не ме млати като първия ми съпруг, даже проверих уж на шега да се борим, за да се уверя, че не може да ми надвие като мускули  ; да обича да готви, защото аз мразя; да бъде добър баща на детето ми - той е направо мечта; обича да пътува и да ходи на море - ние живеем до морето и той е заклет пътешественик, макар и в момента по финансови причини да разредихме пътуванията; да ме цени и уважава като интелект, а не да ме третира като секс кукла - той наистина се възхищава на интелекта ми, а за да ме докосне всеки път иска разрешение; дори името му е близко до името на момчето, в което бях безнадеждно влюбена в гимназията  ). Спирам да изброявам, защото звучи налудничаво, но си е истина. И други момичета в темата за Подсъзнанието са споменавали как са си представяли точно как искат да изглежда бъдещият им съпруг, и той се е появил (е, с някои отклонения, примерно от странна държава, ама явно това са пропуснали да си го зададат в поръчката  ).

Та ако не ти е неприятно, опитай и с това - седни и си напиши какви качества искаш да има твоят бъдещ мъж, опиши и какви не искаш да има, както и с какво си склонна да се примириш... Имаше и някаква подобна техника в темата за Подсъзнанието, казват, че работи... Аз не че съм го писала, но съм повтаряла хиляди пъти какви качества очаквам да притежава един мъж или какво ме дразни в някой конкретен нахалник около мен... Мисля, че това е дало сходен ефект с пожелаването и визуализирането (тогава още не бях чела тази тема и книгите, споменати в нея).

Има и още нещо - авторите на ню ейдж книжки категорично съветват да се мисли позитивно, да се избягва повтарянето на негативни мисли от сорта "всички мъже са свине", защото това се получава като твоя "поръчка към Вселената", т.е. колкото повече затвърждаваш това си убеждение, толкова повече доказателства за него ще намираш... Опитай за начало да казваш, че има и бисери сред пепелта, т.е. има и добри мъже, дори и не всички да са такива.... Това увеличава шансовете ти да намериш поне един добър сред тълпите от "опрашвачи"...

Извинявайте, ако е неуместен последния ми коментар. Наистина бих искала да ви бъда полезна да намерите щастието. Учудващо е колко лесно се стига до него, а колко много хора не успяват да го направят... Е, то и аз не съм съвършена... до скоро повтарях "В Италия е почти невъзможно да се намери работа" и нямах, сега съм го заменила с "Убедена съм, че до края на годината ще имам работа", пък да видим какво ще стане... Дори в момента съм си нарочила една конкрента работа, само дето съм малко раздвоена дали наистина я искам....

Абсолютно.
И постоянно го повтарям във всички подобни теми.
Приятелят ми също се закова, точно когато въобще нямах нужда от никого. (освен от секс).
Забих го с ясната цел, че ще позабалвяме известно време и е абсолютно песперспективен (т.е - в случая безопасен).Обаче той - само след около месец, просто реши че ще съм аз. И не ме остави или се отказа - а бяхме на 500 км един от друг. Путуваше всяка седмица, идваше се с мен на вска командировка и тн. И някак си ми влезе под кожата тотално..

Така , така ...и  с мен беше така !

 За сега нямам време да се почувствам самотна, децата ме ангажират изцяло.  През уикендите, когато са с баща им се наспивам.

Abies,тьй като моя мьж,отново иска да се сьбираме и аз отново сьм в чуденка,реших да си направя списька с положителни и отрицателни качества,еми оказаха се 50 на 50.Сега какво да правя??Има и едно,с което няма да се примиря,мьрзелив е .Все още обаче имам някакви чувства кьм него и някаква надежда,че може би все пак ще си паснем и нагодим един кьм друг ме кара да опитвам отново и отново...лошото е ,че повечето му отрицателни качества и аз ги притежавам...интересно ще ми е да чуя мнението ти!:)Благодаря предварително!

Тъй, тъй. И аз така. Абе доста станахме. 

findo, няма общовалидно правило. Всеки решава за себе си иска или не иска да приеме човек, който проявява подобно дразнещо го качество. Малко ме притеснява начина, по който ме питаш, защото не се имам за експерт в семейни отношения, всъщност писах, за да дам кураж на момичето, отворило темата, че добри мъже има и дори и в момента да не знае какво да прави с нейните двама, винаги съществува вариант някой ден да попадне на някой, който да я направи наистина щастлива...

За мързела не знам да има лечение, така че очевидно не става да го накараш да се промени (но може да го ръгаш ежедневно да прави това или онова)... Виж, моят италианец, примерно, както почти всички италианци, мрази да се къпе. Научи се - псува, ругае и марширува всяка вечер към банята... и да си мие ръцете се научи, иначе му го изкарвах няма да ти кажа откъде... Ама да не ходи с обувки из къщи само частично съм го променила... имам нова стратегия по темата, но в момента нямам финансова възможност да я реализирам, така че ще изчака някой и друг месец, но и това ще коригирам... другите дразнещи ме навици в него вече съм ги изкоренила, просто му намерих цаката... Има и неща, които не са чак толкова нетърпими, дори ги намирам за очарователни, като разсеяността му, а за неорганизираността му или му напомням редовно, или просто върша нещата вместо него, така или иначе имам енергия в излишък... Както и му позволих да промени някои неща в мен, въпреки че не беше без голяма доза съпротива... с времето намерихме точката на баланс на компромисите, които всеки от нас е склонен да направи... Е, още не съм започнала да му готвя макарони, но това ще стане в деня, в който спре да ходи с обувки из къщи...

Та не знам за теб... вариант 1 - твърдо стоиш на мнението си, че няма да се събереш с него, щом не си склонна да търпиш тези му качества, вариант 2 - променяш него, вариант 3 - променяш себе си... Ти решаваш. Никой външен не може да ти даде съвет за твоя живот. В примера с онази мацка, дето си е направила списъка, е установила, че с всяко от "отрицателните качества" на своя любим е склонна да се примири... В моя случай с цената на всичко промених това, с което не бях склонна да се примиря... В твоя може да се промениш и примириш или просто да кажеш твърдо не...

А може и да използваш момента, че той се е засилил да се връща и да си поставиш условията... Възползвай се, че не се знае дали ще има друга такава възможност... И бъди твърда - при всяко отклонение от обещаното, му показвай вратата... Не винаги работи, примерно моя е прал килим, два пъти си е прибирал обувките от улицата, като му ги метнах от прозореца на спалнята и... продължи да влиза с обувки, само заобикаля килимите (все едно като стъпва отстрани не се разнася с чорапи или чехли). Та зарежи надеждите и вземи инициативата в твои ръце, изисквай каквото считаш, че ти е необходимо, за да го приемеш обратно. С чакане и ослушване дали сам ще се сети, със сигурност няма да стане...

Съжалявам, ако те разочаровам, но дотук съм го докарала с философията за брака и взаимните компромиси (между другото в момента не съм много склонна към отстъпки, по-скоро изисквам да се съобразява с мен и това се оказа по-добрата стратегия от предишната ми овчедушна отстъпчивост). Ама това италианки ме научиха, тук жените командват. Аз първата година се съдрах да рева, щото той изобщо не се съобразяваше с мен и се чувствах адски зле. Като се научих да си изисквам, знаеш ли как бързо омекна и взе да слушка... те мъжете са войници, ако няма генерал, обаче, се опитват да го заместват, но като се намери кой да ги строи, бързо бързо си връщат добрата дисциплина....

Каквото и да решиш, ти стискам палци и ти пожелавам много много късмет!

findo, бих добавила само, че аз с бивш не бих си подновила отношенията, но ти си знаеш... По мои наблюдения, двойки, които веднъж са се разделяли и опитват отново, много скоро отново се разделят поради същите причини, както и предишния път...Е, някои са упорити и повтарят и по повече пъти, но резултатът винаги е един и същ... Имаше преди време една рекордьорка на Гинес по брой бракове, та тя с някои съпрузи се беше женила 2-3 пъти, но накрая пак са се развеждали... Не искам да те обезкуражавам, просто го отбелязвам да си го имаш едно наум... Ще ти трябва много твърдост, ако си решила да промениш него или много силна мотивация, ако си решила да промениш себе си... Във всеки случай, след като той е проявил слабост и иска да се върне, да не му позволяваш да ти се качи на главата. Дръж се малко повече като обидена и изисквай да те компенсира за лошото си поведение от преди, не му се хвърляй влюбено на врата, че ще ти замине цялата стратегия за промяна...

Мнооого голямо благодаря за отговора,Abies! Попитах те,защото ми хареса начина ти на мислене и ми беше интересно да видя какво биме посьветвала.При мен и БНД,това ще е втория опит....,пьрвия пьт се изтьрпяхме само 2 седмици,след което и двамата избухнахме като бомба,явно,че всеки се бе мьчил да си мьлчи за всичко,което го дразни,само и само да не ядоса другия.
Сега сме разделени от около 2 месеца и всьщност,аз направих крачката кьм това пак да се сьбираме,не знам кой дявол ме накара,а той явно само това чакаше...
Каза ,че се прибира в БГ,напуска там работа и идва при нас,че ще се преместим в друг град само тримата,за да започнем,така да се каже,на чисто.Проблемьт е ,че ужааасно ме е страх,но вьпреки това,има нещо,което все ме кара да опитам,но знам ,че ако сме в друг град,няма да ми е толкова лесно да кажа край,както преди.Казах му,че не искам заради мен да се прибира и че това трябва да си е негово решение,за да не изляза евентуално после аз виновна,но не можах да го разубедя.
Далеч сьм от мисьлта ,че мога да го променя,той е доста твьрдоглав,мрази да му казват какво да прави,а аз като почна с моите обичайни <ти не ходиш на работа,ти не изкарваш пари> и се започват войните между нас.Факт е ,че докато сме заедно на моменти не можем да се понаяме,секса беше достигнал до дьното,пьлна трагедия,но вьпреки това,той ми липсва понякога и все нещо ме кара да мисля,че една врьзка може да вьзкрьстне,а дали е така ,не знам.А като си спомня каква с каква безумна любов се оженихме..ееех
Вече самата аз се уморих от цялата тази чуденка и игра на нерви.Момичетата вьв форума вече ще вдигнат рьце от мен

findo, направи каквото ти идва отвътре, най-много да се повтори старото състояние на нещата. Не виждам причина да не можеш да го напуснеш и ако си в друг град, щом е в България... колко му е да се прибреш пак при вашите?! А и защо тръгваш с нагласата, че непременно ще се делите? Опитай да проведеш много сериозен разговор с него как ще живеете занапред, преди изобщо да се съгласяваш с каквото и да е. Това, че си го поканила може да го интерпретираш като покана за един зрял разговор, нали вече сте попорастнали, не сте онези, които глупаво и безразсъдно са се оженили на крилете на любовта.... знаете си и кирливите ризи и откъде са ви дошли конфликтите, може да поставите ново начало само при нови договорки за поведението ви един към друг. Иначе е зацикляне на едно и също. Все още имаш шанс да си втъркаш исканията към него, както и ще ти се наложи да изтърпиш неговата критика и заедно да намерите докъде сте склонни да правите компромис и откъде нататък ще започне да се акумулира отново напрежение. Ако е склонен да направи отстъпки, направи и ти... ако не.... не виждам с какво новият опит ще е по-добър от предишния....

Благодаря,Abies  
Ще му дам още един шанс,не заради него,а заради моето вьтрешно усещане,че няма какво да губя, ако опитаме,а и тайно вярвам,че може да се напаснем все пак.А и през времето,в което сме разделени,той не се е показал в още по-лоша светлина,което е важно.Освен това го тествам.Казвам му всичко,от което се страхувам,всичко,което не ми харесва в него и което няма да тьрпя повече.Той сам си знае кусурите и казва,че няма да ме убеждава с думи, а с действия този пьт.Добре ми звучи

Вълкът козината си мени, но нрава никога...но блаженни за веруящите. Успех!

Знам,че е така...знам и че най-вероятно няма да се получи пак..,интересното е ,че не ми липсва,не се чувствам самотна и вьпреки това ще му давам шанс..защо така,нямам обяснение сама за себе си?!?

Приличаш ми на нощна пеперуда, която колкото по силна е светлината на лампата и болката от удара все повече се блъска в нея.

Много хубаво сравнение ! 
За жалост много често изпадаме в такава ситуация и сами не знаем защо  !?
Аз втори щанс не съм давала , защото проблемите бяха непреодолими , липсваше желание от отсрещната страна , по - точно за него всичко си беше ОК !
Така , че ако очакваш , че ще се промени , а той я кара постарому , пак ще стигнеш до задънена улица ! Не ти го пожелавам , но човек се променя , ако сам положи усилия за това !
Иначе някои хора на думи много добре звучат , но в действителност не правят нищо от това което казват !
Помисли си добре , Findo , успех ти желая !

Благодаря ви,за мненията!Наистина ме накарахте да се замисля.Казах на БНД-то,че не сьм готова да се сьбираяме и трябва да ми докаже ,че се е променил пьрво.Да дойде,да си намери квартира и работа и тогава ще видя...още нямам отговор от него..най-ми е гадно заради малкия,усещам,че му е скучно само с мен

Изчитох ви, беше ми безкрайно интересно, защото виждам сходни на моята съдба.
Abies, много ми помогна

Хм...
Опитвам се да бъда оптимист, защото наистина може би с мислите си правим "поръчки" към Вселената (и аз съм чела по въпроса), но... В момента лично аз съм самотна майка (не ми тежи откъм мъже хич), синът ми е на 2 години и 8 месеца, гледам го сама от раждането. Беше много трудно - така се наредиха нещата. Нямах опит. Събрах го.
Но засега нямам работа, съответно няма и как да плащам на детегледачка, следователно   не мога да ходя на никакви курсове, танци, клубове и прочие. Говоря за вечерни занимания. А в клубовете все пак се пуши. Може би защото имам спомен за близка приятелка и сина й, псуващ още с първите си думи - научи го по заведенията.
Излизала съм вечер досега 4 пъти със скандали от майка ми, че съм оставила детето на детегледачка или приятелка, още в началото на вечерта. Милата ми майчица е просто моето разочарование. Не ме е гледала тя. Но сега за пречене е номер едно - за всичко. Всъщност винаги е била... а аз съм взимала съветите й за истински.
Оптимист се опитвам да бъда - ходя по 7 км на ден, всъщност 9 (поне имам време), но ме е срам, че не мога да се издържам почти... Всички знаем "майка с бебе на ясла" що за фактор е при наемане на работа.  Магистър съм, имам 3 чужди езика на свестно ниво. Никога не съм споменавала на интервю за работа, че съм сама.
От внимание откъм мъже не се оплаквам. Само че...нали, както Абиес е описала, трябва първо да си самодостатъчен?
Не искам да се появява някой, за да ме измъква от трудното ми положение. Що за равнопоставена връзка ще е това?
Тоест искам, разбира се, но не ми допада на 100% идеята.

Прочетох всичко и ...явно на мен не ми се отдава да съм си самодостатъчна. Мисля, че съм се стресирала много в детството при раждането на брат ми, когато нашите изведнъж решиха, че вече съм голяма и забравиха за детските ми нужда от прегръдки и най-обикновенно глезене. Спрях да съм дете за тях,наричаха ме Кака и аз израснах неприласкана. Виждам последиците от това сега, страха от изоставяне, огромна нужда да съм обичана и оценена. И прегръщана. И това сякаш се засилва, а изневярата на мъжа ми и изоставяето сякаш задълбочиха проблема. И сега пак като му прости и поисках да се пробваме пак заедно, а той не е готов и като ме отхвърля дефакто ...отново съм в дупка.

И нито работата, нито нищо не ми носи удовлетворението, което би дало основата, на която да стъпя, за да мога да съм доволна от себе си и живота. Чувствам се изключително нереализирана.

Вени, не те познавам, но аз изтрих последните си редове - те бяха горе-долу точно в твоя дух. Аз пък съм расла при баба и дядо.
Намерих линкове към руски психолог, който ми поизясни доста неща. Неполучената обич в детството води до това, което ми пречи днес - самонедооценяване и озлобление, когато другите не ме оценяват, но те "надушват", че аз не се ценя.
Дълга и широка, но много проста.
Дано с рабора върху себе си се оправят нещата...

Разбира се,че човек има нужда от обич. Но да свикнеш да си сам още от детство.... да не искаш внимание, да не искаш абитуриентска рокля (направих блед опит за някоко часа с майка ми по магазините и зарязах идеята) - е.... какво да обяснявам повече.

Гледам,  че темата малко се е поотместила.
Та да не те отчайвам, но ако напълно сама гледаш бебе доста време няма светлина в тунела. За мен първите три години бях Welcome to the hell! -по 24 часа с малката, в големите студове е имало период, в който съседки са ми взимали детската кухня, а аз не съм излизала със седмици и бях на ръба на полудяването! Никога не искам да се връщам в онези дни! Знам, че звучи депресиращо, но може би ако знаеш, че и други са минали през Ада и някак са оцелели е по-лесно ...За излизане с приятели или каквито и да е други глезотии нямаше време и пари...майчинските тогава бяха по 130 лв...А след това влизаш в ритъм и сега за нищо на света не бих си променяла живота с разни нови главоболности като мъже, връзки и други такива тръни по дупето! Просто не бих заменила свободата, която имам за компромисния живот във връзка...но всеки знае себе си и решава как са живее! Успехи  горе главата въпреки идващите студове!

 Хората са различни и по различен начин отработват емоциите си . Аз също имам по-малка сестра , но това не ме е карало да се чувствам на заден план , още по-малко да имам страх от отхвърляне .
Това ,че бракът ми е неуспешен също не ме съкрушава . Гледам философски на нещата и се радвам , че понесох минимални сътресения . Имам прекрасно дете , живеем в собствено жилище , работата ми дава финансова независимост , чувствам се удовлетворена от живота си ! Това никак не е по вкуса на БНД ! Той мислеше , че ще страдам без него ( а беше точно обратното - страдах докато живеехме заедно!).Затова не си и помислям за друг мъж , не и сега ! Но освен детето имам и много силна емоционална връзка с много специален за мен човек , което също е важно !
Съчувствам на момичетата , които са подтиснати и самотни и  ще  им кажа : обичайте себе си , никой няма да ви цени , ако вие сами не се обичате и цените !
Прочетох цялата предишна тема на padnaliatangel и видях себе си в доста ситуации : запоите на БНД , отсъствията от дома , липсата на отговорност и задължения , никаква съпричастност и подкрепа за нищо . С тази разлика , че аз не го познавах в тази му светлина . Хората са много прикрити и единственият начин да ги опознаеш е като заживеете заедно .  Не го търпях много - 2 години и половина ми бяха повече от достатъчни за да съм убедена , че без него ще сме по - добре  За щастие не сгреших , ако слушах някои хора , че детето трябва да живее с двама родители , можеше и да не съм жива 
Много е добре да си бъдеш самодостатъчен и се радвам , че съм го постигнала . Но и аз съм имала много трудни моменти към които не искам да се връщам .Много ми помагаха моите родители и истинските приятели , които имам .Физически е ужасно изтощително една майка да се грижи съвсем сама за малко дете , мога да дам примери , но не искам да отчайвам никого . Може пък на вас да не ви се случат такива неща  !
Понеже стана много дълго , за финал : вярвайте в Бог и в себе си ! На мен това много ми помогна !

happy mama и Morgana, много ми харесва как мислите. Само не бих се съгласила, че цели три години трае адът, поне при мен облаците се разнесоха като проходи малката и я дадох на ясла... Не е все едно да оставяш детето за достатъчен брой часове на ден някъде и да го дондуркаш денонощно, особено ако реве от колики и не знае ни да седи, ни да държи играчка... Наистина на  padnaliatangel й е много трудно в момента, но няма нужда да чака цели три години, че да си отдели малко време за себе си. Аз с моето бебе тръгнах на лекции на 20-тия ден, т.е. и това не е възможно, а на танци ходех в клуб за обучение по танци, помещаващ се в едно училище, не по барове, където се пуши. Ако имах на кого да връча бебето, сигурно не бих го влачила с мен по нощите, но и така не беше толкова зле, на нея й харесваше даже 

vasilenae, аз също съм "каката" в рода, имам по-малки брат и сестра, които са глезени, а от мен се очакваше да нося отговорност за цялото им поведение, включително отнасях много наисиле от баба ми, която ме обиждаше и налагаше дори ако не съм прочела мислите й, защото не считаше за необходимо да казва какво иска... И аз имам проблеми с изразяване и получаване на обич, както и комплекс за изоставяне (мина ми след развода  , знаеш ли бившият колко дълго ме манипулираше, че ще си тръгне... и после му прощавах всичко...). Не съжалявай, че нямаш мъж на който да се тръснеш, да ти оправя проблемите. Не ми е известно такъв тип отношения да не струват скъпо на жената, която ги приеме. В началото ти свалят звезди, после не знаеш на какво се натрисаш. Сигурна съм, че ти е много трудно, но по-добре намери някакво решение сама. И аз съм без работа в момента, и мъжът ми ме храни, но няма да ти казвам колко е унизително да прося чентезими за всяка моя покупка и да ми отказва като на дете... А ако сме скарани и в училището събират пари, как се червя, че само аз не мога да дам... А колко е готино да ти се натяква "Аз те издържам, ти си длъжна...." Та такъв мъж не е решение на проблемите, по-скоро става източник на нови.... Не се оплаквам, с моя успях да подредя отношенията ни на някакво приемливо дередже, но повярвай ми, дори да не ми натяква, се чувствам адски зле да живея като паразит на гърба му...

Наистина всеки сам за себе си решава какви са му приоритетите. Аз лично твърдя, включително и пред мъжа ми, че бях много по-щастлива когато бях разведена - свободна, независима, преуспяваща... отколкото сега - безполезна домакиня в чужда държава, без приятели, без работа, без идея какво да правя... За мен си има и плюсове, че съм далеч от бившия и че детето ми има добър модел за баща пред себе си, както и че двете сме много по-спокойни без постоянния натиск от него, но от друга страна моята трайна безработица е много лош модел за възпитание на дъщеря ми.. Във всеки случай в България много по-лесно се намира работа, тук е наистина много по-трудно - пълно е с емигранти от цял свят, които са готови за без пари да работят денонощно, а ако има някое хубаво работно място, то бързо се окупира от италианци, като и те не работят за особено високи заплати... Търси възможности, за мен собствения бизнес беше много добро решение и вървеше много добре, докато не го поверих в ръцете на "приятелка". Но в момент на криза не бих те посъветвала да стартираш нещо самостоятелно. Може би все пак търсенето на работа, колкото и да е трудно, ще ти донесе по-бързо резулати. А за ходенето на танци - аз плащах 30 лв на месец, не беше толкова много и ходех 3 вечери в седмицата (в по-късен момент вече можех дори всяка вечер, стига да не съм заета да работя).


Това все едно аз съм го писала... все още вярвам в това, дори повече, откакто си вкарах тоя "трън в дупето", въпреки че с моя "трън" вече се напаснахме.... иначе щях да съм си тръгнала още преди година.... което не променя факта, че ако до година не си намеря работа, възнамерявам да се върна в България - той има правото на избор да ме последва или да се разделим.... Обичам го, но такъв живот ме убива, а собствената кожа ми е по-скъпа от него... (да не повярваш, че аз го казвам, дето жертвах живота си заради бившия... порастнах просто...). Само за детето се притеснявам това сменяне на държавите и училищата как ще му се отрази, защото е от "новите" с хиперактивност и дефицит на вниманието, а тук определено доста я обгрижват, има си помощен учител, психолог и специални занимания....

Abi , възхищавам ти се    !
Изключително ме впечатляват твоите постове  ! Наистина свободата и усещането за независимост нямат цена ! Поставям се на твое място и си представям колко неприсъщо за теб е да разчиташ финансово само на мъжа ти , аз не бих издържала дълго . Пожелавам ти от сърце да си намериш в най - скоро време работа , не че не можеш да се върнеш в бг , но това с детето никак не е за подценяване 

pandaliatangel , не се отчайвай , винаги има начин ! Може да е трудно , но не и невъзможно , аз гледах дъщеря ми до 1,5 г. Върнах се на работа , защото БНД не даваше една стотинка , за 2,5 год. така и не разбрах каква заплата получава    ! Майка ми пое детето ( живеем заедно ) , аз работех на 3 смени , на непрекъснат график , много ми е било трудно , но се справих , ще се справиш и ти ! А този другият не знам защо никак не ми вдъхва доверие ? За момчето от Белгия говоря . Ще се радвам , ако не съм права , но не му позволявай да ти усложнява допълнително живота , достатъчно ти е трудно ! Бъди смела и горе главата , вече си майка , а това е мисията на жената според мен ! Съпруга може и да не си , но да си майка е безценно !

Добре де, като те чета, все едно мен описваш - страх от самота, нужда от непрекъснато гушкане, аз съм много любвеобилно животно   - а съм едно-единствено дете и майка ми ме е задушавала от прегръдки, обич и досега виси над мен като майка-орлица и то толкова, че цял живот се задушавам и се чудя как да се изплъзна и да я избягвам.   Тогава защо два типа коренно различни предпоставки, като при теб и мен, водят до едно и също нещо? В случая да не се разбира като, че да ти опонирам (пояснявам, защото в този форум често има недоразумения), а че си задавам тези въпроси, защото искам да знам как станах такава, да имам нужда и да съм зависима емоционално от мъж?! Нито финансово, нито биологично, даже практически не ми трябва мъж физически да е до мен, всичко на практика мога абсолютно сама да си свърша, но имам нужда от любов, да мисля за някой, да мисли за мен, да ми пърха в стомаха и да давам и да давам любов, имам чувството, че имам толкова много в себе си и се задушавам и трябва да я раздавам и си се чудя, че след толкова години, връзки, раздели, сълзи, още не съм ни най-малко резервирана дори, не се пазя и пак се хвърлям...  

Ох, Абиес
Не съм кака в семейството, откъде го реши...явно не сме се разбрали. Не съм живяла никога с брат ми, който е 16 год по-малък и винаги е живял отделно  - с татко си, където е и майка ми:)
второ неразбиране - ето например сега искам да се запиша на Так Чи (35 лв на месец + встъпителна такса), но, за съжаление, тренировките са вечер. КОЙ ще ми гледа редовно детето? Да не те мъча - няма кой, аз не мога да плащам - засега - на детегледачка редовно.
не съм имала предвид, че си водила детето си сред цигарен дим.
И третото, най-важното - не съм тип жена, която би разчитала на мъж да я издържа. Дотук. Съжалявам, ако съм оставила подобно впечатление. Нямам подобнини мераци, ако беше така, да съм го постигнала най-вероятно....
Това, за което ти завидях, честно, беше като прочетох как сестра ти те е накарала да купуваш билети за постановка...това показва, че имаш семейство и близки хора (дано не греша). Аз нямам  -   имам майка, но някак формално...още не мога да включа, че наистина проблемът е в нея и тя не ме приема за личност...все пак майка ми е. Баща ми наскоро каза (обадих му се...живее в щатите) да приема, че го няма.
А за раждането и после гледане на дете - новороден - сам, го преживях. Исках съвети още в родилния дом, но никой не ме чуваше и само отговаряха, как бабите ще го гледат... Да плача или да се смея. Е, гледах го аз, без излизане. Тия хора, които виждах през прозореца, сега са ми приятели и познати.
Мога само да кажа шаблона - семейството е много важно. Егоизмът е страшен.
Писах това без да чета последните постове, сега ще ги видя

Ооо, искам и аз три вечери в седмицата...! Би било идеално, стискайте ми палци. Дотук имам 4 вечери от раждането на сина ми.  Не ми липсва особено, но не мисля, че е редно.

Мисти, напълно те разбрах! Наистина е странно! Да не би да си израстнала без баща, например? Може би нещо друго на теб е повлияло в тая насока.
vasilenae, мисля че Аби ни е объркала или обединила просто. 

Аби, възхитих се на постинга ти, в кото разкаваш за независимата жена. Напарво си ми мечта. Но е вярно и също, че сякаш не вярвам на себе си. Майка ми е властна жена и от тези, които смятат, че най-добре могат да свършат нещо и поради тази причина нищо не дава да свърши друг човек. Е, помагах в чистенето да кажем. Бях тихо и безхарактерно дете, чиито родители решаваха вмсто него дърги години. И сега усещам,че понякоа ми е по-лесно друг да вземе решение.

Извинявам се, че изполвам темата да пиша за себе си!

Хм, Вени, май да
Oбединени сме
Това чета
http://www.naritsyn.ru/selfhelp/all/kompl/uver.htm
За родителите, които решават вместо някои от нас до дърти години...тук някъде срещнах и по-категоричен текст.

     Моргана , сама си гледам детето и вече съм в ада , който описваш та затова пуснах и темата - в дъждовните дни ако не си говоря сама просто няма с кой , няма и време и да имаше , едвам сварвам да вляза тук .
     За тая самота говорех . Мъжете съм ги отписала вече като фактор  в живота си особено , когато днес уж голямата ми любов ми сервира , че детето ми му било пречка ама иначе умирал за мене .
        Трябва някак си да се справя , не съжалявам обаче за нито едно взето решение , пак бих постъпила така !
   Вдъхва ми увереност това , че и други са се справили , че  даже и са щастливи .

padnaliatangel, ще се справиш - то е ясно! Стисваш зъби и го избутваш! Когато изпушваш - знаеш, форума е тук и разтоварваш...ако имаш приятели пред които също можеш да пускаш клапана на емоциите - от време на време и там изпускаш парата....Друго, което на мен ми помага - намирането на нещо, което да те отвлича от кошмара поне за малко...за мен това беше музика - по 10-15 мин вечер изчезвах..и четенето на книги - нощем, когато дебнех дребса дали ще заспи до 12 или кошмарът ще е продължи повече...Но това можеше вече след 4-5 месец като малко бях вкарала нещата и живота в някакъв ритъм. В началото беше супер изнервящо особено с бебе като моето - нервно, неспящо и неядящо....Стискам палци поне твоето да не е от тоя тип и просто трябва да го минеш този период!
А за излизането вечер - дори и сега не ми се излиза....и търся оправдания да не го правя....а и ми се нарушава целия ритъм на уикенда, в който излизане обикновено не се предвижда. Но това зависи от човека...а и възрастта има значение. Аз просто съм се надивяла вече и искам мир и любов между народите

      Значи аз съм все още в  '' окото на циклона '' с бебе на 2мес. !
    Приятели някакви се намират ама време - абсурд , нито има къде - не мога да излизам - а с бебе  ревящо в др. стая , до която да препускам през 5мин. - ами никой няма да му е приятно да дойде и на гости .
    Ако случайно изляза - не трябва да спирам хода на количката защото иначе - рев .  Изобщо не е лесно да си сам родител , но аз си го избрах и пак бих постъпила по същия начин .
    Само дано ми е живо и здраво детенцето , че с тия нерви по време на бременността и след това ...
         

Ейнджълче, давай....
Може на никой да не му е приятно да идва на гости, но всъщност който ти е приятел, ще дойде. Отделно много от жените обичаме тоя рев (Всъщност той действа изнервящо най-вече на мама - твоето бебе на тебе, моето - на мене). Всеки може "да понесе" полвин-един, два часа рев, а ще ти даде малка пауза в напрежението за теб. Малко чуждо настроение, свеж въздух, както искаш го наречи. Та мисълта ми е - кани си гости.
Много добре помня, как насред най-силните колики (ютията  - включена, пеленки - нагънати да топлят коремчето), моят реве яката...една вечер дойде една приятелка с новото си гадже и ме натири в кухнята (демек далеч от стаята с моя) да пия бира! Светотатство! Аз се връщах през 5 минути - а тя го държи вместо мен и ме гони обратно в кухнята.
Много е хубаво някой да те разбере.
И да ти дойде на гости....  Хем да види , хем да влее там бира ли, свеж въздух ли...

Василенче, чакай, че ми стана интересно - жените обичали бебешки рев? Значи, аз сигур не съм жена...и досега като мина покрай ревящо нещо гледам да ме няма и си казвам - ууух, слава богу! Никога вече!
Но е вярно, че ако се намерят приятелки, които обичат децата и дойдат на гости ревящото нещо млъква начаса! И аз имам подобни крадени мигове! Имах една приятелка, която всеки път като се прибереше от Италия оставаше при мен и казваше да изляза за целия ден понеже тя ще гледа дребната...И наистина за час-два съм гълтала въздух и съм се чувствала малко по-центрирана!...А един път съм държала дребната на масата в столчето от колата - хем я люлеехме с една приятелка, която ми дойде на гости, хем дребната спеше супер дълбоко...и тогава имах цяла вечер без ред!...Дааа, ще се сетя още хитрини...ама да се напъна малко

padnaliatangel, потрай малко, наистина на два месеца е твърде малък.  Изчакай да мине шестия месец и ще почувстваш разликата - ще започне да пълзи, да сяда, да се заиграва... Горе-долу по това време купих бънджи-гащи, а малко по-късно и проходилка... Като започне да се забавлява самостоятелно, ще се чувстваш доста по-добре. След годинката идва време за ясла, дано да имаш късмет с добри учителки... Между другото, се ослушай кога започват записванията, че с тия реформи, да не изтървеш сроковете. По мое време в деня, в който отидеш, ти записваха детето, ама сега изобщо не знам с колко месеци по-рано трябва да стане записването...

Колкото до твоята "голяма любов", просто му заяви, че за себе си си направила правилния избор. Детето е над всичко и преди всички. Ако ще му е по-лесно, да гледа на него като на котенце или кученце - други хора си гледат домашни любимци, ти си избрала да имаш дете. Ако не му изнася, да се изнася. Детето има само една майка, "мъже под път и над път"... Грубо е, но неговото не е по-малко... Едно от нещата, които много ценя в италианците, а и другите западняци, е уважението към децата. Тук не правят разлика чие е детето, дори към непознати деца на улицата, се държат много много топло. Това в България го няма и не знам дали някога ще го има. Тук не изоставят децата с вродени дефекти. Бях много изненадана колко всеотдайно се грижат за умствено изостанали или парализирани деца, дори не раждат второ. Видях на детска площадка дете, което играеше с останалите, придвижвайки се с инвалидна количка. Нищо в поведението му не показваше, да се чувства различно, нито останалите се отнасяха към него по някакъв различен начин. Тук осиновяват циганчета и негърчета, и се грижат с любов и всеотдайност за тях. Тук децата са свещенни. Спирам да изреждам. Ако ще му е утеха, да си мисли, че Господ (или Аллах) ще оцени грижите, които полага за едно "чуждо" дете (Боже, колко грозно ми звучи тази дума, децата не може да са чужди, те са просто деца). Между другото, повярвай ми, с или без мъж, жената отнася цялата тежест по отглеждането на едно бебе. И на другите жени, които привидно нямат проблеми с мъжете си, също им е трудно, бебетата им реват, не могат и до тоалетната да отидат, не могат да ходят на гости и да се забавляват.... Всичко това минава, един ден ще си спомняш с умиление тези моменти, така че ги приеми и се опитай въпреки тях да намериш начин да се чувстваш добре (или се утешавай, че трудното ще трае само още няколко месеца).... Да ти е живо и здраво, миличкото, ще порастне и ще ти бъде опора и радост в живота... Компенсирай му нервите по време на бременността (то може заради това да е по-нервно като бебе) с много любов и внимание сега. То ще го оцени по неговия си бебешки начин 

Morgana, много съм съгласна с теб.

vasilenae, извинявай, ако съм объркала нещо в обръщението си към теб. Имах предвид това:
Не съм казала, че искаш да имаш такъв мъж. Само ти казах да не съжаляваш, че го няма и че е много по-добре да се справиш сама, отколкото някой "да те измъкне" и после да ти излезе през носа. Не съм искала да те обидя, извинявай, ако се е получило така    За семейство си права, че имам. Имам брат, пристрастен геймър, на който в много крайни случаи мога да разчитам, няма да ме подведе, но и избягвам да го безпокоя често. Имам сестра - егоцентрична и арогантна, но в трудни моменти ми е подавала ръка. В интерес на истината, след развода, се пренесе при мен и поне първите месеци ми помагаше с плащането на наема. Но бебето не ми е гледала никога - за първите 4 години го е поемала 3 пъти, да не си помислиш, че е голяма далавера. Имам майка, инвалид, която живееше на 200 км, т.е. на нея съм й давала детето след 2 годишна възраст, не по-рано. На бившата свекърва също, докато бившия ми не се скара с нея и не ми забрани да водя детето му при майка му... Но определено имаме огромно доверие в рамките на семейството с майка ми, брат ми и сестра ми. Не съществува вариант някой от нас да подведе другия, но и гледаме да не злоупотребяваме. В критични моменти, винаги се изправяме заедно срещу проблемите, независимо кой е потърпевшия. С баща ми никога не съм била близка, сега проявява умерен интерес към моето дете, когато аз бях дете не се интересуваше живи ли сме, не сме ли... На 18 ми заяви, че той издръжка няма да ми плаща (не че някога е плащал), но ако искам да следвам, да съм отидела на магистралата да си изкарам и буквално ме закара и изхвърли от колата извън града..... За абитуриентската ми рокля, която баба ми ми уши, ми каза, че съм дебела и грозна, и съм  приличала на 30 годишна лелка, родила три деца и как не ме било срам да ходя на бал. Досрамя ме, наистина не исках да отида. Като се замисля, на 30 излизах с 19 годишни на дискотека, изобщо не ми личаха, нямам идея защо на 18 ме е тормозил така.... Той с тези си изказвания стана причина да се хвърля да се женя за първия срещнат още на 18.... Как ми се иска тогава да имах самочувствието, което имам сега....

На танци ходех с бебе в "кенгуро" и танцувах или сама, или с партньор на едно бебе+ биберон дистанция, при това тя не позволяваше на всеки да танцува с мен, но това не ме отказа - точно три вечери в седмицата ходехме на уроци по танци  За Так Чи не знам дали е постижимо. Във всеки случай не е необходимо непременно да са бавачки или роднини, защо не потърсите комбинация с други майки? Учудвам се колко много жени страдат от този проблем - да нямат минутка за себе си, а в същото време почти не съм срещала да се обединяват и да си помагат. Какво пречи да договориш с друга майка да се редувате - веднъж ти гледаш двете бебета, веднъж тя? Знам, че е трудно да си повериш бебето на друг човек, но просто подбери човека.... Това последното и аз не съм го постигнала, поне около мен в момента водя подобни преговори с други майки - но нито ми поемат детето дори веднъж в седмицата, нито си дават техните, въпреки че се познаваме, гостуваме си, знаят какви са възможностите ми и условията в къщи, аз познавам техните къщи... Нямам обяснение за този феномен, или аз съм прекалено безотговорна, че да предлагам подобна размяна на децата срещу малко лична свобода на майката?!

Искрено ти пожелавам скоро да можеш да намериш твоите три вечери в седмицата...

Вени*, извинявам се и на теб, наистина съм ви смесила мненията и съм отговорила общо за различни неща. Извинявайте и двете  Мисля да разредя влизането във форума, да не правя повече глупави грешки, а и да използам времето си за разсъждаване върху собствените ми проблеми, не да се бъркам на другите....

happy mama, благодаря за милите думи и пожеланията! Едно е сигурно, че винаги съм се справяла, и сега ще се справя. Вярвам, че ще си намеря работа. То и сега не трябваше да попадам в това положение, но допуснах двойно да ме подведат и от много планиране, се натресох на непланирана ситуация... За пореден път доказах поговорката, че "на вълка врата му е дебел, защото сам си върши работата". Ако не бях поверявала нещата си в ръцете на друг човек, ако не бях позволила на мъжа ми да ми се наложи да се преместя при него в Италия, а не обратното... ако не бях позволила да ми къса нервите в началото, след като се пренесох и още по-зле след като се оженихме... Трябваше да съм доста по-твърда навремето, сега малко със закъснение, но... по-добре късно, отколкото никога... Поне тези, които имат все още шанс от самото начало да си поставят ясно исканията и интересите, нека знаят, че така се прави. Ако не искат за съжаляват някой ден. Щастлива връзка не може да се гради ако едната страна само отстъпва и търпи, а другата се налага винаги и за всичко. Трябва да има баланс, трябва да са равноправни и двамата партньори, иначе рано или късно се стига до разрив... Много ми харесва как пишеш за самоуважението, за любовта към себе си, за реализирането на жената като такава.... 

Misty, всички сме дълбоко повлияни от отношението към нас в детството, а и продължаваме да се влияем от взаимоотношенията, в които влизаме като възрастни. Но всеки от нас реагира по различен начин на едни и същи фактори, а може да се получи и сходна реакция по отношение на различни фактори. Много е индивидуално, но сигурно има обяснение. Радвай се, че си свободна в отношенията си с хората, на мен ми е липсвала любов като дете и доста години ми отне, за да се науча да обичам и да изразявам такава. И доста грешки допуснах, бъркайки любовта с безропотно подчинение, бъркайки я с демонстриране на чувства, какивито не изпитвах и прочие... Това, което happy mama пише, може да ти е полезно и на теб. Важно е мотивацията ти в живота да идва от вътре, а не да зависиш от външни фактори. Независимо какво е породило твоята потребност от външно внимание, винаги можеш да я "озаптяваш" и да си щастлива дори когато ти липсва съответното отношение или личност. В твоя случай май не ти пречи особено, но щом го забелязваш, явно изпитваш потребност да се промениш, така че експериментирай, нищо няма да ти стане... Свободата включва и това - да пробваш докъде можеш да стигнеш.

P.S. гледам много хубаво сте се разприказвали за идеи на кого може да се връчи едно ревливо бебе  На мен много ми се удава да утешавам такива ревливи, обикновено млъкват  Само дето скоро не се очертава да си пътувам към България, но пък имам няколко наоколо, да ги дондуркам за по някоя и друга минута, ако майките им ми позволят.... То май не опира до това, че жените обичат бебешки рев, а че обичат да си гушкат бебета... Моето съм го връчвала няколко пъти на един колега на сестра ми, който беше много влюбен в нея, само дето тя не проявяваше интерес, та докато той чакаше нея, аз се възползвах от търпението му  Като се замисля, научих бебето си, когато имам гости, да се катери по тях, та да си почивам. Гостите се забавляваха, в края на краищата за час два нищо няма да им стане, а за мен си беше голямо разтоварване.... Е, сега съжалявам, защото пък дребната вече не се съобразява с мен - като иска нещо, което й отказвам, си нарочва някой друг и си го изпросва най-безочливо.... И продължава да се катери по главите на гостите ми, а вече не е бебе....

padnaliatangel, ти в кой град си? Иначе по твоя въпрос да се изкажа, че се намесих годничко да говря за себе си - знай, че при бебетата и децата всичко е временно. Сега ти се струва, че този ад е от тук до края на дните ти, но всъшност ще продължи само месец два. След 2 месеца твоето бебе ще е доста по-различно, ще се кротне ще започне да оглежда света,  после ще започне да седи и да играе...абе ще бъдете все в динамика. Менят се много много бързо в този период. Сега мисля, че имате колики и затова плаче много - кърмиш ли?

Една жена може да е самотна и когато до нея има мъж.Това не е определящо.Може да си сама, но не допускай да си самотна, за сега си бъди самодостатъчна.Желая ти спокойствие за да отглеждаш бебето си. 

Кой те измами, ада ще продължи месец-два?! Докато си жив и детето също е живо винаги ще има ад...Изобщо не се заблуждавай, че като пораства ада намалява....Вени, виждам, че твоето дете е в кротката фаза, която трае  докъм 6-тата година - градина, пордреденост....ела, да ти покажа какво започва с началото на училището! А, тези, които имат пубери ще ти покажат продължението на ада.... ....А ако питаш майка ми -и 40 годишните деца могат да ти правят адски живота
А за бебешкия период - много индивидуално е. Някои се кротват след втория месец, други пощуряват като започнат зъби да растат....Някои са социални и сладки бебета, предразполагащи към усмивка...други са си проклето-ревящи капризници, които трудни изтърпяваш....Та, ангелче, стискай палци и се моли да имаш бебе от първия вид. Тогава ще е по-лесно порастването.

Е, Morgana, не прекалявай де! Естествено, че притесненията за влюбена тинейджърка не са равни на притесненията за дерящо се новородено, на което не знаеш какво му е! Да не говорим, че някои родители просто прекаляват, като 84 годишната ми баба, която третира 62 годишната ми майка като малко дете... И там тровенето не е в тази посока, а в обратната - бабето прави луди всички, които се прежалят да се доближат до него... Май само майка ми има нерви да я търпи, ли просто го приема като дълг, защото и нейните нерви са здраво разклатени...

Както Вени* го е написала, най-първият ад приключва с втория-третия месец, после към шестия бебето започва да сяда, да пълзи, да се заиграва, към годинката прохожда... Всяка от тези стъпки й освобождава ръцете и времето, а и става по-лесно да намери доброволец, на който да го връчи за малко... Моята маймуна е във  втори клас и съвсем спокойно си я оставям сама да си играе, всъщност тя предпочита да се изнесе в другата стая... Мога да си позволя дори да отида до магазина или до съседите, а тя си седи кротко на компютъра или си пуска филми на DVD-то. А като новородена до годинката не спеше повече от 15 минути и задължително висеше захапана за гърдите ми... Цяла година сън не съм видяла, но пък първите два-три месеца трябваше да я люлея права по цяла нощ и по цял ден, после стана доста по-човешко - изискваше само присъствието ми - първоначално до нея, после в рамките на стаята - но не можех до банята да отида, без да озвучи блока до осмия етаж... Сега, нещата са несравними.... Едно е да се ядосвам, че не иска да чете и пише, съвсем друго бе когато трябваше да я дондуркам на ръце, защо не можеше да стои на крачета, а все искаше да е изправена....