Преди известно време при нас се шумеше за затварянето на няколко парка ( природни), защото няма пари за поддръжката им, а дефицита в бюджета е голям. Имаше много дискусии, аз не можех да проумея как е възможно да искат да оставят на произвола на съдбата такива културни ценности като един от конкретните паркове ( имаше разкопки и т.н да не се впускам в подробности).
С мои приятели се ангажирахме, ходихме, коментирахме. В крайна сметка ситуацията беше или да затворят парка, или 2 от пожарните, в квартал, където има 3, като преди това беше ясно, че тази една пожарна в никакъв случай няма да успее да покрие нуждата, която има този квартал. Как се взема такова решение? Да ви кажа от личен опит- никак не е лесно! На мен ми се налага да участвам( и гласувам) за и против такива решения и после със седмици и месеци ги мисля, дали не е можело нещо по-различно да се направи, дали правилно сме постъпили...И това да знаеш, че променяш съдбата на много хора с това решение, което вземаш е особено тежко, защото за съжаление избора обикновено не е м/у ябълки и портокали, а между жълти и зелени ябълки.
Това, което исках да кажа аз с моя пример беше, че нещата винаги имат и друга страна и преди човек да тръгне да бори вятърни мелници е добре да види първо кой мели брашното в мелницата и как аджеба става тази работа. Ей на, и аз имам две деца, имам си работа и с училища, и със спешъл ед , от 6 години живея тука и всеки ден научавам по нещо ново.За съжаление много неща са навързани и не е така просто да кажеш от днеска ще променим това и това, без да има някакво отражение в/у други части на системата. Затова и казах, че трудно е, но с малки стъпки стават големите промени.
Анет много хубаво е казала, че от дребните промени идва и промяната в мирогледа. За това време дето се занимавам с тези неща...да си призная промених си мнението по много въпроси, за които имах изградено мнение и не съжалявам. Има много неща, които не са ми ясни, има много неща, с които не съм съгласна, но и моето семейство както всички останали тук се опитва да направи the best of it както се казва. Много неща ми бяха shock and awe както се казва, затова напълно разбирам Биз как се чувства, been there, done that. Това разбира се не прави нещата по-лесни за нея, нито ги е правило по-лесни за мен преди, но нали сме тук за това, за да споделяме от различния си бекграунд, от различните си ситуации. Така се раждат и хубавите идеи! Ей на, Анет ( пак тебе давам за пример) и нейните лаптоп лънч-ове. Ами аз тук чух за пръв път идеята и сума родители зарибих за това и сега споделяме здравословни менюта за храна за обяд.
Недейте се кара Агенте и Хиър, струва ми се, че двете просто не се разбрахте какво искате да кажете, защото минахте на лична нотка и искрата пламна. Има истина в постингите и на двете ви!
Драматично е, няма спор. При всички положения обаче човек трябва да се стреми да оптимизира собствената си ситуация и затова и впечатлението, че всеки се спасява поединично. Няма как да се спасяваме всички заедно, просто защото всички сме в различни ситуации и с различни приоритети . Например имаме няколко майки активистки в училището, които пускаха еретичните идеи да почват часовете от 9 ч, защото не обичали да стават рано сутрин и било много студено...Ами да, ама на мен ми е по-удобно да стана сутрин рано, да изпратя детето и да си подхвана деня, за да може и той да не се прибере в 5, а в 2 и все пак да има време и за друго освен да вечеря.
Егати фермана написах, дано се разбере какво искам да кажа, щото носа ми тече като чешма и съм с температура, не съм сигурна, че мога да предам мислите си много адекватно.
А който успее да ме изчете докрая, направо медал заслужава! 
С мои приятели се ангажирахме, ходихме, коментирахме. В крайна сметка ситуацията беше или да затворят парка, или 2 от пожарните, в квартал, където има 3, като преди това беше ясно, че тази една пожарна в никакъв случай няма да успее да покрие нуждата, която има този квартал. Как се взема такова решение? Да ви кажа от личен опит- никак не е лесно! На мен ми се налага да участвам( и гласувам) за и против такива решения и после със седмици и месеци ги мисля, дали не е можело нещо по-различно да се направи, дали правилно сме постъпили...И това да знаеш, че променяш съдбата на много хора с това решение, което вземаш е особено тежко, защото за съжаление избора обикновено не е м/у ябълки и портокали, а между жълти и зелени ябълки.
Това, което исках да кажа аз с моя пример беше, че нещата винаги имат и друга страна и преди човек да тръгне да бори вятърни мелници е добре да види първо кой мели брашното в мелницата и как аджеба става тази работа. Ей на, и аз имам две деца, имам си работа и с училища, и със спешъл ед , от 6 години живея тука и всеки ден научавам по нещо ново.За съжаление много неща са навързани и не е така просто да кажеш от днеска ще променим това и това, без да има някакво отражение в/у други части на системата. Затова и казах, че трудно е, но с малки стъпки стават големите промени.
Анет много хубаво е казала, че от дребните промени идва и промяната в мирогледа. За това време дето се занимавам с тези неща...да си призная промених си мнението по много въпроси, за които имах изградено мнение и не съжалявам. Има много неща, които не са ми ясни, има много неща, с които не съм съгласна, но и моето семейство както всички останали тук се опитва да направи the best of it както се казва. Много неща ми бяха shock and awe както се казва, затова напълно разбирам Биз как се чувства, been there, done that. Това разбира се не прави нещата по-лесни за нея, нито ги е правило по-лесни за мен преди, но нали сме тук за това, за да споделяме от различния си бекграунд, от различните си ситуации. Така се раждат и хубавите идеи! Ей на, Анет ( пак тебе давам за пример) и нейните лаптоп лънч-ове. Ами аз тук чух за пръв път идеята и сума родители зарибих за това и сега споделяме здравословни менюта за храна за обяд.
Недейте се кара Агенте и Хиър, струва ми се, че двете просто не се разбрахте какво искате да кажете, защото минахте на лична нотка и искрата пламна. Има истина в постингите и на двете ви!
Драматично е, няма спор. При всички положения обаче човек трябва да се стреми да оптимизира собствената си ситуация и затова и впечатлението, че всеки се спасява поединично. Няма как да се спасяваме всички заедно, просто защото всички сме в различни ситуации и с различни приоритети . Например имаме няколко майки активистки в училището, които пускаха еретичните идеи да почват часовете от 9 ч, защото не обичали да стават рано сутрин и било много студено...Ами да, ама на мен ми е по-удобно да стана сутрин рано, да изпратя детето и да си подхвана деня, за да може и той да не се прибере в 5, а в 2 и все пак да има време и за друго освен да вечеря.
Егати фермана написах, дано се разбере какво искам да кажа, щото носа ми тече като чешма и съм с температура, не съм сигурна, че мога да предам мислите си много адекватно.
А който успее да ме изчете докрая, направо медал заслужава! 
)) 
И най-вече се чудя дали някой ще спре да празнува Коледа, защото това наранява моята крехка атеистка душица 
! от две седмици се глася да ходя днес на родителска среща при йезуитите и тази сутрин като си сбрах хартишките за мероприятието, установих, че родителските срещи са били вчера 
Аз съм от наивните, които вярват и в Бог ,и в Дядо Коледа 