Аmerican Dream - мит или реалност?

А аз си мислех че в Америка всички са равноправни. А как се държат с черните. Наистина ли са толкова толерантни към тях? Наистина ли в Америка няма расизъм?

В повечето случаи наистина съдим от "чувала съм", та искрено моля "американките" да не се фръцкат, ами да дадат информация от "първа ръка". Доколкото знам ако си в големите градове няма сегрегация и дискриминация, но в малките градчета е по-различно, това вярно ли е? Интересува ме как се оправят учителките, чисто практически с 10 различни езика на пример, в смисъл възможно ли е една учителка да говори толкова езици на децата или пък в градината все пак се говори официалния език, пък у дома всеки има право на своя език?
От казаното до тук аз лично не виждам особена разлика с Европа, пък и в началото на темата не стана ясно, дали идеята е за възможностите на осъществяване на "американската мечта" в Европа или как ние лично я виждаме за Америка, понеже ако ще е само за Америка, май повече от половината трябва да се изнесем от тук, защото нямаме личен опит и по някаква логика право на отношение. Що се отнася до кредитите и в Европа се живее приблизително по същия начин, трудно можеш да придобиеш кола и дом без помощта на банките.
Разликата между двата континента е в социално-икономическата система. Не откривам топлата вода, сигурно всички го знаете в Америка е либерална (оправяй се сам, не ти се бъркам), а в Европа е социална (помагам ти и те надзиравам). До сега никой не е доказал коя от двете е по-добра, според мен няма по-добра, просто е въпрос на лично виждане, на мен ми харесва да съм защитена и не ми пречи да ме надзирават, за други е важно да са свободни и да се оправят сами. Това му е хубавото имаме право на избор.

 


Кажете сега за дискриминацията и кое не е като в Европа.
Щом няма да дискутираме икономическите аскпекти 

Интересно ми е за дискриминацията, тъй като имам чувството, че повечето американци отричат да са расисти и че дискриминират хора от други националности. Дори съм чувала твърдения че ЮАР била най расистката държава на света. Моето виждане е, че расизъм има навсякъде, в Европа, в Америка и т.н. Но просто някои хора отричат да е така. Затова и питам в Америка наистина ли не съществува расизъм?
 

Аз пък от ЮАРци съм чувала, че Намибия е най-расистката държава. Има расизъм в Америка. Двойка съученици на мъжа ми - черен французин и бяла французойка се преместиха в друг щат, защото имали проблеми даже квартира да си намерят. Наскоро съдия в южните щати беше отказал бракосъчетание между бяла и черен с довода, че децата ще страдат и че обществото все още трудно приема такива връзки.

Как очаквате,че трябва да ви се отговори - Да,303 милиона живеещи в Щатите са расисти.
                                                                 - Не,303 милиона живеещи в Щатите не са расисти.
Задавате грешен,да не кажа тъп въпрос.Ако някой се наеме на обобщава и свежда под общ знаменател милиони,милиони хора,категоризирани в 50 щата,дошли от 4-те края на света,ще е нищо друго освен празни приказки.

Да в интерес на истината мисля, че си говорим празни приказки, защото наистина ще е трудно да генерализираме за милиони хора в 50 щата нали американската мечта е мечта или реалност. То със сигурност някои хора са постигнали американската мечта и в България, докато ние си говорим празни приказки по форумите да си убиваме времето.

В САЩ дискриминация си има. Не ми се вярва някой да каже, че изобщо няма и всички обичат малцинствата.
П.П. аз не съм се "фръцнала", но нямам време да пиша.

Има ли, няма ли дискриминация... не знам защо това е толкова важен въпрос. Важното е за мен, че си знам правата и ако се чувствам дискриминирана, знам какво мога да направя, къде да отида и знам, че ще ми се обърне внимание. Законът работи.

Сегрегация и дискриминация: има, разбира се. Има и закони срещу тях, работещи, както казва Хиър. Хора разни, не всеки ще тръгне да си търси правата, но доколкото знам тези, които го направят, си получават удовлетворението. Сегрегацията в днешно време е на икономически принцип, не на расов или етнически. През 50-те години е било невъзможно за небяло семейство да си купи къща в престижен бял квартал. Сега няма такова нещо - щом имат пари могат да живеят където си щат, ако ще и пембени на точки да са. Гета и специални райони има във всеки град. Често по няколко - има си черна част на града, испаноезична част, част на новодошлите емигранти, част на хомосексуалистите. Чисто исторически причини - имигрантска страна е все пак, всеки гледа да се засели сред земляци. Никой никого не натиква в гетото.

Расизъм и дискриминация на тази основа ... хм. Явен такъв не съм срещала никога, от осем години съм тук. Законът е  железен, потърпевшите групи обикновено си знаят правата отлично. Расизмът е много чувствителна тема тук, а някой е сгазил лука, а са го уволнили в ефир по националната телевизия. Забелязвам, че това донякъде създава погрешно впечатление, поне сред моите познати - понеже тук всеки случай на очеваден расизъм се раздува с дни по медиите и се вдига голяма дандания, в България моите си мислят, че тук това е ежедневие. Ми не, голяма рядкост е, то затова е и медийният цирк. Дискриминацията по какъвто и да е признак - пол, раса, социоикономически статус, образование, акцент/диалект и прочие, си съществува и тук, както навсякъде по света, защото тя си е общочовешка характеристика. Рядко обаче е явна и директна. Тук от граждански дела се правят големи пари - всички внимават.

Многоезични градини и училища: зависи от района и от преобладаващото население. Много важно е да се отбележи, че в САЩ няма официален език. Английският е традиционен или доминантен език, но не официален. Затова в градове с огромно испаноезично население официалните надписи и документи са на английски и испански, в Диърборн уличните знаци са на английски и арабски, и т.н. Съответно в детската градина и училището се говори основно английски, като доминантния език на страната, но в райони с концентрирано другоезично население се търсят начини да се води учебен процес паралелно на двата езика -  има практика да се наемат двуезични помощник-учители, често по няколко на клас (с различни езици), има двуезични училища и градини и така нататък. Няма официално законово изискване едно дете да получи образованието си на английски. Има практически съображения, които правят английския очевиден избор, но ако искам моята дъщеря тук до пълнолетието си да не научи дума английски, това си е мое право и държавата законно не може да ми се бърка.

 ianajar, много благодаря за изчерпателния отговор, за мен е много интересна и полезна тази информация, понеже доста деформирани неща бях чувала.
Кажи ми още и за онази легенда колко глупави и дебели са американците, доколко отново е стигнало деформирано от пропагандата до нас.

А аз исках да попитам вярно ли е че повечето американци карат само автоматични коли. Мит или реалност е това?

За автоматичните коли е вярно (аз самата трудно карам ръчна), за дебели и глупави не искам да се изказвам, защото не би могло да е обективно преценено.

За дебелината на американците има куп теми. Мисля, консенсусът към момента е, че дебелината е свързана с парите, образованието и географския район (има райони, в които на външния вид не се обръща толкова голямо внимание, по религиозно-исторически причини например, но пък ги има и ЕлЕй, Ню Йорк и Маями). 

За глупостта... мисля, че светът и в този случай получава изкривена картина, защото приема, че новините и филмите отразяват реалното ежедневие, а не най-преувеличените сензационни моменти. Освен това тук поне от времето на Марк Твен насам много обичат да си правят бъзик и с обществените си порядки, и с обществените си деятели. Ако един политик ръси глупости, много хора ще забогатеят на негов/неин гръб (справка - бизнесът с крилати мисли на Буш-младши, Дик Чейни, сега и г-жа Пейлин - не че Обама го подминават). В българското общество това така не се прави. Някак си прекалено е непочтително. А не е като да няма мат`риал... Та, глупостта на каква база я преценяваме? И тук има ученически бисери, и тук има глупавички симпатични водещи по телевизията, и тук хората не се занимават с квантова физика в свободното си време, и тук има ежедневни прояви на идиотизъм. Хора като хора, нито по-глупави, нито по-умни от останалите, които съм срещала по света. 

Проблем със затлъстяването определено има, концентриран в по-бедните слоеве, но средната класа не е имунизирана.

А за това дали са глупави - поддръжниците на тази теза обикновено дават като аргумент, че американците не знаели нищо за света и задавали тъпи въпроси. По тази логика и някои от писалите в тази тема са глупави. Друг аргумент е, че по чашите с кафето пишело "Внимание, горещо", че на плика с фъстъци пишело "Внимание, съдържа фъстъци" и т.н. Това е резултат не на тъпота, а на начина на производство на опаковки и тенденцията в САЩ да се съдим за всичко, включително за горещото кафе, от желание за парична облага, не от незнание, че кафето е горещо. Също така българинът не е свикнал, че информацията е за всички, не само за умните и се учудва, когато се натъкне на нещо, направено за ползване от всички - умни, глупави, глухи, слепи и т.н.