Кога започнахте да четете приказки на децата си?

На тази възраст много исках да й чета книжки, но не проявяваше никакъв интерес. На две и половина за пръв път изслуша цяла приказка - адаптиран вариант на "Вълкът и седемте козлета". Откакто стана на 3 е като чудовище за приказки - непрекъснато иска да й чета, слуша и се гушка в мен, а вечер е готова да остави всичко и да хукне към банята ако кажа че иначе няма да остане време за дежурната приказка за "Лека нощ".

Мисълта ми беше, че и твоята дъщеря ще си покаже като дойде моментът.

На годинка разглеждахме книжки с картинки и аз си правех свободни съчинения (внимание мах 5мин.) На 2г и един, два месеца, започнаха да са му по интересни, сяда до мен аз чета, той гледа картинките и после коментираме. Сега си ги разглежда сам и си ги "чете". Не чета преди сън, само ако той пожелае.

В колата пускам диск с приказки, стихове и детски песни, най вече когато пътуваме на дълъг път.

Ясно, значи ще трябва да чакам поне още годинка.  
Ейй това с диска в колата, особено за по-дълъг път, е супер идея! Все още не се бях сещала  Благодаря!  

Много отрано. Даже и коликите успокоявах така На година вече заспиваше всяка вечер с приказка, а през деня, като видеше каквато и да е книга, ми я носеше с желанието да му я чета. Но той си е такъв, никога не ми е било нужно да правя някакви специални номера, за да му привлека и задържа вниманието.

Дъщеря ми много обича книжки и постоянно ми носи различни да и "чета". Разглеждаме картинките, главно с животни и разказвам разни неща по тях, но не и приказка. За тях няма търпение още, стигат и по няколко изречения на картинка с показване. Ако се забавя прекалено, отгръща сама и сочи друго.
Всъщност онзи ден за пръв път и разказах цяла приказка - Бабината питка в олекотен вариянт - с имитация на говора на съответните животни и пеене на песничката на питката. Изслуша ме и много се смя. 

Каката около година и 2,3 месеца започна да изслушва цяла приказка. Е от тези книжки с много дебелите страници , които цялата приказка е десетина изречения.
Сега когато и чета , малкият сяда до нас и слуша.Той е на 1г. и 10 м.

Още като бременна четях 
На глас, искам да кажа 
Иначе книжките не съм я насилвала да й ги чета. Давах й да си ги разглежда, да си хапва  Каквото иска.  В началото бяхме на книжки с по една картинка на страницата. Обяснявах кое какво е. Ако беше животно, как прави. Много бързо се научи да ги имитира и после сама да си ги "чете", квакайки и джафкайки на съответната картинка. С времето съдържанието се усложняваше според потребностите. Не държах да са приказки, а да има някаква концептуална връзка между картинките. Понякога дори не четях самия текст на книжката, а обяснявах какво става и защо.
Като конкретна възраст... на година и три месеца започнахме да четем серията за фермата Ябълково дръвче, която и до ден днешен се ползва с голямо уважение 

Като стана на 2 години вече имаше търпение за една приказка, а сега сама си ги чете  . Взима си книжката и почва да чете на бебето си.

Аз почнах с опитите докато бяха съвсем малки, но нямах особен успех. Дъщеря ми обичаше да гледа само картинките. След време започна да се увлича в приказките в рими. А приказки започнахме да четеме (действително тя да ги слуша) около втората й годинка. Синът ми не проявява никаква любов към книгите на този етап. Едва отскоро започна да се интересува от картинките в тях.

На около година и няколко месеца започнахме с много малки разказчета в стихотворна форма. Мерената реч успява да прикове вниманието много по-лесно. Има една страхотна поредица "Подарък за малчугани", картинките са страхотни, стихчетата също. Преди да навърши 18 месеца се приспивахме с тези книжки, а той си ги търсеше преди лягане.
После започнахме с "Приказки незабравими в рими" и "Вълшебната гора". Все още не съм му чела приказки в нестихотворна форма, но тези ме устройват. Детето ги знае наизуст, научил е куп нови думички по този начин.

На около 2, 6 г. някъде вече започват да слушат приказката. Иначе и сега `четем` книжки, но по скоро си е разказ по картинки

На около 2 години. Разбира се, че в началото ще дърпа книгата и т.н. Тя не знае какво се случва и каква е процедурата. Затова като посегне да дърпа, просто спри ръчичките й и продължи да четеш. Ако пак опита, дай й книгата, като й се нарадва, продължи да й четеш. Ако искаш обаче да започне да се заслушва още от сега, като задърпа книгата, я затвори и я остави някъде, а на другия ден или на третия детето ще знае, че ако я дърпа, спираш да четеш и няма вече забавление. Аз свикнах малкия така - първата книжка беше с много картинки и по два реда текст на страница и вместо да чета от нея, просто я разглеждахме и коментирахме форми, цветове, кой какво прави. Това беше няколко поредни дни. След това купих още книжки с картинки, но с малко повече текст (5-6 реда на страница). Започнах да чета текста, като същевременно му го посочвам, защото първите пъти ме гледаше странно Не знаеше какво става. След още няколко дни купих една много хубава книжка (пак евтинийка от 2 лв) с картинки, но и с една страница текст към една страница картинка. Започнах да чета и като стигах до "лъвчето", "калинката", "дървото", му ги посочвах, а и той сам посочваше като чуе нещо интересно. Но, разбира се, започваше и да говори много, да обяснява, т.е. не слушаше какво му чета, защото не беше свикнал, че има приказка към картинката и тя дори е интересна. Тогава му казвах разни неща като "Чуй сега какво се е случило с пчеличката" или "А сега да видим какво направил щурецът". Ако продължаваше да не забелязва, че чета, просто затварях книжката и го поглеждах. Той също ме поглеждаше, отварях книжката, започвах да чета и той малко по малко свикна да се заслушва. Просто трябва да му се обърне внимание на детето, че това, което говориш има връзка с картинките. Но с на година и 3 месеца несвикнато дете по-добре пробвай постепенно да я отучиш, не наведнъж, както аз направих с 2-годишното

До скоро дъщеря ми отказваше да й чета - искаше да й разказвам. И това въпреки, че от бебе слуша приказки (големия им е страшен фен). Сега сама ми носи книжки да й чета. Мисля, че поне при моите деца четенето на приказки беше обвързано с някакво познаване на речта и развитие на възможността да задържат внимание за достатъчно време върху едно и също нещо.

Големият беше на почти 3г, когато започна да слуша като му чета. Преди това искаше той да си ги разглежда, сам да си "чете", а ако не ми дръпнеше книгата случайно, просто отиваше да се занимава с нещо друго. Сега четем всяка вечер.
Малкият по принуда слуша как чета на батко му от както стана на годинка. Не се заслушва много. Грабва си някоя друга книжка само за него си и започва да си я разглежда и също да "чете" на много висок глас. Има някои съмнения, че се опитва да заглуши моето четене с неговото. 
Децата обаче са различни. Наше приятелче още на годинка и нещо, можеше да стои спокойно 10-на минути и да слуша как майка му чете. За моите това беше обречена мисия.