Започнах с книжките когато беше на 6 месеца - първо с книжки с картинки,като четях имената на животните,предметите и т. н. на картинката;към годинка вече четях кратки приказки в стихотворна форма;към 2г минахме на приказки в проза,все още кратки и с много картинки и предимно за животни.Всички изброени дотук с твърди корици и страници,за да може и тя да си ги "чете" без да ги скъса.Едва към 4г минахме на меки корици и страници и по-дълги приказки,както и включихме хората в репертоара(принцеси,принцове и т.н.).Започнахме да четем и енциклопедии.Книгите й са на място достъпно за нея,за да може винаги да си ги вземе когато иска още от бебе.Задължителна е приказката преди лягане и най-голямото наказание за Вики е да я лиша от нея.
- Публикувана: 17 ноем. 2010, 16:10 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2010, 09:25 ч.
Кога започнахте да четете приказки на децата си?
То детето ще си покаже - синът ми, примерно, почна чак към три годинки да слуша и внимава като чета, преди това моментално ми издърпваше книгата от ръцете. Дъщерята пък около 2 годинки вече беше истински слушател.
В момента съм най-добре, защото и двамата са наредени до мен и слушат/гледат книжките, които им чета, с интерес.
В момента съм най-добре, защото и двамата са наредени до мен и слушат/гледат книжките, които им чета, с интерес.
От около годинка и двамата проявяваха интерес да чета, може би просто интонацията на гласа ми ги е успокоявала и приспивала.....
Сега четем много и не ми дават да импровизирам - бързо ме връщат с упрек към книгата, поправят ме и ми се карат само ако променя и една буква....Държат и да е артистично четенето, с промяна на тембъра на гласа, трябва да има плач, смях . както си му е реда...
Сега четем много и не ми дават да импровизирам - бързо ме връщат с упрек към книгата, поправят ме и ми се карат само ако променя и една буква....Държат и да е артистично четенето, с промяна на тембъра на гласа, трябва да има плач, смях . както си му е реда...
Синът ми много късно започва да се заслушва в приказките (преди това само ги разлистваше с бясна скорост, и пресичаше всякакви опити за четене/разказване 
), може би чак на около 3 годинки. Сега пък не мога да му насмогна на жаждата за книжки. Дъщеря ми на около годинка и половина вече изслушваше безропотно цяла (кратка, от типа "Франклин'') приказка. Много ми беше чудно в началото как така седи толкова време мирна и съсредоточена.
И аз съм така. 
), може би чак на около 3 годинки. Сега пък не мога да му насмогна на жаждата за книжки. Дъщеря ми на около годинка и половина вече изслушваше безропотно цяла (кратка, от типа "Франклин'') приказка. Много ми беше чудно в началото как така седи толкова време мирна и съсредоточена. В момента съм най-добре, защото и двамата са наредени до мен и слушат/гледат книжките, които им чета, с интерес.
Много, ама много искам вече да чета приказки да на дъщеря ми. 
Но уви, все още е на възраст, в която ми дърпа книгата и иска да я изяде. 
Вие кога започнахте? Кога започнаха да се заслушват, застояват на едно място, докато им четете?
Но уви, все още е на възраст, в която ми дърпа книгата и иска да я изяде. Вие кога започнахте? Кога започнаха да се заслушват, застояват на едно място, докато им четете?Чета откакто стана на няколко месеца, така се приспивахме (плюс песнички и до днес също). За мен заслушването се учи, навикът с книгата се създава, не разбирам как да го чакам сам да се заслуша, познавам хора, които и на 30 години не са стигнали дотам. Никога не е искал да яде книгата, имаше си биберон за целта. Сега взима книжките и вече си обсъждаме по тях, но за мен четенето не е "аз чета - той стои вкаменен". Радвам се, че взима участие, развива сам историята, виждам как въображението му работи. Само веднъж като по-малък скъса малко парче от една книжка и аз му казах, че това е нещо, което не правим, защото нараняваме историята. Още го помни и сочи това място и обяснява как не бива да нараняваме историите. За мен четенето е най-простото и естествено нещо между нас и не съм чакала никакви моменти, за да го науча да общува с книгите.
П.П. На възрастта на твоето дете си лягаше в легло с решетки, не виждам как би могъл да ходи някъде. Сега вече иска да участва в историята и съвсем няма желание. Като беше по-малък просто театралничех повече и му представях по по-забавен начин приказките, за да го заинтригувам.
Много, ама много искам вече да чета приказки да на дъщеря ми. Но уви, все още е на възраст, в която ми дърпа книгата и иска да я изяде. Вие кога започнахте? Кога започнаха да се заслушват, застояват на едно място, докато им четете?
Но уви, все още е на възраст, в която ми дърпа книгата и иска да я изяде. Вие кога започнахте? Кога започнаха да се заслушват, застояват на едно място, докато им четете?Бих те посъветвал да вземаш книжки с големи картинки и с не повече от едно две изречения на страница. Самото разлистване на страниците им беше интересно, като бяха малки, не толкова текста.
Започнах от 5 месечна, от тези с твърдите корици, с големите картинки и съвсем малко текст. Тя естествено не разбираше нищо тогава, но това беше част от начините по които я забавлявах , правех й гимнастика, пеех й песнички, носех я със столчето за кола в кухнята докато готвех и й обяснявах какво прави мама сега. После на около 7 месеца стана много подвижна, започна да се заиграва с играчки и загуби интерес към четенето. От един месец обаче пак взе да й харесва да й чета. Взема книжката и ми я дава, като я свърша иска пак. Дори разлиства сама книжката и я "чете" много сладко по бебешки. Най харесва книжки за животни, особено ако са в стихотворна форма, разглеждаме заедно илюстрациите, променям си интонацията, импровизирам и допълвам обясненията понякога къмкартинките понякога. За по-нататък не знам може пак да има периоди в които да не иска, смятам просто да изчаквам да минат, надявам се че ще обича книжките като порасне, защото аз самата много ги обичам. Когато бях малка, баща ми ни е чел два пъти на мен и сестра ми "Под игото". По една глава вечер и помня с какъв трепет очаквах цял ден вечерта.