Здравейте мили Мами! Ето ме отново тук, след около 3 години и половина... така уютно е при вас 
Така се вълнувам, че отново пиша нова тема. Аз съм едно мамче ветеранче Родих дъщеричката си малко преди Коледа преди 3 години. Имах страхотна бременност и едно леко и бързо естествено раждане. Сега съм една щастлива майка безспорно, малката вече порасна, прави всичко сама .... дори и невъзможните неща:)Имам страхотен мъж, който със всичко ми помага и аз винаги имам време за себе си, излизам си с приятелки, работя си, всичко каквото ми е на сърце. Но сега след почти 3 години, когато видя бременна, аз все още се вълнувам, и сякаш тайничко и завиждам за всичко, което и предстои...Знам, че завинаги ще загуби спокойствието си, но в сърцето и ще се загнезди онова ново неповторимо чувство да си майка. Знам колко е трудно с едно дете, питам се дали не е още по трудно с две. В мен силно напира желанието да имам още едно малко синеоко сладурче, което да тича подир кака си, ще рисува по стените които, тамън вече пребоядисахме от първата сесия рисунки...не знам... не знам дали ще мога да се справя и с още едно дете... иска ми се... но дали това няма да преобърне живота ми. Иска ми се да знам бъдещето, но все още нямам тази власт:). Сигурна съм че между вас има мами с повече дечица, моля ви разкажете за вашия опит, дали това ви е направило по щастливи или напротив, направило ви е по заети, по изнервени и притеснени... как мъжете ви понесоха многото отговорности и повечето разходи. Как по-голямото дете прие съперника за вашето сърце, как любещите баби се радваха, помагаха или се скатаваха )) Абе ако имах къща с двор и пълна банкова сметка бих родила още 2 всъщност, но как в нашата държава и оскъден семеен бюджет, можем да създаваме повече от едно щастливи деца, не е ли престъпление да раждаш деца и да ги натикаш в една стая ... споделете мили мами дайте ми кураж или споделете зловредни факти, които ще охладят тези ми страсти ще изтрият завинаги желанието ми пак да стана дебела, ще запаля цигара и ще си кажа с раждането бях до тук
Така се вълнувам, че отново пиша нова тема. Аз съм едно мамче ветеранче Родих дъщеричката си малко преди Коледа преди 3 години. Имах страхотна бременност и едно леко и бързо естествено раждане. Сега съм една щастлива майка безспорно, малката вече порасна, прави всичко сама .... дори и невъзможните неща:)Имам страхотен мъж, който със всичко ми помага и аз винаги имам време за себе си, излизам си с приятелки, работя си, всичко каквото ми е на сърце. Но сега след почти 3 години, когато видя бременна, аз все още се вълнувам, и сякаш тайничко и завиждам за всичко, което и предстои...Знам, че завинаги ще загуби спокойствието си, но в сърцето и ще се загнезди онова ново неповторимо чувство да си майка. Знам колко е трудно с едно дете, питам се дали не е още по трудно с две. В мен силно напира желанието да имам още едно малко синеоко сладурче, което да тича подир кака си, ще рисува по стените които, тамън вече пребоядисахме от първата сесия рисунки...не знам... не знам дали ще мога да се справя и с още едно дете... иска ми се... но дали това няма да преобърне живота ми. Иска ми се да знам бъдещето, но все още нямам тази власт:). Сигурна съм че между вас има мами с повече дечица, моля ви разкажете за вашия опит, дали това ви е направило по щастливи или напротив, направило ви е по заети, по изнервени и притеснени... как мъжете ви понесоха многото отговорности и повечето разходи. Как по-голямото дете прие съперника за вашето сърце, как любещите баби се радваха, помагаха или се скатаваха )) Абе ако имах къща с двор и пълна банкова сметка бих родила още 2 всъщност, но как в нашата държава и оскъден семеен бюджет, можем да създаваме повече от едно щастливи деца, не е ли престъпление да раждаш деца и да ги натикаш в една стая ... споделете мили мами дайте ми кураж или споделете зловредни факти, които ще охладят тези ми страсти ще изтрият завинаги желанието ми пак да стана дебела, ще запаля цигара и ще си кажа с раждането бях до тук 
)-след време ще имам второ дете,парите,нервите....всичко ще се нареди някак. 
