Публикувана: 22 ноем. 2010, 15:57 ч.
Последно мнение: 17 апр. 2011, 19:54 ч.

Големия Дебат: Едно дете ... или две?

10 133
273
1

1
...
3
4
5
...
19
Всички

# 45 25 ноем. 2010, 16:38 ч.

Мнения: 115

Човек знае и 2 и 200 нали знаете.
Ние вече имаме 2 деца. И аз си задавах същия въпрос като теб.
Но като четох написаното си помислих, че непременно трябва отново да преживееш това чувство. И ще видиш всичко си струва.
Човек намира начини, разбира се да не е в крайно положение, като една прослойка от обществото ни /сещате се коя/
Не сме богати материално, но нашите деца ни правят богати. опс клише Wink

Толкова съм щастлива като ги гледам заедно. И сега се чудя как съм си задавала тези въпроси. Мислех си за себе си, че е егоистично да останем с едно дете. И наистина , сега след като второто дете вече е факт, мисля че децата ни са щастливи.
Разходите и ангажиментите нарастват разбира се, но с времето се научаваш на по-добра органиизация, на по-друг стандарт и на доста лишения от старна на самите нас- родителите. Така е в нашата "мила" държава. Но децата -те са щастие!
Така че аз съм сигурна, че ти ще си мама поне на двама, личи ти Wink

# 46 25 ноем. 2010, 22:11 ч.

Мнения: 808

Аз също искам още едно дете. Кога точно не сме решили, но от личен опит знам колко е хубаво да имаш някой друг, с когото да израстнете заедно.

# 47 26 ноем. 2010, 08:46 ч.

Мнения: 74

Аз имам 2 деца,момче на 5г и 2м,и момиче на 1г и 2м.Аз също имам брат и никога не съм си мислила сина ми да остане сам.Естествено че е много трудно(още повече ако няма кой да ти помага),но всичко минава и се забравя,след време остават само хубавите спомени.

Цитат на: elllen в ср, 24 ное 2010, 23:59

Благодаря на всички за окуражителните думи, аз съм 100% за две деца, пък да става каквото ще, само да са живи и здрави! Сега остава да накарам и мъжа ми да е така уверен като мен и дай боже скоро и аз да се похваля. Вече даже съм направила проект на детската стая с двете легалца, гардеробчета, шкафчетата, кът за игра, който ще представлява остъклена голяма тераса, която ще бъде с изкуствена трева и ще играе роля на двор и там ще стоят играчките и къщичката за игра Simple Smile

всичко си правим сами с мъжа ми, направо нямам търпение да почнем ... но кога въобще ще мога да ги отделя сами в стая не ми се мисли... за сега дъщеря ми все още спи с нас, а е на 3 години, все още трудно остава сама в стая, понякога се случва, ако се загледа във филмче. Макар че мечтае за стая твърди, че искала да спи с мама....ние до година и половина се кърмихме и въобще не се разделяхме, даже все още спи трудно при бабите и то с хиляда уговорки... а после малкия сладур или сладурка, кога ще може да поделя стая с нея, ето тези неща сега обмислям. А дали няма да ревнува малката, ако бебето спи при нас, а тя спи съвсем сама Sad

. Обмислям вариант бебето да спи само в стая от изписването, за да няма сръдни с каката и после като отрасне да отиде при нея, но в каква възраст ще стане това ми е чудно. Как стана този преход при вас и кога след раждането на второто дете, ще можем да спим сами с таткото най-накрая Wink

Май е добре да пусна отделна тема.

Сина ми до преди 2 месеца спеше при нас и изведнъж реши да се отдели,дъщеря ми смятам да я отделя след няколко месеца(с второто е по различно).УСПЕХ.

# 48 26 ноем. 2010, 10:00 ч.

Мнения: 115

Цитат

...Обмислям вариант бебето да спи само в стая от изписването, за да няма сръдни с каката и после като отрасне да отиде при нея, но в каква възраст ще стане това ми е чудно. Как стана този преход при вас и кога след раждането на второто дете, ще можем да спим сами с таткото най-накрая...

elllen, недей да мислиш толкова предварително. Нещата не се нареждат по план.
Децата са различни и имат нужда от отделни грижи и внимание. И аз смятах като се роди бебето /второто ни дете/ и да си спи в свое легло и в никакъв случай да не правя компромис....Не стана така, даже и по-сериозно стана. Бебето искаше само на ръце, деноношно го разнасях. Иначе рев до скъсване беше. Е , това не го издържах, много трудно бебе беше, различно от първото. Второто просто изискваше мнооого повече грижи. И сега е така. Така , че нокога не казвай никога. детето само ще си покаже. Успех и късмет ти желая. Дано да ви се "паднат" Wink

кротки дечица. И дано и наистина да са щастливи и усмихнати !

# 49 26 ноем. 2010, 14:10 ч.

Мнения: 1 424

Наскора една мама ми каза - Не оставай с едно детенце ( говорихме си точно на тази тема). Аз самата искам още едно, но след 3-4 години и дано стане. Имам брат, макар и по-малък с две години от мен, му се наложи да порастне бързо и сега имам чувството, че той е по-големият, въпреки това, че аз съм семейната. Винаги сме се подкрепяли...особено след като почина баща ми връзката ни се заздрави още повече - ние с мама разчитаме на него и не мога да си представя да нямах брат и да съм си останала само аз.
Все си мисля, че щом вече ти се върти идеята за второ детенце си готова и ти пожелавам скоро да се похвалиш с хубават новина Hug

# 50 26 ноем. 2010, 18:01 ч.

Мнения: 444

Искам още едно детенце сега, съпруга ми е несигурен още и затова изчаквам и той да го поиска. Дано имаме късмет и да си отгледаме едно братче или сестриче на нашето мишле! Hug

# 51 26 ноем. 2010, 18:42 ч.

Мнения: 1 674

Ние все още чакаме първото си дете, но искаме поне още едно. Не мога да си представя живота си без сестра си, тя ми е най-близката,затова не бих оставила детенцето си само. Някой каза, че може и с 2 и с 200 - прав е - каойто има желание, ще намери начин, който няма желание - ще намери оправдание.

# 52 26 ноем. 2010, 23:35 ч.

Paris, France
Мнения: 14 227

Аз съм едно дете, много доволна, че никога не се е налагало нищо с никого да деля. Не ми липсват братя и сестри. Мъжът ми са били 4 деца и непрекъснато са се карали, въпреки, че всяко е имало стая, осигурени са били. Бяхме решили да имаме едно дете. Второто се получи много скоро. Беше ми много трудно в началото. Сега вече не, може би защото са разнополови. Положителното е, че поради малката разлика си играят заедно и се разбират, в училище са с една година разлика и помагам само на големия, който помага на малката. Те са доста различни. Обожавам ги. И все пак, идеалният модел за мене си остава едно дете, може би защото друг не познавам.

# 53 27 ноем. 2010, 06:49 ч.

София
Мнения: 1 735

Е,как не познаваш,Невена,нали имаш две деца?Даже по-добре го знаеш от страната на майка,отколкото като си била едно дете.
По темата-аз също много се колебая и много ми е мъчно и трудно да реша,пък и нямам много време.Ние с мъжа ми сме по едно дете и за нето това е достатъчно.Аз много обичам децата и се умилявам от бременна,малко дете и т.н.Да,обаче дъщеря ми е огън момиче, с нея няма и секунда спокойствие,та просто на тия години не знам как бих се справила.Пък и финансово-колкото безпроблемно съм гледала дъщеря ми и винаги само с качествени продукти,не съм убедена,че и на второто си дете ще предложа такъв стандарт.Това също би ме тормозило.Засега съм объркана и на кръстопът.Нямам и време.... Cry

# 54 27 ноем. 2010, 09:22 ч.

Мнения: 9 814

ГолямияТ дебат? Кой дебатира, с кого?
Желанието да имаш дете/деца изобщо, е лична потребност на всеки индивид и не се определя от пол, възраст, образование....
Пред мен отдавна не стои на дневен ред въпросът дали две или три деца, но четири години имаше колебания за второ.
В хм, дебати като този освен обидени от чуждото мнение, истини рядко се откриват.

# 55 27 ноем. 2010, 12:43 ч.

В две тъмни очички
Мнения: 358

Без да искам да засегна някоя от вас, мнението ми е ,че детето трябва да се научи да споделя 'своето' с някой друг,а не да става егоист, каквито са повечето (подчертавам Повечето, не всички) деца, които си нямат братче или сестриче. Ние сме 3 деца, спомням си и трудните моменти, които са изживели родителите ми , но не мога да си представя живота без подкрепата , караниците , хубавите и лошите моменти, които съм преживяла с брат си и сетра си!

# 56 27 ноем. 2010, 13:12 ч.

София
Мнения: 39 849

Изобщо не е задължително когато детето е едно в семейството, то да бъде егоист.
Аз имам брат, но с него не живеехме заедно. Аналогичен е случая и с моя съпруг и брат му. Като цяло сме деца на самотни майки. Не мисля, че и двамата проявяваме някакви егоистични "навици".

# 57 27 ноем. 2010, 15:09 ч.

В две тъмни очички
Мнения: 358

AnMary Точно за това подчертах "Повечето". Не може да се отрече, че този синдром на егозима е по-силен при децата, които нямат брат или сестра. Дори само мисълта,че имаш роднина , с който след време ще делите някакво наследство да кажем,само по себе си те кара да знаеш , че ще трябва да споделяш "нещо". Както е например във вашия случай с мъжа ти - не сте отраснали заедно с брат или сестра , но ги имате! Не искам да те обиждам, въобще не искам и да казвам,че ти или мъжа ти сте егоисти. Определено най-голямо влияние оказва възпитанието , което ти дават родителите, но въпреки това моето мнение е,че по-често срещано явление (егоистичното) се проявява точно при децата, които са без братче или сестриче.
Надявам се да не те засягам , извинявай предварително ако е така. Не изказвам мнението си,за да накарам някой да се чувства обиден bouquet

Последна редакция: сб, 27 ное 2010, 15:45 от bubeto_d

# 58 27 ноем. 2010, 15:18 ч.

София
Мнения: 39 849

Не съм обидена Simple Smile

Просто споделих, че не е задължително.
Факторът "делене" не съществува при нас. Добре, че не сме егоисти. Може би все пак 1вите няколко години, макар и смътно помнени, оказват някакво влияние.

# 59 27 ноем. 2010, 15:20 ч.

Мнения: 9 814

И как определяте едно дете като егоист?

Препоръчани теми

Пазаруване за новородено

Подготовка за малкия човек - тема 26

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

788
Бъдещи майки

Кислород по време на бременост и раждане

Причина:

Причина: