Делене на деца /братя или сестри/, как се преодолява, как се прощава

Имам и други въпроси, родителите не се ли усещат? Дали родителите знаят за деленето и не им пука, или дали се правят на дръж ми шапката? Не им ли пука за децата? Не обичат ли и двете деца?

Реинкарнация на Лейдито усещам аз. 
От 21.11 до 27.11 впечатляващо, съседи евреи, албанци, италианци...
Сийке ма, вади кристалната топка или боба!

живея в чужбина, нормално е да имам различни съседи  
Писала съм и съм обяснила подробно къде живея, не е тайна.
Милинка поста ти е меко казано  
Пуснах темата по-скоро за хора в подобно положение, жалко е че влизаш само да я осираш,
не разбирам смисъла на поста ти изобщо, ако те дразни темата не я чети и я подмини 

Имаше вече такава тема, или може би в някаква тема се разискваше и този въпрос...не помня вече, но писах, защото съм минала през това нещо и ме изуми,че толкова много хора се оплакаха от същото.
Та на въпросите: дали родителите се усещат, че делят децата? Естествено, ти за слабоумни ли ги вземаш? Дали се правят на дръж ми шапката - да, в повечето случаи си траят или отричат Защо го правят? По най-различни причини, които в повечето случаи са тъпи, но явно на тях не изглеждат така. В моя случай баба ми и дядо ми ни деляха със сестра ми, обичаха повече мен, и родителите ми решиха да компенсират по най-малоумния начин - като пък те ме игнорираха. Като станах на 16г баба ми и дядо ми ги нямаше вече, но те бяха свикнали и си продължиха така до сега/30 години по-късно/. После пренесоха това отношние  и върху децата. И на мен ми беше криво, имаше един период от 2 години, в който не им се обадих дори по телефона, те също не ме потърсиха. Обаче....животът си знае работата - аз излязох от къщи веднага след като се омъжих,  и естествено не ми помогнаха с нищо, но свикнах да се справям сама. Сестра ми остана при тях и не се научи да си мръдне пръста дори, в буквалния смисъл на думата отглеждаха и издържаха цялото й семейство, но родителите вече са стари и болни, а тя чака още и мисли, че са й длъжни. Те ми се оплакват сега,че стоят на студено по цяла зима, защото не им дават да пускат печка, не можели да им плащат тока, не е мазано повече от 10 години и апартамента е ... , няма кой да оправи нищо и каквото се развали си стои развалено, но аз си трая и не помагам с нищо. Всичко се връща един ден, това мога да кажа.

На теб практика ли ти е да се бъркаш в хорските взаимоотношения?
Преди малко приятелката, на която даваше акъл да се раздели с гаджето си, сега братовчеда 

unadaptable и аз не съм въодушевена да помагам на родителите ми, на майка ми дори ще се съглася, но на баща ми някак не мога
да прескоча сянката си. Той си има друго семейство, искал ми е пари назаем за да ги вложи в бизнеса си и му отказах,
от тогава попрекратих контакт с него, т.е. не напълно но се дръжа много по-дипломатично, стана ми мъчно че ме попита за пари за бизнес при положение, че той е добре финансово и имат с жена си имоти, почувствах се използвана. Аз се оправям напълно самичка, а баща ми имал толкова голяма подкрепа от родителите си, финансова и морална. Стана ми мъчно, че той е на мнение,
че всеки трябва да му помага, а той на никой не е длъжен и на 18 години всеки да се оправя както може. Той не е бил длъжен да 18 години да се оправя както може и е получавал от родителите си и апартаменти и къща и кола и пари в кеш, да не изброявам.
Малко ми е мъчно, че за него само дъщеря му и жена му са семейството му, а аз съм като и аз не знам като какво.
Засякохме се веднъж на една сватба на наши роднини, и той представи жена си и дъщеря си на негов приятел, а мен забрави  Не ме бърка особено, все пак гоня 30те вече, не съм дете, но ми направи впечатление, и то не приятно.
Но все пак за деца от различни бракове е нормално това деление, но за деца от едни родители ми е доста странно.

Никси не се бъркам при приятелката си, но не мога да не и кажа мнението си. Мерси за такива приятели, които са само до нас, когато ни е добре, честно казано нямам нужда от такива. 
За братовчед ми, навремето нямаше начин да не се намеся, защото баба и дядо ме помолиха да му помогна, ако мога.
Единственото което можах да измисля е да видя при мен какви професии се търсят и да му предложа да дойде.
Разделихме си с баба и дядо парите за курс за болногледач и така успях да го взема при мен.
Ама вие наистина ли всичките сте расли в разкош, имате прекрасни фамилии и не знаете какво е да си без дом и пари.
Или наистина ли сте толкова наивни да мислите, че всички хора живеят така?

Сега съжалявам, че пуснах темата, само да споделиш нещо и те изкарват едва ли не престъпник, лъжец, дете на разведени родители, неспособен за семейство.

Вероятно има родители, които делят децата. Ако кажа, че не съм срещала - по-скоро ще излъжа. Но това, което съм усещала е не толкова разделяне и предпочитание, колкото различно отношение - ами те и децата са различни. Не че го оправдавам, просто вероятно някои не могат да намерят баланса, хем индивидуален подход към всеки, хем да се приеме правилно от децата, а не като предпочитание към единия. Всъщност и аз до каква степен успявам, трябва да питате децата ми.
Та в този ред на мисли, често съм срещана ситуация е  детето да преекспонира отношението на родителите в посока, да се чувства ощетено. Но не винаги е така.

Няма лошо да помагаш на близките си...
Някак си обаче и в двата случая ти се оказваш абсолютно в центъра на събитията.
Майка му като ти се обади да пита за пари можеш да му дадеш телефона той да се разбере с нея.
Не ти е мястото в този триъгълник.
Както и в онзи с приятелката.
Плакало момичето, дошло, ок, ама чак пък да и купуваш ти нова карта за телефона, за да не я намери приятелят и...

Де да знам, малко прекалено ми се вижда всичко.

Има хора които делят децата си, винаги е имало и винаги ще има.
Ти това няма как да го промениш. Просто го приеми.

За братовчед ми, нямам право да давам никакъв негов телефонен номер на никой, нито мейл, нито адрес,
обещанието си е обещание, но няма как да напиша всички детайли тук във форума, пък и не виждам смисъл.
Ако пък родителите му бяха поискали негови координати щях да му предам, че го търсят, но те не поискаха, питаха само как е финансово. Явно той ги познава най-добре.  
Обещала съм му ако родителите му ме питат дали той е добре финансово, да казвам не, каквото се е искало от мен, съм го направила.  
Пуснах темата за не за конкретен случай, него дадох като пример. Пуснах темата, защото ми е интересно, как след години протичат нещата в такива семейства, следва ли сдобряване или не, сближават ли се или стават все по-чужди.
Разбира се, че случаите са различни, но някаква тенденция все може да се открие.

Колко отдавна?

Защо, ще бъде интересно.  Така как да отсъдим.

Аз познавам семейство, което си дели децата - свекър ми и свекъва ми. За тях дъщеря им е обект на боготворене, а синът им все им е длъжен. Той си зарязва следването, за да работи в семейния бизнес, от което си спечелва достатъчно пари, за да си купи апартамент. Мама и татко обаче, понеже са много справедливи, купуват и за сестра му. Е, няма лошо, обаче тя в това време си е карала студенството, учила е, а брат и е бъхтал 10 г. Това много му повлия на кариерата. Но този факт не се отчита от родителите му.
С мъжа ми си постоихме вила на морето. Сега майка му и баща му се чудят как да компенсират момата, защото тя си няма вила!
Ако има някъде хамалогия - викат него. Ако има някъде нещо за ядене и за даване, викат нея. Стара мома е девойката, като ходим на гости у свекърите по някакъв повод, след гощавката на нея й завиват храна за вкъщи. За нас - няма. Защото синът им си имал жена, тя щяла да му сготви, а на горката сестричка няма кой да й наготви.
Абе, не ми се говори направо, че започва да ми горчи в устата.
Като гледам тези отношения, направо съм изпаднала в ужас да не би някой ден да съм несправедлива към някое от децата си за сметка на другото. Разделям фанатично по равно и целувки, и прегръдки, и мили думи, и шамари, и наказания, и подаръци, и територия, и време... Направо съм обладана от идеята за пълно равенство.

И аз познавам такива семейства. Майка ми го прави постоянно. В момента гледа детето на брат ми, а моите деца не ги е виждала много отдавна. От една страна е добре, не ми мърмори,но отдруга боли като става въпрос за децата ти.

Запис.