Виж сега, едно от предимствата да си без интернет няколко месеца е, че преосмисляш доста неща. Едно от нещата, които преосмислих аз, е това да се връзвам на неща, казани от някой непознат.
Та, освен да ти кажа (отново) , че бъркаш малко нещата (не, че не си права, а че бъркаш едното с другото), нямам други цели, най-малкото пък да размахвам разни пръсти.
))
Ще ти дам пример:
Сестра ми е едно ужасно същество, което само гледа да направи мръсно на някого, държи се отвратително с всички ни, но майка ми (и други, но не за това става дума) беше там, когато мъжа й почина и й помогна с всичко, което беше по силите й. Същото се случваше и когато сестра ми е го е закъсвала яко - отново, независимо от всичко, получаваше помощ. Както казах - евала правя на майка си, че не ни е делила. Независимо каква е сестра ми, винаги, когато е имала нужда, майка не я е игнорирала.
В другата противоположност са родителите на мъжа ми. Преди една-две години, когато бяхме толкова закъсали, че едва успявахме да купим памперси на бройка за детето(значи е било преди около две години) и мъжа ми ги беше помолил за помощ, те отказаха категорично, а не след дълго се похвалили на майка ми , че купили кола за брат му, който е сам, работи и печели предостатъчно.
Нямам никакви намерения да се заяждам с когото и да било, нито да се докачам от когото и било. Ценя достатъчно много и себе си, и нервите си.
Та, освен да ти кажа (отново) , че бъркаш малко нещата (не, че не си права, а че бъркаш едното с другото), нямам други цели, най-малкото пък да размахвам разни пръсти.
))Ще ти дам пример:
Сестра ми е едно ужасно същество, което само гледа да направи мръсно на някого, държи се отвратително с всички ни, но майка ми (и други, но не за това става дума) беше там, когато мъжа й почина и й помогна с всичко, което беше по силите й. Същото се случваше и когато сестра ми е го е закъсвала яко - отново, независимо от всичко, получаваше помощ. Както казах - евала правя на майка си, че не ни е делила. Независимо каква е сестра ми, винаги, когато е имала нужда, майка не я е игнорирала.
В другата противоположност са родителите на мъжа ми. Преди една-две години, когато бяхме толкова закъсали, че едва успявахме да купим памперси на бройка за детето(значи е било преди около две години) и мъжа ми ги беше помолил за помощ, те отказаха категорично, а не след дълго се похвалили на майка ми , че купили кола за брат му, който е сам, работи и печели предостатъчно.
Нямам никакви намерения да се заяждам с когото и да било, нито да се докачам от когото и било. Ценя достатъчно много и себе си, и нервите си.
Често тази мисъл и подобни на нея по смисъл ме карат да се справя и аз с чувството на пренебрегнатост и недооцененост..
На мен пък ми е чудно какво изпитват толерираните деца, осъзнават ли го, кефят ли се, дразнят ли се или просто си се възползват от "промоцията".......
Травмите от детството остават обаче, ако не може човек да ги преодолее сам, най-добре е да се консултира с психолог 
А мен ме устройва напълно. 
Винаги съм се чудила над въпроса може ли наистина човек да обича двама души съвсем еднакво било то и децата си...от друга страна е глупаво децата цял живот да се борят за любовта на родителите си... 
Честно казано моля се да не съм такава майка след време! 
Облагодителстваните също го усещат/поне моята сесетра -да/, не го отрича, даже веднъж,когато майка ми повтори няколко пъти:"вашето дете" и "нашето дете"по адрес на сина ми и племеника, сестра ми не се стърпя и я нарече дърта глупачка. Иначе взима всичко, което й се дава, на принципа: не е луд, който яде баницата....