Още ми е трудно да го проумея-взеха ни апартамента!!!

  • 29 218
  • 244
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 46 546
Вярно, родители са им, но какво предлагате да направят? Имали възможност за определен период - осигурили им покрива, сега нямат, на улицата ли да излязат? Какво значи - даден? Щом не е на тяхно име, значи е нещо времено. Поне така аз го разбирам. И те не живеят в него, доколкото разбирам, хората изнемогват, имотът е празен, какво повече да говорим?

Tinkerbell-che, заради подобни какво даде на кака, какво на мен, сума ти семейства не могат да се гледат. Мъжът ми има 2 сестри, не им гледам в паничката, на него нищо не са му дали, мъж е, ще се оправи  Sunglasses

# 31
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Ако питаш принципно, а не за конкретната тема, според мен е напълно нормално да сме наивни, защото става въпрос за нашите родители. Ако не вярваме на родителите си, на кого?
Ами незнам, аз именно заради това бих била по-внимателна. Точно защото най-близките ти хора ако ти дадат нещо само на приказки, после в един момент , ако се случи да им потрябва или да си наумят нещо друго - какво ще направиш? Ще им тропнеш с крак, че си е твое ли? Няма как да стане, точно защото са ти родители. То затова си е най-добре всичко да е документирано между роднини. И от личен опит говоря. Защото много близки мои роднини, сега са собственици на част от имот, който прехвърлихме временно на тяхно име само заради една документална неуредица. Но след това "забравиха" че е било само за услуга и нещата си останаха така. Е, и аз не го очаквах, а и не са хора от които може да се очаква, но това е положението. Не съм си развалила отношенята с тях, защото сме много близки, въпреки това. Но ако бяха чужди хора, щях да съм по-твърда и нямаше да се стигне дотук.

# 32
  • София
  • Мнения: 62 595
не съм чела предишната тема, ама подозирам, че нещата не са от вчера. Права си, даден не означава подарен!

# 33
  • Мнения: 228
не съм чела предишната тема, ама подозирам, че нещата не са от вчера. Права си, даден не означава подарен!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=516086.0

# 34
  • Мнения: 12 672
Заглавието ти е некоректно, помислих, че се е появила първата тема, в която някой е изгубил РЕАЛНО апартамента си. Имам предвид ипотекиран такъв, с кредит от банка.

А такива "давам ви да живеете"...са ми ясно. Във всеки един момент могат да се отметнат.

И аз това си помислих. А той никога не е бил ваш, че да ви го вземат. И като почнегте с тия ремонти - сякаш не ги правите за себе си.

# 35
  • София
  • Мнения: 23 098
Кофтито в тази ситуация е, че е имало обещание от страна на родителите. Това е обидното.
Иначе, ако бяхте на квартира, щяхте да плащате наем, че и да правите подобрения, ако хазяите не искат да си помръднат пръста.
Колкото до покъщнината - ако ви е била важна, да сте си я прибрали Peace

# 36
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Аз, доколкото разбирам, няма никаква промяна в положението от август насам. Какво се очаква да обсъдим ние?
Всъщност, извинете ако съм пропуснала, но колко е голям този апартамент newsm78

# 37
  • Мнения: 3 332
Може малко грубо да звучи, НО доколкото разбирам
1. апартаментът е на свекърва ти
2. Вие не живеете в него
3. отказали сте да им помогнете за жилище, което претендирате да е почти ваше
4. имате семейни проблеми, поради които явно свекървата не иска да Ви прехвърли жилището
Да попитам след всичко това:
Мислите ли някога да се връщате в България? Защо децата Ви не комуникират с родителтие на съпруга Ви? И след всичко това/а със сигурност има и друго/ не е ли нормално свекърва Ви да иска да продаде жилището, за да реши проблемите си/които явно Вие отхвърляте/? Или е по лесно да си седите в Испания , да оставите децата си в България и да имате претенции към чужда имущество.

# 38
  • Мнения: 4 555
Боже, не мога да повярвам какво прочетох!
Ама те са ви дали апартамент на готово! Живели сте в него десет години! Наем да сте плащали случайно?
Ремонт били направили  ooooh! Мебели били купили  ooooh!
Ами ако бяхте под наем, без дограма и без мебели ли щяхте да живеете? Сигурно в кашони на пода?
Хората са в правото си да продадат апартамента, щом е тяхна собственост и имат нужда от парите. Ако ти е толкова мил и скъп, купи го ти. Ама е друго да смяташ, че ти се полага на готово, нали?
Не отчиташ факта, че те са вложили труд и пари в този имот. Защото не си ги дала от себе си, а друг като ги дава е много лесно.

# 39
  • София
  • Мнения: 7 997
Собственост са личните вещи, които сте в правото си да изнесете. От август до сега можеше да го направите. Извън тях не може да имаш претенции към собствениците на имота, защото подобренията са съпоставими с размера на наемите, които са ви спестили, предоставяйки го за ползване.
Бездействието е ваше - да уредите документите (при желание да надарят сина си), да изнесете вещите, да встъпите в дълг и т.н.

# 40
  • София
  • Мнения: 3 432
Общо взето съм съгласна с Ескарина.
В крайна сметка ако толкова има претенции младото семейство, да си организира финансите и да си закупи апартамент.
Ползвали са жилището десет години, за което са направили някои подобрения.
Родителие изпадат в затруднено положение, а и в много случаи има лоши отношения между тях, което допълнително усложнява нещата.
Защото, в крайна сметка, ако аз реша да финансирам семейството на детето си, въпреки, че не се чувствам длъжна и в отговор получа лошо отношение, откъде накъде се предполага, че съм длъжна да продължавам?

# 41
  • Мнения: 64
Хора вие чувате ли се какво говорите, все едно съпругът на авторката е чужд за родителите си,
те да си изнесяли мебелите и вещите.
Това семейство е направило ремонт на апартамента, нова дограма и т.н. и това допълнително е вдигнало цената на апартамента.
Ако бяха родители на място щяха най-малкото да им приберат мебелите, вещите в кашони, играчките на децата и да ги складират
при себе си, за да може това младо семейство да си ги вземе. Свекърите живеят в огромна къща, място има.
Това е минимума който родител ще направи за дете, или вие ще изхвърлите нещата на детето си, докато то е в чужбина, така ли?
На къде отива този народ? Ще се държите като зверове към децата си, ще ги гоните, ще им изхвърляте вещите,
а като остареете ще си мислите че детето ви е длъжно да ви гледа само защото сте го родили и отгледали до 18 годишна възраст ли?
Вие искате да имате деца, но след 18 години марш оправяй се и се биете в гърдите че до 18 години сте го гледали.
Но законът е такъв, че след като правиш дете на този свят имаш и отговорност, плащаш издръжка първите 18 години, защото решението си е твое. Дори на запад и университета се плаща от родителите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, и детето може да ги осъди
и с право. Не може да правиш деца и после айде оправяй се. На 18 годишна възраст нищо самичък не може да постигнеш.  Peace

Вие авторката питахте ли я дали има възможност да се върне от чужбина? Понякога настъпват такива кризи, че няма пари за наем, камо ли за самолетен или автобусен билет. Или всичките сме със страхотни работи и взимаме милиони?

# 42
  • София
  • Мнения: 3 432
Аз не съм съгласна.
Смятам, че хората, когато са млади, здрави и трудоспособни трябва да могат да поемат отговорност за живота си.
Родителите не са длъжни на децата си и дундуркането до живот не е моята житейска философия.
Нито считам, че са длъжни да ги посипват с блага от глава до пети, тези хора имат деца, пълнолетни са и те са длъжни да носят отговорност за себе си и децата си.
Смятам, че десет години безвъзмездно ползване на едно жилище съвсем не е липса на помощ, защото в крайна сметка тези хора са могли да го дават под наем, след като имат друго жилище и да си облекчат живота и старините. Съвсем примерно.
В даден момент, семейството живее в чужбина, родителите се оказват в затруднено положение и решават да се разпоредят със собственото си лично имущество и представете си- биват обявени за престъпници, едва ли не.
Съжалявам, но аз не съм съгласна.

# 43
  • Мнения: 4 555
На 18 годишна възраст нищо самичък не може да постигнеш.  Peace
Айде стига глупости  Laughing  Stop

# 44
  • София
  • Мнения: 7 997
Когато въпросът опира до права и документи, няма място за сантименти. В първата тема бяха дадени достатъчно предложения и конкретни съвети.
Ако идеята е да припяваме в хор, не се получава, защото хората са различни и с различни ценностни системи.
Не вярвам в идеята, че родителят е длъжен на детето доживот. И не говорим за хора около 18 и/или малко отгоре, тук не е тийн форум. А това дали на запад детето може да осъди родителя, ако не му плаща университета, ще го подмина.  

Общи условия

Активация на акаунт