Съвсем друго е детето да претендира и да счита родителите си длъжни да му уреждат живота, че и този на децата му.
И съвсем трето на мен свекърва ми ми повтаря на всеки кръгъл час "ама това е за вас, ама онова е за вас, ама това е ваше, ама онова е ваше", информира се за мнението ми за всяка чаша и чиния, която купува, а аз, ако обръщах внимание на приказки, досега милионерка да съм станала само от имотите на свекърва ми.
Усмихвам се и толкова. Каквото си е мое е на мое име, останалото който както намери за уместно, така да се разпорежда с имуществото си.
Ако някой ден реши да облагодетелства децата или внуците си- нейна работа, никога не бих си и помислила да искам, да претендирам или каквото и да било от такъв характер.
На всичкото отгоре, мъжът ми, заедно с брат си са поели издръжката на родителите си, а аз на моите и никой от нас не счита това за някакво извънредно положение. А те, изобщо не са за оплакване, нито едните, нито другите. Но е въпрос на възпитание, ценности и още нещо, което не е моментът да дискутираме сега.