Аз съм на 23. Преди няколко дни си направих тест за бременност тъй като ми закъснчваше с няколко дни.
Теста се оказа положителен.Ходих и на лекар и ми казаха 4е съм в 4та седмица.
Първата ми реакция беше да говоря с бащата. С него бяхме излизали към 2 месеца, но нещо не се получи.
Той е на 30 и много ме разочарова реакцията му не когато му казах, а след няколко дни. Аз реших че бих пробвала да отгледам това дете с него и му го казах - не искал да има деца,не бил готов,едно дете тябвало да е много желано защото иначе нито то нито родителите му щели да са щастливи, бил виждал как някакви хора се били събирали заради дете и после се развеждали...и иска да направя аборт. Въпросния човек е доста добре с парите и предложи той да го плати.
Аз съм против абортите по принцип. Наистина възприемам това като отнемане на човешки живот.
Когато бях в болницата и го видях на ехограф реших че бих искала да го запазя.
Лошото е че няма никой на който да разчитам за пари. Издържам се сама ,а родителите ми живеят в друг град и са пенсионери и наистина и да искат няма как да ми помогнат. Ако реша наистина да го задържа ще се наложи да напусна работа (давам и нощни смени и предполагам това няма да се отрази добре на бебето) и освен да зимам някакви заеми незнам как иначе ще живея.
Отделно не съм сигурна как бих се справила като самотна майка,не знам почти нищо за малките деца и нямам познати които да имат.
Няма никой който би могъл да ме посъветва дали бих се справила...а въпросния баща твърди че познавал самотни майки и те и децата им не били щастливи и им било мн трудно...след такива приказки съм почти убедена че такув човек с нищо не би ми помогнал.
Знам че решение като това дали да прави аборт или не човек трябва да вземе сам.
Искам да ви попитам само толкова ли е трудно да се справиш сам да родиш и да отгледаш едно дете?
На мен точно това ми изглежда много трудно и се чудя дали бих се справила,още повече незнам колко го искам... защото много си харесвам живота в момента и не мога да си представя целия да се промени.