Как и кога казахте на шефа за бременността си?

Според мен си изчакай и в никаквъв случай не се чувствай виновна. Аз така се притеснявах да кажа с 1та бременност все едно съм направила кой знае какво провинение . Тъкмо бях стнала мениджър и ми беше малко притеснено, но после осъзнах че не си е струвало да се тревожа и че бебето е най-важно от всичко. Казах им в 14та седмица, но тук законите за защита на бременните са строги. Нямат право да ме питат или да изискат да им кажа, преди 15та седмица - ако ще корема ми да е 1 метър пред мен. Това е нещо много лично и не мисля че има нужда шефа да знае преди края на 3ти месец.   

Съвсем рано е да казваш на когото и да е, според мен. Освен, ако не започне да ти става зле на работа и просто се наложи. Моят съвет е да изчакаш да завършиш 3 месец. Аз така направих. Някак този 3 месец ми се явяваше психологическа граница и вид гаранция. Но и не отлагай много. Най-малкото заради тoва, че ще си адски неспокойна, докато кажеш - ама как да кажа, с кои точно думи, как ще реагират? Всичко това ме мъчеше дни наред, а когато се престраших и казах, всъщност всички реагираха много позитивни, зарадваха се, поздравяваха ме, започнаха да ме щадят и да ме глезят и се ядосвах, че съм чакала толкова и съм се тормозела. Дано и при тебе е така. Ако работодателт ти е точен, няма да имаш проблем. Ако си им ценна, ще държат на теб, а бременността ти ще им е най-последната пречка.


 

Щом имат човешко отношени, предстои ти повишение и си харесваш работата и искаш да се върнеш там е редно да им споделиш намеренията си и да кажеш, че си бременна или поне, че има такава вероятност (може така да е представено). Ще може да обсъдите положението, срока за връщане на работа и пр. Ако това повишение не предстоеше можеше и да забавиш нещата, но при така стеклите се обстоятелства не е редно да ги  "изненадаш" с подобна новина. Каквото и да решиш успех ти пожелавам с бременността. Другото се нарежда.
Аз информирах началника си веднага.

Съгласна съм с Рафаела.
Щом отношенията с шефовете ви е добро по-добре ги информирайте, че може би сте бременна. Можете да обсъдите как ще процедирате от тук нататък, има ли перспектива, ще ви изчакат ли и т.н.
Заложете на това, че харесвате работата си, държите на фирмата и бихте искали да работите с тези хора.
При най-добрият случай и една безпроблемна бременност ще бъдете на разположение почти девет месеца.

През 1вата ми бременност лежах за задържане във втори месец. Шефът научи от секретарката си. След изписването ми честити и работих до 45те дена. В дена на раждането всички от офиса ми се обадиха по телефона в б-цата. Шефът все ми казваше, че ще имам момче и се смееше "ти хубаво ли провери?" Фирмата обаче беше продадена и всички бяхме съкратени. Шефът ми беше добър човек.

При 2рата ми бременност казах веднага, т.е. веднага след като видях двете чертички на теста.

При първата бременност споделих с шефа веднага след като си направих теста. Казах, че има опасност от спонтанен аборт (което се и случи по-късно), че лекарят ми иска да си остана в къщи, но аз ще работя докато мога. Е, оставиха ме на работа, на същата позиция - най - натоварената в офиса. Не ме пощадиха, не ме пазиха.
При втората бременност така се стекоха обстоятелствата, бях в отпуска когато разбрахме, че чакаме бебе, после шефа беше 2 седмици в отпуска. Видяхме сърдечната дейност на бебето и веднага в болничен. Така разбра шефа ми. И се започнаха заплахите - за каква се мисля аз, че ще излизам в болничен? Сега като отдида до офиса да си оставя болничния или нещо друго - не говори с мен. Просто се прави, че не ме вижда. А с този човек съм работила 3 години. Понякога по 11 часа на ден, седмици наред.
Някой беше казал по -горе, че ако шефът е човек ще те разбере. При всички случаи изчакай да си чуеш сърцето на бебенцето, преди да кажеш на шефа. Успех!

Моята бременност също беше чакана и много желана. Разбрах, докато бях в отпуска. Уведомих пряката ми шефка в 3-я месец и я помолих да не казва на никого. Тя много се зарадва и не ме издаде. Работех си нормално, не ми личеше и никой не се досети. Междувременно се заговори за съкращения сред администрацията. Шансът да бъда съкретена беше реален. Тогава се поинтересувах какви са ми правата и как трява да уведомя големия си началник, който решава и кадровите въпроси. От инспекцията по труда ми казаха, че нямат право да ме съкращават, но за целта за състоянието си трябва да уведомя ръководството писмено, заедно с документ от лекаря, който ми води женската консултация. Така и направих - с писмено уведомление и медицинска бележка, бях в 5-я месец. Не ми личеше все още. Никой нищо не ми каза повече, когато се налагаше излизах в болнични, в отпуска, но като цяло работих до 45-я ден. Сега си гледам детенцето и си получавам майчинството.
Та щом шефовете ти са свестни хора, няма от какво да се притесняваш, но все пак изчакай да минат 3 месеца и тогава ги уведоми. Заместник винаги ще се намери. Само не се напрягай психически и физически заради работата, не си струва. Важното е да си спокойна. Успех!

По принцип и аз мисля, че преди 3 месец няма нужда да им казваш. Но ако скоро очакваш повишението, по-добре говори с тях сега. Ако хората са човечни, заслужават да знаят. Все пак щом те повишават, значи им е нужен човек на тази позиция и имат право да преценят дали си струва да назначат някой, който след 6-7 месеца излиза в майчинство. Аз бих прежалила повишението в името на добрите отношения с работодателя - все пак след майчинството ще искам да се върна да работя там, без някой да мисли, че съм го прецакала!

Желая ти спокойна бременност и здраво бебче

И аз бих казала още сега на твое място - по-нагоре вече са обяснили защо. Ако сега премълчиш, почти сигурно е, че ще останат с кофти чувство, което накрая пак на теб ще се отрази.

Аз казах някъде към 8-9 седмица - исках първо да се убедя, че всичко е ок. Шефката се зарадва. Писмено не съм ги уведомявала, само занесох бележка от лекар.

Аз съобщих новината на рожденият си ден  Периодът беше 2 месец от бремеността. Това беше и моят "подарък" за шефката ми.  Исках да се уверя, че нещата се развиват правилно. Тя изключително много ме окуражаваше да предприема тази стъпка на по-ранен етап, а аз само й се оправдавах... , така жената се реши да ме пусне в отпуск, като ми беше дала бойната задача да се върна с положителен тест  На шега на майтап, но теста наистина се оказа положителен и то именно в точния период    Казах й без притеснения, реакцията й беше много чисто сърдечна, разплака се от радост и ме прегърщаше в рамките на 10 мин.  Факта, че й бях споделила ме караше да се чувствам добре на работното си място, подхождаше с разбиране дори когато ми ставаше ужасно зле, но дори и така не ми представляваше проблем да работя до последно. 
А относно повишението за което споделяш, смятам, че ако шефовете ти те ценят като кадър на фирмата, който изпълнява задълженията си коректно, не виждам проблем да се спрат пред осъществяването му. 
Пожелавам ти успех и лека бременност!   

Аз съобщих на шефа, когато си регистрирах бременността. Около третия месец. 
Лека бременност и здраво бебче на финала!   

Седмица,след като разбрах
Резултатът беше,че ме нагърби с двойно повече работа и скандали.Накрая се принудих да напусна,защото от 2 години чаках това щастие и заради една овца,просто не си заслужаваше да го загубя.
В последствие се установи,че въпросната ми шефка е бременна.На всичкото му отгоре и роди 2 седмици преди мен

Ужас хем е била и тя бременна и пак не е проявила разбиране 

И аз още мълча, просто искам да мине втория и третия месец. Но ще се усетят май скоро, защото чат пат ми прилошава, а и не мога да седя на бюрото повече от 15-20 мин.

аз не исках да казвам преди да съм навършила 3 месец, но се отвори много работа и трябваше да се остава в извънароботно време и да се дежури събота и неделя. така се наложи да кажа още във 2 месец

Аз си казах още веднага щом разбрах....тоест след като си направих тест след закъснението...значи съм била в началото на 2-ри месец някъде, сигурно...
Аз предпочетох така, защото работех в едно кафе като барман, където е страшно опушено, носех маси и столове (тези които се редят навън), работех от 6ч. сутрин до 9ч. вечер и прецених, че е рисковано и по-добре да съм си вкъщи. А и уча задочно и ми предстоеше началото на семестъра и после изпити и направо прецених, че няма смисъл да ми търси заместник за 1 месец, после да се върна за един и после пак да ме няма... За шефа не беше проблем, защото така или иначе го бях предупредила, че съм на лекции и трябва да се потърси човек, така че си имаше готовност.

Аз казах в 15-та седмица и представих амбулаторен лист за установена бременност, въпреки че с работодателя ми сме в отлични отношения. Обичам нещата да са наред документално, защото все пак бременните се ползват от някаква защита по КТ. Ако не уведомиш по надлежния ред, тогава нещата много бързо могат да се обърнат и да тръгнат в неблагоприятна посока...

Малко след като разбрах.
Щом имате добри взаимоотношения, не мисля че има защо да криеш.

Можеш да изчакаш още малко, но не толкова, че да го научат от друг, преди ти да им кажеш. Тогава ще е неприятно. Щом са разбрани хора, ще стигнете до решение. Леко бременеене.

   Благодаря ви, че споделихте.

Така и ще направя, ще изчакам да чуем сърчицето, да видим дали всичко ще е ОК, и към 10-11 г.с ще ги уведомя. В БГ след 12г.с вече те водят бременна и трябва да се запиша на ЖК.

Повишението почти не ме вълнува, готова съм да се откажа дори от работата си, само и само бебето да е добре

Утре съм на лекар, за официално потвърждение. Смятам да кажа на пряката ми шефка още тази седмица, за да уведоми баш шефа да ми търсят заместник. Работата ми е специфична и лично на мен ми беше необходима 1 година за да се обуча достатъчно добре и да съм в час с всичко на работа. Затова не смятам да чакам.

В третия месец почти, исках още малко да поизчакам, но тъпи колежки непрекъснато подхвърляха въпроси и то на висок глас /защото вече имах леееееко коремче/. Шефката сама ме попита, провокирана от подмятанията, а аз на другия ден представих амбулаторен лист, защото доверие и вяра имам само в себе си  .

И аз бях пред повишение. Даже ми пуснаха документите... Ама... Явно разбраха, че съм бременна и спряха процедурата  Грам не ме интересува, да ми е живо и здраво детето 
Официално съобщих за бременността си някъде към 5ти месец. То вече всички знаеха де 

много  зависи какви са ти шефовете. По принцип първите 3 месеца не се казва така ,че защо пък трябва да бързаш.Ако пък държиш да си коректна кажи им за да посл;е не се ядосат.знам ли ти си ги познавап най -добре.а и мнго зависи как те осигуряват.ако си на минимална казвай веднага и помоли да те осигуряват на по-висока за да ри се трупа после за майчинство.ако пък си те осигуряват на  цялата заплата невиждам защо да бързаш...

Казах като влязох в 3ти месец 

При първата ми (неуспешна) бременност работех и в началото на втори месец съобщих на шефа ми,при което той реагира доста странно и неадекватно,даже искаше да ме махне от работа.След това възприе нещата за отрицателно време,но вече имах проблем и се наложи кюретаж.Сега забременях точно,когато се оказах без работа,но ми е по-спокойно като знам,че поне за това няма да се притеснявам.
В крайна сметка-разни хора,разни идеали.

Аз казах на работододателя си веднага щом рабрах т.е. в началото на втори месец. Аз обаче забременях ин витро и новината за бременността ми беше дългоочаквана. По моя преценка и на лекаря ми излязох веднага в болничен, дали това ще има негативни последствия..предстои да разбера

Казах веднага след като лекаря потвърди. Не можех да чакам, щях да се побъркам от безпокойство и предпочетох да махна този товар от плещите си.

Имах намерение да чакам до третия месец. Обаче прокървих, бях на Прегнил, а искаха да ме пращат командировка. Наложи се да кажа по- рано.

Поздравления, за това че си бременна!!
Преди всичко искам да ти кажа, да бъдеш спокойна, каквото и да се случи! Казах в 3-тия месец. Моята шефка има славата на много строга и взискателна. Аз имах стаж едва 6 м. във фирмата и очаквах да не го приеме много добре. За мой късмет тя даже се зарадва и ме поздрави. Но в резултат на моето притеснение - прокървих. Слава богу не беше фатално, а явно заради притеснението. Дъщеря ми скоро ще стане на годинка, но никога няма да забравя този момент.

Аз казах веднага на прекия ми началник - много се зарадва На висшето ръководство още не сме казали, ще поизчакаме още малко.

Ако работодателят е свестен, би трябвало да няма проблеми. Иначе има всякакви - моя позната я уволниха, защото се омъжи - шефа й беше решил, че е бременна (защото то малко изведнъж се случи, не беше планирана дълго време сватба) - а тя не беше...

Е добре - какво е това уволнение така изведнъж... няма ли предизвестия, трудово законодателство??? А и аз доколкото знам бременните се пазят от закона, и никой не може да ги пипне, камо ли да ги уволни.. е след раждане вече незнам как седи въпроса.

Привет и от мен
Аз казах на шефката си веднага след като разбрах. Много се бях притеснила, защото знаех, че няма да се зарадва, но тя се държа много добре - направо ме изненада.
Казах й, че държа да знае тъй като ми е ясно колко е трудно да се намери човек и да се обучи за моята позиция, когато не се разполага с достатъчно време. Съобщих, че имам намерение да работя до 45-дневния болничен, но ми се наложи да изляза в края на втория месец и се получи доста тъпо, но никой нищо не ми каза. Ще видим като тръгна да се връщам

Всъщност, покрай последните коментари, се замислих, че не съм наясно със закона. Ако жената знае, че е бременна, но още не е регистрирана /т.е. в начална бременност е/, законът със същата сила ли я пази? Примерно, има ли право /ако й връчат предизвестие за уволнение или нещо подобно/ да откаже да подпише, изнъквайки причината и това приема ли се за информиране на работодателя? Трябва ли задължително да се е регистрирала или не?
През първата ми бременност работех за себе си и не се наложи да информирам никого.
С девойките още от втората седмица ми се появиха проблемите и останах да лежа за задържане, покрай което работодателят ми беше уведомен със самия болничен.

Казах на шефката си ден след като видях двете чертички. Само седмица по-рано тя ме попита дали не съм бременна, ползвах ден отпуск за да отида на лекар без да уточнявам точно какъв и защо и явно беше останала с това впечатление   Жената много се зарадва за мен, но не и беше много приятно заместничката на служителка в майчинство да се окаже бременна. Нито за момент не е показала негативно отношение, дори ми дойде на гости когато трябваше само да лежа (изкарах бременността си в болничен) за да ме види и да разбере всичко ли е наред. Аз обаче надали ще се върна в тази фирма след майчинството, може би няма да има работа за мен  Имам приятелка с която постъпиха по сходен начин. Шефката на фирмата и на сватбата и била и на следващия ден само и се обадила по телефона повече да не идва, бременни във фирмата си не искала, а приятелката ми беше работила 4 години с тези хора, а за бебе още работят със съпруга си 

Казах на шефовете си веднага след като разбрах.
Имам "трудов стаж" при тях само 5 дена и бях на изпитателен срок т.е. можеха да ме освободят без предизвестие.
Бебка беше неочаквана изненада, но бях решила да я задържа.
Всъщност шефовете ми се оказаха страшно свестни хора и освен, че ме оставиха на работа ми помогнаха много, за да взимам по- високо майчинство. 

Аз изчаках да се потвърди бременността ми, после излязов в отпуска. Като се върнах, бях в 4 месец, имах съвсем леко коремче, не ми личеше, но донесох бележка от лекаря, дадох я в деловодството за входящ номер и си взех копие за мен. Това е законният и сигурен начин.
А сега веселата част.
Големият шеф обаче не беше разбрал (не му бяха предали) и идва да ме пита искам ли да ходя в командировка по някакви чукари. И аз му казвам, моля ви пратете някой друг, че още ми става лошо. И той ми се кокори. Казвам му, ами аз съм бременна. И той като викна - ама как може така да ми го съобщиш. Притесних се аз, а той ме запрегръща и почна да честити. Оказа се, че предполагал, че по тържествено ще му го съобщя, а не така между другото.

аз съм в 13г.с. и съобщих на шефката миналата седмица и толкова! тя се позачуди и не остана мн доволна но все пак се успокоих и вече мисля само за бебо и как да му улесна престоя в коремчето ми:)

За съжаление има всякакви идиоти. Представителите на тази категория най-често привикват бременната и й казват, че ако не подпише по взаимно съгласие ще я уволнят дисциплинарно и много жени се поддават. Относно закрилата на закона - да, не може да се уволни бременна жена, но как ще докажеш при един евентуален трудов спор, че си уведомила ръководството за бременността си, ако уведомлението не е било в писмен вид с входящ номер или чрез нотариална покана? На практика обаче повечето жени просто отиват и го съобщават устно на началника си и оттам идват евентуалните проблеми след това.

Имах една клиентка, която работила за някакъв гръцки катил. Закъснял й цикъла 5 дни, видяла 2 черти на теста и веднага в кабинета на шефа да му докладва. Той уж много се зарадвал, поздравил я, голяма еуфория и после й заявил, че щом е бременна ще я преназначи на по-лека работа, като за целта да прекратят настоящия й договор и да подишат нов. Прекратяването по взаимно съгласие се състояло веднага, а за новият договор да дойдела утре - хем юристът да имал време да го подготви, хем да й покажат новото й работно място. На другият ден охраната не я допуснала дори до асансьора  и любезно я помолили да забрави този адрес. На въпроса ми от какъв зор е отишла да докладва още преди самата тя да е сигурна дали наистина е бременна ми каза, че не очаквала такова отношение, защото дотогава шефът й бил в приятелски отношения с мъжа й. Явно само така са си мислели.

Особено внимателни трябва да бъдат с начина на надлежно уведомяване и бременните жени, които все още работят на изпитателен срок и не им се дължи дори предизвестие за уволнение.

кажи ми моля те или кажи как да разбера какво може да се случи : последния ми цикъл беше на 11.11.2010 и съб бременна . работя като сервитьорка . шефа ми беше говорил преди време да не чакаме с приятеля ми повече , дошло ни било времето , ако сме чакали да имаме пари кога щяло да стане това-времето минавало и т.н. сменихме квартирата и направихме бебето.  и точно по това време договора ми му мина изпитателния срок и вече съм на постоянен договор. всичко добре , само че шефа е напът да затваря механата понеже е на загуба и незнам си кво... аз му казах преди 2-3 дни за бременността и той се зарадва, само че аз незнам ако реши да затвори механата с мен какво става? в смисъл че доколкото знам не може да ме уволни щом съм бременна ,  ама има ли някакъв вариант да ме прецака като затвори и всички ще бъдат уволнени, а аз не мога да почна работа бременна и кой ще ми плаща осигуровките и какво майчинство ще вземам . и какво ще стане? можеш ли да ми кажеш

Това означава ли, че бременните нямат защита до началото на 4-тия месец от бременността. Нали реално тогава те регистрират в ЖК и ти дават съответния документ. А какво се случва преди това, когато още нямаш съответния документ?

azaf , бележка може да се издаде и по-рано. Просто в нея лекарят пише, че е констатирана бременност в еди коя си седмица. Не е задължително да си регистрирана в ЖК. Бременните имат защита за цялата бременност. Най-важното е да докажеш, че си уведомила работодателя. В практиката има и случаи, когато при съобщаване на уволнение, жената казва, че е бременна. Развитието на ситуацията зависи от коректността на работодателя.
Между другото, оказа се, че аз съм била една от малкото, които са си поискали такава бележка от лекаря и единствената в дружество с над 200 човека персонал, която е поискала официално завеждане на документа в деловодството.

Благодаря за инфо-то. Това ме интересуваше - дали може и по-рано да се вземе бележка.

Аз лично попитах личната за такава бележка - каза, че нямало такова нещо. Казвало се устно и това е. Аз все пак си имам бележка от първия преглед кадето е констатирана бремеността с дата на нея. Но ще си чакам още малко докато кажа.

Иначе моя позната са искали да я съкратят по други причини, и точно когато са щяли да и връчат документа, тя е казала че е бременна и е излезнала в болничен от този момент. Е, тъпото е, че явно там няма да може да се върне след майчинството.

Обясни на личната ти, че няма право да ти откаже какъвто и да е документ, свързан с установени от нея обстоятелства по здравословното ти състояние. Ако нея я мързи да гледа, това е неин проблем.

Недай Боже да ти се налага, но трябва да имаш доказателство, че си уведомила работодателя, ако се стигне до съкращение или уволнение. Защото най-лесното нещо на света е да заявят, че не си ги уведомила за бременността си. Не че е фатално (и дано не се налага да трябва да доказваш и да се разправяш), но с една бележка, заведена в деловодството, ще се застраховаш срещу сума ти евентуални разправии.

Работя във фирмата от 5 години и в началото шефа ни предупреди с колежката ми (ние сме един отдел), че може да се омъжваме, но деца да не раждаме поне в близките 2 години..срокът мина и замина, аз се омъжих (съпругът ми също работи във фирмата, даже сме в един офис), колегите от офиса бяха и на сватбата и някак си всички очакваха това да се случи. Офисът разбра още след като се върнахме от първия преглед (8-9 г.с.), т.е. един човек разбра и от там целият офис се изреди да ни поздравява, даже раждалите споделиха че са подозирали, защото ми личало, но чакали сама да си кажа От там мълвата се разпространи и до главния офис (все пак всяка фирма си е един клюкарник). Мислех, че все някой ще му е казал, но при първа възможност съобщих на шефа - той каза ми, че е знаел че съм бременна преди самата аз да разбера  . Дотук добре, но в 14 г.с. ме пита кога смятам да се връщам на работа - забележете - не докога ще работя, а именно кога ще се връщам, което направо ме шокира...Давал ми 2 месеца ??!!!?? Казах му "Колкото-толкова, много е рано още да правим такива прогнози, но ще се върна при първа възможност". След това и мъжът ми ме натисна, че наистина трябвало да се върна след 2-3 месеца, хем да си взимам паричките, хем да съм си запазела работата, майка му щяла да дойде да живее у нас и да гледа детето (като че ли това ми е мечтата на живота, да живея с майка му), докато дойде време за ясли...рече и отсече, а, даже и в 45-дневен болничен преди термина да не съм излизала, да работя "до последно"!!!! Супер неприятно ми стана, че двама странични наблюдатели-мъже се опитват да определят съдбата ми...Надявам се поне 6 месеца да си спечеля

mmouse , пускай си приказките им покрай ушите. Шефът го разбирам, той си гледа интереса, но мъжа ти....
Първо - дай Боже всичко да е наред, да караш лека бременност и всичко да е наред.
Второ - като си гушнеш бебето-малка беззащитна душица, изцяло зависима от теб, едва ли ще ти се иска да се върнеш на работа. Най-важното нещо е детето, да си го гледаш, кърмиш и гушкаш.
пари се изкарват, работата няма да избяга.
Трето - сама казваш,че не си умираш да живееш със свеки. Аз родих със секцио и първите 20-30 дни свеки и майка ми помагаха. Безценни ми бяха с помоща си, обаче като си тръгнаха и останахме сами ни беше най-хубаво.
Кажи им на тия двамата, че живот и здраве да се роди бебето, пък после ще даваш отговори на въпросите им!

zigizagi, точно това и направих, те да си мислят каквото си искат, пък ще направя както аз си искам, и без това всичко правя по своя си начин
За мъжа ми няма какво да се чудиш, както написах, той засега е един страничен наблюдател, мисля, че едва когато му занеса ревящия вързоп в къщи, ще разбере какво му се е случило

хахахах, така са повечето мъже! лека бременност 

Наложи се да кажа на прекия ми началник във втория месец от бременоста ми, защото предстоеше да ме преместят в друг отдел и от там всички разбраха много бързо

Аз казах на прекия си шеф днес. Малко се притеснявах за реакцията му, но за щастие мина добре! Уж се разбрахме освен шефовете никой да не знае за сега, но кокто си познавам колегите съвсем скоро всички ще са добре информирани 
Иначе живот и здраве като се роди мъника мисля да не се връщам на работа там. Ще си се радвам на малчо цяла година, а втората ще си търся работа, която да ми харесва повече! 

Аз не казах.

Наложи се да си взема няколко дни болнични в началото на бременността, шефката ми се обади по телефона и започна да ме разпитва бременна ли съм... съответно и казах, че съм, но имам проблеми,а и бях съвсем в началото и и обясних, че не искам да се разчува....

на следващия ден целия офис знаеше.... 

Казах в 7 г.с. след първия преглед, но знаех, че няма да имам проблеми с мениджърката ми, иначе едва ли щях да кажа толкова рано.

Здравейте,
Има и хора и хора.Аз имах проблеми със забременяването.Трябваше да си направя лапароскопия и съответно трябваше да  отсъствам 1 месец. Казах на колежката ми за проблема, тя сподели че ще ме замества нямало никакъв проблем.Реших да споделя и на шефката ми,най- голямата ми грешка.Тя беше стара мома, пълна с комплекси и всякакви мании. На другия ден ме освободиха от работа. А след няколко дни ми предстоеше операцията. Посъветваха ме само да си пусна по дълъг болнчен. Бях потресена от постъпката, но въобще не мислях за това. Слава богу всичко мина нормално и след 2 месеца забременях. Не съм почвала нова работа....бременността си карам в къщи. Осигурявам се във фирма на познати. Не мога да си предствавя какъв тормоз би настъпил ако още бях там.А това са интелигентни хора, на високи позиции, просто лишени от всякакво нормално отношение.....

Лелеле, момичета, направо не мога да повярвам както истории разказвате. Големи гадняри има... Ама всичко се връща! 

При мен се случи случайно. Бях решила да изчакам да вляза във втория триместър и тогава да кажа. Бях сигурна, че всичко ще е наред, защото работя във фирма, в която всички са много коректни и точни. Но се случи така, че трябваше доста преди това да изляза в болничен за около месец. Така и научиха и от ръководството. Нямах абсолютно никави проблеми, зарадваха се много, подкрепиха ме, успокоиха ме... Сега се върнах пак на работа и всичко си е съвсем нормално. Ще видим като започне да ми личи много.  Защото засега май не знае целия офис...

Пожелавам на всички, на които им предстои да кажат на работодателя успех и разбиране!

nikita_02
много съжалявам за безобразното отношение на шефката си! Ама ти не си била длъжна въобще да им съобщаваш, че лапароскопията ти е била с оглед проблем със забременяването. Те и няма как да разберат - на болничния ще пише само "лапароскопия", а тя може да се прави за хиляди работи - кисти, сраствания, миоми и т.н. За бога, това са лични подробности, и не сме длъжни да ги разкриваме на сульо и пульо! Аз даже като имах миссед аборт и ми се наложи кюретаж, накарах от болницата да ми напишат друга диагноза в болничния лист, и така никой не разбра, че съм правила аборт.

аз казах,почти веднага,но и знаех,че нямам да имам проблеми

Казах в 13 г.с. на шефа ми и той уж разбра и беше мнооооого мил,но само на думи и само пред мен.Мислех да работя повечко поне до 20 г.с.(сервитьорка съм),но разбрах от колеги,че е казал че ще ме освободи,че не може 2 години и повече да ми пази мястото и т.н.Още на другия ден отидох и си взех болничен(гинеколожката ми е страхотна,разбрана).И така не успя да ме уволни,но имах доста проблеми с тоя човек.Бях в 4-ти месец когато излязох в болничен,а първите си пари ги получих накуп в 9-ти месец след хиляди разправий,сълзи,караници,заплахи от страна на съпруга ми към шефа ми.Сега вече го е страх от евентуални проверки и си ми плаща осигуровките навреме и си получавам парите навреме.
Надявам се другите да нямат моите разправий и проблеми.Успех на бременелките!
Честит Бабинден на всички!
 

В каквато и фирма да се работи, колкото и добронамерени да са шефовете, аз предпочитам да дам документ, че съм бременна, да му взема входящ номер и по този начин спокойно да ползвам всички привилегии на бременна жена.  Само с казване нямам вяра на никого.

Казах на шефа ми още в 6-7 г.с. защото имах болки и трябваше да влезна в болница за задържане.А и до края на бременността бях в болнични,понеже работата е много тежка и имах често проблеми-болки,кървене и т.н.

Записах се за ЖК, дадоха ми документ че съм бременна, но преди това се обадих на шефката да и кажа, че ще отсъствам 1 ден да правя изследвания, исках да и кажа очи в очи. Но, тя взе да ме разпитва - ама да не си бременна. Прие новината УЖ добре, каза да не се притеснявам за работата си, че дори ако искам и имам сили мога да работя  от вкъщи.

Но, времето ще покаже.
Важното е, че вече знаят, и ми е спокойно, свалих товара от раменете си.

Little Evil, съгласна съм с теб. На всякакви шефове съм попадала и повечето от тях са изпитвали, едва ли не ужас служителките им да не забременеят. Имам си документа и само след като го предам на счетоводството, смятам да разглася

Обявих на ръководството късно, когато вече ми личеше, но това защото бях в друг вид отпуск междувременно и нямаше нужда.
За да се задейства закрилата по КТ, колкото по-рано уведомиш работодателя си със съответния документ, толкова по-добре.

Аз казах малко след като разбрах че съм бременна,защото първо сме малко пресонал,шефката ми е много разбран и лоялен човек и исках да бъде наясно и да знае какво я очаква,за да си търски скоро нов човек.Всичко зависи от фирмата и взаимоотношенията ви.ние си бяхме като семейство

Започнах работа и на 3-тият ден ми се наложи да вляза в болница за задържане в 5г.с. и още веднага им казах, получи се много кофти ситуация, поне аз се почуствах много зле от създалата се ситуация. Но мисля, че все пак е хубаво, колкото по рано толкова по добре, още повече ако са лоялни към теб, не че не може да се получи някоя изненада, но все пак...

До тук като че ли все повече наблягахме на хипотезата за нелоялни началници и как да се предпазим от тях. Очевидно обаче има и нелоялни служители - такива, които още с постъпването на работа вече са бременни и крият този факт; ръководството разчита, че е назначило служител дългосрочно, а още на третия ден се оказва, че съвсем не е така. За съжаление менажерите няма как да предприемат превантивни мерки по този повод и за още по-голямо съжаление може би това е една от причините по статистика мъжете да продължават да се реализират професионално по-добре от нас.

Ако се има впредвид мен, не съм крила просто НЕЗНАЕХ и някой който е имал нередедовен цикъл знае че си идва когато си иска!!! Другото което също бих искала да кажа по темата е, че когато непрекъснато ходех по интервюта за работа ме гледаха в корема дали случайно не съм бременна и ми се задаваше такъв въпрос на който съответно отговора беше НЕ / защотото НЕБЯХ/, но пак не ме взимаха разбираш ли защото един ден и това може да се случи!!!  Бях чула, че в европейските страни не се задава такъв въпрос на интервю

П.С Поставяли са ми и условия само да вметна!!!

Ако се има впредвид мен, не съм крила просто НЕЗНАЕХ и някой който е имал нередедовен цикъл знае че си идва когато си иска!!! Другото което също бих искала да кажа по темата е, че когато непрекъснато ходех по интервюта за работа ме гледаха в корема дали случайно не съм бременна и ми се задаваше такъв въпрос на който съответно отговора беше НЕ / защотото НЕБЯХ/, но пак не ме взимаха разбираш ли защото един ден и това може да се случи!!!  Бях чула, че в европейските страни не се задава такъв въпрос на интервю

П.С Поставяли са ми и условия само да вметна!!!
[/quote]

Задаването на въпрос относно бъдещи планове за брак/ деца и пр. се счита за сериозна злоупотреба и дискриминация в белите страни- подсъдно е. В нашата фирма- един от топ 10 работодатели в света, в българския офис, са наемали жени в 6ти месец, именно заради привнесената практика от чужбина. Аз, понеже съм Тома Неверни, винаги си действам по каналния ред и дадох писмено уведомление- след 2 години и половина стаж на това работно място. А как се справяме с нагли работодатели, които отказват да те осигуряват на пълната заплата и мислят всякакви хватки да спестят някой лев- особено в малките градове, където всички се познават и не може да се оплачеш, поради риск дори от физическа саморазправа.

Съгласна съм с Just Woman. Колкото пъти съм търсила работа ми беше поставяно това условие. На предишната работа една колежка се беше случило таман започнала да се окаже бременна. Не видя лошо отношение, но който постъпи след нея беше гледан с особено мнение. Разбира се, че от гледната точка на работодателя не е приятно да наемеш човек, да инвестираш в обучението му (ако има такова) и той да ти "сервира" - ми аз съм бременна. Обаче и жените си имаме права, а възможността да дарим живот ни е по-скоро привилегия, заради, която трябва да бъдем уважавани, а не дискриминирани!

бяхме на служебно мероприятие и шефът се тръшкаше защо не танцувам...покани ме на танц и му казах ...просълзи се

В края на 4-тия месец, не му стана много приятно, но го очакваше!

При първата ми бременност, шефа разбра сам  Засичайки ме поредна сутрин с баничка и сокче  "Ти на не храниш два живота? " Няма какво друго да кажеш на този въпрос 
Всички бяха много мили и добри през цялата ми бременност и ми се обадиха половината колеги като се роди малкия мушмурок.
Този път не хапвам баничка на закуска  , но им казах във втори месец. Никой не бе изненадан, общо взето всички знаеха, че исам да си имам още едно бебче

Всичко си зависи от човека.

В началото на 4 месец му казах. Поисках среща( работя в голяма банка и срещите се уговарят няколко дни предварително), отидох с една кутия бонбони и казах, че искам да почерпя, че ще ставам мама. Смея да кажа, че се зарадва, а и той наскоро беше станал баща. Каза ми колко съм важна на Банката, как ще им липсвам много и т.н.

Вчера видях двете чертички ,това ми е втора бременност (първата завърши в 8гс).Първия път побързах да споделя с шефовете(малка фирма сме)и те ме питаха до кои месец ще работя за да преценят кога да търсят човек.Но сега сам решила да кажа чак към 3 месец ,обаче и шефката е бремена и когато кажа тя ще е в напреднала бременност ,и това, че сам казала късно може да се окаже проблем.Не знам как да постъпя.

mimenceto123 Честито ти  и много лека и безпроблемна бременност!

В какъв смисъл проблем? Ако се притесняваш за работното си място, по-добре отрано да уведомиш работодателя си, писмено, и да приложиш документ от лекар, за да си спокойна  Лека и безпроблемна бременност и от мен!

Не се притеснявам за мястото си , за това че когато аз кажа за бременността си той ще се подготвя за неговото бебе и  трябва да търси и нов човек ,а няма да има време и плановете му ще се объркат...ще има намусени физиономии.Въпреки ,че досега лошо не сам видяла,както са ми шефове така и сме близки,но всеки си гледа интереса .

А, ако има намусени по такъв повод, техен си е проблемът  Няма да си съобразяваш бременността с работата, за да е удобно на шефовете ти! Да не ти пука, гледай си здравето и спокойствието

Аз на моя шеф му казах в края на 2-рия месец. Бяхме двамата в офиса и му казах, че искам от мен да научи, че колежките така и така знаят. Хич не се изненада, очаквали го било 

Според мен, трябва да се каже по-скоро, но всеки както си го чувства.

Първо, защото така работодателят ще си предвиди работния процес и
Второ, защото така майката ще ползва специални защити от Кодекса на Труда от уволнение, при прегледи в работно време и тн..

Ако например не е уведомила, тя не полза защита по специалните членове на Кодекса и ако работодателят се досети, то може да я уволни по общите основания от Кодекса на труда.

Ето и задължение за уведомяване според Кодекса на труда:

Чл. 313а. Бременната работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, 309, 310 и чл. 333, ал. 5 след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.

(2) При прекъсване на бременността работничката или служителката по ал. 1 е длъжна в 7-дневен срок да уведоми работодателя.

(3) Работодателят и длъжностните лица в предприятието са длъжни да опазват в тайна обстоятелствата по ал. 1 и 2.

За първата част от поста си много права, но не и за втората. Няма задължение за уведомяване на работодателя - по преценка на жената е дали ще го уведоми, или не. Да, ако иска да ползва привилегиите по КТ, е добре да го уведоми колкото може по-рано, но не е длъжна да го прави, ако самата тя не иска. Длъжна е обаче да го уведоми, ако бременността е прекъсната - за да не ползва вече привилегии, на които няма право.

да, сега като се чета, не съм се изразила добре

Наистина няма задължение за уведомяване.

Просто тази глава в Кодекса на Труда се казва Задължение за уведомяване и като направих копи и пейст във форума, то така се получи ...

Случва се    Да, сега виждам защо така изглежда изречението!

Аз казах на края на третия месец, след първата ФМ,някакси така се чувствах по-спокойна, че всичко е наред. Нямах проблемна бременност и работя на бюро. Ако работата ми беше по-напрегната или имах неразположения, щях да кажа и много по-рано .

При първата си бременност казах в четвъртия месец, и прекият ми ръководител, и управителя на фирмата много се зарадваха.

Сега отново съм бременна, връщам се на работа в началото на месец март, в момента съм в отпуск (платен, не по майчинство) и не съм сигурна кога точно да им кажа. Мисля, че ще е най коректно да ги уведомя веднага, но това ще е преди да е минал третия месец ....

Казах на шефа си през 2-рия месец.
Разбрах за бременността  по време на отпуската си. Още с тръгването на работа осъзнах, че няма да мога да изпълнявам задълженията си както преди и затова исках да кажа възможно най-рано. И така на третия ден след отпуската една вечер, след като колегите си бяха тръгнали вече казах на шефа си. Той реагира толкова въодушевено, все една той ще става татко  Скоро след това той ме посъветва да говоря и с директора човешки ресурси - тя също реагира много положително.
През 3-тия месец ме преместиха в друг отдел, в който обаче съм работила и преди - не беше понижение/повишение - просто по-различни задължения и отговорности, в съответствие с бремеността ми.
В крайна сметка седмици преди да изляза в майчинство дори беше преразгледано възнаграждението ми, защото (както те се изразиха) заслужавах да бъда възнаградена за усилията си и да имам стимул да се върна и подновя работата си със същата усърдност  .
Според мен работодателят или поне прекият ръководител трябва да бъдат уведомени навреме. Няма нищо по-лошо (според мен) от това те да разберат, че тяхна служиталка е бременна от приказките на колегите. Независимо от това дали ще реагираг положително или не.
 

АР блазя ти ,на мен ми се наложи да им кажа в самото начало защото ползвам болнични,уж всичко наред радват се (малка фирма сме шефовете са семейство) обаче всеки си гледа интереса усеща се промяната в държанието и удръжки за глупости  ,но те така ще се стекат обстоятелствата ,че те ще имат друг човек когато аз трябва да се върна на работа ,но дори и да нямат не знам дали искам искам някак си съм обидена,защото аз бях много всеотдаен работник смея да кажа

Здравей,

Бях поставена пред същата ситуация с моята бременност. Върнах се от отпуска и знаех че съм бременна във началото на 2-ри месец. Знаех че след отпуската ще има повишение, което чаках отдавна, позицията беше много добра. Въпреки това си реших вътре в мен, че сега не му е времето за кариера и си казах на шефа още в началото на 3-ти месец. След, което си взимах болнични до края на бременността. Върнах се на работа след като малкия стана на 2 години и ......... получих позицията, която исках и която ми бяха предложили преди.
Това е моя опит, а как ще постъпиш ти е въпрос на собствен избор.
Лека бременност

Казах на шефа си през вторият месец на бременността,отидох по работа в офиса му и реших,че сега е момента,той първи научи от всички колеги и се зарадва за бебето .Малко след това си взех и документ от лекаря,че беше ни ударила кризата вече и се притеснявах да не би да решат от централата ни да ни намалят състава и затова реших и тях да уведомя писменно за ситуацията

Наложи ми се почти в началото да кажа, защото малко проблемно ми започна бременността и ми се наложи да си оставам в къщи от време на време и да лежа. Пък и за моята позиция трябваше да се търси нов човек по заместване и е добре, че от рано казах, за да имам време да обуча и да оставя в час новия човек.
Като цяло всички се зарадваха за бебе и не сме имали никакви проблеми в работата.

За първата и за втората си бременност уведомих 8 г.с. когато бях чула сърдечни тонове.
Първия път шефа ми беше много доволен, тъй като и жена му беше бременна и чакаха второ дете. Винаги идваше да ме види как съм, даже ми е носил и баничка за закуска 
Втория път, при друг работодател, се очакваше разформироване на екипа, в който работя и предпочетох да кажа веднага. Шефа ми много се зарадва, те така или иначе колегите отдавна ме бъзикаха няма ли да имам второ, да съм работела за естествения прираст на страната. Попитах тогава очаква ли се от мен писмено да уведмомя мениджмънта и Човешки ресурси. Мениджъра ми честити, каза, че няма нужда да уведомявам цялата фирма, той ще направи каквото трябва.
Така стана, че бях някъде 5 месец бременна и се заговори за големи катаклизми - очакваха се съкращения на около 60 човека. Отново попитах - искате ли да депозирам официално документи - от ЧР не пожелаха. Съблюдаваха ми правата, трябваше да се явяваме на изпити - аз бях освободена. Е, разбира се, ЧР и Мениджъра ми ме освободиха. Не искали да се притесня и недай Боже да се случи нещо непоправимо и да им тежа на съвестта. Това не ми попречи да чуя из коридорите, че нарочно съм забременяла, за да запазя работата си  от колеги, които я загубиха. Тъпо се получи, че един от колегите, се оказа, че с жена му сме горе -долу с еднакъв термин... е, мениджъра направи всичко възможно да го задържат възможно най-дълго и го вкара в програмата с вариант за най-високо обезщетение...
Та мисълта ми е, че ако ЧР и Мениджмънта са Хора, нещата се нареждат, даже добре се нареждат!
За протокола - една колежка забременя непланирано баш по време на екшъна, до послено криеше... когато вече не беше ясно какво ще се случва, сподели с мениджъра и той щеше да я направи не знам какво! ЗАщо не му е казала, ако недай Боже и се случи нещо да му тежи на съвестта 
Във всеки случай, моят съвет е, разговор с шефа вече в зависимост от конкретните условия след или непосредствено преди надлежното писмено уведомяване с документ!
Лека бременост на всички ви и прекрасни резултати накрая   

аз съм в 15 седмица и още не съм казала, притеснявам се защото съм във вирмата от няма и 10 месеца имаше обучение, изпитателен срок, курсове и от февруари съм на постояненн договор. АГ ми даде документ, но незнам на кой да го дам. Мисля да кажа на ръководителя ми скоро , че ще ми личи вече, но той е суров човек и съм малко притеснена.

По-миналата седмица - в 14 г.с. отидох по друг повод при шефката ми и тя започна темата с  “Е, кога ще е щастливото събитие?“ аз също не исках да казвам от рано, но тя беше разбрала още от преди това просто чакаше аз да повдигна темата.
Накратко коремчето ми ме издаде още  преди да  съм и казала

Напълно подкрепям!

АГ-то ми даде бе;лежка удостоверяваща бремеността, но на кой тябва да я дам? на ръководителя ми или??? иначе на него мисля първо да кажа, но незнам как ??? "бременна съм" не ми звучи добре......той е с 30г. по възрастен, по-суров човек е и се притеснявам как да му го кажа, а трябва да е скоро, че си мисля всички ме гледат в  корема

По принцип трябва да се заведе в счетоводство/деловодство с входящ номер.