Как и кога казахте на шефа за бременността си?

Работя във фирмата от 5 години и в началото шефа ни предупреди с колежката ми (ние сме един отдел), че може да се омъжваме, но деца да не раждаме поне в близките 2 години..срокът мина и замина, аз се омъжих (съпругът ми също работи във фирмата, даже сме в един офис), колегите от офиса бяха и на сватбата и някак си всички очакваха това да се случи. Офисът разбра още след като се върнахме от първия преглед (8-9 г.с.), т.е. един човек разбра и от там целият офис се изреди да ни поздравява, даже раждалите споделиха че са подозирали, защото ми личало, но чакали сама да си кажа От там мълвата се разпространи и до главния офис (все пак всяка фирма си е един клюкарник). Мислех, че все някой ще му е казал, но при първа възможност съобщих на шефа - той каза ми, че е знаел че съм бременна преди самата аз да разбера  . Дотук добре, но в 14 г.с. ме пита кога смятам да се връщам на работа - забележете - не докога ще работя, а именно кога ще се връщам, което направо ме шокира...Давал ми 2 месеца ??!!!?? Казах му "Колкото-толкова, много е рано още да правим такива прогнози, но ще се върна при първа възможност". След това и мъжът ми ме натисна, че наистина трябвало да се върна след 2-3 месеца, хем да си взимам паричките, хем да съм си запазела работата, майка му щяла да дойде да живее у нас и да гледа детето (като че ли това ми е мечтата на живота, да живея с майка му), докато дойде време за ясли...рече и отсече, а, даже и в 45-дневен болничен преди термина да не съм излизала, да работя "до последно"!!!! Супер неприятно ми стана, че двама странични наблюдатели-мъже се опитват да определят съдбата ми...Надявам се поне 6 месеца да си спечеля

mmouse , пускай си приказките им покрай ушите. Шефът го разбирам, той си гледа интереса, но мъжа ти....
Първо - дай Боже всичко да е наред, да караш лека бременност и всичко да е наред.
Второ - като си гушнеш бебето-малка беззащитна душица, изцяло зависима от теб, едва ли ще ти се иска да се върнеш на работа. Най-важното нещо е детето, да си го гледаш, кърмиш и гушкаш.
пари се изкарват, работата няма да избяга.
Трето - сама казваш,че не си умираш да живееш със свеки. Аз родих със секцио и първите 20-30 дни свеки и майка ми помагаха. Безценни ми бяха с помоща си, обаче като си тръгнаха и останахме сами ни беше най-хубаво.
Кажи им на тия двамата, че живот и здраве да се роди бебето, пък после ще даваш отговори на въпросите им!

zigizagi, точно това и направих, те да си мислят каквото си искат, пък ще направя както аз си искам, и без това всичко правя по своя си начин
За мъжа ми няма какво да се чудиш, както написах, той засега е един страничен наблюдател, мисля, че едва когато му занеса ревящия вързоп в къщи, ще разбере какво му се е случило

хахахах, така са повечето мъже! лека бременност 

Наложи се да кажа на прекия ми началник във втория месец от бременоста ми, защото предстоеше да ме преместят в друг отдел и от там всички разбраха много бързо

Аз казах на прекия си шеф днес. Малко се притеснявах за реакцията му, но за щастие мина добре! Уж се разбрахме освен шефовете никой да не знае за сега, но кокто си познавам колегите съвсем скоро всички ще са добре информирани 
Иначе живот и здраве като се роди мъника мисля да не се връщам на работа там. Ще си се радвам на малчо цяла година, а втората ще си търся работа, която да ми харесва повече! 

Аз не казах.

Наложи се да си взема няколко дни болнични в началото на бременността, шефката ми се обади по телефона и започна да ме разпитва бременна ли съм... съответно и казах, че съм, но имам проблеми,а и бях съвсем в началото и и обясних, че не искам да се разчува....

на следващия ден целия офис знаеше.... 

Казах в 7 г.с. след първия преглед, но знаех, че няма да имам проблеми с мениджърката ми, иначе едва ли щях да кажа толкова рано.

Здравейте,
Има и хора и хора.Аз имах проблеми със забременяването.Трябваше да си направя лапароскопия и съответно трябваше да  отсъствам 1 месец. Казах на колежката ми за проблема, тя сподели че ще ме замества нямало никакъв проблем.Реших да споделя и на шефката ми,най- голямата ми грешка.Тя беше стара мома, пълна с комплекси и всякакви мании. На другия ден ме освободиха от работа. А след няколко дни ми предстоеше операцията. Посъветваха ме само да си пусна по дълъг болнчен. Бях потресена от постъпката, но въобще не мислях за това. Слава богу всичко мина нормално и след 2 месеца забременях. Не съм почвала нова работа....бременността си карам в къщи. Осигурявам се във фирма на познати. Не мога да си предствавя какъв тормоз би настъпил ако още бях там.А това са интелигентни хора, на високи позиции, просто лишени от всякакво нормално отношение.....

Лелеле, момичета, направо не мога да повярвам както истории разказвате. Големи гадняри има... Ама всичко се връща! 

При мен се случи случайно. Бях решила да изчакам да вляза във втория триместър и тогава да кажа. Бях сигурна, че всичко ще е наред, защото работя във фирма, в която всички са много коректни и точни. Но се случи така, че трябваше доста преди това да изляза в болничен за около месец. Така и научиха и от ръководството. Нямах абсолютно никави проблеми, зарадваха се много, подкрепиха ме, успокоиха ме... Сега се върнах пак на работа и всичко си е съвсем нормално. Ще видим като започне да ми личи много.  Защото засега май не знае целия офис...

Пожелавам на всички, на които им предстои да кажат на работодателя успех и разбиране!

nikita_02
много съжалявам за безобразното отношение на шефката си! Ама ти не си била длъжна въобще да им съобщаваш, че лапароскопията ти е била с оглед проблем със забременяването. Те и няма как да разберат - на болничния ще пише само "лапароскопия", а тя може да се прави за хиляди работи - кисти, сраствания, миоми и т.н. За бога, това са лични подробности, и не сме длъжни да ги разкриваме на сульо и пульо! Аз даже като имах миссед аборт и ми се наложи кюретаж, накарах от болницата да ми напишат друга диагноза в болничния лист, и така никой не разбра, че съм правила аборт.

аз казах,почти веднага,но и знаех,че нямам да имам проблеми

Казах в 13 г.с. на шефа ми и той уж разбра и беше мнооооого мил,но само на думи и само пред мен.Мислех да работя повечко поне до 20 г.с.(сервитьорка съм),но разбрах от колеги,че е казал че ще ме освободи,че не може 2 години и повече да ми пази мястото и т.н.Още на другия ден отидох и си взех болничен(гинеколожката ми е страхотна,разбрана).И така не успя да ме уволни,но имах доста проблеми с тоя човек.Бях в 4-ти месец когато излязох в болничен,а първите си пари ги получих накуп в 9-ти месец след хиляди разправий,сълзи,караници,заплахи от страна на съпруга ми към шефа ми.Сега вече го е страх от евентуални проверки и си ми плаща осигуровките навреме и си получавам парите навреме.
Надявам се другите да нямат моите разправий и проблеми.Успех на бременелките!
Честит Бабинден на всички!
 

В каквато и фирма да се работи, колкото и добронамерени да са шефовете, аз предпочитам да дам документ, че съм бременна, да му взема входящ номер и по този начин спокойно да ползвам всички привилегии на бременна жена.  Само с казване нямам вяра на никого.

Казах на шефа ми още в 6-7 г.с. защото имах болки и трябваше да влезна в болница за задържане.А и до края на бременността бях в болнични,понеже работата е много тежка и имах често проблеми-болки,кървене и т.н.