Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 29!

 

мерси момичета! и аз имах дилема кога и как да ги давам тези пюрета.ако давам след кърмене той и една лъжичка предполагам няма д аиска.яко смукач си е затова давам преди или между кърмениятаи от там изникна въпроса колко да бъде това. аз и сега не го насилвам.ето одеве примерно изяде само няколко лъжици картоф със спанак и го оставих като не го иска.то и аз не бих го искала де ама тиквата примерно яко я приема и ако не го спра аз незнам колко би изял:)

да се запиша и аз.  На мен от известно време, не ми стига, че малкия суква, лапа бибата и така до безкрай, а и се мести нон стоп от едната гърда на другата, ами сега за екстра иска през 5 минути и вода да му подавам да пие.  Направо дойде ли време за приспиване, особено за вечерното, лошо ми става. 

Същата работа без водата... И на всяко приключване на цокането от едната я целува и се присламчва на другата... До преди 2-3 седмици вършеше работа "Цоцетата спинкат, хайде спинкай и ти" Целуваше ги за последно, завива ги, обръща се и край.. Сега въртележката е пълна. 
Започва да ми става досадно по някое време, ама.. 

ай стига бе:) тука не ми е полезно да чета,че като гледам какви са ви съдбите взе да не ми се иска да го кърмя до година-две....че и повече:( аааа неискам да съм толкова дълго време зависима и залепена с него. (не,че иначе имам против,но аз съм все пак отделна личност с разни нужди....)

Гаца Баца, не е толкова трагично положението След годинката, особено кърменето не е толкова спъващо Има много майки, които работят, пътуват понякога но пак си кърмят. Т.е. може да не кърмиш и детето да не иска да се отделя от теб, както и да кърмиш и да отсъстваш от къщи без проблем

Личния ми опит- кърмих големия си син 2 г., като се върнах на работа когато той беше на 7 м. Малко преди да се роди малкия (беше на 2 г. 4м.) имаше период на болезнено залепване за мен- плачеше и страдаше когато го оставях. Имаше си причина за това, няма да пиша надълго и широко. Но в крайна сметка 2-3 месеца бяхме като залепени, дори в тоалетната влизаше с мен (или ревеше пред вратата). Не беше кърмаче тогава.

Миналата година зимата пък успявах да оставям и двамата често и да ходя да карам сноуборд.

Утро, аз мисля че ако смяташ че не яде заради кърменето (и ако държиш да яде твърда храна а не мляко) може просто да не даваш на детето да суче през деня а да оставиш само сутрешното и вечерното кърмене.

Моите деца започнаха да си заместват храненията чак около година и половина, преди това ядяха символични количества. Но не съм го смятала за проблем, т.к. бяха добре сложени, енергични и здрави (според мен, според свекърва ми бяха и са болезнено слаби, де). Не съм правила абсолютно нищо по въпроса, оставих ги сами да решават кога и по колко да ядат.

Ааа, Зелено човече, надявай се това да е пубертета, ама едва ли  . В пубертета Митко започна да отказва цица, макар, че упорито се опитвах да я ползвам, за да млъкне и да спре да събира погледите по улиците . Ама той не ще и няма как да му запуша устата. Май съм разказвала една случака "пубертетска" с нас - По срдата на главната улица в Перник Митко решава да играе на опасни стърчащи железа, но аз не му давам. Той легна по корем и рвена. Първо му обяснявах защо не може, но като ревна, аз млъкнах и само си седях до него. чаках го да приключи, че да продължим по пътя. А един господин - от скоро баща- минава покрай нас и вика :"Егати цирко!"  И другото "успокоително" е, че при нас още не е отминал този период(кажи-речи година вече  ). В комбинация с бременнити ми хормони е война вкъщи  .
Айла, защо ти е тоя трън в гащите? После може за всичко обичайно при детето да обвиняват кърменето - ядене, спане, игра... За каките знаеха ли, че са кърмачета?

Ауу, Бубичка, това е то отношение. При нас по-скоро е: "дай веднага и няма значение, че суча вече половин час и е три през нощта".
Също имаме и демонстрации на акробатични номера с цица в уста. Само дето на главата си не е застанала. Не, че не се опитва.

Гаца Баца (марита), споко, тук си хленчим и си се оплакваме, но кърменето не ни е попречило да си живеем нормално. Пък и погледни го така - знаеш ли колко пъти съм била благодарна, че успявам да дам мляко, когато детето е болно и категорично отказва всякаква друга храна в продължение на 4-5 дни.

Оо, Маритка, и ти ли тук, радвам се да те видя  както са ти казали, споко, след като навърши година и половина Алессандро няма да те търси толкова често изобщо.

Скреч, това за пубертета и бременните хормони ми е толкова познато - аз и Никола преди 6-7-8 месеца...И все си виках "хайде да се ражда бебето, да се свърши това!"
Е, бебето се роди и сега е още по-трудно  Не, не те плаша, с две деца е прекрасно, но доста трудничко в началото, особено ако гледаш сама и двете 

хахаха евридика,тука съм вече:) имам около една година,за да се наредя с пълно право на "опашката" за тази тема,но като гледам как тече времето ще дойде скоро:) ей го на-имаме почти два зъба,а все едно скоро бременна бях:) и аз се радвам да те видя!

Като ви чета-хем ми става мило ,хем малко притеснително...какво ли ни чака (по повод отбиването , де)
Моето цок-алче е на 1 год  и 3 мес...да ми е живо и здраво!
Малко поздравче 
За всички майки!!!

Защото за нежна любов сте създадени.
Защото е болка всичко за вас.
Защото,ако само з...а миг се забавите
и в къщи вече не можем без вас.
Защото,ако главите навеждате
в очите ви тиха болка блести.
Защото сълзите с усмивка заменяте.
Защото намирате думи добри.
Защото безмълвно сина си изпращате
там нейде в страната да бъде войник.
Защото всяка нерадост посрещате
дълбоко в сърцата-без стон и без вик.
Защото умеете с думи изгарящи
да срутите всяка студена стена.
Защото във късните нощи забравени
оставате често ненужни,сами,
над малките бдите и верни оставате.

Все едно описваш моята щерка.    Няма значение кога и къде, важното е, че тя ИСКА! Но нали си ми е любопитничка - падрон! любознателна  - все се върти насам-натам, НОООО без да изпуска "макото" от устата си.

А за втората част на поста - и на мен ми се е случвало няколко пъти, но особено страшно беше това лято, когато я хвана стомашен вирус и не спираше да повръща, имаше и растройство, а не искаше да пийне дори капка вода. Добре, че беше кърменето, защото тя не спираше да си иска, макар че първите дни цикълът беше кошмарен: сукане - повърщане - сукане ..... Но се оправи и отърва престоя в болница. Други три деца от хотела изкараха по няколко дни на системи в болницата.
И в този ред на мисли се чудя какво ще правя, когато я отбия. Защото и този момент все някога трябва да дойде - не мога да я кърмя до първи клас, все пак. 

Привет и от мен! От скоро съм достийна да се включа и аз в темата
Чета ви и хем ми е смешно и забавно, хем ви съчувствам в дадените ситуации...Въпреки това някак тайничко си мечтая за мига, когато ще ме търси да си иска макото Не, че сега не става раздразнителен - но не може да си го каже. Ние не сме чак толкова пристрастени - кърмим се нощем, сутрин и вечер. Някой спомена за зъбчетата - и на мен на моменти ми е доста неприятно, защото въпреки правилната захапка горните зъби ми се изличават на гърдата.

Момичета, това с яденето за мен до скоро беше болна тема, защото моето момиченце много трудно увеличи количествата некърма. Хапваше си колкото да опита храната по 4-5 лъжички и това е. Едва от месец и половина си хапва сравнително добре, но бих казала, че само вечерята ни е заместено хранене, а иначе колкото и да яде на обяд и през останалото време да похапва то задължително за десерт е млякото на мама. Не знам дали защото не е лакомо дете или защото кърмата дълго време и е стигала, но определено прояде след 1,6г., а повечето не кърмени деца нямат подобни трудности. Всички около мен са некърмени и затова съм убедена, че дете хранено с АМ, което има доста хмммм да кажем специфичен вкус, проявява завиден апетит в сравнение с кърмяче запознато с вкусното и не- еднообразно мляко на мама.

А като чета за акробатиките и ритуалите за заспиване ми става много забавно понеже Бистрето е същата скица - "Мамо, дай дугата" или "искам дугото мако" и започва една въртележка.... след това иска да и прочета няколо "кижки" и черешката на тортата е "Мамо, носи Бистито! Бисти бебе" и ако ме разнежи си я нося 5 минутки цокайки едновременно и заспива блажено.  

Пролетна Фея, същите въпроси си ги задавам и аз, защото за жалост вече сме били в болница на системи заради обезводняване и ако не я кърмех не знам как щях да се справя като нищо друго не ядеше и нищо друго не можеше да я успокои. А една от педиатърките ми беше казала грандиозната глупост, че детето ми повръщало заради прехранване понеже много често сучела. Както и да е за 2-3 дни се възстанови като нямаще усложнения в сравнение с останалите деца слава Богу.

При нас кърменето на два пъти беше спасителния остров - веднъж направи стоматит за около седмица (на годинка и 5-6 месеца) и миналата седмица, когато два дни повръщаше от някакъв стомашен вирус. И двата пъти приемаше само кърма и се възстанови сравнително бързо. И аз се чудя как ще се справем, когато се отбие?