Погребение на рождения ми ден.Да ходя ли?

Както ти идва отвътре.  Аз на погребение досега не съм ходила, не заради суеверия.

Съболезнования,според мен иди да се сбогуваш с човека.

Моите съболезнования!

Според мен отиди и подкрепи мъжа си в този момент. Майка ми почина , когато бях бременна в четвъртия месец и погребението беше на рожденния ден на съпруга ми.   И двамата бяхме там, за да се сбогуваме с нея. Беше му много трудно да приема поздравления по телефона, но тези които се обаждаха не знаеха какво се е случило.

Много благодаря на всички    Ще отида живот и здраве

Не бих отишла. Но аз по принцип на погребения не ходя. Искам да запомня хората такива каквито са били приживе, а не вдървени в ковчега.

Аз например не бих отишла, ако не ми е някой наистина много близък. Дали се пада на някакъв празник - няма никакво значение.
Ходила съм 2 пъти на погребение, от които единия ме накараха насила и съм останала с много неприятно чувство - не от погребението като такова, макар всички да знаем какво изпитание за издръжливостта и нервите е, чувайки женския вой; а от това, че не ми оставиха избор, да реша искам ли аджеба да присъствам или не. Е, аз не исках!

Принципно и аз съм така, обаче понякога не зависи от мен. Ето баба ми почина преди година и половина - 2 дена преди моя рожден ден. Четири години преди това лежа след много тежък инсулт, откриха й други болежки освен това, което си е имала от млада. Аз и болна не исках да я виждам, обаче в това отношение и дума не можеше да се издума на баща ми - отидохме всички.

Хелта, съболезнования и гледай напред

Не бих отишла, ще се чувствам зле.
Ще си седя вкъщи и няма да празнувам.

Аз бих отишла, за да съм близо до мъжа ми. Знам какво му беше на моят, когато дядо му почина. Тогава още бяхме в началото на връзката ни и не съм ходила, но го изживявах заедно с него, бяха много близки.

И аз не обичам погребения, но има някои на които няма как да не отидеш просто...

Съболезнования мила!
Щом можеш да кажеш последно сбогом...направи го.
Стана ми мъчно...по темата се сетих за онова което ми се случи вчера...
От месеци звъня на един приятел да го чуя.Все му изключен телефона.Минават празниците а исках да го чуя...ей така,по приятелски да ми каже-''ко прайш душата?!''
Вчера отидох на работното му място и с влизането поздравих колегите му и питам-Какво става бе момчета,къде е Вал,от колко верем му звъня,защо не си вдига телефона..кой прай тоз човек..къде е?'' питам с усмивка аз и се оглеждам Вальо да влезе от някъде...
Момчетата ме гледаха вторачено...единият само промълви-''Познавахте ли го?''
Гледах го и не знаех как да тълкувам думите му...тогава добави-Вальо почина.Уби се с мотора....-вратата се отвори и влезе съсухрен човечец с тъжни очи-чух момчето да казва....''това е баща му''....
Вчера го търсех по телефона..днес трябва да свиквам с мисълта,че Вальо е вече само спомен...че никога повече няма да чуя смехът му....Ако можех да отида на погребението му поне....да му кажа колко много значи за мен....
Сега събирам сили да отида до офиса му да питам на кои гробища е,защото вчера избягах....като уплашена сърна...разплаках се и нещо стегна гърлото ми,неможах да пророня и дума...Бях втрещена...и още съм...
Свекър ми почна това лято.Октомври почина свекърва ми.Не можах да отида на погребението им.Не са в БГ в ЮАР са...и не знам дали някога ще мога да сложа цвете на гроба им...Ако можеше да съм птица да прелетя океаните и да съм там в последният им ден....но не съм...

Съжалявам...само споделих...май имах нужда да го направя.

Погребението на леля ми беше на рождения ми ден. Отидох, чувствах се изключително зле. Няколко години почина бащата на най-добрата ми приятелка, погребението пак се падна на рождения ми ден и пак отидох. Не знам какво да те посъветвам, от една страна е редно да отидеш, от друга-вече не се чувствам особено добре на рождените си дни, сякаш ми остана някаква травма и като наближи...все си мисля " Само да не се случи нещо пак..."

Отиди.
Аз лично не бих отишла на гробища само ако съм бременна.
Но ти рожден ден ще празнуваш и догодина,а погребението е веднъж.

Погребенията са неприятна работа,но да отидеш за много хора е знак на уважение към починалия и семейството му.А рождения ден не е причина да не ходиш-поне не уважителна.Особено на близък.
Чувала съм за разни суеверия свързани с бременни,родили жени ,но за рождени дни-нищо.

Не отидох на погребението на баба...бях бременна в последните месеци...а сега съжалявам..от лошата вест получих контракции и се страхувах,че ще родя в 7 месец...Пиех хапчета за задържане на плода и не ми даваха да ставам от леглото...
Не можах да отида...
Дано новата година не ми отнема повече от любимите хора!
Пожелавам на всички дълъг живот изпълнен с усмивки!

аз бих отишла
рожден ден  имам всяка година ... , а хората се познават в тежките моменти, на празници всички са много готини.

всичко хубаво ти желая, не съм чувала за лоша поличба при такова съвпадение