Ако е поличба, би трябвало да е добра- умира един близък човек за мъжа ти в деня, когато се ражда друг. Тоест ти си правилният избор за него.
- Публикувана: 30 дек. 2010, 07:36 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2011, 17:36 ч.
Погребение на рождения ми ден.Да ходя ли?
Човекът е починал в друг ден. Моят собствен дядо почина на моя РД. Гледам, вече 30 години съм жива, горе-долу... Пък знам ли?
И като не идеш на погребението, какво? По-хубав ли ще ти е денят, купон ли ще вдигнеш? Освен неуважение към семейството на мъжа си какво ще покажеш? Той самият как ще се почувства? Ако си търсиш оправдание да не идеш, не го намирай в рождения си ден.
И като не идеш на погребението, какво? По-хубав ли ще ти е денят, купон ли ще вдигнеш? Освен неуважение към семейството на мъжа си какво ще покажеш? Той самият как ще се почувства? Ако си търсиш оправдание да не идеш, не го намирай в рождения си ден.
Аз се чувствах точно обратното. И моята баба почина, когато бях в седмия месец. Не намерих сили да отида и да я видя в ковчег, и без това щях да се пръсна от мъка. И със сигурност щях да вдигна кръвно. И аз в деня на погребението влязох в болница.
Аз отидох,бременна в 5-тия месец точно преди 22 дена
И в ковчег я видях....и поребението уреждах...и с кола пътувах 4 пъти по 100 км....и в моргата я видях завита в нашето одеяло,тиха спокойна,спяща ...и на масата обличайки я,студена,скована и безмълвна..още ухаеща на нейния си парфюм в тежката червена буйна коса....и просто ревах като заклана....с пълно гърло...изплаках си очите,защото беше внезапно и неочквано.Но не бих си и помислила да не отида,въпреки,че всички ме увещаваха да не го правя.Никога нямаше да си простя.Не съжалявам,че отидох....това енай-малкото ,което можех да направя в този ужасен момент за скъпата си баба,която ме е отгледала и правила всичко за мен
Миналата година почина баба ми. Обожавах я... Точно тогава бебо беше на 2 месеца едва, аз кърмех. Свекървата беше повела мащабна кампания аз да не отида на погребението защото не било хубаво, кърмата щяла да ми спре, на бебето щяло да му донесе лош късмет и т.н.... Доста се изпокарахме с нея заради това (че и майка ми и сестра ми разтрои с приказките си), но аз отидох и нито за миг не съжалявам. След цялата седмица рев самото опело ми подейства толкова успокояващо... гледах я в ковчега осветена от слънчеви лъчи проникващи през прозореца на църквата и изпитах несравнимо чувство. Болката почти изчезна, сълзите пресъхнаха. Никога нямаше да си простя ако не бях отишла.... Така или иначе лоша поличба не ме сполетя, нито кърмата ми спря, нито на детето (да чукам на дърво) нещо му стана. Не вярвам в подобни поверия. Важно е как самата ти се чувстваш.
Елфичка, мила,
Елфичка, мила,
И ние погребахме дядо вчера, Антоновден, мама- именичка...
Подробности няма да описвам, на всеки му е ясно какво е...
И какво като предната нощ детето ми беше трети ден подред с температура 39 и не спах, сутринта ми звъннаха в 7- веднага тръгнах, шофирах сама от София за Търново. Вчера, след погребението- обратно за София.
Не бих си и помислила, да не бъда там, до дядо...
Подробности няма да описвам, на всеки му е ясно какво е...
И какво като предната нощ детето ми беше трети ден подред с температура 39 и не спах, сутринта ми звъннаха в 7- веднага тръгнах, шофирах сама от София за Търново. Вчера, след погребението- обратно за София.
Не бих си и помислила, да не бъда там, до дядо...