Когато сте на гости с децата.....

Според вас дали критерият "търпимост" е в зависимост от това дали имаш или нямаш деца, както и от това колко са ти големи децата в сравнение с "разбойниците".Според мен макар и да се предполага, няма такава зависимост.

Когато не съм била омъжена и не съм имала деца, вярно, малко повече ме дразнеше детският шум.Но някои неща, които вършат децата не бих ги търпяла и днес.

Имала съм гостенчета / с майките си, разбира се/ ,които са ми блъскали телевизора, вземали са тирбушон/ изваден от чекмеджета, как го намериха!/и с него започват да дерат столовете, намесих се, разбира се, майката "Ами, деца, какво да ги правиш/Втори път не влязоха в къщата ми.
И други случки съм имала, просто не се повтаря гостуването и толкова.

моето и то на моменти не е за търпене от странични хора, но като сме на гости в момента в който усетя "революционна ситуация" се намесвам директно

За мен е до човек. Има такива, които с или без деца се радват на чуждите, и други, които имането на собствено, ги кара да бъдат още по-гледащи с лошо око на останалите.

Аз си мисля, че има. Не си спомням как беше като нямах деца  , обаче сега хич не ме дразнят малките, нито ме дразни хаосът и разхвърляните къщи, нито алармата, която вдигат. Повечето ни приятели, които имат деца на същата възраст като нашите, са като мен. Или поне така си мисля.   Мен големите деца повече ме изумяват с дивотиите си.

Моето дете е още малко,но ще ви разкажа за едни майки,които си водеха децата в заведението където работех преди да забременея.
Та въпросните майки всеки ден идваха вм точно определен час 6-7 майки с дечицата си.Те тогава бяха на по 1.5 г-2 г.Та сядаха си жените,поръчваха си кафе,пускаха си отрочетата от количките и спираха да им обръщат каквото и да е внимание.Същите тези деца се държаха точно като отвързани-крещяха,бягаха,разсипваха цареични пръчици и солети,бягаха ми в краката,цапаха прозорците,случвало се е да чупят пепелници или чашки.И тези майки само от време на време изкрещяваха по някое име итолкова.Шефът ми си позволи да им направи забележка-съвсем дребна,а те видите ли като отвориха едни усти не ви е работа.
Така,че напълно разбирам авторката.Има такива родители,които си мислят,че като не са в къщи някои друг трябва да им гледа децата.Тези майки дори не се трогваха и нищо не им казваха,когато хукваха към стълбите с очевиден риск да паднат.Всеки път аз ги завръщах оттам.Дори останалите клиенти си тръгваха от кафето или сядаха вътре когато тази групичка от мили майки и техните ангелчета бяха там.А когато беше лошо времето и не ставаше да се стои навън всички от персонала бяхме ужасно щастливи,че "ангелчетата" няма да дойдат.След като си заминеха следваше поне 30-40 мин чистене на стъкла,на натрошени солети,на царевични пръчици,на опаковки от захарчета,на прозорци които те са пипали с лепкавите си ръце.Наближава моето време когато малката ще проходи и подивее но в такава сетуация НЕ бих я завела на заведение ако прави така.

Гледам и не вярвам на уШите си. Само край мен ли няма такива майки, непукистки?
Аз с голямото си дете започнах да сядам на кафе на 3 години като стана (с мнооого малки изключения), защото преди това беше невъзможно, само се гонехме, и понеже беше като свободен електрон, и див, не съм се отлепвала от него за секунда. На гости беше същото. Дъщеря ми е от кротките деца, и с нея нямам такива грижи, оставям я. Обаче да се държат като отвързани, безконтролно, и да ги виждам, че правят дивотии (защото са деца все пак, не мога да бъда сигурна какво ще им хрумне), е безотговорно, и недопустимо. Още повече пък ако са застрашени от нараняване.

Има. Преди като нямах собствени изобщо не  търпях глутница деца за повече от пет минути, в рамките на приличието. Сега си обяснявам по-добре някои неща от поведението им, и като такива по никой начин нямат място на куп в моята къща. Затова има чудесни клубове, направени с точно тая цел да си събереш децата на детски празници. Общи такива на деца и възрастни мога да осъществя само в двор, като достъпа до къщата е редуциран.
  На описаните сцени в кафене съм била свидетел, ставам и си заминавам, със и без дете.

В подобен случай, бих направила забележка не на децата, а на родителите.

Ох имам една позната,на която почти непрекъснато по късия пас и правя забележка за неконтолируемото дете:ooooh: Тя само ме поглежда с нежен овчи поглед и ми казва"Е какво искаш играе си детето" Направо като я видя и обикалям улицата,че все ме кани у тях,а на мен ми е неудобно и неприятно да ми се надува главата,да се дърпат всички играчки от детето ми с ревове и тръшканици и да гледам как въпросната майка забърсва айран от килима с терлика си

Когато дойдат на гости деца в нашата къща, обикновено в началото ги събирам и казвам в общи линии какво може и какво не може да се прави.
Не бих оставила дете да прави в къщата ми нещо, което не ми е приятно. Ако това се случи, ще говоря веднага с него и ще му кажа ясно и спокойно, че не желая да прави така, защото еди-какво си. Ако продължи, ще обърна внимание на майка му да ми съдейства при разрешаване на проблема.
Ако дете се качи на масата с обувки в твоята къща и ти не реагираш, нормално е то да продължи да стои там, защото ще приеме, че в това няма нищо нередно.
Правилата във всяка къща са различни. Може да има хора, които у тях си ядат с крака на масата. За мен е по-важно детето не само да знае универсалните правила на добро поведение, а и да е наясно, че когато е на друго място, трябва да се съобразява с правилата там.
Рядко ходим на гости с децата, но когато отидем, се стремя да не ги изпускам от поглед и да имам контрол над ситуациите. Ако каката иска да направи нещо или да вземе нещо, нито й  позволявам, нито й забранявам, а я карам да отиде да пита домакините дали може или не.

Боже, много майки идиотки има, че и децата им стават такива покрай тях Лошото е, че се мислят за прави. Аз отдавна съм спряла да мълча за каквото и да е и съм си ограничила броя на обкръжаващите ме хора до минимум. По-малко, но качествени 

Чудно ми е обаче следното - защо е нужно да се стига до там, че домакинята да казва, че не и е приятно детето да е с обувки на масата? При положение, че там са собствените му родители.
Редно е те да са хората, които да контролират и ситуацията и детето си. А не да мислят, че щом са поканени в нечий дом, вината и отговорността за всичко остават в домакините. Не са отишли все пак в спа комлекс, а в дома на приятелско семейство.
За мен това е повече от безхаберие от страна на родителите, които са гости в случая. Друг е факта, че не всяка домакиня би си замълчала в случая, с идеята да не разваля нечие настроение.

Аз открай време много обичам чавенца, моето родих късничко и имах много време  за чужди Преди да се роди моето имах в пъти по-голяма търпимост. Сега моето ме изчерпва, хем е кротанче и послушно от първия ден, та до днес - вероятно годинките си казват думата, а и то ми се явява последно в общуването с деца, а не първото Т.е. не откривам за сефте чара им, ами той вече почва да ми се губи
Описаната история изобщо не ми звучи неправдоподобно, уви, и само докато четях излязох от релси, преди да стигна средата

Или и се накарай хубаво, или спри контактите си с нея. Никой не е длъжен да търпи простотиите на другите.

Не, не ми се е случвало. Вкъщи е максимално обезопасено за да може децата ми спокойно да играят без да се налага да ги навиквам " не пипай това и онова". След като имате приятели с деца на гости няма как да очакваш къщата ти да остане подредена, а и ти самата като домакиня имаш право да поставиш правила - тук няма да се влиза ( стаята с чаршафите) и т.н. Нормално е щом празнувате родителите да не търчат по петите на децата си постоянно. Не говоря че не трябва да има някакъв контрол, но и няма как да очакваш 6 деца да стоят в скута на майките си през цялата вечер.  

Друг е въпроса до колко се усещат приятелите ти, че щом не могат да контролират детето си, което нанася щети на дома ви, значи е време да си тръгнат...

Успех другия път с партитата  

Каня гости с деца,за мен не е проблем стига децата и родителите им да имат нормално поведение.Преди да имам свои също ми беше приятно да ми идват на гости семейства с деца.Не е проблем за мен,че ще се пръснат играчки или нещо ще се изцапа,но пак казвам когато всичко е в границите на нормалното.Имам семейни приятели,които от години не водят детето си у нас на гости .Сега е на почти 6г. и поведението му е по-нормално,но въпреки това за последната година са идвали с него само 1 път.Когато беше на около 2-3г. при едно гостуване не издържах.Детето мажеше със сварени яйца по вратите,подхвъляше неговото шише със сок,защото така пръскаше всичко и всички,мажеше с шоколад по пода,блъскаше всички врати,хвърляше играчки по стените и по тях оставаха черти,та просто не издържах и казах на родителите,че не може така и не съм длъжна аз да тичам след него и да чистя после като луда.Не го водят вече за мое щастие.Когато аз съм на гости не задължавам никой да наглежда децата ми,аз си ги гледам и контролирам,не ги оставям да вилнеят.Не смятам също,че домакините са длъжни да си прибират покъщнината заради моите деца,по-скоро считам,че аз съм длъжна да ги възпитам как да се държат и да ги наглеждам,та това и правя.