Ааа, е това - нарязаното ми се струва много по-изкуство от неоправеното легло с боклука.
Леглото си е просто легло.
Леглото си е просто легло.
- Публикувана: 22 фев. 2011, 11:27 ч.
- Последно мнение: 7 март 2011, 14:32 ч.
За лудостта и други творчески добродетели
Мисля, че малко ( да не кажа почти николко) произведения на изкуството успяват да надмогнат условностите на времето, обществото, цивилизационното развитие ако щете. Дали слънчогледите на Ван Гог биха оказали същото влияние на член на изолирано ескимоско племе ( примерно) като на парижкия студент? Или балерините на Дега?
Наивно да смятаме, че възприемане на изкуството е просто някаква моментна реакция. Зад нея стоят години на натрупване на впечатления, внимателно картотекиране на символи, типове хора, типове поведение и т.н, подредени надлежно в паметта на зрителя.
Аз лично, като достатъчно закостеняла, задръстена, чувствителна и прочие прекрасни определения, не разбирам, ценя или възприемам изкуството в странни или извратени форми.Това, разбира се, не значи че отричам правото на някой по луд, освободен или извратен да си споделя мислите и чувствата.
пп. а пък киното според мен е групово изкуство- режисьор, актьори, продуцент, сценарист, автор евентуално- всеки оставя своята следа. Малко несправедливо е като автор на произведението да обира лаврите ( евентуално) само един, но нейсе.
Наивно да смятаме, че възприемане на изкуството е просто някаква моментна реакция. Зад нея стоят години на натрупване на впечатления, внимателно картотекиране на символи, типове хора, типове поведение и т.н, подредени надлежно в паметта на зрителя.
Аз лично, като достатъчно закостеняла, задръстена, чувствителна и прочие прекрасни определения, не разбирам, ценя или възприемам изкуството в странни или извратени форми.Това, разбира се, не значи че отричам правото на някой по луд, освободен или извратен да си споделя мислите и чувствата.
пп. а пък киното според мен е групово изкуство- режисьор, актьори, продуцент, сценарист, автор евентуално- всеки оставя своята следа. Малко несправедливо е като автор на произведението да обира лаврите ( евентуално) само един, но нейсе.
Както казах и по-напред, за мен изкуство е нещо, което аз не бих могла да измисля и/или реализирам.
Това ме навежда на въпроса... Ами ако мога? Аз съм художник, рисувам от две годишна. Много от нещата, които виждам по галерии, мога да си ги направя и сама, така че конкретно за мен това мерило не важи. Затова винаги ми е било трудно да преценя точно как наличието на талант би трябвало да промени мнението ми или впечатлението ми от различни видове изкуство. "Познавачите" предполагам не е задължително да имат творчески талант, но "познавачи" ли са тези които го имат? Трябва ли да се захласвам по посоченото извратено изкуство, само защото мога да рисувам/моделирам/режисирам? Според мен критериите за "добро" изкуство са доста плаващи, и зависят най-вече от наблюдателя. Може критиците да смятат леглото или Мона Лиза за шедьоври, но ако на мен не ми допадат, трябва ли да повтарям като папагал че са велико изкуство? Защо критиците да имат окончателната дума за това кое е добро изкуство и кое не? Много изкуствен ми се струва този процес на оценка, много снобарски. Все пак повечето творци творят за общата публика, а не за одобрението на шепа "специалисти". Така че, според мен, каквото се харесва на хората - това е изкуство. И понеже хората са различни, едно нещо за мен може да е изкуство, а за теб не, и това е нормално. Тези извратените гадости - за мен не са.
Картината на Едвард Мунк е изключителна, щом я погледна и веднага ме обхваща чувство на ужас и отчаяние...мисля, че авторът е пресъздал повече от красноречиво усещането за безнадежност. А тази синхронност на заобикалящия свят с мрачните усещания на "субекта" засилва още повече остротата на чувството.
За мен тази картина е просто гениална.
За мен тази картина е просто гениална.
"Познавачите" предполагам не е задължително да имат творчески талант, но "познавачи" ли са тези които го имат? Трябва ли да се захласвам по посоченото извратено изкуство, само защото мога да рисувам/моделирам/режисирам? Според мен критериите за "добро" изкуство са доста плаващи, и зависят най-вече от наблюдателя. Може критиците да смятат леглото или Мона Лиза за шедьоври, но ако на мен не ми допадат, трябва ли да повтарям като папагал че са велико изкуство? Защо критиците да имат окончателната дума за това кое е добро изкуство и кое не? Много изкуствен ми се струва този процес на оценка, много снобарски. Все пак повечето творци творят за общата публика, а не за одобрението на шепа "специалисти". Така че, според мен, каквото се харесва на хората - това е изкуство. И понеже хората са различни, едно нещо за мен може да е изкуство, а за теб не, и това е нормално. Тези извратените гадости - за мен не са.
Е тъй де, тъй.
Нали в изкуството има "естетизация на грозното" (ужасното, уродливото) - това по повод Мунк, някои творби на Гоя и т.н.
Въпросът е колко грозно е приемливо.
И всъщност по-скоро в това, че в отминали години това, което са считали за авангардно изкуство, е било достатъчно символично все пак.
Към днешна дата се сблъскваме с откровен буквализъм.
И именно тук някак се объркват нещата.
Нали в изкуството има "естетизация на грозното" (ужасното, уродливото) - това по повод Мунк, някои творби на Гоя и т.н.
Въпросът е колко грозно е приемливо.
И всъщност по-скоро в това, че в отминали години това, което са считали за авангардно изкуство, е било достатъчно символично все пак.
Към днешна дата се сблъскваме с откровен буквализъм.
И именно тук някак се объркват нещата.
Мен пък ме втрисат картините на Йеронимос Бош, "Поща" и "Голият обяд /кой беше автора?/, Вагнер и едно направление в джаз- музиката, което слушайки го мога лично аз да полудея.
Изкуството го свързвам с чувство /авторово, като начало/. Днес има доста "произведения" /кавичките не са случайни/, които са далеч дори от усещането, какво остана за чувстването и такива, които съзнателно "захвърлят" възприятията ни в крайностите, но целта ми се струва по-скоро комерсиализъм, отколкото себеизява.
Изкуството го свързвам с чувство /авторово, като начало/. Днес има доста "произведения" /кавичките не са случайни/, които са далеч дори от усещането, какво остана за чувстването и такива, които съзнателно "захвърлят" възприятията ни в крайностите, но целта ми се струва по-скоро комерсиализъм, отколкото себеизява.
Уви, намирам другите му творби за посредствени. Е тъй де, тъй.
Нали в изкуството има "естетизация на грозното" (ужасното, уродливото) - това по повод Мунк, някои творби на Гоя и т.н.
Въпросът е колко грозно е приемливо.
И всъщност по-скоро в това, че в отминали години това, което са считали за авангардно изкуство, е било достатъчно символично все пак.
Към днешна дата се сблъскваме с откровен буквализъм.
И именно тук някак се объркват нещата.
Нали в изкуството има "естетизация на грозното" (ужасното, уродливото) - това по повод Мунк, някои творби на Гоя и т.н.
Въпросът е колко грозно е приемливо.
И всъщност по-скоро в това, че в отминали години това, което са считали за авангардно изкуство, е било достатъчно символично все пак.
Към днешна дата се сблъскваме с откровен буквализъм.
И именно тук някак се объркват нещата.
Права си за буквализма, но реално кой може да определи границите, и не е ли буквализмът символичен по своята същност?
Не можем да определяме граници - наистина няма как.
Виждам точна дефиниция (в символичен смисъл на понятието точно
) в думите на Октопод с рокля - "с всички въпроси, които те оставя". Някои произведения поставят екзистенциални въпроси на зрителя относно самия него и личните му усещания.
А други - като на Трейси Емин - единствено ме карат да се запитам "Какво ли е преживяла тази жена, че рисува точно такива неща? Я да проверя биографията ѝ."
Виждам точна дефиниция (в символичен смисъл на понятието точно
) в думите на Октопод с рокля - "с всички въпроси, които те оставя". Някои произведения поставят екзистенциални въпроси на зрителя относно самия него и личните му усещания.А други - като на Трейси Емин - единствено ме карат да се запитам "Какво ли е преживяла тази жена, че рисува точно такива неща? Я да проверя биографията ѝ."
А оня с разрязаните телета в аквариум как се казваше?
A, Деймиън Хърст. http://en.wikipedia.org/wiki/Damien_Hirst
A, Деймиън Хърст. http://en.wikipedia.org/wiki/Damien_Hirst
http://vkarp.com/wp-content/uploads/2010/05/kb7.jpg - кокошките са велик склуптор, защото това е яйце.
Всъщност е склуптура на Бранкузи (Brancusi) "Началото на света"
Всъщност е склуптура на Бранкузи (Brancusi) "Началото на света"
