Като плахо начало на темата, ще отбележа, че никак не мога да предположа дали на някого му се дискутира подобно нещо и сигурно е вероятно темата ми за изчезне незабележима, за което ще съжалявам, понеже на мен би ми била интересна.
Покрай някакви светски клюки се присетих за Трейси Емин. За незапознатите с подробности около нея - английска скандална художничка; от смесен брак; изнасилена на 13; доброволно абортира близнаци на 18; по-късно прочут случай, в който пияна до козирката се появява в ТВ шоу. Иначе творбите ѝ често изобразяват мастурбиращи и менструиращи жени. Прословута инсталация "My bed". Картинки в нета - бол. Иначе Трейси Емин е официално призната като изкючително талантлив творец.
След нея се сетих за Ларс фон Триер. Родителите му - комунисти и нудисти, със странни разбирания за възпитанието. Триер днес е със сто вида фобии и изобщо също е някак на границата на нормалното. Прави гаднички филми, като "Антихрист "определено е кулминация в това отношение - има подробен сюжет в en.wikipedia, не ми се преразказва, твърде гадно е. Но така или иначе, филмът се приема от критиката като гениален шедьовър.
И значи:
Иде ли ви отвътре да аплодирате възторжено подобни форми на изкуството? Доставя ли ви удоволствие и/или възхита досегът с творби, провокиращи негативни или изкривени емоции? Или сте склонни да квалифицирате авторите им просто като луди? След което не заделяте за тях ни зрънце от онази част от душата ви, която копнее за изкуство.
Въобще как приемате съвременното по-странно изкуство?
Покрай някакви светски клюки се присетих за Трейси Емин. За незапознатите с подробности около нея - английска скандална художничка; от смесен брак; изнасилена на 13; доброволно абортира близнаци на 18; по-късно прочут случай, в който пияна до козирката се появява в ТВ шоу. Иначе творбите ѝ често изобразяват мастурбиращи и менструиращи жени. Прословута инсталация "My bed". Картинки в нета - бол. Иначе Трейси Емин е официално призната като изкючително талантлив творец.
След нея се сетих за Ларс фон Триер. Родителите му - комунисти и нудисти, със странни разбирания за възпитанието. Триер днес е със сто вида фобии и изобщо също е някак на границата на нормалното. Прави гаднички филми, като "Антихрист "определено е кулминация в това отношение - има подробен сюжет в en.wikipedia, не ми се преразказва, твърде гадно е. Но така или иначе, филмът се приема от критиката като гениален шедьовър.
И значи:
Иде ли ви отвътре да аплодирате възторжено подобни форми на изкуството? Доставя ли ви удоволствие и/или възхита досегът с творби, провокиращи негативни или изкривени емоции? Или сте склонни да квалифицирате авторите им просто като луди? След което не заделяте за тях ни зрънце от онази част от душата ви, която копнее за изкуство.
Въобще как приемате съвременното по-странно изкуство?
Все таки голяма част от творбите му, макар и гадни стават за четене, обаче към днешна дата пари да ми дават, няма да седна да ги чета.