За домашно по английски в трети клас - проект

Стана май модерно да се задават подобен род домашни, но чак ти ме накара да се замисля, че ако няма база в училище - оборудвана компютърна зала със свободен достъп, това не би следвало да се прави.

На дъщеря ми съвсем наскоро и искаха презентации качени на флашки по биология и по английски. Хубаво, ние имаме компютър и флашки имаме, ама се съмнявам всички деца да имат такива неща. В класа и има деца от малцинствата, от детски дом, те как биха се справили с такава задача.

Знам, че на запад(а и тук сигурно на някои места) си е практика да се дават подобен род задачи. Дори на мен ми харесва подобно нещо. Да се накарат децата да участват и те в процеса на намиране на информация, а не само да зубрят зададени факти, но от това, което съм виждала, на запад училищата си имат и компютърни зали и библиотеки и това е лесна работа, а в нашите условия не е така лесно приложимо.

Сега се сещам, че миналата година искаха проект по ЧП и трябваше да се прави на големи картони и да има и текст и картинки. Беше ни свършило мастилото на принтера и дъщеря ми на ръка нарисува всичко. Е, проекта и беше достойно оценен и още е окачен на видно място, ама и отне страшно много време да нарисува нещата, а ако не можеше да рисува, се чудя кой щеше да го направи това нещо.
Не се доизмислят добре нещата....

Нямам представа във втори клас по кой учебник сте били,но учебната тетрадка по околен свят на Просвета е пълна с такива"проекти",с които поне по мое мнение един второкласник няма да се справи сам без помощ.Иначе съм за такива проекти,защото те все пак разнообразяват часовете...

И едно време правехме "табла". Тогава изобщо нямаше принтери, но пишехме на ръка, а картинки търсехме по списания и вестници, купувахме картички и постери с изгледи, рисувахме сами и пр. В случая от всеки РЕП е можело да се купят картички. Но да се дава такова домашно "от днес за утре" е абсолютно неправилно.

Черна станция, по принцип аз имам много възможности да направя един проект. Мога да отида където си поискам и да си купя каквито си харесам материали. Но домашното е за детето ми, не за мен. Защо съм длъжна да отделям време и средства? В случая индиректно ме ангажират мен. До 12 г. не можем да ги оставяме сами вкъщи, камо ли да ги пускаме да обикалят по репове и книжарници, нали? Домашното трябва де е така зададено, че да е във възможностите на децата, а не да е наложително асистиране от възрастен.
Много съм се напушила, въртя едни злостни въображаеми монолози в главата си и ме е яд, яд!

абсолютно е така.
И какво може да се направи по въпроса... Освен да се жалваме на Арменския поп.
Всъщност детето би могло до някъде да се справи само. И явно това е целта... с времето да може всичко сам.
А за стойността на материалите и консумативите... Нали е ясно колко ни е безплатно образованието.
Щерката от поне 3г. си прави сама тези проекти (от 4ти клас нейде). Научи се да си търси инфо, да си търси картинки и после да оформя красиво всичко. Не винаги ги искат на картон, но се е случвало. Дори с окачването на таблото се справя сама.

За мен въпросът не е дали може или не може да се купи нещо от някой РЕП, а да може информацията да се търси и намира в училището. Да има там такава база. Не е кой знае какво да се направи. Така децата от малки ще си се научат да си правят подобни проекти съвсем спокойно. Отиваш след часовете в училищната библиотека или компютърна зала и си правиш проекта, не обикаляш по реповете. А и не мисля, че за всеки проект може да се открие там това, което е нужно. Не винаги се разполага и с време. И на дъщеря ми проектите и се възлагат до за следващия час, което е най-много два дена. Проектът и по ЧП беше свързан с информация за озона и озоновата дупка. Не знам къде могат да се открият картички или нещо полезно по павилионите на тази тема. Сигурно има специализирани списания, но не мога да знам за всеки проект, по всеки предмет кои точно са те, а и да давам пари за закупуването им. Инфото и картинките в нета са безплатни и лесно откриваеми.
А, когато проектът не е на картон, а е компютърна презентация, както казах, че стана модно при нас, какво да правят децата, които нямат нужната техника.

Baibibi,
От описанието ти мисълта ми се отправя директно към проектите, давани ог госпожа Басарева. Но...тя никога пък не ги дава от днес за утре. 
Колкото до това, че се очаква ти да свършиш работата  - ако става дума за Басарева, не съм съгласна. Казвам ти го от седемгодишен опит с голямата си дъщеря и от още 4 покрай малките. Държи проектът да е написан по детски, но граматически правилно, с позната на детето лексика. Връща и най-прекрасно оформени в художествено отношение работи, чиито текст очевидно е копиран директно от Гугъл или написан от мама. Самата тя не е компютърен корифей, така че никога не е имала претенциите  проектите задължително да бъдат с отпечатани от нета изображения. Много от децата рисуват собственоръчно и лепят отрязани оттук и оттам картинки. Колкото до текста - не става дума за нещо кой знае колко трудно като тематика, може спокойно информацията да бъде намерена от самите деца по енциклопедии. Всъщност до момента близначките ми правят точно това. Не разчитат на нета, тъй като знаят, че там ще попаднат на език и понятия, трудно разбираеми за тях. Предпочитат да си прочетат интересуващото ги на бг, след което със свои прости думички да го преведат на английски.   И не само, че не ми искат помощ, ами ме  гонят при предложения за такава от моя страна. Което не означава друго, освен ,че  комбинцията от работа с информация и оформление им доставя удоволствие -  далеч по-голямо от това при написването на сухарско домашно.По повод размера..Има си своето обяснение.Проектите се окачват в коридора на училището и ако са на лист А4  не се виждат или четат добре.Избирайки тези на картон по горните причини, тя неволно би ощетила децата с   малките проекти.Затова има и поставени още от самото начало условия, еднакви за всички.
Пиша всичко това с уговорката, че визирам конкретно  принципите на работа на въпросната преподавателка.Ако става дума за Русева, Димитрова или някоя друга - не мога и нямам право да изкажа мнението си като индириктен наблюдател.

За да не става махленско-клюкарска драма, няма да уточня коя е точно учителката. Това всъщност няма значение.
Въпросът е принципен. Е, добре - извадих му текст, който ми се струваше лесен. Оказа се, че синът ми не разполага с речник, който да обслужи въпросния текст. Можа да преведе от български на английски само кога и от кого е бил построен мостът. Но и това няма значение.
Ядосах се, от една страна, че домашното е от днес за утре - той учи в следобедната смяна, предполага се, че като свърши шестия час в 18.30 едва ли ще има време да обърне внимание на домашното. А на другия ден пък се предполага, че родителите на децата са на работа и не биха могли да помогнат. Също така се предполага, че наличието на съвременна техника и дори енкицлопедии не е задължително условие. Може да съм беден и прост човек, който няма подобни неща у дома. Детето е малко, ясно е, че не може само да отиде в някоя библиотека или в компютърен клуб /някой трябва да го заведе, а този някой, се предполага, че ходи на работа и не му влиза в задълженията да обикаля града в търсене на картички или издирване на информация/.
Детето ми е направило основното - поднесло е информация. Ама не била на билборд и нямало картинки! Ей това ме вбеси.
Поне да имаше на разположение 2-3 дни. Все пак не учи само английски, има и други уроци и домашни да подготвя в този предиобед.
На дъщеря ми също им дават да подготвят проекти. Но госпожата им се съобразява с фактора ВРЕМЕ и задължително дава един уикенд. И няма задължително условие проектът да е под формата на постер. Приема се и само текст с информация /защото всъщност тя е важното в случая/.

Единственото нередно, което аз виждам, е срокът - ако наистина е бил такъв. Не е изключено проектът да е бил зададен отдавна, а последния ден госпожата само да е напомнила, че срокът изтича. Иначе дай Боже повече учители, които се опитват да раздвижат сухата материя и подхода си на преподаване. Може много да се изпише защо тези методи са по-ефективни, но надали в тази тема му е мястото.  Едно от най-полезните неща по отношение на ученето на чужд език е, че детето се старае да го прилага не самоцелно, а да го използва в реализирането на друга задача.
Иначе и на мен първата ми мисъл беше, че едно време нямахме по къщите си компютри, обаче също правехме такива проекти. Родителите ми винаги са ми помагали в много малка степен. Да, хубаво би било в у-щето да има възможност децата сами да търсят информация и да подготвят такива задания, но то много неща в у-щата липсват - това не е причина да се противопоставяме на някои добри практики.

Подкрепям. Единственото, което би притеснило и мен в подобен случай, е времето.Наистина не може такова задание да бъде дадено от днес за утре.
Но за останалото.. Какво значи няма компютър, няма енциклопедии, няма картички, малко е детето да скитори само навън, търсейки  книжарници и прочие.. В училището  си има библиотека с достатъчен брой енциклопедии, съобразени с възрастта на децата. Има и библиотекарка, която е много отзивчива и им помага при търсенето на нещо определено.
А картинките вече уточнихме, че могат и да се рисуват. Ако погледнем обективно на нещата, ще видим, че  и  в процеса на обучение по ЧП има подобни задания.Неведнъж децата в начален курс са имали за домашно да напишат по няколко реда информация за определено растение или животно и към написаното да залепят или да нарисуват картинка . Каква е разликата..
Ако за първи път са имали подобно домашно, може би наистина е било редно проектът на детето да бъде приет и в този вид с уговорката, че следващият път е хубаво да бъде направен  едикакси. Но това по никакъв начин не променя за мен идеята, че  подобен тип задачи се харесват  много от децата именно заради тяхната   комплексност - издирване и обработване на информация, обогатяване на словесен запас, когато става дума за чужд език, оформление, лепене или рисуване на картинки...На по-късен етеап именно работата по проекти стимулира и работата на ученици в екип.
Не виждам нещо кой знае колко притеснително в цялата работа, освен фактора време.. Както и да го гледаме, подобна работа си е трудоемка  и не може да се направи бързо от едно дете във 2-3 клас, още повече, когато то има да учи за следващия ден и по други предмети. Но както по-горе упоменах, при моите деца  поне такива задачи винаги се дават в края на една учебна седмица и се очакват готови за някой от учебените часове през следващата. Тоест учениците разполагат с време и възможност да намерят материали, да си извадят от тях нужната информация и да си оформят проекта. Лично мнение споделям...
Голямата ми дъщеря  от тази година вече не е във въпросното  основно училище. В гимназията, в която учи, често по езика се задават такива задачи - понякога индивидуални, понякога в екип -разбира се на езиково ниво, съобразено с възрастта на един гимназист. Навикът й от основното училище с подобни домашни е само в полза при сегашната й работа.

Практики, практики, ама като няма база, изведнъж се превръщат в отговорност на родителя, а не в радост за детето.
Кажи ми, едно деветгодишно откъде може да си набави информация, ако родителите му не разполагат с компютри и енциклопедии? А училището не предлага адекватна библиотека?
И пак повтарям, за текста детето ми се справи, но що за чудовищно изискване всичко това да е придружено с картинки и да е оформено като постер? Ами ако детето ми си беше избрало да пише за някой друг мост, а не за софийския, откъде точно ще намери картички, за да ги лепне?
За изготвянето на подобен проект е необходим срок от поне една седмица.

Миналата година дъщеря ми правеше проект по английски на картон.
Тази година беше за Великобритания. И ние минахме с Уикипедия и листа А4. Естествено много помагах.
3ти клас е щерката.

Последните години май е масово явление с тия проекти по всички предмети.
За мен са два факторите, когато децата се справят успешно сами. Единият е време, другият е ясно и точно учителят да е дал насоки-тогава се справя сама.Един иска постер, друг нещо тип реферат,трети незнам какво си. Не е ли задал учителя точно трудна работа си е за дете.
Друга мода в проектите от тази година при нас са груповите, в което няма лошо, като изключим пак фактора време, тук се прибавя и място където децата да се съберат, пък и така че да е удобно хем на всички от транспортна гледна точка, хем времето да уцелят , кой ходи на тренировки, кой на уроци, кой други ангажименти.Пък и като се съберат тинейджърите пада едно учене..........., обикновено децата са доволни, учителите не.
За проектите съм, но не когато се дават самоцелно.

Последния проек на сина ми беше за Юпитер.Имаше около 2 седмици да го подготви.Много книжки с илюстрации и много подробна информазия за планетата намери в библиотеката.Сам ходи,търси по рафтовете,едната библиотекарка му помогна с единия атлас...аз стоях в едно кресло  с книга в ръка.