За домашно по английски в трети клас - проект

Без да иска и без да знае моя син сам започна да прави такива "проекти" като домашно по английски. Учителката му/ частна/ му даваше домашно за следващия път, да напише съчинение по определена тема. Още първия път синът ми си извади голям картон и нарисува крокодил. Такава беше темата. След което с моя помощ преценихме кои факти от енциклопедията би могъл да преведе на английски. и така се започна. толкова му хареса как се е справил, че сам си искаше съчинение за следващия път.
Факт е обаче, че не го прави за 1 ден. Единия ден търси материали на бг или ако темата е такава, че няма нужда от друга информация си пише текста на бг. Превежда го. На следващия ден вече на картона го преписва красиво, оформя го и рисува.

Незнам  как му хрумна да си прави така домашните, но одобрявам. Доста умения развива така, а и си обогатява общата култура. Преподавателката му също го поощрява.

Знам, че темата не е за или против такива домашни.
Аз споделих нашия опит/2 клас е синът ми/ с уговорката, че един ден е крайно недостатъчен,ако трябва да се търсят материали.

Иначе не мисля , че другите доводи на авторката са основателни. Като например този , че не всяко дете има компютър и възможности да събере информация. Защото Да, някои дечица от семейства със затруднено фин.положение нямат пс, но се предполага учителката да е запозната с този факт.
Като цяло не одобрявам само срока даден за проекта. Всичко друго е осъществимо. А защо родител да не помогне,особенно първия път?! да покаже как се търси информация, как е добре да се разположи и оформи плаката?! Вярно, че децата са ученици, не ние, но поне първия път може да се помогне със съвет и още нещо,ако има нужда.

Пресен пример,  който снощи не остана време да споделя.
По английски близначките ми са взели в средата на миналата учебна седмица така наречения Fact File, с който завършват всеки два урока в учебника им по английски. Темата е била изследователи и географски откриватели, като в текста има  написани по няколко изречения за Магелан, Джеймс Кук и др.Урокът е взет в сряда. Децата имат английски всеки ден, с изключение на петъкВ четвъртък са правили упражнения за тест. За домашно в сряда е даден проект на такава тематика, като описаните изследователи или мореплаватели трябва да са различни от упоменатите в урока.За вчера се е знаело, че децата ще правят  теста, затова проектът трябва да се предаде днес. Тоест децата са разполагали с няколко поредни дни(от четвъртък до понеделник включително) да си свършат работата спокойно.Какво се получи Седнаха в събота самостоятелно да си потърсят нещо в интернет или детските енциклопедии.Стори им се трудно обаче  като език прочетеното на български  за Руал Амундсен,Васко  Да Гама, Дейвид Ливингстън, Марко Поло и т.н..Затова им помогнах просто с идея.Казах им да си потърсят информация за Дончо, Юлия и Яна Папазови. Послушаха ме. Толкова им беше интересно да прочетат за околосветското пътешествие на семейството с  едва петгодишното им тогава  дете, за прекараното от Дончо и Юлия време от 100 дни на спасителна лодка при друго тяхно пътуване и най-вече за самостоятелното негово пътешествие  без спиране, без доближаване на брега и без контактуване с хора от други кораби.Четоха  намерения материал в събота.Нахвърлиха си  на странично листче онова, което ще превеждат. В неделя, след като приключиха с подготовката си по другите предмети, преведоха текстчетата и аз ги проверих за грешки.Преписаха си ги на белова, а в понеделник сутринта се заеха с  оформянето.
Едната беше писала за семейното околосветско пътешествие, а другата за тура със спасителната лодка.Едната си прекопира на картона корабче от книжка за оцветяване, с дете на борда, а другата си нарисува маршрута на лодката със разноцветни стрелкички.Получи се нещо като карта..Не че нямаха възможността да си отпечатат снимка на семейство Папазови или на яхтата Тивия.Но не им харесаха  и съответно се спряха на това да си оформят илюстрацията сами. Тоест една евентуална липса на компютър, принтер или картички нямаше да им попречи също да си свършат успешно работата. Днес със задоволство си  взеха проектчетата и поеха към училище.
Написах горното като нагледен пример за това, че при достатъчно предоставено  време за работа нещата се случват спокойно, доставят на децата дори и удоволствие.Пришпорването във времето  е това, което води до изнервяне на деца и родители, а не толкова конкретните  изисквания за направата на проекта.А  и не мисля, че с това, че съм ги насочила към идея за интересен  материал  и в последствие съм направила проверка на преведеното от тях, съм се преуморила.
Основната работа така или иначе са си свършили те.

baibibi донякъде е права, че домашните с проект ,не са само за децата, а и трябва известна родителска помощ. Тази година синът ми /5 клас/ участва по желание в проекти за "Слънчевата система "и "Замърсяване на водата". Беше си подготвил хубави снимки от нета, текстове, купил картон. Добре, че имаме цветен принтер в къщи, бързо стана, много беше доволен като му писали 6 и го похвалили в часа. Взеха му проектите после за някаква изложба.

  Аз като учител, който дава проекти по английски нон стоп  , мога да споделя, че това е доста работещ метод за учене при някои деца. Има някои, които правят гигантски , във всякаква форма проекти. На някои обаче не им е особено приятно всеки път да рисуват, изрязват и лепят, други имат друг стил на учене и мислене. Та не може да очакваме 20 деца да донесат еднакви неща.
  Обаче, когато дадеш домашно (проект или каквото и да е по-различно от стандартните, които всички са свикнали) трябва подробно да обясниш какво и как се прави, или да дадеш идеи и варианти, така че да няма неудовлетворение, че не си си свършил работата след това. Аз лично им давам няколко примера (качвам идеи на сайта ни и те си ги разглеждат) но така, че да има такива, които могат да се направят и само с подръчни материали. И след това така да се представят нещата, че всеки, който е изпълнил задачата (че дори и частично) да бъде поощрен, така, че да не се демотивира.
 Според мен най-голямата грешка на учителката е, че е върнала нещо над което детето толкова се е трудило.
 

Разбирам гнева ти, но и ти е добре да разбереш, че ако искаш детето да има някакви умения за презентация, ще трябва да му помогнеш. Всичко щеше да е ОК, ако беше купила някаква картичка или картички със снимки на Лъвов мост (за 3 лева). На цветен картон с указаните размери и с текста, който вие сте написали така или иначе щеше да е проект за шестица. Третокласниците учат Пауърпоинт, можеше и ППТ презентация да му помогнеш да направи. Проблемът е, че времето е било малко и това е горе-долу единственото, за което можеш да кориш госпожата. Иначе всички участваме в проектите на децата си поне до гимназията - тоест, приготви се за чудесния период, в който ще учиш с детето си за докладите и презентациите. Колкото по-скоро овладеете това умение, толкова по-лесно ще ви е по не особено любимите предмети.

Добре,
ти даваш примери, показваш как е добре да се направи, обясняваш точно какво очакваш.
И когато е ясно, че детенцето не те е чуло просто, а и че може повече - поощрението не е най-добрият ход.
Тези хора все някога ще пораснат и... никой няма да ги поощрява, защото са се потрудили, без да са стигнали до очаквания резултат.

Съгласна съм, винаги е хубаво да изискваме повече, така че да се научават, но от друга страна не може да е положило труд, пък бил и не колкото другите и просто да му кажеш не става. Обясняваш му какво е ок, кое не е, ако има оценки, защо не е максималната негова, но няма по демотивиращо нещо да си се трудил и да ти кажат , че нищо не си направил. По голям е шансът следващия път да не донесе никакъв проект (или някакво др. домашно), отколкото да го е направил перфектно.

Принципно не съм срещу метода с проектите. Но в случая става дума за срок, по-малък от 24 часа. синът ми се прибира от училище в 19 часа. Той е от рано лягащите си - от 17 до 21 часа има време колкото да се изкъпе, да се полигави, да вечеря, да си измие зъбите и да заспи. Сигурно това няма никакво значение за учителката му, моите уважения към нея, но той не е на 30, нито на 20 г., за да се мобилизира и да работи цяла нощ, за да се представи отлично на някой изпит. Сутрин става към 7 ч. и в 8 ч. го водя на занималня, където няма нито компютри, нито енциклопедии, нито книжарниците са отворени толкова рано, нито... Въпреки това, детето стана в 6.30, рови се в интернет, извади си някакви изречения, преведе ги /естествено, че с моя помощ, защото няма необходимия запас от думи/, преписа ги на голям лист от тетрадка /с такъв разполагахма вкъщи просто/. Той сам избра да пише за Лъвов мост, защото знае, че има такъв мост. Иначе темата за проекта беше някакъв мост в България.
Мисълта ми е, че след като е зададен толкова кратък срок, то текстът е абсолютно достатъчен. Коментарът: "Това не е никакъв проект, защото няма картинки и не е на голям картон." е абсолютно безмислен. Най-малкото, защото не е обяснено предварително какво означава проект, как се оформя и откъде човек може да си набави нужните материали. Ето затова смятам, че домашното е зададено лично към мен, а не към детето ми. Аз знам как се прави проект/презентация, знам и откъде да потърся и как точно да потърся информация, но деветгодишният ми син не знае. Никой не му е обяснил, не му е показал - това означава, че аз трябва да го направя. Ами ако мен ме няма? Ако живее с неуката си баба? Означава ли това, че той ще има все двойки?
Моят третокласник не учи Пауърпоинт. Дори не е чувал за това. Аз също не съм длъжна да имам някакви компютърни умения , нито да знам как се прави презентация. Нито съм длъжна да имам три лева, за да му купя картички /от затворената книжарница/.
Не може да се дава за домашно нещо, което надхвъря уменията и знанията на учениците. Родителите не са длъжни да пишат домашни.Нито са длъжни да са грамотни. По някаква случайност аз и мъжът ми имаме възможности и знаем, но има родители, които не знаят и не могат. Техните деца са обречени да са двойкари ли?

Едно питане, може ли, в  никакъв случай целящо заяждане....
Преминава вече средата на втория срок, особено за начален курс след приключването на пролетната ваканция остават по-малко от два учебни месеца.  Все си мисля, на база  опита си с деца в същото училище, че едва ли това е първият подобен  проект по предмета за учебната година.
Наистина не зная, по коя система учат  понастоящем 3 клас, но предполагам, че по формат  е подобна на тази, по която учат сегашните четвъртокласници.  Във въпросните учебници след  всеки два урока  има така наречения factfile, съдържащ интересни данни по тема, неследваща линията на описаната в целия учебник история . В почти 100% от случаите въпросният factfile съдържа за домашно  написването на  кратко съчинение по тема, близка до дискутираната, както и лепенето , рисуването, отрязването или сглобяването  на нещо.
Дъщерите ми в момента са на 16 или 17 unit , което предполага направата на 8 проекта до момента.Е, толкова от началото на годината не са, но поне 4-5 със  сигурност са правени.
Вижда ми се странно едва сега да бъде пусната подобна задача, при това без каквито и да е  разяснения по направата й. Ако е нямало такива, как проектите на другите деца не са били върнати..Значи  все пак е имало някакви поставени условия, които в техния случай са били спазени.
Фактора време не коментирам.Непосилно е не само за третокласник, а за далеч по-голямо дете да се справи с такова домашно от днес за утре.

Да, "проекти" са имали досега - два. Единият беше за някой замък в Англия, а другият за любим филм. И двата пъти беше под формата на съчинение. Това е за класа на сина ми.
Дъщеря ми, която е в четвърти клас в момента, също имаше два проекта за годината. Още на първия /през първия срок/ тя сама изяви желание нейният да има визията на постерите, които подготвя баща й и тя е виждала у дома. Естествено с моя помощ и със съдействието на приятели с принтери, се подготви постер върху картон със снимки от нет-а. Тя работи в екип с една нейна съученичка /по принцип проектът беше зададен не задължително като екипна работа/ и те двете бяха единствените с такъв формат. Останалите деца бяха написали грижливо съчинение, подкрепено с факти на отделен лист и толкоз.
В класа на сина ми при първите два проекта също нямаше дете, което да е оформило работата си като постер. За последния проект /прословутия мост/ е имало деца с постери. Сети се кой ги е изработвал за една нощ!
Все едно, синът ми се заинати и през уикенда, който идваше след деня за предаване на проектите, се зарови в интернет, разбра се с наш приятел с принтер да му разпечата картинки, отдели цели два дни в подготовка и накрая изработи това, което госпожата е имала предвид, но пък не е уведомила децата за изискванията си. Представи го, получи отличен, но се питам на кого е поставена тази оценка? На мен, че му показах откъде и как да намери информация? На нашия приятел с принтера? Или на детето за това, че преписа текста и залепи картинките?

И моята дъщеря е в трети клас и тази година имаше два подобни проекта.Познайте кой ги прави и двата Би трябвало да им се зададе проект който да бъде по - прост и лесен за изпълнение.Иначе работим ние майките по проекта.Моята дъщеря от целия проект е нарисувала 3 пеперуди и оцвети по - сложните неща които аз направих.
Идеята за проекти е хубава и внася някакво разнообразие само че трябва въпросните проекти да са съобразени с възрастта на децата

А може ти да си имала амбицията да направите супер проект. Защо не я остави сама да си нарисува каквото може?

черна станция , здравей
не не съм имала амбицията да направим супер проект, старахме се да бъде нещо за нивото на третокласник .Не съм от амбициозните и напористи майки дето трябва задължително да се изтъкнат , без значение как това се отразява на детето.Аз всъщност харесвам идеята за проектите само казвам да са по - лесни  като са съобразени с възрастта на децата