Здравейте, моето момченце е на 2 годинки и един месец.Имаме голям проблем с него.Бие се с всички около него.Не разбирам от къде и как го е научил това.Ние в къщи никога не сме го правили, а и близките ни също.Всички много го обичаме, стараем се да не го разглезваме по този начин с толкова много обич, но той ни "изтрепи".Каквото хване замеря с него който му е насреща и то без причина.Като направи това много се радва, изглежда го приема за вид игра.Аз се опитвах по всякакви начини да му обяснявам, че всичко това е нередно, че никой около него неправи това, че ще си остане без другарчета в детската ясла, защото те ще бягат от него като се бие, но той не възприема.Ходи на детска ясла, но казват, че си играе с децата и нямат проблеми там.Посягал е на няколко пъти на детенце, но не било нещо фрапиращо ми казват госпожите.Като започна яслата там изглежда се научи и да пищи на всичко отгоре.И с това не можем да се справим с баща му.Притеснени сме да не би да му има нещо.Не говори - това е другият ни проблем.Изрича думи като го караме, мама, тате, баба и някои имена казва, но като иска нещо просто не говори а "мучи"като кравичка.И вече нямаме нерви.Моля, помогнете с някакъв съвет, защото не искаме детето да страда по този начин.
- Публикувана: 27 март 2011, 21:50 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2011, 12:37 ч.
агресивно поведение при двегодишно детенце
Детето не страда.
Вие страдате.
Хвърлянето, удрянето, мученето - абсолютно нормално поведение за двегодишно. Споко.
Вие страдате.
Хвърлянето, удрянето, мученето - абсолютно нормално поведение за двегодишно. Споко.
Така е, можеш да ми вярваш 
.
Постоянното говорене, гушкане, обясняване, ще му помогнат да преодолее този така труден за всички ви период.
Все още недоброто говорене му причинява реални трудности. Много често, когато речта не е добре развита, малчовците се чувстват фрустрирани. Агресивността им е начин да "отпушат" невъзможността да се изразят говорейки.
.Постоянното говорене, гушкане, обясняване, ще му помогнат да преодолее този така труден за всички ви период.
Все още недоброто говорене му причинява реални трудности. Много често, когато речта не е добре развита, малчовците се чувстват фрустрирани. Агресивността им е начин да "отпушат" невъзможността да се изразят говорейки.
Така е, можеш да ми вярваш .
Постоянното говорене, гушкане, обясняване, ще му помогнат да преодолее този така труден за всички ви период.
Все още недоброто говорене му причинява реални трудности. Много често, когато речта не е добре развита, малчовците се чувстват фрустрирани. Агресивността им е начин да "отпушат" невъзможността да се изразят говорейки.
.Постоянното говорене, гушкане, обясняване, ще му помогнат да преодолее този така труден за всички ви период.
Все още недоброто говорене му причинява реални трудности. Много често, когато речта не е добре развита, малчовците се чувстват фрустрирани. Агресивността им е начин да "отпушат" невъзможността да се изразят говорейки.
Кога ще започне да говори - никой не може да каже.
Пищенето е напълно нормално.
Въоръжете се с нерви, търпение и много любов.
Пищенето е напълно нормално.
Въоръжете се с нерви, търпение и много любов.
Поведението определено не е нормално, по-скоро говори за разглезено дете, което е свикнало и е видяло че и да удря няма последствия за него.
Решението обикновено е просто, в днешно време някои го отричат, но е добре още в началото детето да разбере че действието си има и противодействие. В момента то не може да причини някакви щети, но когато поотрасне може и да не си даде някой път сметка за това което ще извърши.
Решението обикновено е просто, в днешно време някои го отричат, но е добре още в началото детето да разбере че действието си има и противодействие. В момента то не може да причини някакви щети, но когато поотрасне може и да не си даде някой път сметка за това което ще извърши.
Поведението определено не е нормално, по-скоро говори за разглезено дете, което е свикнало и е видяло че и да удря няма последствия за него.
Решението обикновено е просто, в днешно време някои го отричат, но е добре още в началото детето да разбере че действието си има и противодействие. В момента то не може да причини някакви щети, но когато поотрасне може и да не си даде някой път сметка за това което ще извърши.
Решението обикновено е просто, в днешно време някои го отричат, но е добре още в началото детето да разбере че действието си има и противодействие. В момента то не може да причини някакви щети, но когато поотрасне може и да не си даде някой път сметка за това което ще извърши.
Ами аз съм казала, просто детето трябва да научи че действията му не винаги ще бъдат безнаказани. То затова се и забавлява, защото вижда че си "прави кефа", а насреща няма реакция.
Възпитанието не е лесна работа, понякога е нужно детето да отнесе някой и друг шамар или шляпване, за да знае че трябва да се съобразява. И по-добре от редителя, отколкото някой ден от някое по-голямо дете, което може и да не си премери силите.
Възпитанието не е лесна работа, понякога е нужно детето да отнесе някой и друг шамар или шляпване, за да знае че трябва да се съобразява. И по-добре от редителя, отколкото някой ден от някое по-голямо дете, което може и да не си премери силите.
Ами аз съм казала, просто детето трябва да научи че действията му не винаги ще бъдат безнаказани. То затова се и забавлява, защото вижда че си "прави кефа", а насреща няма реакция.
Възпитанието не е лесна работа, понякога е нужно детето да отнесе някой и друг шамар или шляпване, за да знае че трябва да се съобразява. И по-добре от редителя, отколкото някой ден от някое по-голямо дете, което може и да не си премери силите.
Възпитанието не е лесна работа, понякога е нужно детето да отнесе някой и друг шамар или шляпване, за да знае че трябва да се съобразява. И по-добре от редителя, отколкото някой ден от някое по-голямо дете, което може и да не си премери силите.
Абсолютни глупости!
Двегодишното е напълно нормално да крещи от емоция, да посяга на другарчето си и пр.
С бой и наказания няма да се постигне нищо.
Двегодишното е напълно нормално да крещи от емоция, да посяга на другарчето си и пр.
С бой и наказания няма да се постигне нищо.
Напротив, разбира. Разбира много неща, дори повече, отколкото можеш да си представиш.
За "изпускане" е още много, много рано.
Говори постоянно, като с голям човек. Посягането е част от така трудната възраст на 2-годишните.
Моето също посягаше. С говорене и обясняване спря. А и просто порасна.
За "изпускане" е още много, много рано.
Говори постоянно, като с голям човек. Посягането е част от така трудната възраст на 2-годишните.
Моето също посягаше. С говорене и обясняване спря. А и просто порасна.
Абсолютни глупости!
Двегодишното е напълно нормално да крещи от емоция, да посяга на другарчето си и пр.
С бой и наказания няма да се постигне нищо.
Двегодишното е напълно нормално да крещи от емоция, да посяга на другарчето си и пр.
С бой и наказания няма да се постигне нищо.
Ще се учудите как няколко шамара могат да покажат на детето че и него може да го боли и да се замисли колко е добро това което прави. А на 2г. децата вече мислят много добре, не си мислете че не разбират. То ако не разбираше, нямаше и да се радва на белите си.