Очакванията и напразните илюзии и надежди за мен не са равнозначни.И никъде не съм споменала думата изисквам.Но намирам за абсурдни отношения, в които не очакваш нищо и не показваш какво могат да очакват от теб.
Ето за пример, смятам за неприемливо впускайки се в една връзка , с ясната предварителна настройка и намерение, че няма да дадеш шанс за развитие освен забавление и секс и да не го покажеш или още по лошото съзнателно да залъгваш, виждайки, че секса ще ти се размине, ако не посваляш малко звезди.Било то уж от добро намерение, че не искаш да разочароваш, пък да се надяваш другия сам да се усети и да се отдръпне.Ясно е, че никой от самото начало на една връзка не може да предвиди до къде ще се развие тя,но едно е да кажеш, че даваш шанс и докъдето, съвсем друго да си решил, че ще е това, което е и нищо повече и да не показваш реалните си мисли.
Относно моите очаквания , те са базирани на това опознавайки един човек, предполагам какво мога и какво не мога да очаквам.Но тези предположения се основават точно на това, което той показва и ми е неприятно това да показваш едно, а да мислиш съвсем друго.Неприятно е дори и в обратния случай, човека има сериозни намерения, ама с нищо не ги показва, момичето не се надява на нещо по сериозно, се хваща с друг и после той я обвинява, ама аз това и това исках. Е, ми искал си, покажи го.
Такива ми ти работи, Бояна, с очакванията, но да контактувам с някого и да ми е все едно какво прави, да си казвам, е ми к'вото такова, така или иначе нищо не очаквам, кое ще ме провокира аз да правя нещо. Да правя, да го хвърлям в нищото и да се опиянявам само и единствено от собствените си действия в тази връзка, пък квото и да падне отсреща да си казвам, повече е от нищо, а нали аз нищо не очаквам.
п.п. Извинения за дългия пост, специално за Бояна е.Надявам се да ме е разбрала, че нямам мислен списък със задължения, които другия трябва да прочете и изпълни, че и без да му ги казвам.