Подсъзнанието може всичко 39 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 70 280
  • 740
  •   1
Отговори
# 30
  • Добрич
  • Мнения: 5 454
....Много ми хареса чувството и изградих един план. Ще помагам с каквото мога, на всеки който поиска помощ от мен.
...
Peace Много ми хареса..., обаче искам да споделя нещо с вас:

Вчера със съпруга ми разговаряхме за помощта към другите и хора и непоисканото добро. Толкова пъти сме "бистрили" тази тема тук и макар, че зная чудесно какво е непоискано добро, излизам от "правилата".  Става дума за свекърва ми, която над 30 год. има хипертония, но от около 10 дни вдига много високо кръвно налягане - над 200, като два пъти беше 260. От бърза помощ предполагат, че е на нервна почва и са казали да я заведем на психиатър. Тя действително има нужда от това, но до сега не сме го направили. Госпожата обаче не желае да ходи , за да не кажели хората от селото, в което живее, че е луда / те от къде ще знаят на какъв лекар ходи не ми е ясно, дори личният и лекар е от Добрич, но..... просто наистина има нужда от психиатър/. Вчера я заведохме /против непоисканото добро/. Според лекарката в резултат многогодишната хипертония е увреден мозъка и има старческо оглупяване  /а е само на 60 год./
Естествено се очаква, че децата и ще се грижат за нея ... Вчера си мислех дали не сбъркахме, че не я заведохме по-рано на психиатър. Ако го бяхме направили по- рано, може би сега нямаше да е толкова зле.  През годините съм си мислила, "Коя съм аз, че да казвам на хората /включително и на нея/ как да си живеят живота? Всеки има право на свободата да избира как да живее." Е, да обаче  в случая, тя избира да не е добре, а децата и да се грижат за нея. Тя живее с девера ми, който не е семеен. В момента  е у зълва ми и я побърква. А когато в началото на февруари беше за три дни у дома,  започнах да пия успокоителен чай - хем зная много добре, че каквото прави не е насочено срещу някой друг, просто на жената така и харесва да живее. Не, че прави и говори кой знай какво, но многото дребни неща изнервят.... Деверът се налага да и вика, защото тя от спокоен тон не разбира - все едно, че не си говорил с нея. А от високия се засяга и се оплаква. Когато не е у дома я изтърпявам спокойно. Сега се чудя - как да постъпим според закона за непоисканото добро, че да не трупаме карма за отработване. Това, че има нужда от психична помощ, до колко  ни оправдава да вземаме решения место нея. Все пак тя не е освидетелствана и се надявам да не стига чак до такова състояние. Обаче, щом иска децата и да се грижат за нея, би трябвало да ги слуша. Всъщност нещата деца-родители  понякога се обръщат - имам предвид грижи и отговорности.

Цитат
Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш.

Напълно го споделям.   Peace Всъщност ние като я водим на лекар, очакваме тя да се стабилизира, до колкото е възможно, защото така ще ни бъде по-лесно на нас - щом трябва да се грижим за нея. В случая обаче потъпкваме свободата на избора и. Ако обаче я оставим да се влошава, грижите опре делно ще бъдат.... много по-ангажиращи. А и трябва ли всички да психясат, заради нея?...

Ще ми бъде интересно да споделите какво мислите. Далече съм от идеята, че това се случва само на нас. Но може би повечето хора правят каквото се смята за необходимо от обществото, без да се замислят за непоисканото добро.

# 31
  • София
  • Мнения: 642
Привет в новата темичка! Както винаги - прекрасна.
Радвам се, че ви открих в предишната тема и оттогава се опитвам да променя себе си към по-добро. Надявам се, че успявам.

# 32
  • Мнения: 385
Благодаря за подкрепата, момичета Hug
Joya, чудесно звучи това, което споделяш! Поздравявам те Hug
Dess, напълно съм съгласна с това:
Цитат
Ако искаш да имаш нещо, което не си имал.Трябва да направиш нещo,коeто не си правил!!!
  Peace
Вела, дано ситуацията се разреши по най-добрия за всички начин.  Praynig В дома ми е имало подобен случай - положението в началото беше дразнещо, но поносимо. За жалост с всеки изминал ден се влошаваше и в крайна сметка всички бяха зле - и "болния" и децата му, които го гледаха.  Sad
А си мисля, че добро може да се поиска не само по стандарния начин - с директна молба, която в случая е малко вероятно да бъде отправена. Какво правят децата, когато искат нещо - мрънкат, сърдят се, тропат с краче - това е техния начин /е, може би не за всички/. Може пък това да е начина на свекърва ти да поиска помощ.

# 33
  • Мнения: 295
Запис и от мен в любимата ми тема! Hug

# 34
  • Мнения: 1 168
Благодаря, за новата (любима) тема!   bouquet

... когато пуснем желанието си / на свобода/ то се материализира. Колкото повече прилагаме техники, мисли и какво ли още не само блокираме да се случва това което е най-добре за нас. При мене като си разчистя съзнанието и си оставя желанието в ръцете на Вселената ми се получава и то по най-непредведимия начин и обикновенно най-добрия.

И аз така, съм "пуснала" 1 желание, вече доста време. Става въпрос за промяна, която уж я искам, обаче сякаш не съм съвсем убедена... Искам нова работа, обаче това ще бъде за сметка на други, важни неща за мен.  Sad   Затова съм оставила на произвола, да се случи това, което трябва! Знам, че нещата ще се наредят по най-добрия начин за мен, въпреки че не знам кой е той!  Hug

# 35
  • София
  • Мнения: 3 648
Вела, това от къде го прочете Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш.?
Защото бях пуснала тема по поповод тази мисъл в Клюкарника преди време и голям диспут се разви.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Вместо запис


Starlight' благодаря!

# 37
  • Мнения: 3 416
Дес, страхотни думи. Аз самата се опитвам точно това да правя и усилено ми пречат и искат да върнат старото. Незнам какво да правя с тия хора, напълно явно трябва да се изолирам от влиянието им, защото виждам тотално неразбиране у тях към нуждата ми от промяна, от самоопознаване и намиране на Пътя!
Вени а защо изобщо споделяш,че искаш да се промениш,че правиш нещо по въпроса и даже искаш да убедиш и другите в това,което ти вярваш? Остави ги да си живеят живота и това е! Моят съпруг например далеч не е наясно с всичко,което правя и в което вярвам,само отчасти пак ме е заклеймил като "луда". Имала съм нужда от психиатър Mr. Green
Много ми хареса това: "За да имаш нещо,което не си имал,трябва да направиш нещо,което не си правил"! Пък само да имах подсказка какво трябва да направя Rolling Eyes

# 38
  • Мнения: 172
Момичета и момче, записвам се при вас. Отдавна ви чета, но сега имам нужда да бъда сред вас  Rolling Eyes Предполагам, че ще си остана с четенето и по-малко ще пиша, просто нямам какво да споделя полезно с вас. Тази темичка ми е голяма опора и ви БЛАГОДАРЯ за нея!  Hug Търся пътя си, дано да го намеря  Praynig Знам, че оттук трябва да стартирам.  Heart Eyes

# 39
  • Добрич
  • Мнения: 5 454
Вела, това от къде го прочете Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш.?
Защото бях пуснала тема по поповод тази мисъл в Клюкарника преди време и голям диспут се разви.

Имам още една подобна мисъл - двете се допълват:

Цитат
Хората не правят нищо заради теб, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представят

И преди съм цитирала тези мисли тук.

Вени, не съм видяла темата в клюкарника. Обикновено там не разглеждам. Обаче съм съгласна и с двете мисли.  Peace  Не зная кой е авторът им, защото си ги свалих някъде от нета, където нямаше посочен източник /автор/. Когато някоя мисъл ми харесва, обикновено си я свалям, за да мога да си я чета и използвам после, когато ми потрябва. Естествено, че ще има хора, които да не са съгласни и да не споделят това становище. Вчера писах на една приятелка по Скайпа, че всъщност дори, когато наш близък почине ние в действителност не плачим за него, а за себе си.  Ще се самоцитирам о т там:
Цитат
Когато някой почине, всъшност плачем не за него а за себе си, защото на нас този човек ще ни липсва, ще ни е мъчно за него и пр. Т.е дефакто плачем за себе си, а не за човека. Ако вярваме в прераждането – тогава човекът е добре. Ако не вярваме - значи , че вече не чувства нищо. Т.е и в двата случая няма смисъл да плачем за него.
Странно нали... Но като се замисли човек по-философски върху нещата е точно така.
Само, че ние в такива моменти не мислим. Емоциите ни са спонтани.

# 40
  • Мнения: 3 929
Цитат на: humanis в Вт., 05 Апр. 2011, 14:41
В този ред на мисли ми допадна подписа на Шърли, ще го цитирам, защото има отношение към това което коментираме"Ако имаш нещастен и скучен живот затова, че си слушал майка си, баща си, учителя си, свещеника си или някой идиот по телевизията, тогава ТАКА ТИ СЕ ПАДА!"
- Франк Запа

 така добре казано. Нужно е да се научим да мислим , да отделяме време за това и усилия. Мисълта е материална и се записва някъде из нивата мисля, че във ноосферата беше. Затова , който може да мисли може да има.
О, humanis, и на мен точно този подпис веднага ми се наби в очите, даже го споделих с приятелките си. Много често ми се налага да обяснявам на близките си хора, че никой не им е виновен за това, което се случва в живота им. Отговорност носят само те. Как да накараш човек да проумее, че трябва да бъде отговорен за мислите и действията си, че това не е шега работа и че ако е направил нещо, защото друг го е накарал, другият не му е виновен, че се е провалил, да речем.
Аз доста съм си патила от това, че слушах тоя и оня, за да не ги разгневя, да не ги нараня, че не съм ги послушала и в крайна сметка - какво? Аз моя живот ли живея или нечий друг? И когато започнах да се провалям в някои неща, защото не слушах вътрешния си глас, себе си, започнах да се гневя на тези, които съм послушала. И освен, че не успях да направя това, което исках АЗ, ами после изпитвам негативни чувства и емоции, прекратявам връзки и т.н. последствията никак не са приятни.

Цитирам се от предната тема, в която, без да искам, публикувах отговор, макар че новата беше факт. Това е във връзка с питането на Вени* за израза "Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш."
Това е доста обширна тема и наистина има много да се коментира по нея. И на мен ми беше много трудно да си го представя, да го осъзная, но ето че успях да го разбера. Виждайки последствията, до които води едно такова поведение - да се намесваш в чуждия живот и да позволяваш да се намесват в твоя, разбрах, че аз и никой друг не отговаря за моя. И ако трябва да се сърдя на някого, то този някого съм аз.
Вела, много е деликатна ситуацията при вас. И на мен ми се е случвало. В правилна посока мислиш. Аз бих помагала винаги, ако мога, но не бих с намесвала в живота на другите, мислейки си, че така ще улесня себе си, защото може да се окаже точно обратното.

# 41
  • Мнения: 3 929
Вчера писах на една приятелка по Скайпа, че всъщност дори, когато наш близък почине ние в действителност не плачим за него, а за себе си.  Ще се самоцитирам о т там:
Цитат
Когато някой почине, всъшност плачем не за него а за себе си, защото на нас този човек ще ни липсва, ще ни е мъчно за него и пр. Т.е дефакто плачем за себе си, а не за човека. Ако вярваме в прераждането – тогава човекът е добре. Ако не вярваме - значи , че вече не чувства нищо. Т.е и в двата случая няма смисъл да плачем за него.
Странно нали... Но като се замисли човек по-философски върху нещата е точно така.
Само, че ние в такива моменти не мислим. Емоциите ни са спонтани.
Вела, и аз мисля точно така. Един колега ме наведе на тая мисъл, когато коментирахме смъртта и прераждането. И тогава той каза, че ние плачем от егоизъм, защото на нас този човек ще ни липсва, а не защото този човек е умрял, не и заради него.

# 42
  • София
  • Мнения: 3 648
Аз определено споделям тази мисъл от много години и тогава, когато пуснах темата беше по повод на това, че бившия ми мъж се опитваше да го оспорва.

Иначе по въпроса на Сладурка - става въпрос, че моята промяна е свързана с въпросните хора и с негативи за тях. Та затова знаят, не за друго.

# 43
  • Мнения: 0
Вела много сложна ситуация .Дано да стане така както е най добре за всички .
Моят съвет е направи това което смяташ ,че е най добре за теб ! Не знам защо ,но като четох историята ти в главата ми изкочи една стара българска поговорка -:на болният мъж умря жена му и след това той живя още 50 години  .
Преди няколко седмици си купих медитациите на Луис Хей –там много ясно казва ,че понякога ще се наложи да вземем решения ,от които близките ни ще подскочат и сте се настроят против нас .Но така е правилно защото аз винаги вземам правилните решения и правя това което е добро за мен.Аз обичам себе си
Цитат
Ти никога не правиш нещо за другите, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представяш.
Не съм съгласна .Обърнала съм внимание , че хора които най много се раздават –без значение дали в работа или в семейство най- много ги товарят.И колкото повече дават толкова повече ги товарят .И на тез „магарета“дето са се нагърбили с най мнoгoто работа вместо благодаря им качват още багаж на рамената –та то е съвсем естествено и се подрарбира . Слава богу аз вече съм „бившо магаре“


# 44
  • Добрич
  • Мнения: 5 454
... Аз бих помагала винаги, ако мога, но не бих с намесвала в живота на другите, мислейки си, че така ще улесня себе си, защото може да се окаже точно обратното.
Peace
Да стане това, което е в интерес и най- добре за всички. Peace

Всъщност едната "болка" на моята свекърва е, че тази година не е ходила на почивка. Rolling Eyes  Предложих на децата и да я изпратим на санаториум, защото вярвам, че това ще я успокои /ще и бъде като мехлем за душата Laughing/. Съпругът ми беше категорично против, защото така тя можело да се тръшка за всичко, което и се иска, но след като намерих подходящи оферти се съгласи. Аз действително вярвам, че това е най- доброто за нея /а и за нас  Mr. Green/. Разбира се, след като и се стабилизира кръвното налягане. Вчера и споменахме, за да има стимул да оздравее по-бързо.  Mr. Green

Последна редакция: ср, 06 апр 2011, 12:40 от Вела

Общи условия

Активация на акаунт