...
Вчера със съпруга ми разговаряхме за помощта към другите и хора и непоисканото добро. Толкова пъти сме "бистрили" тази тема тук и макар, че зная чудесно какво е непоискано добро, излизам от "правилата". Става дума за свекърва ми, която над 30 год. има хипертония, но от около 10 дни вдига много високо кръвно налягане - над 200, като два пъти беше 260. От бърза помощ предполагат, че е на нервна почва и са казали да я заведем на психиатър. Тя действително има нужда от това, но до сега не сме го направили. Госпожата обаче не желае да ходи , за да не кажели хората от селото, в което живее, че е луда / те от къде ще знаят на какъв лекар ходи не ми е ясно, дори личният и лекар е от Добрич, но..... просто наистина има нужда от психиатър/. Вчера я заведохме /против непоисканото добро/. Според лекарката в резултат многогодишната хипертония е увреден мозъка и има старческо оглупяване /а е само на 60 год./
Естествено се очаква, че децата и ще се грижат за нея ... Вчера си мислех дали не сбъркахме, че не я заведохме по-рано на психиатър. Ако го бяхме направили по- рано, може би сега нямаше да е толкова зле. През годините съм си мислила, "Коя съм аз, че да казвам на хората /включително и на нея/ как да си живеят живота? Всеки има право на свободата да избира как да живее." Е, да обаче в случая, тя избира да не е добре, а децата и да се грижат за нея. Тя живее с девера ми, който не е семеен. В момента е у зълва ми и я побърква. А когато в началото на февруари беше за три дни у дома, започнах да пия успокоителен чай - хем зная много добре, че каквото прави не е насочено срещу някой друг, просто на жената така и харесва да живее. Не, че прави и говори кой знай какво, но многото дребни неща изнервят.... Деверът се налага да и вика, защото тя от спокоен тон не разбира - все едно, че не си говорил с нея. А от високия се засяга и се оплаква. Когато не е у дома я изтърпявам спокойно. Сега се чудя - как да постъпим според закона за непоисканото добро, че да не трупаме карма за отработване. Това, че има нужда от психична помощ, до колко ни оправдава да вземаме решения место нея. Все пак тя не е освидетелствана и се надявам да не стига чак до такова състояние. Обаче, щом иска децата и да се грижат за нея, би трябвало да ги слуша. Всъщност нещата деца-родители понякога се обръщат - имам предвид грижи и отговорности.
Напълно го споделям. Всъщност ние като я водим на лекар, очакваме тя да се стабилизира, до колкото е възможно, защото така ще ни бъде по-лесно на нас - щом трябва да се грижим за нея. В случая обаче потъпкваме свободата на избора и. Ако обаче я оставим да се влошава, грижите опре делно ще бъдат.... много по-ангажиращи. А и трябва ли всички да психясат, заради нея?...
Ще ми бъде интересно да споделите какво мислите. Далече съм от идеята, че това се случва само на нас. Но може би повечето хора правят каквото се смята за необходимо от обществото, без да се замислят за непоисканото добро.