- Публикувана: 11 апр. 2011, 21:46 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2011, 23:14 ч.
Бихте ли си "взели" мъж, който...?
здравейте, въпросът ми хрумна след като много пъти четох тази тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=26206.555
Аз самата съм самотна майка с много трудности пред себе си.
Понеже не съм от най-грозните, покрай мен понякога се щура по някой мъж.
Естествено, или стар ерген, или с някое разбито семейство зад гърба си.
Та как мислите, дали на мъж, който е допуснал да се развали едно негово семейство, може да се има доверие като спътник в живота?
Мога много да плямпам по въпроса, но предпочитам да чуя вашите мнения!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=26206.555
Аз самата съм самотна майка с много трудности пред себе си.
Понеже не съм от най-грозните, покрай мен понякога се щура по някой мъж.
Естествено, или стар ерген, или с някое разбито семейство зад гърба си.
Та как мислите, дали на мъж, който е допуснал да се развали едно негово семейство, може да се има доверие като спътник в живота?
Мога много да плямпам по въпроса, но предпочитам да чуя вашите мнения!
Мисля че не винаги мъжът е виновен за разпадането на едно семейство и по тази логика
дали на разведените жени би могло да им се има доверие 
?
дали на мъж, който е допуснал да се развали едно негово семейство, може да се има доверие като спътник в живота?
?
Да, възможно е това да е мъжкият поглед върху нещата.
На мен обаче опитът ми като жена говори, че едва ли някоя жена с лека ръка ще разбие семейството си, особено след като е износила и родила, и отглежда деца в него. Просто ми се струва, че нашият пол е по-романтичен и по-отговорен.
Но подобна дискусия сигурно си е за друга тема, която бих чела с интерес. Там може да се пита например до колко може да се вярва на разведените жени. И т.н.
Тук въпросът ми по своята същност може да бъде отправен само към жени.
И понеже и аз се колебая относно своето мнение, затова исках да чуя повече гласове, за да направя някакъв извод конкретно за себе си, пък може и някоя друга "колежка" види нещо полезно
На мен обаче опитът ми като жена говори, че едва ли някоя жена с лека ръка ще разбие семейството си, особено след като е износила и родила, и отглежда деца в него. Просто ми се струва, че нашият пол е по-романтичен и по-отговорен.
Но подобна дискусия сигурно си е за друга тема, която бих чела с интерес. Там може да се пита например до колко може да се вярва на разведените жени. И т.н.
Тук въпросът ми по своята същност може да бъде отправен само към жени.
И понеже и аз се колебая относно своето мнение, затова исках да чуя повече гласове, за да направя някакъв извод конкретно за себе си, пък може и някоя друга "колежка" види нещо полезно
Няма го моят отговор в анкетата. Да, доверих се на такъв мъж, заради неговите лични качества. И не ми пречи, че се грижа за неговото дете. Той също се грижи за моето.
Понякога хората създават семейства без да си подхождат. Съответно - разпадат се без конкретна вина. Няма значение кой е предприел първата крачка. Ако поставиш в рамка всички мъже, прекратили връзка, ако и те започнат да разсъждават по същия начин, светът ще е пълен с разделени самотни хора. В 21 век не са общовалидни обобщенията- нашия пол - вашия пол. Има всякакви хора. И ако създаваш втора връзка с нагласата да припишеш на новия партньор всички "негативи на мъжкия пол", ако му придаваш и недостатъците на предишния партньор, връзката е обречена на неуспех.
Според мен правилният подход е поглед към самия човек, към характера му, към отношението което проявява към околните. И много, много предпазливост.
ПП И връзка, в която поне единият е бил обвързан и с дете, много трудно може да започне на чисто. Миналото винаги присъства по някакъв начин в ежедневието - дали това минало е самото дете, или необходимостта да се поддържат контакти с бившата половинка, съответно - съобразяване на личния режим с тези контакти, няма значение. А другият е добра да приеме това минало, ако желае да създаде и съхрани отношения между двамата.
Понякога хората създават семейства без да си подхождат. Съответно - разпадат се без конкретна вина. Няма значение кой е предприел първата крачка. Ако поставиш в рамка всички мъже, прекратили връзка, ако и те започнат да разсъждават по същия начин, светът ще е пълен с разделени самотни хора. В 21 век не са общовалидни обобщенията- нашия пол - вашия пол. Има всякакви хора. И ако създаваш втора връзка с нагласата да припишеш на новия партньор всички "негативи на мъжкия пол", ако му придаваш и недостатъците на предишния партньор, връзката е обречена на неуспех.
Според мен правилният подход е поглед към самия човек, към характера му, към отношението което проявява към околните. И много, много предпазливост.
ПП И връзка, в която поне единият е бил обвързан и с дете, много трудно може да започне на чисто. Миналото винаги присъства по някакъв начин в ежедневието - дали това минало е самото дете, или необходимостта да се поддържат контакти с бившата половинка, съответно - съобразяване на личния режим с тези контакти, няма значение. А другият е добра да приеме това минало, ако желае да създаде и съхрани отношения между двамата.
Имам поне 2 познати мъже които сами гледат децата си.Майките са ги изоставили заради други мъже.Според мен може да се разчита на мъж.Има разлика от мъж до мъж.Аз не съм попаднала на правилния.Късмет!Моя бивш не се грижеше нито за детето нито за семейството си.Той всъщност така и не разбра че има семейство.Никаква отговорност,никаква парична помощ от негова страна....Надявам се да срещна мъж /като тия мои познати/ който наистина би се грижил за семейство.Но може би е само мечта...
За мен въпроси ти е безумно странен, а една жена която си е тръгнала от БНД трябва ли да й се има доверие или е длъжна цял живот да търпи я бой, я пиянски изцепки, я лошо отношение към нея само и само да не я заклеимят като ненадежна за следваща връзка.
Не слагай на хората граници и клишета. Няма такова неща като веднъж провалил се и край от тебе нищо не става.
Лично мое мнение е след срещи и опити с ергени, че те изключително трудно ще свикнат с отговорноста която е едно дете особено чуждо без никога да са имали свое. На години над 30 г. една жена няма какво да търси при младеж под 30 г. ерген при това, над 30 г. мое лично мнение е че мъжете доста по трудно биха дали свободата си, приятелите си, бирата си вечер, развлеченията си и биха останали в къщи с вас, казвам че аз на такива попаднах явно за това имам такова мнение за ергените над 35 г. в моя случай.
Сега мисля че един човек мъж/жена е много по наясно с това което иска, как да го постигне, как да се държи с другия след като е преживял повече, след като е улегнал и размишлявал над живота. Тогава е по склонен да отвори сърцето си и за твоето дете особено ако има и свое и това не му е чуждо.
Живей днес не мисли за след години, защото така може да изпуснеш човека! Не слагай мъжете в рамки преди да ги опознаеш, преди да си направиш своите изводи за всеки един с които общуваш, защото всеки е различен и това му е хубавото!
Не слагай на хората граници и клишета. Няма такова неща като веднъж провалил се и край от тебе нищо не става.
Лично мое мнение е след срещи и опити с ергени, че те изключително трудно ще свикнат с отговорноста която е едно дете особено чуждо без никога да са имали свое. На години над 30 г. една жена няма какво да търси при младеж под 30 г. ерген при това, над 30 г. мое лично мнение е че мъжете доста по трудно биха дали свободата си, приятелите си, бирата си вечер, развлеченията си и биха останали в къщи с вас, казвам че аз на такива попаднах явно за това имам такова мнение за ергените над 35 г. в моя случай.
Сега мисля че един човек мъж/жена е много по наясно с това което иска, как да го постигне, как да се държи с другия след като е преживял повече, след като е улегнал и размишлявал над живота. Тогава е по склонен да отвори сърцето си и за твоето дете особено ако има и свое и това не му е чуждо.
Живей днес не мисли за след години, защото така може да изпуснеш човека! Не слагай мъжете в рамки преди да ги опознаеш, преди да си направиш своите изводи за всеки един с които общуваш, защото всеки е различен и това му е хубавото!
Въпросът е доста индивидуален. Моето принципно мнение както за мъже, така и за жени, е че с времето те стават "индивидуалисти" и им е все по-трудно да се нагодят и да правят компромиси с някой, с който да заживеят. Така че по-добре връзка с някой мъж, който преди това е бил семеен, живял е с някой на семейно начала, а дали би приела и дете зависи от теб. За мен лично не би било никакъв проблем.
Ако си пасна с човека (ако сме на една вълна така да се каже), ако ми е хубаво с него и виждам смисъл, както и ако е взаимна цялата работа - защо не. Какво е било назад - не ме интересува - важното е как е с мен. Дали е бил семеен, дали има дете... ми то след една възраст вече е почти странно, ако ги няма.
За мен в една връзка са важни съвсем други неща.
За мен в една връзка са важни съвсем други неща.
Здравейте, благодаря за постингите! 
Всяка от вас, дами, изказа част от моето усещане за този странен наистина въпрос.
Да, странен, но щом се е появил, значи нещо го предизвиква!
Много се радвам, че на анкетата никой не е избрал втория и последния отговор! Това за мен значи, че гласувалите приемат нещата хем разумно, хем човешки.
До съвсем скоро мислех, че съм някакво изключение.
Т.е. - с повече от една провалени връзки - брак и семейно съжителство.
И с неуспешни и вяли опити да започна нещо ново.
Сега, като чета тук, виждам, че това мое "развитие" може и да е логично, предвид времето в което живеем.
Да, и аз тайно съм се надявала да срещна татко, който си гледа децата сам.
И аз тайно съм си мечтала за принца, който да дойде най-накрая.
И съм опитвала човешки да разбера проблемите на другите.
И съм се доверявала. И съм се лъгала.
И много вероятно - и аз също съм грешила.
Докато чета досегашните отговори в темата и бъдещите, надявам се, ще мога да си създам увереност и някаква позиция по това, как да живея от тук нататък и как да приемам нещата...
Благодаря ви!
Всяка от вас, дами, изказа част от моето усещане за този странен наистина въпрос.
Да, странен, но щом се е появил, значи нещо го предизвиква!
Много се радвам, че на анкетата никой не е избрал втория и последния отговор! Това за мен значи, че гласувалите приемат нещата хем разумно, хем човешки.
До съвсем скоро мислех, че съм някакво изключение.
Т.е. - с повече от една провалени връзки - брак и семейно съжителство.
И с неуспешни и вяли опити да започна нещо ново.
Сега, като чета тук, виждам, че това мое "развитие" може и да е логично, предвид времето в което живеем.
Да, и аз тайно съм се надявала да срещна татко, който си гледа децата сам.
И аз тайно съм си мечтала за принца, който да дойде най-накрая.
И съм опитвала човешки да разбера проблемите на другите.
И съм се доверявала. И съм се лъгала.
И много вероятно - и аз също съм грешила.
Докато чета досегашните отговори в темата и бъдещите, надявам се, ще мога да си създам увереност и някаква позиция по това, как да живея от тук нататък и как да приемам нещата...
Благодаря ви!
не може да се каже че щом един мъж е допуснал да му се развали семейството ,че не може да му се има доверие.Има случай когато жената е развалила семейството,а мъжа е бил много свестен.Е и аз да мога да намеря такъв свестен мъж...няма да е лошо.Колко мъже сами си гледат децата,а майката ги е изоставила заради друг мъж...
нула отговор, защото:
аз не бих си "взела" никакъв мъж.
но за сметка на това с удоволствие бих "ползвала" (да се разбира употребява с уважение към пространството и частична грижа и превенция относно амортизацията) такъв, който ме устройва.
извън дома ми.
и извън делата ми лични.
сериозно и съобразно.
аз не бих си "взела" никакъв мъж.
но за сметка на това с удоволствие бих "ползвала" (да се разбира употребява с уважение към пространството и частична грижа и превенция относно амортизацията) такъв, който ме устройва.
извън дома ми.
и извън делата ми лични.
сериозно и съобразно.
Аз съм с мъж ,който сам се грижи за детето си ,майката за година и 6 месеца само веднъж пожела да види детето си.Точно с лека ръка е разбила семейството си и изоставила детето си.
Не си само ти бре
Много сме
Даже и не подозираш колко сме много Само дето при нас не седи казуса на авторкта, защото сме разбрали лафа :"абе една жена като ти влезе у къщата..." 