- Публикувана: 11 апр. 2011, 21:46 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2011, 23:14 ч.
Бихте ли си "взели" мъж, който...?
Момичета, не се навивайте една друга в нещо, което далеч не е задължително да е универсалната истина. Звучите като племе амазонки - ползвате мъжете за разплод и нищо повече. Че и още по-зле, и ремонтните дейности им отнехте и настоявате сами да си ги вършите. 
Будали! Че оставете ги те да се потят и трудят, бе, девойки! 
И не че ще ви убеждавам в моята теза, но ще си я напиша ей така, да не забравяте, че го има и този вариант.
Да си несама и с мъж (от правилният вид) има страшно много предимства. На първо място усещането да си влюбен и да знаеш, че и теб обичат за мен е най-хубавото нещо на света!
Това дава криле, щастие, усмивка, съвсем различен поглед над света и живота. И обичате ли се и ако и той е поне средно интелигентен, би трябвало на пътя ви да не застават битовизми и да можете да се разберете по тези така тегави въпроси. В крайна сметка не е кой знае каква драма, ако се налага да готвиш 1-2 пъти седмично или да пуснеш 2 перални повече от тези, на които си свикнала от самостоятелен живот с детето. Той пък може да направи нещо друго, ако е толкова важно да сте квит и да не се минеш.
Усещането и да има кой да те гушне нощем също не е за пренебрегване. Не ми е никак лошо и да има кой да смени някоя крушка и да ми заведе колата на техн. преглед или да й сменят гумите или да ми сипе течност за чистачките (не че не мога и сама, но ей така, за кавалерството и жеста да се почувствам обгрижвана). Не е зле и да има кой да носи тежките пазарски чанти и тубите с мин. вода. Прекрасно е и да има с кого да си поговориш в края на деня. Някой възрастен имам предвид, диалозите с децата са в съвсем друга графа.
И, не на последно място по смисъл, усещането, че не си сам - че не лежи целият товар по живота, работата, сметките, детето, къщата и всичко останало само и единствено на твоите плещи. Съвсем различно е да има с кого да споделиш всичко това и да си помагате. Не само финансово (въпреки че и там нещата в домакинство с двама работещи възрастни са далеч по-светли), а чисто психически и емоционално.
А за който има нужда от лично пространство и въздух, аз никога не съм държала да съм залепена като сиамски близнак с човека до мен. Не е речено да сте нон стоп заедно, нито да излизате все заедно. Като живеете заедно, не е и задължително все да вършите разни съвместни дейности. Дето се вика, какво пречи той да гледа телевизия, а ти да четеш книга? Или ти да се ровиш из нета, а той да чете вестник или да спи? Или единият да е навън с приятели, а другият да се радва на спокойствието на дома сам?
А конкретно на въпроса за мъжа с деца или не, за мен няма значение. БНД беше с едно дете отпреди и е факт, че с мен и нашия син повтори абсолютно същите грешки. Но да си толкова повърхностен като него трудно се постига.
Не всеки мъж е обречен да е вечно несериозен човек или лош баща, не всеки мъж е виновен за предишната раздяла в живота си. 
Будали! Че оставете ги те да се потят и трудят, бе, девойки! И не че ще ви убеждавам в моята теза, но ще си я напиша ей така, да не забравяте, че го има и този вариант.
Да си несама и с мъж (от правилният вид) има страшно много предимства. На първо място усещането да си влюбен и да знаеш, че и теб обичат за мен е най-хубавото нещо на света!
Това дава криле, щастие, усмивка, съвсем различен поглед над света и живота. И обичате ли се и ако и той е поне средно интелигентен, би трябвало на пътя ви да не застават битовизми и да можете да се разберете по тези така тегави въпроси. В крайна сметка не е кой знае каква драма, ако се налага да готвиш 1-2 пъти седмично или да пуснеш 2 перални повече от тези, на които си свикнала от самостоятелен живот с детето. Той пък може да направи нещо друго, ако е толкова важно да сте квит и да не се минеш.Усещането и да има кой да те гушне нощем също не е за пренебрегване. Не ми е никак лошо и да има кой да смени някоя крушка и да ми заведе колата на техн. преглед или да й сменят гумите или да ми сипе течност за чистачките (не че не мога и сама, но ей така, за кавалерството и жеста да се почувствам обгрижвана). Не е зле и да има кой да носи тежките пазарски чанти и тубите с мин. вода. Прекрасно е и да има с кого да си поговориш в края на деня. Някой възрастен имам предвид, диалозите с децата са в съвсем друга графа.
И, не на последно място по смисъл, усещането, че не си сам - че не лежи целият товар по живота, работата, сметките, детето, къщата и всичко останало само и единствено на твоите плещи. Съвсем различно е да има с кого да споделиш всичко това и да си помагате. Не само финансово (въпреки че и там нещата в домакинство с двама работещи възрастни са далеч по-светли), а чисто психически и емоционално.
А за който има нужда от лично пространство и въздух, аз никога не съм държала да съм залепена като сиамски близнак с човека до мен. Не е речено да сте нон стоп заедно, нито да излизате все заедно. Като живеете заедно, не е и задължително все да вършите разни съвместни дейности. Дето се вика, какво пречи той да гледа телевизия, а ти да четеш книга? Или ти да се ровиш из нета, а той да чете вестник или да спи? Или единият да е навън с приятели, а другият да се радва на спокойствието на дома сам?
А конкретно на въпроса за мъжа с деца или не, за мен няма значение. БНД беше с едно дете отпреди и е факт, че с мен и нашия син повтори абсолютно същите грешки. Но да си толкова повърхностен като него трудно се постига.
Не всеки мъж е обречен да е вечно несериозен човек или лош баща, не всеки мъж е виновен за предишната раздяла в живота си. Камерон, не мога да отрека че има истина в думите ти, но ще те опонирам, че ти говориш, ако ние сме срещнали "истинския" за нас, с който хем ни е хубаво емоционално (да не вадя думите ти от контекста, че нямам време и отивам на работа), на който можем да разчитаме за това и онова, не само да помогне финансово и тн. , но ще ти кажа, че един мъж може да се държи много повече като дете, отколкото истинското ти такова и освен да не ти помага за нищо (или ако помогне там с хилядите уговорки и молби), то и да ти тежи на джоба - един вид да не се внася в домакинството, а да си харчи парите нейде другаде... удоволствието от "самотния, тегав и труден" живот - си остава за теb, нищо че вечер те бил гушкал...
камерон, мисля че преекспонираш, ако и да е в кръга на шегата.
влюбването и ефуфорията от него никой не ги отрича.
още пове4е никой не отрича дупката по-после.
после "правилен вид" аз не вярвам че има, по скоро удобен към моментното състояние и развитие, или просто остра временна деменция - потребност да споделиш чуства и да разтовариш ежедневието.
относно готвенето - аз лично готвя всеки ден - това не ми тежи - удоволствие ми е.
и споделянето не е лошо, но след време неизбежно се превръща в споделяне и маркиране на пространство, което също не толкова лошо, в слу4ай си си задал периметрите от на4алото.
и ако за едното гушкане следва да си измениш удобния живот, то не знам какво коли4ество подобрения следва да полу4иш.
или аз не отричам съществуването на нищожния процент на ол-инклузив-мен, но реализма е по-добрата инвестиция, щото вси4ко се плаща и хубаво да знаеш изпредварително какво ще полу4иш, щото после - по мои наблюдения - рекламиции не приемат.
не го приемай като спор.
само ли4на и категори4на позиция по въпроса.
влюбването и ефуфорията от него никой не ги отрича.
още пове4е никой не отрича дупката по-после.
после "правилен вид" аз не вярвам че има, по скоро удобен към моментното състояние и развитие, или просто остра временна деменция - потребност да споделиш чуства и да разтовариш ежедневието.
относно готвенето - аз лично готвя всеки ден - това не ми тежи - удоволствие ми е.
и споделянето не е лошо, но след време неизбежно се превръща в споделяне и маркиране на пространство, което също не толкова лошо, в слу4ай си си задал периметрите от на4алото.
и ако за едното гушкане следва да си измениш удобния живот, то не знам какво коли4ество подобрения следва да полу4иш.
или аз не отричам съществуването на нищожния процент на ол-инклузив-мен, но реализма е по-добрата инвестиция, щото вси4ко се плаща и хубаво да знаеш изпредварително какво ще полу4иш, щото после - по мои наблюдения - рекламиции не приемат.
не го приемай като спор.
само ли4на и категори4на позиция по въпроса.
Cameron ,
На теория си права , но на практика нуждите ни се променят с времето .
Или поне моите .
Особено пък след несполучлив брак , който ми е носил основно негативи и натоварване ( физическо , емоционално и финансово ).
Сега се чувствам уверена , живота ми е спокоен и подреден така както аз искам .
Честно казано , присъствието на мъж в къщи към момента , би внесло по-скоро дискомфорт .
Предпочитам да ми е малко по-трудно , но да знам ,че аз контролирам и управлявам живота си
Хората могат да се обичат и да се чувстват обичани и без да живеят заедно .
На теория си права , но на практика нуждите ни се променят с времето .
Или поне моите .
Особено пък след несполучлив брак , който ми е носил основно негативи и натоварване ( физическо , емоционално и финансово ).
Сега се чувствам уверена , живота ми е спокоен и подреден така както аз искам .
Честно казано , присъствието на мъж в къщи към момента , би внесло по-скоро дискомфорт .
Предпочитам да ми е малко по-трудно , но да знам ,че аз контролирам и управлявам живота си
Хората могат да се обичат и да се чувстват обичани и без да живеят заедно .
...Сега се чувствам уверена , живота ми е спокоен и подреден така както аз искам .
Честно казано , присъствието на мъж в къщи към момента , би внесло по-скоро дискомфорт .
Предпочитам да ми е малко по-трудно , но да знам ,че аз контролирам и управлявам живота си
Честно казано , присъствието на мъж в къщи към момента , би внесло по-скоро дискомфорт .
Предпочитам да ми е малко по-трудно , но да знам ,че аз контролирам и управлявам живота си
Абсолютно подкрепям с тази разлика, че откак съм без мъж в къщата - ми е в пъти по-лесно (по-леко, по-сигурно и по-хубаво) откъдето и да го погледнеш.
...Сега се чувствам уверена , живота ми е спокоен и подреден така както аз искам .
Честно казано , присъствието на мъж в къщи към момента , би внесло по-скоро дискомфорт .
Предпочитам да ми е малко по-трудно , но да знам ,че аз контролирам и управлявам живота си
Честно казано , присъствието на мъж в къщи към момента , би внесло по-скоро дискомфорт .
Предпочитам да ми е малко по-трудно , но да знам ,че аз контролирам и управлявам живота си
Абсолютно подкрепям с тази разлика, че откак съм без мъж в къщата - ми е в пъти по-лесно (по-леко, по-сигурно и по-хубаво) откъдето и да го погледнеш.
На мен също .
Просто хипотетично разсъждавам , ако има свестен мъж , както го описва Cameron и би пожелал да ми улесни живота .
...Просто хипотетично разсъждавам , ако има свестен мъж , както го описва Cameron и би пожелал да ми улесни живота .
То ако имаше такъв, тука щеше да хвърчи перушина
...Просто хипотетично разсъждавам , ако има свестен мъж , както го описва Cameron и би пожелал да ми улесни живота .
То ако имаше такъв, тука щеше да хвърчи перушина 
Абе има такива, ама до време 
Всяка от нас някъде дълбоко в сърцето си иска точно това - описаното от Cameron, но то не се случва. Тогава идва защитният механизъм "и така ми е добре", което си е самата истина. Да, би могло да бъде по-добре, но ако не се случи никога?
Ако се случи - много хубаво. Но и да не се случи, нищо страшно няма.
Но и в описания вариант си мисля, че не е задължително да се живее заедно, всичко това може да го има и в една връзка, в която всеки си живее у тях.
Всяка от нас някъде дълбоко в сърцето си иска точно това - описаното от Cameron, но то не се случва. Тогава идва защитният механизъм "и така ми е добре", което си е самата истина. Да, би могло да бъде по-добре, но ако не се случи никога?
Ако се случи - много хубаво. Но и да не се случи, нищо страшно няма.
Но и в описания вариант си мисля, че не е задължително да се живее заедно, всичко това може да го има и в една връзка, в която всеки си живее у тях.
де са свестните моми бре ?
да си взема една
да си взема една
Ми хвани една за ушите... в този подфорум само "свестни" сме се събрали
де са свестните моми бре ?
да си взема една
да си взема една
Ми хвани една за ушите... в този подфорум само "свестни" сме се събрали
дай нещо по-непретенциозно
В отговор на всички ви, аз затова и още отначало писах, че условието е мъжът да е "правилния". И далеч не държа да убеждавам никого в нищо, всеки сам прави избора си. Но държах да 'документирам' и гледната точка различна от масовата в темата, какво аз самата търся във връзката си с един мъж и защо според мен си заслужава да продължавам да търся и да не се отказвам. Май съм безнадежден романтик, а? 
Но пък около мен е пълно с хубави семейства, на които им се получава, къде от 5, къде от 10-15 години. Защо да не се случи и на мен?
arrows, БНД беше (и винаги ще си остане) повече дете от 3-годишния ни син, съвсем ми е ясно за какво говориш. Пред перспективата от втори такъв - не, мерси! По-добре сама майка на 3-годишен, отколкото сама майка на 3-годишен и на тийнейджър едновременно.
Но пък около мен е пълно с хубави семейства, на които им се получава, къде от 5, къде от 10-15 години. Защо да не се случи и на мен? arrows, БНД беше (и винаги ще си остане) повече дете от 3-годишния ни син, съвсем ми е ясно за какво говориш.
Пред перспективата от втори такъв - не, мерси! По-добре сама майка на 3-годишен, отколкото сама майка на 3-годишен и на тийнейджър едновременно. Ама не сме моми
X
Реклама