ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ

Аз пък въобще не съм достатъчно силна, много съм страхлива и пихически ми се отрази ужасно цялата бременност, така че за раждането просто нямах вече сили. А като знам, че до година пак искам бебе и ми иде да ...



Много пъти сме я обсъждали- отказваш и толкоз, не могат да те накарат на сила.

Достатъчно уважавам и обичам съпруга си,а и мен самата,за да го "насиля" да направи подобно нещо. Който иска-да взема не само мъжа,ами и цялата рода вътре. Смятам-аз лично-че моментът е далеч по-интимен-конкретно за самата жена-отколкото примерно,правенето на бебето. Освен това,като го знам, че се притеснява,но външен израз не дава,което е по-страшното,по никакъв начин не бих и искала при евентуално второ бебе да е там
Помогна ми достатъчно преди да вляза в болницата-изкъпа ме,почисти ме,избръсна ме-та да очаквам и друго от него. Има си после моменти, където тепърва трябда да е силният и отговорният.
После...аз съм секцио,с пълна упойка,та.....какво щеше да разбере той??Освен да види жена си на операционната маса,разплатена като коледно прасе.
П.С. Дори и в чужбина да живеем един ден, пак няма да го искам в родилната зала. Това го пиша понеже прочтох,че там си е едва ли не по дефолт присъствието.

И при нас беше така! Страхотно и неповторимо е да сте двамата в този момент. Не става дума за страх, а за съпреживяването на най-прекрасния момент. Нашият тати после не искаше да си ходи /ве4ерта/. Не било 4естно, казва, да го гоним:) Не искални остави и да си ходи сам у дома - без нас. Накара ги да му разрешат да остане и спи при нас. Убеди ги и те му донесоха походно легло:)
Относно клизмата - няма такова нещо тук...

По време на бременноста често подпитвах бъдещия татко дали иска да присъства и той все отказваше. Като дойде деня, някакси в суматохата лекарите го привикаха (питаха ме преди това "искаш ли да е до теб?") е - присъства на операцията-стоеше зад главата ми и наистина се чувствах много добре, с него, в този важен момент.

 Аз съм против!  А и на него му става лошо само от влизането в болница, та за каква помощ говорим. Ама хора разни!

Нашия тати искаше да присъства, но му казаха че при секцио не се допускат. Аргумента беше, че може да припадне при гледката - и твърдо му отказаха...

Мисля, че присъствието на таткото е преди всичко въпрос на избор и на двамата. Специално мъжът ми твърдо искаше да присъства на раждането и даже аз малко тежко го изживях, че не можах да родя естествено та да може той да присъства пълноценно така да се каже. Все пак той беше достатъчно настоятелен и му позволиха по време на секциото да гледа през стъклото и успя да види първия миг на дъщеря ни. Беше много щастлив. После му направих знак да отиде с бебето и повече да не стои при мен да гледа как ме шият. Той все пак притърчаше от време на време, за да види как съм, което много ме трогна. Въпреки че не държа ръката ми, все пак бяхме заедно в най-хубавия момент от живота ни. Мен лично не ме беше страх (което даже и мен ме учуди), но не виждам нищо лошо ако една жена се страхува от раждането, мъжът й да я подкрепи и да й помогне. Аз лично не съм изпитвала нужда да доказвам силата си нито по време на бременността, нито по време на раждането. Напротив, изказвала съм открито страховете си и мъжът ми винаги ме е успокоявал като ме е уверявал , че никога няма да ме остави сама. Може би затова не ме беше страх, самото му присъствие ми даваше някаква увереност.

Не говорим за помощ, а за правото на бащата, АКО ЖЕЛАЕ, да присъства на най-великото и прекрасно 4удо - раждането на неговото дете!!!

Моя ще припадне. Сигурна съм,че няма да издържи

Това е моето мнение.
Точно това исках да кажа (и казах) в същата тема, само че в "Дом и семейство". Е там ме оплюха... за подобни на тези думи. Гледам тук дискусията върви с по-умерен  тон, което много повече ми допада. Дано така да продължи...

Подкрепям

За
 Съпруга ми присъства това е най голямата подкрепа която съм получавала, стоя при мен през цялото време и ме подкрепяше, отряза пъпната връв на дъщеря ни ,ако не беше той незнам как щеше да мине , във всеки случай нямаше да ми е така добре въпреки трудното раждане. По отношение на  "страшната гледка" (за която всички толкова говорят) каза че няма нито толкова кръв нито е толкова страшна нито неприятна. Иска и повдига въпроса за 2 дете и е категоричен че пак ще присъства.

Аз бях от тези, които се колебаят - дали мъжът ми ще издържи на гледката, дали като види раждането няма да му стане неприятно, дали аз ще мога да се отпусна... Все пак едно раждане е доста натуралистично. При това собствения ми брат като бях вече в осмия месец каза, че ако видел жена си да ражда, после нямало да може да прави секс с нея. Моят мъж обаче през цялото време твърдеше, че иска да е до мен. Дори и да го е било страх, знаеше, че мен ме е страх двойно повече. Все пак аз щях да раждам, не той. В деня на раждането, нямаше какво повече да се мисли. Всичко се стече толкова бързо и мен ме болеше толкова много, че беше някак си най-естественото нещо на света, човека, който ми е най-близък да е до мен. През цялото време знаех, че каквото и да се случи, той ще там и ще се погрижи. Последното нещо, което ме е интересувало по време на самото раждане дали гледката е приятна или не... Ставаше въпрос за най-важното нещо в живота ни! После много пъти сме говорили и аз съм му казвала, че не знам дали аз самата мога да издържа на това напрежение. Сигурно ще се побъркам ако го видя да страда така. Той обаче издържа! Даже преряза пъпната връв.
Аз се чувствам така, сякаш и двамата сме раждали детето ни. А любовта ми към него е много по-силна. Не мога да опиша чувството с думи.
В заключение мога да кажа, че не разбирам защо трябва да дискриминираме мъжете си като им спестяваме може би най-уникалното събитие в живота - раждането на детето им. Една жена не може винаги да е като лъскава витрина и "неприятните гледки" да се спестяват. Раждането за мен е най-естественото нещо на света и не бих си го оставила само за себе си от страх дали ще се харесам. Това обаче зависи и от другата страна.