ЗДРАСТИ МОМИЧЕТА,НА КАКВО МНЕНИЕ СТЕ ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА МЪЖА ВИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕТО.
- Публикувана: 3 дек. 2005, 14:43 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 14:09 ч.
ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ
Ето много материал за четене:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
Ето много материал за четене:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
Моето мнение е, че мястото на таткото е не в родилната зала, а пред нея- да се срещне с жена си и детето си след като раждането/операцията са приключили.
Според мен, най-важното е какво жената, а не мъжът иска. Ако тя ще се чувства добре и КОМФОРТНО в присъствието му, ок, нека да дойде. Но си мисля, че такъв въпрос по-често си задават жените, на който им предстои да раждат за пръв път, а вече миналите по него, знаят, че никак не са били красива гледка.
Сега питах мъжа ми:
Ако настоявах да присъстваш, щеше ли да дойдеш?- Да.
А ти би ли искал да беше там?- Абсолютно не!
Мисля, че повечето мъже биха отговорили така.
Ако настоявах да присъстваш, щеше ли да дойдеш?- Да.
А ти би ли искал да беше там?- Абсолютно не!
Мисля, че повечето мъже биха отговорили така.
Моят не, самият той се беше интересувал предварително, беше гледал филм с истинско раждане и.....искаше да е до мен в този важен и за двамата момент. Не виждам от какво има да се притеснявам, ако е до мен, когато раждам. Не красива гледка, вярно, но как иначе ще разбере какво геройство съм направила
. За съжаление си останахме само с желанието. 
Достатъчно съм писала в другата тема, ама да си кажа: Аз съм твърдо ЗА присъствието, но за да се чувства мъжа на място в родилна зала, убеждението му трябва да е градено с години, още от неговото семейство, от обществото, а не да му се тресне изведнъж- в такава ситуация са нашите мъже в момента! Та нашите бащи дори не са допускани в кабинета при проследяването на бременността на майките ни, какво остава да разказват на синовете си? Как са чакали в кръчмата и са се наливали с приятели ...
Мисля, че е по-добре да се обединят двете теми
Мисля, че е по-добре да се обединят двете теми
Аз съм твърдо ЗА.
Моят мъж присъства на раждането и съм убедена, че това беше една от най- важните причини да родя лесно. През цялото време беше до мен, говорихме си, смяхме се , държеше ми ръката, после плакахме от радост като видяхме бебето. Ако кажа, че не ме е боляло, ще излъжа( въпреки това не извиках дори и веднъж), но през цялото време бях спокойна, че е до мен- просто ми вдъхваше увереност и това наистина ми помогна. Той също е убеден, че бащата трябва да присъства и пак ще го направи( дай Боже).
Моят мъж присъства на раждането и съм убедена, че това беше една от най- важните причини да родя лесно. През цялото време беше до мен, говорихме си, смяхме се , държеше ми ръката, после плакахме от радост като видяхме бебето. Ако кажа, че не ме е боляло, ще излъжа( въпреки това не извиках дори и веднъж), но през цялото време бях спокойна, че е до мен- просто ми вдъхваше увереност и това наистина ми помогна. Той също е убеден, че бащата трябва да присъства и пак ще го направи( дай Боже).
Аз съм твърдо ЗА.
Моят мъж присъства на раждането и съм убедена, че това беше една от най- важните причини да родя лесно. През цялото време беше до мен, говорихме си, смяхме се , държеше ми ръката, после плакахме от радост като видяхме бебето. Ако кажа, че не ме е боляло, ще излъжа( въпреки това не извиках дори и веднъж), но през цялото време бях спокойна, че е до мен- просто ми вдъхваше увереност и това наистина ми помогна. Той също е убеден, че бащата трябва да присъства и пак ще го направи( дай Боже).
Моят мъж присъства на раждането и съм убедена, че това беше една от най- важните причини да родя лесно. През цялото време беше до мен, говорихме си, смяхме се , държеше ми ръката, после плакахме от радост като видяхме бебето. Ако кажа, че не ме е боляло, ще излъжа( въпреки това не извиках дори и веднъж), но през цялото време бях спокойна, че е до мен- просто ми вдъхваше увереност и това наистина ми помогна. Той също е убеден, че бащата трябва да присъства и пак ще го направи( дай Боже).
При мен беше по абсолютно същият начин. Спокойствието и увереността, които изпитвах, тъй като съпругът ми беше до мен, са причината да родя лесно. Според мен присъствието на бащата е желателно в такъв важен момент.
имам въпрос към момичетата които са раждали и е присъствал бащата
нормално или секцио
според мен секциото си е операция и е тежка гледка...
нормално или секцио
според мен секциото си е операция и е тежка гледка...
Гледах едно интервю с хирург, който обясни, че секциите се понасят много добре, защото жената просто лежи и си говори с мъжа си и екипа, естествено двамата са зад параван, таткото нищо не вижда от самата операция
няма го напъването и болките, както при нормалното раждане и това, от което се страхуват най-много жените- мъжа им да ги види в момент на слабост. Друг е въпроса, че този проблем не стои пред нас, единици са случаите в България, трябват здрави връзки, дори парите не помагат 
... но за да се чувства мъжа на място в родилна зала, убеждението му трябва да е градено с години, още от неговото семейство, от обществото, а не да му се тресне изведнъж- в такава ситуация са нашите мъже в момента!
... но за да се чувства мъжа на място в родилна зала, убеждението му трябва да е градено с години, още от неговото семейство, от обществото, а не да му се тресне изведнъж- в такава ситуация са нашите мъже в момента!
Последните години нещата започнаха да се променят, но за сега са стигнали основно до консултациите /като най-лесно/, прага на родилна зала малко го минават ...
аз отидох в болницата с пълно разкритие, така че смело мога да твърдя,че на по-голямата част присъства. там, обаче тъкмо започнах работа по същество и го викнаха да си премести колата от паркинга, а аз повече не го пуснах да влезе.просто така реших на момента. родих за половин час и той веднага влетя все едно ще ме спасява 
. мисля, че ми беше тайно благодарен,тук не ги питат искат ли не искат ли, по подразбиране присъстват, ама моя като му взимат кръв му става лошо, какво остава при раждане.
. мисля, че ми беше тайно благодарен,тук не ги питат искат ли не искат ли, по подразбиране присъстват, ама моя като му взимат кръв му става лошо, какво остава при раждане. 
Абсолютно "За". Моят присъстваше от началото до края - говорихме си, гушкахме се, държахме си ръцете. По реме на напъните постоянно ме галеше и ми говореше нещо, нямам спомен какво. Минута след раждането си се гушкахме тримата - аз бебка, а той нас двете - чувство, неподлежащо на описание с думи. И двамата много съжаляваме, че не беше с мен и при първото ми раждане. Ако има трето обаче, ще бъде пак при мен!
Аз лично не бих искала мъжът ми да присъства, защото наистина гледката не е от най-приятните за гледане. Но това е въпрос на личен избор.
Зависи от човека. Все пак, ето и думите на познат гинеколог - "....виж сега, ако трябва да бъда честен, аз съм против, ако не е човек от бранша. Много мъже се правят на ербап, ама като видят за какво става дума, после се чудим с него ли да се занимаваме или с родилката...."
Все пак, ако някой реши да присъства, май е по-добре да бъде до главата на жена си, а не от страната на израждащият я екип. Няма смисъл да се пречка на екипа.
Все пак, ако някой реши да присъства, май е по-добре да бъде до главата на жена си, а не от страната на израждащият я екип. Няма смисъл да се пречка на екипа.
И аз съм против. 
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
И аз така
че секциите се понасят много добре, защото жената просто лежи и си говори с мъжа си и екипа,
Това е най-добрият вариант, но не винаги се получава така. Лично на мен лицето не ми се виждаше от компреси и кислородни маски.
И аз съм против.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Не съм сантиментална и съм достатъчно силна, за да нямам нужда от подкрепа в операционната /или залата примерно/ и това, че някой ми държи ръчичката ни най- малко няма да ми помогне.
Да ви призная,това което ме притесняваше при присъствието на съпруга ми беше клизмата и последствията от нея.
Е аз му намерих цаката - след като ми направиха клизмата(моя беше отвън,по време на което), отидох в кенефа и въпреки увещанията на докторката да изляза бързо ,за да не го изакам
,аз не излязох докато не си свърших работата.Че дори и един душ си дръпнах! ( Там където раждах имахе в кенефа душ) 
Мъжът ми сподели ,че гледката нито кървава е била нито страшна,нито пък грозна!
Аз пък въобще не съм достатъчно силна, много съм страхлива и пихически ми се отрази ужасно цялата бременност, така че за раждането просто нямах вече сили. А като знам, че до година пак искам бебе и ми иде да ...
Много пъти сме я обсъждали- отказваш и толкоз, не могат да те накарат на сила.
......... Да ви призная,това което ме притесняваше при присъствието на съпруга ми беше клизмата и последствията от нея. .....
.....Много пъти сме я обсъждали- отказваш и толкоз, не могат да те накарат на сила.
Достатъчно уважавам и обичам съпруга си,а и мен самата,за да го "насиля" да направи подобно нещо. Който иска-да взема не само мъжа,ами и цялата рода вътре. Смятам-аз лично-че моментът е далеч по-интимен-конкретно за самата жена-отколкото примерно,правенето на бебето. Освен това,като го знам, че се притеснява,но външен израз не дава,което е по-страшното,по никакъв начин не бих и искала при евентуално второ бебе да е там
Помогна ми достатъчно преди да вляза в болницата-изкъпа ме,почисти ме,избръсна ме-та да очаквам и друго от него. Има си после моменти, където тепърва трябда да е силният и отговорният.
После...аз съм секцио,с пълна упойка,та.....какво щеше да разбере той??Освен да види жена си на операционната маса,разплатена като коледно прасе.
П.С. Дори и в чужбина да живеем един ден, пак няма да го искам в родилната зала. Това го пиша понеже прочтох,че там си е едва ли не по дефолт присъствието.
Помогна ми достатъчно преди да вляза в болницата-изкъпа ме,почисти ме,избръсна ме-та да очаквам и друго от него. Има си после моменти, където тепърва трябда да е силният и отговорният.
После...аз съм секцио,с пълна упойка,та.....какво щеше да разбере той??Освен да види жена си на операционната маса,разплатена като коледно прасе.
П.С. Дори и в чужбина да живеем един ден, пак няма да го искам в родилната зала. Това го пиша понеже прочтох,че там си е едва ли не по дефолт присъствието.
Абсолютно "За". Моят присъстваше от началото до края - говорихме си, гушкахме се, държахме си ръцете. По реме на напъните постоянно ме галеше и ми говореше нещо, нямам спомен какво. Минута след раждането си се гушкахме тримата - аз бебка, а той нас двете - чувство, неподлежащо на описание с думи.
Относно клизмата - няма такова нещо тук...
По време на бременноста често подпитвах бъдещия татко дали иска да присъства и той все отказваше. Като дойде деня, някакси в суматохата лекарите го привикаха (питаха ме преди това "искаш ли да е до теб?") е - присъства на операцията-стоеше зад главата ми и наистина се чувствах много добре, с него, в този важен момент.
имам въпрос към момичетата които са раждали и е присъствал бащата
нормално или секцио
според мен секциото си е операция и е тежка гледка...
нормално или секцио
според мен секциото си е операция и е тежка гледка...
Нашия тати искаше да присъства, но му казаха че при секцио не се допускат. Аргумента беше, че може да припадне при гледката - и твърдо му отказаха...
Мисля, че присъствието на таткото е преди всичко въпрос на избор и на двамата. Специално мъжът ми твърдо искаше да присъства на раждането и даже аз малко тежко го изживях, че не можах да родя естествено та да може той да присъства пълноценно така да се каже. Все пак той беше достатъчно настоятелен и му позволиха по време на секциото да гледа през стъклото и успя да види първия миг на дъщеря ни. Беше много щастлив. После му направих знак да отиде с бебето и повече да не стои при мен да гледа как ме шият. Той все пак притърчаше от време на време, за да види как съм, което много ме трогна. Въпреки че не държа ръката ми, все пак бяхме заедно в най-хубавия момент от живота ни. Мен лично не ме беше страх (което даже и мен ме учуди), но не виждам нищо лошо ако една жена се страхува от раждането, мъжът й да я подкрепи и да й помогне. Аз лично не съм изпитвала нужда да доказвам силата си нито по време на бременността, нито по време на раждането. Напротив, изказвала съм открито страховете си и мъжът ми винаги ме е успокоявал като ме е уверявал , че никога няма да ме остави сама. Може би затова не ме беше страх, самото му присъствие ми даваше някаква увереност.
на него му става лошо само от влизането в болница, та за каква помощ говорим.
Сега питах мъжа ми:
Ако настоявах да присъстваш, щеше ли да дойдеш?- Да.
А ти би ли искал да беше там?- Абсолютно не!
Мисля, че повечето мъже биха отговорили така.
Ако настоявах да присъстваш, щеше ли да дойдеш?- Да.
А ти би ли искал да беше там?- Абсолютно не!
Мисля, че повечето мъже биха отговорили така.
Точно това исках да кажа (и казах) в същата тема, само че в "Дом и семейство". Е там ме оплюха... за подобни на тези думи. Гледам тук дискусията върви с по-умерен тон, което много повече ми допада. Дано така да продължи...
Аз лично не бих искала мъжът ми да присъства, защото наистина гледката не е от най-приятните за гледане. Но това е въпрос на личен избор.
Подкрепям
За
Съпруга ми присъства това е най голямата подкрепа която съм получавала, стоя при мен през цялото време и ме подкрепяше, отряза пъпната връв на дъщеря ни ,ако не беше той незнам как щеше да мине , във всеки случай нямаше да ми е така добре въпреки трудното раждане. По отношение на "страшната гледка" (за която всички толкова говорят) каза че няма нито толкова кръв нито е толкова страшна нито неприятна. Иска и повдига въпроса за 2 дете и е категоричен че пак ще присъства.
Съпруга ми присъства това е най голямата подкрепа която съм получавала, стоя при мен през цялото време и ме подкрепяше, отряза пъпната връв на дъщеря ни ,ако не беше той незнам как щеше да мине , във всеки случай нямаше да ми е така добре въпреки трудното раждане. По отношение на "страшната гледка" (за която всички толкова говорят) каза че няма нито толкова кръв нито е толкова страшна нито неприятна. Иска и повдига въпроса за 2 дете и е категоричен че пак ще присъства.
Аз бях от тези, които се колебаят - дали мъжът ми ще издържи на гледката, дали като види раждането няма да му стане неприятно, дали аз ще мога да се отпусна... Все пак едно раждане е доста натуралистично. При това собствения ми брат като бях вече в осмия месец каза, че ако видел жена си да ражда, после нямало да може да прави секс с нея. Моят мъж обаче през цялото време твърдеше, че иска да е до мен. Дори и да го е било страх, знаеше, че мен ме е страх двойно повече. Все пак аз щях да раждам, не той. В деня на раждането, нямаше какво повече да се мисли. Всичко се стече толкова бързо и мен ме болеше толкова много, че беше някак си най-естественото нещо на света, човека, който ми е най-близък да е до мен. През цялото време знаех, че каквото и да се случи, той ще там и ще се погрижи. Последното нещо, което ме е интересувало по време на самото раждане дали гледката е приятна или не... Ставаше въпрос за най-важното нещо в живота ни! После много пъти сме говорили и аз съм му казвала, че не знам дали аз самата мога да издържа на това напрежение. Сигурно ще се побъркам ако го видя да страда така. Той обаче издържа! Даже преряза пъпната връв.
Аз се чувствам така, сякаш и двамата сме раждали детето ни. А любовта ми към него е много по-силна. Не мога да опиша чувството с думи.
В заключение мога да кажа, че не разбирам защо трябва да дискриминираме мъжете си като им спестяваме може би най-уникалното събитие в живота - раждането на детето им. Една жена не може винаги да е като лъскава витрина и "неприятните гледки" да се спестяват. Раждането за мен е най-естественото нещо на света и не бих си го оставила само за себе си от страх дали ще се харесам. Това обаче зависи и от другата страна.
Аз се чувствам така, сякаш и двамата сме раждали детето ни. А любовта ми към него е много по-силна. Не мога да опиша чувството с думи.
В заключение мога да кажа, че не разбирам защо трябва да дискриминираме мъжете си като им спестяваме може би най-уникалното събитие в живота - раждането на детето им. Една жена не може винаги да е като лъскава витрина и "неприятните гледки" да се спестяват. Раждането за мен е най-естественото нещо на света и не бих си го оставила само за себе си от страх дали ще се харесам. Това обаче зависи и от другата страна.
Аз бях от тези, които се колебаят ... Моят мъж обаче през цялото време твърдеше, че иска да е до мен. Дори и да го е било страх, знаеше, че мен ме е страх двойно повече... Всичко се стече толкова бързо и мен ме болеше толкова много, че беше някак си най-естественото нещо на света, човека, който ми е най-близък да е до мен. През цялото време знаех, че каквото и да се случи, той ще там и ще се погрижи. Последното нещо, което ме е интересувало по време на самото раждане дали гледката е приятна или не... Ставаше въпрос за най-важното нещо в живота ни! ...Аз се чувствам така, сякаш и двамата сме раждали детето ни. А любовта ми към него е много по-силна. Не мога да опиша чувството с думи.
... Една жена не може винаги да е като лъскава витрина и "неприятните гледки" да се спестяват. Раждането за мен е най-естественото нещо на света и не бих си го оставила само за себе си от страх дали ще се харесам. Това обаче зависи и от другата страна.
... Една жена не може винаги да е като лъскава витрина и "неприятните гледки" да се спестяват. Раждането за мен е най-естественото нещо на света и не бих си го оставила само за себе си от страх дали ще се харесам. Това обаче зависи и от другата страна.
nadine, много хубаво казано.
Въобще много се радвам, че където живея в момента, присъствието на бащата се счита за нещо абсолютно нормално. Хората намират, че това е събитие важно и за двамата.
А това, че някой най-егоистично си мисли в този момент за сексуалния си живот...просто нямам думи. Явно някои хора не са дорасли за някои събития в живота им и подценяват важността им. И това, че жените ще са способни винаги да се красиви и перфектни за мъжете си, е някаква утопия. А ако мъжа ви не може да ви приеме такава, каквато сте в тежки моменти - нещо не е наред.
Аз лично, ако мога, бих била до мъжа си във всяка една тежка/притеснителна/важна за него ситуация. Не виждам причина той да няма сили да е с мен.
ами аз съм много против защото мъжете не могат да издържат на гледката или ако пресъства на раждането то трябва да има 2-ри лекарски екип за него
Аха, точно това ми е набивано в главата от дете
Не мога да разбера, защо мъжете се смятат за нещо по-специално от жените! Значи ние можем да изтърпим тежката бременност и мъките от раждането, а на тях горките щяло да им прилошее от малко кръв! Нямам думи.
Явно за много тук мъжът има винаги оправдание за слабостта си, а жената просто трябва да търпи. Слава богу на мен не са ми насаждали подобни абсурди в главата и може би не по случайност и съм попаднала на мъж, който смята за естествено да подкрепи жена си в труден момент без да мисли първо за собствения си конфорт.
Явно за много тук мъжът има винаги оправдание за слабостта си, а жената просто трябва да търпи. Слава богу на мен не са ми насаждали подобни абсурди в главата и може би не по случайност и съм попаднала на мъж, който смята за естествено да подкрепи жена си в труден момент без да мисли първо за собствения си конфорт.
ЗА
Тук е нормално мъжа да е съпричастен към състоянието и положението на жената, да я уважава независимо колко и дали изобщо е секси.
Мъжът ми ще присъства на раждането.Единствено се притеснява,че не знае как точно да среже пъпната връв-но това е по-скоро да не ни нарани, а не от отвращение.
чудя се как изобщо някой може да се отвращава от появата на нов живот?Ми те такива бащи,отвратени от самата идея да имат бебе, как ще сменят пелени, как ще бършат нослета и дупета?Какво уважение към майката ще имат?
Тук е нормално мъжа да е съпричастен към състоянието и положението на жената, да я уважава независимо колко и дали изобщо е секси.
Мъжът ми ще присъства на раждането.Единствено се притеснява,че не знае как точно да среже пъпната връв-но това е по-скоро да не ни нарани, а не от отвращение.
чудя се как изобщо някой може да се отвращава от появата на нов живот?Ми те такива бащи,отвратени от самата идея да имат бебе, как ще сменят пелени, как ще бършат нослета и дупета?Какво уважение към майката ще имат?
чудя се как изобщо някой може да се отвращава от появата на нов живот?Ми те такива бащи,отвратени от самата идея да имат бебе, как ще сменят пелени, как ще бършат нослета и дупета?Какво уважение към майката ще имат?
апропо,за мен фактът,че някой баща е присъствал на раждането на отрочето си,не го прави ПО-ПО-НАЙ баща от другите. Важното е после да си поеме отговорностите-най-вече финансовите-и да не манкира,когато жената НАИСТИНА има нужда от помощ. Както и да я приема до себе си като предишната,ако и да е станала МАма Мечка-в случая визирам само себе си.
Според мен, най-важното е какво жената, а не мъжът иска. Ако тя ще се чувства добре и КОМФОРТНО в присъствието му, ок, нека да дойде. Но си мисля, че такъв въпрос по-често си задават жените, на който им предстои да раждат за пръв път, а вече миналите по него, знаят, че никак не са били красива гледка.
Кво значи "не е красива гледка"?
Значи В ЛЕГЛОТО Е красива гледката - а иначе не?
Всички мъже, които познавам и са тук са присъствали на това важно събитие (много от тях като професионални фотографи
).И нашто тати беше при мен през цялото време. Галеше ме, успокояваше ме, особено като почнах да крещя
.ЗА КВО МИ Е ако не е там в най-важни момент?
А пък и ТОЙ СРЯЗА пъпната връв на бебето!!!
После го записва с камерата... мен, доктора. Много хубаво беше, имам страхотен спомен! И ме шиха и гледаше, и като родих имаше акциденти.. хехе, ама кво - нали ми е мъж, не съм го взела да украса АКО не беше там, щях да се чувствам много самотна!!
А КЪДЕ е таз страшна гледка????
Цитат
В заключение мога да кажа, че не разбирам защо трябва да дискриминираме мъжете си като им спестяваме може би най-уникалното събитие в живота - раждането на детето им.
7of9, постинга ти е МНОГО ДОБЪР!
kartinka, не се притеснявай, ЩЕ Я СРЕЖЕ и то доста внимателно - доктора ще си сложи двата пръста и ще каже: "РЕЖИ между тях!"
Споко! 
чудя се как изобщо някой може да се отвращава от появата на нов живот?Ми те такива бащи,отвратени от самата идея да имат бебе, как ще сменят пелени, как ще бършат нослета и дупета?Какво уважение към майката ще имат?
апропо,за мен фактът,че някой баща е присъствал на раждането на отрочето си,не го прави ПО-ПО-НАЙ баща от другите. Важното е после да си поеме отговорностите-най-вече финансовите-и да не манкира,когато жената НАИСТИНА има нужда от помощ. Както и да я приема до себе си като предишната,ако и да е станала МАма Мечка-в случая визирам само себе си.
изключително подкрепям.
Хич пък и не съм мислила да раждаме заедно...блях....той го е направил, аз го раждам. Дискриминация не видЕх. Оттам нататък сме заедно. И също не съм пострадала от неуважение
и наистина смятам, че в леглото съм по-красива гледка, отклоктоо по време на раждане
въпреки че не съм крещяла. И наистина не разбирам какво толкова е важното в срязването на пъпната връв? И самотна не съм се чувствала, понеже имах 6-7 души на главата си
Ами като ви се стои сами - стойте си сами. Никой не ви кара да си взимате мъжете с вас, след като ви е неприятно.
Всеки сам за себе си решава, кое е най-доброто.
Ама чак пък - красива в леглото.. грозна гледка и тн
Аз моя мъж го искам да ми е съпричастен, да е до мен, да ми държи ръката.
Да. Да не се чувствам сама - духовно да съм спокойна за каквото и да е.
Мен не ме е срам от мойто мъж и както казах исках да сме заедно!
И той да НЕ беше го направил, но да го искаше ПАК щяхме да сме заедно... въпрос на нагласа и възможности
А за пъпната връв, не че е кой знае какво, но е пениз <-- хехе може после да се фука
Всеки сам за себе си решава, кое е най-доброто.
Ама чак пък - красива в леглото.. грозна гледка и тн
Аз моя мъж го искам да ми е съпричастен, да е до мен, да ми държи ръката.
Да. Да не се чувствам сама - духовно да съм спокойна за каквото и да е.
Мен не ме е срам от мойто мъж и както казах исках да сме заедно!
И той да НЕ беше го направил, но да го искаше ПАК щяхме да сме заедно... въпрос на нагласа и възможности
А за пъпната връв, не че е кой знае какво, но е пениз <-- хехе може после да се фука
Моя мъж не би издаржал на такава гледка когато бях бремена ми вадиха зъб умря от страх 
Моят би издържал, защото е истински мъж. Веднъж ми оперираха крака по спешност в Пирогов и той ми държа ръката, което страшно ми помогна. После коментираше колко много кръв била изтекла...
Много бих искала да присъства на раждането на детето ни, защото ще се чувствам спокойна. Но по предварителни сондажи не проявява голямо желание. Мисля, че причината е, че ще му е скучно толкова време да се занимава с мен. Ще видим... за мен въпросът не е приключен.
аз сьм сьщо ЗА 
...нашия тате присьстваше на раждането и бях много щастлива че тои беше до мен в този труден момент и ми дьржа рьката и ме подкрепяше...
Когато му казах в началото че искам да присьства тои се дьрпаше,но с времето успях да го убедя за което и двамата не сьжаляваме...Пьрвото си дете го раждах сама в окрьжна болница Пловдив...беше различно..нямаше кои да ме подкрепи в този труден момент да бьде до мен,за това реших таткото да присьства на раждането на второто ни дете...сьвсем друго е изживяването когато сте двамата и след това заедно си гушнете
..плода на вашета любов....усещането е невероятно 
А за тези които ще раждат секцио всичко става зад параван така че бащата както и маиката не виждат нищо от това което става...
Но аз сьм на мнение че жената има нужда от подкрепа в този момент но всеки си решава индивидуално за себе си
...нашия тате присьстваше на раждането и бях много щастлива че тои беше до мен в този труден момент и ми дьржа рьката и ме подкрепяше...Когато му казах в началото че искам да присьства тои се дьрпаше,но с времето успях да го убедя за което и двамата не сьжаляваме...Пьрвото си дете го раждах сама в окрьжна болница Пловдив...беше различно..нямаше кои да ме подкрепи в този труден момент да бьде до мен,за това реших таткото да присьства на раждането на второто ни дете...сьвсем друго е изживяването когато сте двамата и след това заедно си гушнете
..плода на вашета любов....усещането е невероятно А за тези които ще раждат секцио всичко става зад параван така че бащата както и маиката не виждат нищо от това което става...
Но аз сьм на мнение че жената има нужда от подкрепа в този момент
но всеки си решава индивидуално за себе си
M'j't mi pris'stva na p'rvoto mi rajdane. Kaza, 4e gledkata zabelejete e bila krasiva 
Az li4no s'm dovolna, za6toto biah sama, nito sestra mi, nito roditelite mi biaha na blizo ( v drugi gradove ), samo na nego raz4itah za podkrepa, be6e mnogo smel, vsi4ko vidia, osven tova posle otide na rabota ! M'jka mu rabota !
Vtoria p't doide 2 dni sled kato biah rodila !
Vijdal go bil ve4e, p'k i v tazi bolnica ne davaha da se vliza v'tre 
Samo prez prozor4eto im go pokazvah beboka. Oba4e be6e razduhal novinata, 4e 6te se kazva Kaloyan, o6te predi da sme izbrali imeto ! M'je, kakvo da gi pravi6
Az li4no s'm dovolna, za6toto biah sama, nito sestra mi, nito roditelite mi biaha na blizo ( v drugi gradove ), samo na nego raz4itah za podkrepa, be6e mnogo smel, vsi4ko vidia, osven tova posle otide na rabota ! M'jka mu rabota !Vtoria p't doide 2 dni sled kato biah rodila !
Vijdal go bil ve4e, p'k i v tazi bolnica ne davaha da se vliza v'tre Samo prez prozor4eto im go pokazvah beboka. Oba4e be6e razduhal novinata, 4e 6te se kazva Kaloyan, o6te predi da sme izbrali imeto ! M'je, kakvo da gi pravi6 
за което съм му благодарна.Моят съпруг сам пожела да присъства, друг е въпроса дали това ще се осъществи.Аз нямам нищо против 
В частната клиника ли ще раждаш?
Не, в болница където той ще може да присъства, независимо от начина на раждане.
Цитат
Тоест,не в Русе ,така ли?
Както и да е ,ти желая успех на теб и на таткото!
И с удоволствие да споделите най-прекрасният миг,тепърва предстоящ ви!
Както и да е ,ти желая успех на теб и на таткото!
И с удоволствие да споделите най-прекрасният миг,тепърва предстоящ ви!
Моето мнение е, че мястото на таткото е не в родилната зала, а пред нея- да се срещне с жена си и детето си след като раждането/операцията са приключили.
Аз преди да родя: Нямаше значение дали ще присъства или не.
След това: Твърдо не.За мен е по-важно после да е в къщи,и да ми помага за бебето
След това: Твърдо не.За мен е по-важно после да е в къщи,и да ми помага за бебето
И аз съм за.Раждах със секцио и мъжът ми присъства на цялото време.Бях много спокойна и щастлива че той е до мен в този важен момент.А когато приключи операцията и той ми благодари просълзен за прекрасната дъщеря която съм му родила-просто не мога да опиша с думи това което почувствах.
това бъдещите родители трябва да решат заедно. ние и двамата бяхме за неговото присъствие, особено той. и съм изключително щастлива, че беше до мен. мъжа ми нито се паникьоса, нито му стана лошо, беше ми само в помощ. живот и здраве след време като дойде второ дете пак ще бъдем заедно в родилното.
... Какво мислите вие?
Прочети всички отговори в темата, на дълго и на широко сме обяснили какво мислим
Аз лично не бих искала мъжът ми да присъства, защото наистина гледката не е от най-приятните за гледане. Но това е въпрос на личен избор.
Айде и тук заяждането започна!
Не мога да разбера какво толкова дразни някои потребители, че има хора, които са на противоположно от тяхното мнение - иронизирането и заядливия тон мисля нямат място в тази тема. Нека просто всеки да се изкаже спокойно без да бъде сметнат за ............ каквото и да било. Някъде беше писано, че такива теми са от полза за бъдещите родители - нека да видят различни коментари и да си изградят мнение дали "за" или "против".
Е, сега вече си "изпросих" ново оплюване, нали?
Не мога да разбера какво толкова дразни някои потребители, че има хора, които са на противоположно от тяхното мнение - иронизирането и заядливия тон мисля нямат място в тази тема. Нека просто всеки да се изкаже спокойно без да бъде сметнат за ............ каквото и да било. Някъде беше писано, че такива теми са от полза за бъдещите родители - нека да видят различни коментари и да си изградят мнение дали "за" или "против".
Е, сега вече си "изпросих" ново оплюване, нали?
.....после се разваля сексулният им живот? Какво мислите вие?
Какво мислите вие?глупости на търкалета. Това мисля. Сексуалният ни живот не се е развалил, въпреки че мъжа ми присъства на раждането "от-до", снима как се ражда бебето, преряза пъпната връв и т.н. И какво като види малко кръв? Детето му се ражда, появява се нов живот, това е уникален момент.
Вярно е, че има мъже, на които наистина им става лошо от кръв и т.н. и не могат да издържат на гледката. Затова всеки си решава за себе си. Ама приказки от рода "как може да си травмирате мъжете" /понеже били на раждането/ нещо много ме подразниха
Двамата с мама сме твърдо ЗА, аз да съм вътре... И само старозагорската действителност ми попречи да бъда в момента на раждането при съпругата ми... Но аз бях почти там... Да кажа само, че я заведох в Родилно 10 минути преди да роди и влязох в Родилна зала 10 минути след като роди... Само втелясването на акушерките беше в повече и не ме пуснаха вътре... Ама нищо, за следващото ще видим как е с персонала...
Таткото беше мераклия от началото на бременеенето ми още и двамата си знаехме че ще сме заедно. Изгледахме доста филми за раждането, за да е наясно и да не се шокира евентуално, да прецени за себе си кое как е.
Бяхме двамата, но го държаха настрана, за да не пречи на екипа тъй като раждането беше доста тежко.
Не съжаляваме нито за миг че решихем да сме заедно. Той твърди че е видял и съпреживял на най-голямата магия на света! Ако имаме още деца, пак ще сме заедно
Бяхме двамата, но го държаха настрана, за да не пречи на екипа тъй като раждането беше доста тежко.
Не съжаляваме нито за миг че решихем да сме заедно. Той твърди че е видял и съпреживял на най-голямата магия на света! Ако имаме още деца, пак ще сме заедно
Знаете ли какво си помислих по повод на това, че не искаме мъжете ни да ни виждат "слаби и грозни"? Сетих се за един филм, "Месец любов" беше преведен, на английски е Sweet November. Една приятелка ми го беше рекламирала и го взех от кварталната видеотека. Няма да го разказвам, ако някой реши да го гледа, само ще ви кажа за края, в който Тя каза на Той как иска той да я запомни винаги хубава и силна! Аз на негово място щях малко да се обидя може би! .... Мисля си - дали не подценяваме любовта на своите мъже! Ами те са може би толкова силни, че биха ни обичали както силни и красиви, така и "слаби и грозни"!
Знаете ли какво си помислих по повод на това, че не искаме мъжете ни да ни виждат "слаби и грозни"? Сетих се за един филм, "Месец любов" беше преведен, на английски е Sweet November. Една приятелка ми го беше рекламирала и го взех от кварталната видеотека. Няма да го разказвам, ако някой реши да го гледа, само ще ви кажа за края, в който Тя каза на Той как иска той да я запомни винаги хубава и силна! Аз на негово място щях малко да се обидя може би! .... Мисля си - дали не подценяваме любовта на своите мъже! Ами те са може би толкова силни, че биха ни обичали както силни и красиви, така и "слаби и грозни"!
Ами аз не искам да присъства честно 
Да е в родилния и да ме чака в отредената зала -да, но на самото раждане-в никакъв случай 
Мисля си , че трябва да си има определени строго лични неща, които не трябва да се споделят. Предполагам не сме приятна гледка по време на ражднето. Таткото нека си е на вън и да чува как се мъчим, но не и да гледа
Да е в родилния и да ме чака в отредената зала -да, но на самото раждане-в никакъв случай Мисля си , че трябва да си има определени строго лични неща, които не трябва да се споделят. Предполагам не сме приятна гледка по време на ражднето
. Таткото нека си е на вън и да чува как се мъчим, но не и да гледа
моят мъж през цялата бременност се бъзикаше как ще дойде смен и дори ще снима. и понеже е лекар му се връзвах и се мъчех да го разубедя.
в момента в който се оказа ,че вместо за преглед сме за раждане и го помолиха да ми се обади след 2 часа ,той си тръгна. така че май трудно се навиват
в момента в който се оказа ,че вместо за преглед сме за раждане и го помолиха да ми се обади след 2 часа ,той си тръгна. така че май трудно се навиват
Всъщност това не е толкова едностранен въпрос.
Нормално е една жена да не иска мъжът й да я вижда точно в това състояние, според мен, едно много женско състояние. Една приятелка разказа за някакъв мъж, който си дал сметка, че не може да присъства на такова нещо, той не може да смогне на такива емоции. Ако някой може да прочете статията по-долу, ще види, че има и такова нещо като "пост-родилна депресия" при мъжете, която е следствие на присъствието на бащата при раждането.
Това не означава, че бащата не трябва да присъства. Работата е там, че една жена иска да се чувства сигурна и защитена, докато ражда, а в болницата аз не съм могла досега да се почувствам така. Обикновено около тебе има чужди доктори, които ти бъркат тук и там и ти се карат, или акушерки, които ти казват, че не раждаш, докато ти раждаш, и че можеш да си ходиш вкъщи (така ми се случи на мен, ама аз не си отидох вкъщи). И на жената й се иска да има близък човек, който да я подкрепи. В моя случай аз не исках мъжът ми да присъства, но ако той не беше останал, сигурно щях да си родя сама, щото той беше човекът, който повика акушерката, когато тръгнах да раждам, аз нищо не можех да направя - не можеш да натискаш копчета и да се обясняваш по домофони, докато родилната дейност вече е започнала. Така че той ми беше необходим! Така че в една болница на човек му се иска да има някой близък до себе си, в повечето случаи...
Но ако раждах на сигурно и спокойно място, може би не бих искала мъжа до себе си. Освен това зависи в какви отношения са мъжът и жената!
А може да е някой друг близък, също! Ако искаме, някоя приятелка, или майка, ако майка ни ни е достатъчно близък човек, на когото можем да разчитаме и да се опрем в тежък момент (а не човек, който вдига паника)! Важното е жената да се чувства спокойна. Тогава раждането протича по-леко. Значи, ако жената си иска мъжа, би трябвало той да може да присъства! (Разбира се, ако мъжът не иска, това е друг въпрос и е също важно! Защото ако мъжът се уплаши, това не й трябва на жената докато ражда! На нея й трябва опора, а не уплашен мъж! И това го пише в статията долу, пък аз ви я пращам, лично аз я намерих за много разумна и вярна по отношение на моите собствени чувства за раждането! Или поне един поглед върху нещата.)
http://www.michelodent.com/news.php?id=10
Нормално е една жена да не иска мъжът й да я вижда точно в това състояние, според мен, едно много женско състояние. Една приятелка разказа за някакъв мъж, който си дал сметка, че не може да присъства на такова нещо, той не може да смогне на такива емоции. Ако някой може да прочете статията по-долу, ще види, че има и такова нещо като "пост-родилна депресия" при мъжете, която е следствие на присъствието на бащата при раждането.
Това не означава, че бащата не трябва да присъства. Работата е там, че една жена иска да се чувства сигурна и защитена, докато ражда, а в болницата аз не съм могла досега да се почувствам така. Обикновено около тебе има чужди доктори, които ти бъркат тук и там и ти се карат, или акушерки, които ти казват, че не раждаш, докато ти раждаш, и че можеш да си ходиш вкъщи (така ми се случи на мен, ама аз не си отидох вкъщи). И на жената й се иска да има близък човек, който да я подкрепи. В моя случай аз не исках мъжът ми да присъства, но ако той не беше останал, сигурно щях да си родя сама, щото той беше човекът, който повика акушерката, когато тръгнах да раждам, аз нищо не можех да направя - не можеш да натискаш копчета и да се обясняваш по домофони, докато родилната дейност вече е започнала. Така че той ми беше необходим! Така че в една болница на човек му се иска да има някой близък до себе си, в повечето случаи...
Но ако раждах на сигурно и спокойно място, може би не бих искала мъжа до себе си. Освен това зависи в какви отношения са мъжът и жената!
А може да е някой друг близък, също! Ако искаме, някоя приятелка, или майка, ако майка ни ни е достатъчно близък човек, на когото можем да разчитаме и да се опрем в тежък момент (а не човек, който вдига паника)! Важното е жената да се чувства спокойна. Тогава раждането протича по-леко. Значи, ако жената си иска мъжа, би трябвало той да може да присъства! (Разбира се, ако мъжът не иска, това е друг въпрос и е също важно! Защото ако мъжът се уплаши, това не й трябва на жената докато ражда! На нея й трябва опора, а не уплашен мъж! И това го пише в статията долу, пък аз ви я пращам, лично аз я намерих за много разумна и вярна по отношение на моите собствени чувства за раждането! Или поне един поглед върху нещата.)
http://www.michelodent.com/news.php?id=10
Нашият тати също присъства на раждането!И двамата много се гордеем с този факт!Не мисля че мъжа неможе да понесе гледката!Моят съпруг каза че дори трябва да задължат всички мъже да присъстват на раждането на децата си ,за да могат да оценят повече своите съпруги,и че едва ли някой мъж би се държал лошо след това/ако има такива татковци/.Също каза че ме обича още повече ако изобщо е възможно!Ако имаме още едно дете пак ще сме заедно!Това е най-важният момент в живота ни и няма по-хубаво нещо от това ,че бяхме ръка за ръка!
irka7 напълно съм съгласна с иzкаzването ти.И моя мъж присъства на раждането.Той пръв видя дъЩеря ни и накрая отряzа пъпната връв.Толкова беШе Щастлив,че се раzплака и не спираШе да ме целува.После zаедно с акуШерката я иzкъпаха и претеглиха.Гледката не беШе нито кървава, нито гроzна.Преz цялото време ми даваШе сили и все си мисля,че беz него нямаШе да бъде съЩото.Това е едно неповторимо иzживяване и мисля,че мъжете ни не трябва да го пропускат.
Доста късно открих темата, но ще се включа с едно твърдо ЗА . мисля, че по скоро дискусията трябваше да се организира като анкета. Все пак обобщенията са по-важни от предъвкването на една и съща тема- колко грозна гледка била, клизмата и т.н.
Тук аргуметнтите следва да наскочат темата за присъствието на мъжа в родилната зала, а за присъствието в живота и разбирането на обществото за позицията на мъжа в семейството.Стопля ми се душата, когато прочета някой добър постинг- как мъжете ни обичат и силни и слаби, как от малки ни е вменявано, че мъжете не могат да понесат кръви колко погрешно е това. Наясно съм , че на много хора им прилошава- ако не да бях станала доктор
За съжаление 2000 км ни делят с нашия тати, факт, който никого не радва, но ме успокоява идеята, че ще дойде за постродилната депресия.
Тук аргуметнтите следва да наскочат темата за присъствието на мъжа в родилната зала, а за присъствието в живота и разбирането на обществото за позицията на мъжа в семейството.Стопля ми се душата, когато прочета някой добър постинг- как мъжете ни обичат и силни и слаби, как от малки ни е вменявано, че мъжете не могат да понесат кръви колко погрешно е това. Наясно съм , че на много хора им прилошава- ако не да бях станала доктор
За съжаление 2000 км ни делят с нашия тати, факт, който никого не радва, но ме успокоява идеята, че ще дойде за постродилната депресия.
Така е, нещата са много индивидуални. Ако майката чувства нуждата от таткото, ако таткото иска и може да даде една спокойна подкрепа в този момент, това е чудесно. Доказателство за това са irka7 и miracle. Много е хубаво да има на кого да стискаш ръката по време на контракции. Но има и други двойки, и други татковци, които не могат да дадат тази подкрепа, може да започнат да нареждат, или биха могли да се уплашат, а такива емоции по-скоро вредят на родилката. Затова не съм съгласна, че бащите "трябва да се задължат" да присъстват, макар и казано на шега. Всякакви задължения ограничават раждащата жена, а имаме твърде много такива ограничения вече в нашите родилни домове!
Според мен въпросът не трябва да е: ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИСЪСТВА БАЩАТА НА РАЖДАНЕТО, ами:
ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ЖЕНАТА ПРАВО ДА ИЗБИРА С КОГО ДА РАЖДА! Според мен жената трябва да може да избира това!
Най-добре е без следродилна депресия!
Казват, че колкото повече си в близък контакт с бебето си, толкова по-малки шансовете от тази депресия...
В тази връзка за мен по-важно от присъствието на бащата остава друга тема - това да не ти отнемат бебето веднага след раждането! И на емоционално, и на хормонално, и на всякакво ниво, непосредствения контакт между майка и новородено е много важен! Но това е друга тема.
Според мен въпросът не трябва да е: ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИСЪСТВА БАЩАТА НА РАЖДАНЕТО, ами:
ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ЖЕНАТА ПРАВО ДА ИЗБИРА С КОГО ДА РАЖДА! Според мен жената трябва да може да избира това!
За съжаление 2000 км ни делят с нашия тати, факт, който никого не радва, но ме успокоява идеята, че ще дойде за постродилната депресия.
Най-добре е без следродилна депресия!
Казват, че колкото повече си в близък контакт с бебето си, толкова по-малки шансовете от тази депресия...
В тази връзка за мен по-важно от присъствието на бащата остава друга тема - това да не ти отнемат бебето веднага след раждането! И на емоционално, и на хормонално, и на всякакво ниво, непосредствения контакт между майка и новородено е много важен! Но това е друга тема.
Вижте какво намерих в нета. Темата е ужасно увлекателна и дава отговор на дискусиите ни за избора и за правото да следваш вътрешния си инстинкт. Татковците е добре да я прочетат също! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.20
При моето раждане бях категорична,че няма да присъства.И сега съм на това мнение.
Бегай бе,ще му се отще да прави секс с мене поне 2 години
Това в реда на шегата.А,иначе доводите ми са,че и без това не може да ми помогне-само и него да натоварва излишно.Да,той трябва да е съпричастен,ама какво да направиме,че природата е отредила така-жената ще ражда и тва е.Другото си е чиста проба садизъм-щом на мене ми е гадно и на тебе ще ти е така.
Ако има сам желание да присъства-ок-няма проблеми,ама аз да го насилвам само защото е модерно и повечето правят така-не мерси
Бегай бе,ще му се отще да прави секс с мене поне 2 години
Това в реда на шегата.А,иначе доводите ми са,че и без това не може да ми помогне-само и него да натоварва излишно.Да,той трябва да е съпричастен,ама какво да направиме,че природата е отредила така-жената ще ражда и тва е.Другото си е чиста проба садизъм-щом на мене ми е гадно и на тебе ще ти е така.
Ако има сам желание да присъства-ок-няма проблеми,ама аз да го насилвам само защото е модерно и повечето правят така-не мерси
Смятам, че би било доста травмиращо както за таткото така и за раждащата жена. Говоря от гледна точка на моето семейство, но смятам, че и други мислят така
И за мен беше травмиращо, но никой не ме е питал
Не раzбирам какво толкова травмираЩо намирате в това баЩата да присъства.Та нали той е там zа да те окуражава,да ти държи ръката,да ти повтаря колко се гордее с теб и тн.Така направи моят мъж...zа което съм му много благодарна.А той на спира да повтаря как пръв е видял дъЩеря си и как е отряzал пъпната връв.И според него това е най_вълнуваЩия момент в живота му.
Моя щеше да присъстра при раждането. Облякоха го и аз казах не. Той се изхитрил и гледал някак си през прозореца, вратата, от където можал. Като излезе главата го извикаха. Беше ни жив ни умрял. само ме гледаше и викаше добре ли си , добре ли си. Два дена беше в шок. но се радва сега, че е гледал.
i az ne misleh,ce e dobre da prisjstva,no v rodilnata zala blagodarih,ce e s men.prez cjaloto vreme go karah da si djrzhi rjkata na krjsta mi,na vsjaka bolka-ot 3,30h prez nostta do 10,40h sutrinta -bolkite bjaha mn nachesto.ako ne beshe tova,ne znam kak sthjah da iztjrpja.zhiveem v chuzhbina i trjbvashe da mu prevezhdam replikite na doktorite,no go praveh avtomatichno.toj ne se boi ot krjv i rani,dazhe iskaseh sam da vadi bebeto ( pjrvo ni e i sjm na 37g).dobre ce e bil,shtoto tolkova nesta ne sjm razbrala i vidjala,a sega mi razkazva podrobno kakvo e stanalo.beshe tezhko razhdane,no se rodi po normalen pjt.ako ste v bg pone ima na kogo da vikash i da se skarash,no v chuzhbina chovek se nuzhdae ot pone 1 govoresht negovija ezik.imsh na kogo da se oplachesh i na kogo da se skarash:))napravo ne znam kak razhdat zhenite bez podkrepata na blizjk.hajde da ne e tatkoto,no njakoj trjbva da e s teb!!!
Присъствието на бащата при раждането не е въпрос на мода, а на желание за съпричастност в един неповторим момент.
Мисля, че е твърде егоистично да определяме мъжа само като присъствие, е разбира се той не ражда, но ако е подготвен, може много да помогне.
За тази цел хората са измислили предродилни курсове, които се посещават от двойки, очакващи бебе.
А що се отнася до гледката, мислите ли че той не си представя неговите бивши владения увеличени до обиколката на главата на детето му в сантиментри и какво от това, и той от там е излязъл.
Мисля, че е твърде егоистично да определяме мъжа само като присъствие, е разбира се той не ражда, но ако е подготвен, може много да помогне.
За тази цел хората са измислили предродилни курсове, които се посещават от двойки, очакващи бебе.
А що се отнася до гледката, мислите ли че той не си представя неговите бивши владения увеличени до обиколката на главата на детето му в сантиментри
и какво от това, и той от там е излязъл.
Аз бях против и той също. Не смятам,че е добре мъжът да присъства, защото като раждаме не сме много приятна гледка. Но от друга страна е добре да имаш подкрепа. Ако можеш да си подсигуриш майка или прителка, която жече е минала по тоаи път, ще ти е по-лесно и няма да се притесняваш дали ще издържат на дледката.
pak ste pisha,shtoto javno ne e jasno.mjzhete ne gledat razhdaneto!te stojat do glavata na zhenata,ne se vizhda,stiga toj da ne nadnicha sam.za tolkova chaove se ozhdadnjava i ako ne e toj da vi dava chashkata ,njama akusherka da se zanimava.osobeno ako e natovaren momenta ili e nosht-kogato stavat poveceto razzhdanija.znam,ce v BG tr da minat vekove za da se prechupi misleneto na majki i basti,no kato stane tova,ste se razbere kolko sme bili zadrjsteni i gi glezim mjzhete da si pijat rakijkata i da ne doprinesat nishto v tozi tezhjk moment.
Да бе, представяте ли си - мъжът да стои между краката на жена си и да чака да излезе бебето
Ако мъжът ми е с мен заради "гледката" (или как изглеждам) - бахти и мъжа...
Ако мъжът ми е с мен заради "гледката" (или как изглеждам) - бахти и мъжа...
Да,представям си.Моят мъж стоя между краката ми и гледа всичко по собствено желание.
Еххххх...какво да кажеме ние, дето наш'те мъже не са били МЕЖДУ КРАКАТА НИ да гледат.
Ама какви мъже са те-тюх-я бързо в ъгъла да се срамуват
П.С. В моя случай може би мъжото е требело да асистира на чичко доктор и да му подава скалпела ли, що ли....или да ми регулира упойката може би.
П.С. За мене това с присъствието в родилна зала на МЪЖ си е абсолютна мода, въведена отнякъде. По бих била съгласна евентуално с мене да са свекърва ми или майка ми, защото са жени и знаят за какво иде реч.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници да ми пише.
Ама какви мъже са те-тюх-я бързо в ъгъла да се срамуват
П.С. В моя случай може би мъжото е требело да асистира на чичко доктор и да му подава скалпела ли, що ли....или да ми регулира упойката може би.
П.С. За мене това с присъствието в родилна зала на МЪЖ си е абсолютна мода, въведена отнякъде. По бих била съгласна евентуално с мене да са свекърва ми или майка ми, защото са жени и знаят за какво иде реч.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници да ми пише.
Евала, Сърдечен, стискам ти ръка.
Аз изказах същото мнение в друга тема, посрещнато с бурни несъгласия.
Аз изказах същото мнение в друга тема, посрещнато с бурни несъгласия.
П.С. фЕлолоК и то жена-трудно можеш наддума-казва мъжът ми.
П.С. За мене това с присъствието в родилна зала на МЪЖ си е абсолютна мода, въведена отнякъде. По бих била съгласна евентуално с мене да са свекърва ми или майка ми, защото са жени и знаят за какво иде реч.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници
да ми пише.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници
да ми пише.
Може и да си права за модата, но преди всичко мисля че не трябва да сме толкова крайни в мненията. В едни случаи и за едни двойки присъствието на бащата е важен момент, за други е безсмислено, а за трети неудачно. Аз също мислех, че мястото на мъжа не е в родилната зала, но като тръгнах да раждам съпругът ми пожела да бъде с мен (и в крайна сметка домъкна и свекърва ми, което си беше направо прекалено
добре че тя поне чакаше отвън) и честно казано присъствието му ми помогна. Не че без него нямаше да се справя, но се радвам че споделих с него тези мигове. Това не го прави по- добър или по- лош баща или съпруг от тези, които не присъстват. Както и това, че е стоял "между краката ми" и е гледал как бебето излиза не го прави по- малко мъж. Така че всичко е въпрос на личен избор. Важното е, че вече има възможност за такъв.Единственият недостатък от присъствието му беше, че сега навсякъде разправя, че всичко било много лесно, само за 10 минути и готово
П.С. За мене това с присъствието в родилна зала на МЪЖ си е абсолютна мода, въведена отнякъде. По бих била съгласна евентуално с мене да са свекърва ми или майка ми, защото са жени и знаят за какво иде реч.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници да ми пише.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници да ми пише.
e, това що не го написа в заглавието на темата, че да не се хабим да пишем
за теб може да е мода, но присъствието на мъжете, както е явно предимно на запад, е по искане на самите бъдещи бащи.
както по-напред обясни една дама, техния манталитет и възпитание е съвсем различен, та именно те са променили правилата на "стоенето на бащата зад вратата".
в края на краищата, защо трябва да гледаме на присъствието на бащата, само от гледна точка на това с какво може да помогне, той е баща на детето и също има право да присъства на раждането на детето си.
Мегстар, има едно нещо, с което аз лично бих била съгласна-и бих си го позволила, ако имах финансови възможности.
това са т.нар. ДУЛИ-жени с някакво медицинско образование, които не само, че ти помагат психически, но и "технически съпорт" могат да ти окажат. Поне така пише по книгите, знам ли.
Аз бих извикала с мене си близка жена-малък "компромис" с модата. Ама реално не виждам смисъла от нечие присъствие в частния случай като секцио с пълна упойка.
това са т.нар. ДУЛИ-жени с някакво медицинско образование, които не само, че ти помагат психически, но и "технически съпорт" могат да ти окажат. Поне така пише по книгите, знам ли.
Аз бих извикала с мене си близка жена-малък "компромис" с модата. Ама реално не виждам смисъла от нечие присъствие в частния случай като секцио с пълна упойка.
Еххххх...какво да кажеме ние, дето наш'те мъже не са били МЕЖДУ КРАКАТА НИ да гледат.
Ама какви мъже са те-тюх-я бързо в ъгъла да се срамуват
П.С. В моя случай може би мъжото е требело да асистира на чичко доктор и да му подава скалпела ли, що ли....или да ми регулира упойката може би.
П.С. За мене това с присъствието в родилна зала на МЪЖ си е абсолютна мода, въведена отнякъде. По бих била съгласна евентуално с мене да са свекърва ми или майка ми, защото са жени и знаят за какво иде реч.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници да ми пише.
Ама какви мъже са те-тюх-я бързо в ъгъла да се срамуват
П.С. В моя случай може би мъжото е требело да асистира на чичко доктор и да му подава скалпела ли, що ли....или да ми регулира упойката може би.
П.С. За мене това с присъствието в родилна зала на МЪЖ си е абсолютна мода, въведена отнякъде. По бих била съгласна евентуално с мене да са свекърва ми или майка ми, защото са жени и знаят за какво иде реч.
Другото са надскачвания по въпроса чий мъж е по- по-най.
И никой не може да ме убеди в противното-пък ако ще и на 100 латиници да ми пише.
По принцип това мъж да изражда, да вади с форцепс, жената да трябва да лежи, вместо да избере най-удобната за раждане поза също е мода, но никой не се замисля за това. Въведено е през ХVІІ в. във Франция от Луи ХIV, който е искал да гледа как се ражда незаконното му дете, а легналата поза е най-удобната за лекаря и за наблюдателя, защото той така може да вижда (но не е най-удобната за жената, защото утробата с плода притискат кръвоносните съдове, матката не може да се оросява добре и да върши пълноценно дейността, която трябва да върши по време на раждането - коя от нас е спала по гръб, докато е била бременна, например?)... Така че кое е мода, кое - не - това е дълга тема за изследване и размисъл. Тук никой не обвинява мъжете, неприсъствали на раждането. Въпросът е, че е добре да има личен избор. М. Оден например смята (а той е мъж-акушер и хируг!), че ролята на "израждащият" е женска роля, че този, който помага на родилката по време на болките и след това на израждането, е класически и не случайно женска роля! С хилядолетия наред баби са израждали, само от три века насам това са станали мъже.
Но да се върнем на присъствието на нашите съпрузи! Ако някой от тях може да помага, той може да го прави не със скалпел - най-добре е до скалпели и упойки да не се стига въобще! - но по време на болките, контракциите. Пък ако, не дай си Боже, се наложи секцио и особено пълна упойка, естествено, че тогава едва ли е необходим! Макар че и тогава и жената, и мъжът си запазват правото да присъстват, АКО ИСКАТ, и да бъдат първите, които ще поемат бебето! Познавам двама такива мъже, много щастливи от това, че са били там, дори по време на секцио (на мен лично идеята да присъстват докато ме режат също ми звучи ужасно, но това е наистина до индивидуално усещане!)... Добре би било да си имаш "дула" или акушерка, или мъж или който и да е, пък лекарят да се появи само ПРИ НЕОБХОДИМОСТ! Така правят някои, но уви, твърде малко...
Но да се върнем на присъствието на нашите съпрузи! Ако някой от тях може да помага, той може да го прави не със скалпел - най-добре е до скалпели и упойки да не се стига въобще! - но по време на болките, контракциите. Пък ако, не дай си Боже, се наложи секцио и особено пълна упойка, естествено, че тогава едва ли е необходим! Макар че и тогава и жената, и мъжът си запазват правото да присъстват, АКО ИСКАТ, и да бъдат първите, които ще поемат бебето! Познавам двама такива мъже, много щастливи от това, че са били там, дори по време на секцио (на мен лично идеята да присъстват докато ме режат също ми звучи ужасно, но това е наистина до индивидуално усещане!)... Добре би било да си имаш "дула" или акушерка, или мъж или който и да е, пък лекарят да се появи само ПРИ НЕОБХОДИМОСТ! Така правят някои, но уви, твърде малко...
По принцип това мъж да изражда, да вади с форцепс, жената да трябва да лежи, вместо да избере най-удобната за раждане поза също е мода, но никой не се замисля за това. .....................
- коя от нас е спала по гръб, докато е била бременна, например?)... ...............
М. Оден например смята (а той е мъж-акушер и хируг!), че ролята на "израждащият" е женска роля, че този, който помага на родилката по време на болките и след това на израждането, е класически и не случайно женска роля! С хилядолетия наред баби са израждали, само от три века насам това са станали мъже.
............
АКО ИСКАТ, и да бъдат първите, които ще поемат бебето! Познавам двама такива мъже, много щастливи от това, че са били там, дори по време на секцио (на мен лично идеята да присъстват докато ме режат също ми звучи ужасно, но това е наистина до индивидуално усещане!)... Добре би било да си имаш "дула" или акушерка, или мъж или който и да е, пък лекарят да се появи само ПРИ НЕОБХОДИМОСТ! Така правят някои, но уви, твърде малко...
- коя от нас е спала по гръб, докато е била бременна, например?)... ...............
М. Оден например смята (а той е мъж-акушер и хируг!), че ролята на "израждащият" е женска роля, че този, който помага на родилката по време на болките и след това на израждането, е класически и не случайно женска роля! С хилядолетия наред баби са израждали, само от три века насам това са станали мъже.
............
АКО ИСКАТ, и да бъдат първите, които ще поемат бебето! Познавам двама такива мъже, много щастливи от това, че са били там, дори по време на секцио (на мен лично идеята да присъстват докато ме режат също ми звучи ужасно, но това е наистина до индивидуално усещане!)... Добре би било да си имаш "дула" или акушерка, или мъж или който и да е, пък лекарят да се появи само ПРИ НЕОБХОДИМОСТ! Така правят някои, но уви, твърде малко...
ще ми позволиш ли някои леки попровки и допълнения?
Значи- вероятно знаеш какво е форцепс, ама знаеш ли колко тежи и каква сила ти трявба, за да извадиш бебе с него? Жена да налага форцепс е прецедент, както по принцип и форцепсите по принцип в днешно време се избягват.
А и един обикновен Кристелер- натиск отгоре върху корема за по-бързо излизане на бебето- повярвай ми- АГ-то си е направо силова дисциплина.
Вярно е това за бабите на времето, ама каква е била смъртността при раждане на бебетата и майките
А дали мъже израждат от 3 века, никой не знае със сигурност.Така или иначе, първи поема бебето акушерката, не таткото, тя всъщност води и раждането де, така че- жени са действащите лица и до днес.
Принципно лекарят наистина се намесва принеобходимост, но е там, на две крачки.
АЗ съм спала по гръб като бременна до последно, невероятно, но удобно ми беше.
Присъединявам се, че е хубаво да имаш избор- имаш, но е свързан с пари- причината е, че родилните зали в БГ са за по няколко жени.
Мегстар, има едно нещо, с което аз лично бих била съгласна-и бих си го позволила, ако имах финансови възможности.
това са т.нар. ДУЛИ-жени с някакво медицинско образование, които не само, че ти помагат психически, но и "технически съпорт" могат да ти окажат. Поне така пише по книгите, знам ли.
Аз бих извикала с мене си близка жена-малък "компромис" с модата. Ама реално не виждам смисъла от нечие присъствие в частния случай като секцио с пълна упойка.
това са т.нар. ДУЛИ-жени с някакво медицинско образование, които не само, че ти помагат психически, но и "технически съпорт" могат да ти окажат. Поне така пише по книгите, знам ли.
Аз бих извикала с мене си близка жена-малък "компромис" с модата. Ама реално не виждам смисъла от нечие присъствие в частния случай като секцио с пълна упойка.
Препоръчвам горещо.
Определено има мода, ако на някой му звучи обидно тази дума, добре де има все по-голямо замисляне.
Ще ви дам друг казус - когато съпругът ми се е раждал, баща му е имал важен изпит в друг град и свекърва ми не му се е обадила, че раждането започва, за да не го притеснява, също и на родителите си - хванала си е багажчето и е отишла сама в болницата. При мен също имаше такъв момент - притеснявах се повече за родителите си, колко са стресирани, иначе и аз приемам раждането (нормално) за дълбок и чувствен момент, който - може би от егоизъм или от хормоналните нива, но изживях прекрасно и без да ми държат ръката
Ще ви дам друг казус - когато съпругът ми се е раждал, баща му е имал важен изпит в друг град и свекърва ми не му се е обадила, че раждането започва, за да не го притеснява, също и на родителите си - хванала си е багажчето и е отишла сама в болницата
. При мен също имаше такъв момент - притеснявах се повече за родителите си, колко са стресирани, иначе и аз приемам раждането (нормално) за дълбок и чувствен момент, който - може би от егоизъм или от хормоналните нива, но изживях прекрасно и без да ми държат ръката ще ми позволиш ли някои леки попровки и допълнения?
Значи- вероятно знаеш какво е форцепс, ама знаеш ли колко тежи и каква сила ти трявба, за да извадиш бебе с него? Жена да налага форцепс е прецедент, както по принцип и форцепсите по принцип в днешно време се избягват.
А и един обикновен Кристелер- натиск отгоре върху корема за по-бързо излизане на бебето- повярвай ми- АГ-то си е направо силова дисциплина.
Вярно е това за бабите на времето, ама каква е била смъртността при раждане на бебетата и майките А дали мъже израждат от 3 века, никой не знае със сигурност.
Така или иначе, първи поема бебето акушерката, не таткото, тя всъщност води и раждането де, така че- жени са действащите лица и до днес.
Принципно лекарят наистина се намесва принеобходимост, но е там, на две крачки.
Присъединявам се, че е хубаво да имаш избор- имаш, но е свързан с пари- причината е, че родилните зали в БГ са за по няколко жени.
Значи- вероятно знаеш какво е форцепс, ама знаеш ли колко тежи и каква сила ти трявба, за да извадиш бебе с него? Жена да налага форцепс е прецедент, както по принцип и форцепсите по принцип в днешно време се избягват.
А и един обикновен Кристелер- натиск отгоре върху корема за по-бързо излизане на бебето- повярвай ми- АГ-то си е направо силова дисциплина.
Вярно е това за бабите на времето, ама каква е била смъртността при раждане на бебетата и майките
А дали мъже израждат от 3 века, никой не знае със сигурност.Така или иначе, първи поема бебето акушерката, не таткото, тя всъщност води и раждането де, така че- жени са действащите лица и до днес.
Принципно лекарят наистина се намесва принеобходимост, но е там, на две крачки.
Присъединявам се, че е хубаво да имаш избор- имаш, но е свързан с пари- причината е, че родилните зали в БГ са за по няколко жени.
Съгласна съм! И форцепс да се избягва, и за родилните зали, които са за по три жени наведнъж (което прави трудно, т.е. невъзможно присъствието на таткото), и за смъртността на родилки и новородени едно време, и че е добре докторът да е наблизо - във връзка със смъртността! Но не и той да режисира... само да помага... Аз не съм от екстремистките, които смятат, че е най-добре да си раждаш сам без никого вкъщи! Ти си акушерка??? Чела ли си М.Оден, "Възраждане на раждането"? Той е лекар, доктор-хирург, но оставя жените да раждат "естествено". Разбира се, че ако се налага секцио, го прилага, но при него то е едва 6-7% за разлика от големия процент на секцио по болниците в цивилизования свят; а смъртността не е по-висока! Ама съвсем изместих темата, извинете!
Ти си акушерка??? Чела ли си М.Оден, "Възраждане на раждането"? Той е лекар, доктор-хирург, но оставя жените да раждат "естествено". Разбира се, че ако се налага секцио, го прилага, но при него то е едва 6-7% за разлика от големия процент на секцио по болниците в цивилизования свят; а смъртността не е по-висока! Ама съвсем изместих темата, извинете!
Vizhdam ,ce mnenijata za prisjstvieto na tatkoto sa krajni.Ne e tam rabotata obace!-ja vizhte v 7 stranici da ima pone 1 izkazal se tatko?-njama.a temata e "Tatkovci",ne "Majki".Znaci!-kakvoto i da si razpravjame tuk, malko sa mjzhete,na koito im stiska i koito go iskat.Stoto ja da vidim kolko mjzhe sa se izkazali po drugite temi,naprimer:za chateneto i kompjutjrnite igri ,dokato mama gleda bebe,za vkluchvane v sajtove za zapoznanstva,bez da se spomene bebeto i tn..Zashto tam pishat,a tuk nito edin ne se objrka da pishe-az pjk iskam.dali ja chetat mjzhete taja tema izobshto? Izvodjt e edin:
Evalla na onezi tatkovci,koito imat smelostta,obichtta i zhelanieto da sjprezhivejat razhdaneto na deteto si.
Evalla na onezi tatkovci,koito imat smelostta,obichtta i zhelanieto da sjprezhivejat razhdaneto na deteto si.
kaliopa , изказали са се мъжете ,но не в тази тема.
Заповядай:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
Заповядай:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
Сега ще се включа като вече "минала през това".
В началото исках да присъства съпруга ми, после се разубедих, тъй като си дадох сметка, че сигурно ще страда, че ме боли и не може да ми помогне. Аз така страдах, когато кучето ми се мъчеше и не можех да й помогна. Сравнението е смешно, но принципно е така. И така цяла бременност колебания...
Той не изпускаше консултации през бременността, винаги беше с мен всеки месец на всеки видеозон, накрая всяка седмица и включително 2 дни преди да предизвикат раждането, когато бяхме на запис и ме проверяваха за разкритие. Това беше нещо много болезнено за мен, тъй като шийката на матката била много назад и за да достигне до нея ме човъркаше много зверски докито. Съпругът ми беше отвън пред врата и ме чул как извиках 2 пъти, макар че се стараех да стискам зъби, после той влезе и още имах сълзи в очите от болка и тогава каза, че откачил отвън като ме чул да викам и твърдо искал да е до мен вдругиден. Той го поиска, аз се колебаех, но той знаеше, че ме е страх от предстоящото и не искаше да се страхувам сама.
Раждането мина леко за 3 часа и с екипа само се бъзикахме и се смяхме. Той изобщо не се притесни, аз не усетих контракциите до 6 см разкритие, после поставиха епидуралка и след 30 минути родих - нямаше време за отрицателни емоции. Не мисля, че имаше нещо стресово, той се държа съвсем спокойно, дори когато заяде винта на джаджата на епидуралката и не можаха да ми влеят дозата, сам предложи и се опита да я отвърти. Когато напъвах ме държеше отзад и ме повдигаше нагоре и повтаряше "Давай бебчо, браво, още малко". След 3 напъна вече снимаше бебето, тъй че участва съвсем активно в раждането. Дори го викнаха да погледне харесва ли как са ме зашили. Е, това сконфузи мен, но той се ухили и каза "Екстра", въпреки че сподели по-късно, че не е виждал толкова кръв на куп през живота си. Изненадите бяха много - и аз изненадах всички колко мъжки се държах, и той че не припадна, те го плашеха как мъже излизали от залата или жените ги гонели, е при нас всичко си мина мирно и кротко и раждането ми беше прекрасно. Аз лично никога нямаше да съм толкова спокойна и уверена, ако не беше той до мен. Не изпитах капка страх дори за миг, това ме направи по-силна и честно не вярвам да е имало толкова смях при раждане някога. Не знам как е било при него, но не мисля, че съжалява. То е ясно, че не го е направил за себе си, а за мен и аз оценявам този жест. Мисля, че в това е смисъла, когато двама души избират да са заедно - да правим разни неща един за друг. Раждането не е по-различно от останалите неща, които правим един за друг. Можеше да каже - върви сама, не мога, но той реши, че за мен е по-добре да е там и това е вярно, аз исках да е с мен, но бях готова заради него да се откажа. Просто ние сме така - правим разни неща за да е добре другия.
В началото исках да присъства съпруга ми, после се разубедих, тъй като си дадох сметка, че сигурно ще страда, че ме боли и не може да ми помогне. Аз така страдах, когато кучето ми се мъчеше и не можех да й помогна. Сравнението е смешно, но принципно е така.
И така цяла бременност колебания... Той не изпускаше консултации през бременността, винаги беше с мен всеки месец на всеки видеозон, накрая всяка седмица и включително 2 дни преди да предизвикат раждането, когато бяхме на запис и ме проверяваха за разкритие. Това беше нещо много болезнено за мен, тъй като шийката на матката била много назад и за да достигне до нея ме човъркаше много зверски докито. Съпругът ми беше отвън пред врата и ме чул как извиках 2 пъти, макар че се стараех да стискам зъби, после той влезе и още имах сълзи в очите от болка и тогава каза, че откачил отвън като ме чул да викам и твърдо искал да е до мен вдругиден. Той го поиска, аз се колебаех, но той знаеше, че ме е страх от предстоящото и не искаше да се страхувам сама.
Раждането мина леко за 3 часа и с екипа само се бъзикахме и се смяхме. Той изобщо не се притесни, аз не усетих контракциите до 6 см разкритие, после поставиха епидуралка и след 30 минути родих - нямаше време за отрицателни емоции. Не мисля, че имаше нещо стресово, той се държа съвсем спокойно, дори когато заяде винта на джаджата на епидуралката и не можаха да ми влеят дозата, сам предложи и се опита да я отвърти. Когато напъвах ме държеше отзад и ме повдигаше нагоре и повтаряше "Давай бебчо, браво, още малко
". След 3 напъна вече снимаше бебето, тъй че участва съвсем активно в раждането. Дори го викнаха да погледне харесва ли как са ме зашили. Е, това сконфузи мен, но той се ухили и каза "Екстра", въпреки че сподели по-късно, че не е виждал толкова кръв на куп през живота си. Изненадите бяха много - и аз изненадах всички колко мъжки се държах, и той че не припадна, те го плашеха как мъже излизали от залата или жените ги гонели, е при нас всичко си мина мирно и кротко и раждането ми беше прекрасно. Аз лично никога нямаше да съм толкова спокойна и уверена, ако не беше той до мен. Не изпитах капка страх дори за миг, това ме направи по-силна и честно не вярвам да е имало толкова смях при раждане някога. Не знам как е било при него, но не мисля, че съжалява. То е ясно, че не го е направил за себе си, а за мен и аз оценявам този жест. Мисля, че в това е смисъла, когато двама души избират да са заедно - да правим разни неща един за друг. Раждането не е по-различно от останалите неща, които правим един за друг. Можеше да каже - върви сама, не мога, но той реши, че за мен е по-добре да е там и това е вярно, аз исках да е с мен, но бях готова заради него да се откажа. Просто ние сме така - правим разни неща за да е добре другия.
Misty , много яко сте си изкарали!
При нас също имаше много бъзици и смях ,колкото и странно да им се струва на някои.
Присъствието на бащата може да бъде много положителен момент ,който в действителност окуражава и зарежда с ендорфини родилката ,което както всички знаем е естественото обезболяващо ,което организмът произвежда ,за да притъпи болката.
Много ясно ,че ако двама души не се разбират по принцип ,едва ли ще тръгнат да раждат заедно.
Последното е много духовен акт и не е за всяка двойка.
При нас също имаше много бъзици и смях ,колкото и странно да им се струва на някои.
Присъствието на бащата може да бъде много положителен момент ,който в действителност окуражава и зарежда с ендорфини родилката ,което както всички знаем е естественото обезболяващо ,което организмът произвежда ,за да притъпи болката.
Много ясно ,че ако двама души не се разбират по принцип ,едва ли ще тръгнат да раждат заедно.
Последното е много духовен акт и не е за всяка двойка.
Стархотни бъзици, страхотен смях - да бе!Аз съм от тези невярващите.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Стархотни бъзици, страхотен смях - да бе!Аз съм от тези невярващите.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
A koj znae moze puk ako beshe doshul njamashe da se stugne do forceps. A dori i da ima usloznenija vinagi mozeda izlezne, kogato polozenieto stane napecheno. Vjarvash ili ne ima i leki razdanija.
Стархотни бъзици, страхотен смях - да бе!Аз съм от тези невярващите.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
A koj znae moze puk ako beshe doshul njamashe da se stugne do forceps. A dori i da ima usloznenija vinagi mozeda izlezne, kogato polozenieto stane napecheno. Vjarvash ili ne ima i leki razdanija.
Това, че ако е бил мъжа ми там е можело да раждам без форцепс, просто не го вярвам. А второто ми раждане беше много леко и бързо, така, че знам за какво става въпрос. И пак съм на мнение, че не съм имала нужда от присъствие на мъжа ми. Точно в този момент, ако питаха мен исках да съм само аз и лекаря. Навалицата около мен(в предродилна - лекари,акушерки, стажанти,санитарки) ме притесняваше повече отколкото да ме успокоява . Това остава да беше дошъл и мъжа ми да се бута там, че виж без него не мога да родя.
За разлика от повечето аз не се опитвам да убеждавам някой в моето мнение или да оборвам чуждото, само от време на време(като днес) ми идват в повече розово напудрените и поднесени с патос истории.
Според мен, най-важното е какво жената, а не мъжът иска. Ако тя ще се чувства добре и КОМФОРТНО в присъствието му, ок, нека да дойде. Но си мисля, че такъв въпрос по-често си задават жените, на който им предстои да раждат за пръв път, а вече миналите по него, знаят, че никак не са били красива гледка.
Красива гледка или не подкрепата е много важна в този момент.Щом до тебе,до леглото ти НЕОТЛЪЧНО имаш човек който ти е истински близък и ИСТИНСКИ му пука за теб може и да не се притесняваш толкова.Освен това при нужда-дори и за най-дребното ,той ВЕДНАГА би обърнал внимание на лекарите върху теб (нещо което ти може да не си в състояние да направиш).А иначе родилки много лекарите бързат,повтарят едно и също на всички като скоропоговорка(освен ако не си на специално отношение) и се шашкаш а може и да се панираш,което е много лошо.Какво от това,като мъжът ми ме чака отвънка,аз вънка като излезна се успокоявам,ама после като си влезна сама и пак ми е едно странно неспокойно.Преди да родя си мислех "мъжът няма работа в родилна зала" обаче не е така.Нека и той да е съпричастен доколкото може да види как идва живота и т.н. така и повече ще я уважава йена си,а и заедно са го правили затова е и негова работа и т.н.
Patrikow, ако първото раждане е секцио и второто е секцио.Може да присъстваш на безоперационно родоразрешаване / доколкото разбрах носталгията в постинга/ при няколко допускания :
1.ако не е на раждането на твоето второ дете
2.ако имаш намерение да забремениш друга жена
Успех!
1.ако не е на раждането на твоето второ дете
2.ако имаш намерение да забремениш друга жена
Успех!
напълно е възможно второто раждане да е естественно, стига да е минал достатъчен период от време между първото и второто раждане и да няма усложнения при втората бременност, които да налагат секцио.
Стархотни бъзици, страхотен смях - да бе!Аз съм от тези невярващите.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
A koj znae moze puk ako beshe doshul njamashe da se stugne do forceps. A dori i da ima usloznenija vinagi mozeda izlezne, kogato polozenieto stane napecheno. Vjarvash ili ne ima i leki razdanija.
Това, че ако е бил мъжа ми там е можело да раждам без форцепс, просто не го вярвам. А второто ми раждане беше много леко и бързо, така, че знам за какво става въпрос. И пак съм на мнение, че не съм имала нужда от присъствие на мъжа ми. Точно в този момент, ако питаха мен исках да съм само аз и лекаря. Навалицата около мен(в предродилна - лекари,акушерки, стажанти,санитарки) ме притесняваше повече отколкото да ме успокоява . Това остава да беше дошъл и мъжа ми да се бута там, че виж без него не мога да родя.
За разлика от повечето аз не се опитвам да убеждавам някой в моето мнение или да оборвам чуждото, само от време на време(като днес) ми идват в повече розово напудрените и поднесени с патос истории.
И определено ми идват в повече негативите и черногледството ,които лъхат от разни постинги. Стархотни бъзици, страхотен смях - да бе!Аз съм от тези невярващите.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Да беше дошъл мъжа ми с мен, та да ми разправя смешки докато ме шият 40 минути след форцепс - е не, мерси. Щеше да ми дойде прекалено духовно!
Не искам никой да се обижда това е мое мнение, но ми се струва, че много ги "пудрите" нещата.
Нищо не пудря. Мъжът ми не е разправял смешки - смешките ги разправях аз.
А ми беше весело, защото не изпитвах страх, а не изпитвах страх, защото той беше с мен. Всъщност в неговата компания никога не съм чувствала страх и несигурност. Изпитвах само огромно нетърпение да си видя бебето. Всичко е до настройка. Няма да лъжа, че имаше болка и момент, в който си мислех, че това няма край, но бях приела факта, че ще има болка, затова и не съм драматизирала излишно. Не виках, не пищях, намерих за излишно и да хленча. Знаех, че няма да е песен, но си повтарях, че и няма да трае вечно и все ще има край. Аз съм позитивно настроена по принцип. В случая се оказа, че съм се подготвяла за нещо доста по-лошо и по-страшно, а се оказа лесно. Може би съм късметлийка, че съм случила на печен екип и бързо раждане. Макар, че си платих за този екип, защото ме изражда близка позната. Психологическият фактор е от огромно значение. Аз се чувствах сигурна и спокойна, присъствието на целия екип ни най-малко не ме е притеснявало, дори се чувствах прекрасно, обградена от толкова внимание и грижи. Сигурна съм, че без мъжа ми и в друга болница със случаен екип и непознати лекари, нямаше да съм толкова смела и усмихната. Етиа, не кандидатствам за награда за литературно творчество, така че това не е патос, това са моите чувства и емоции, които споделям с вас. Спести си иронията. Щом не вярваш на тези неща, значи не умееш да мислиш и чувстваш по този начин.
аз не съм фен.Представяте ли си после как би се чувствал мъжа и какво желание за интимност ще има след този Филм.Аз лично мисля че мястото на тато не е в родилното.
Ми на мен мъжът ми е навит и сега.
Има мъже и мъже...
Хей здравейте всички аз съм един щастлив татко на две дъщери. Алисия и Малвина. Присъствах и на двете раждания, като последното се състоя преди 9 дни. Срязах пъпната връв и на двете бебета. Няма нищо страшно казвам ви и двата пъти съпругата ми роди по естествен път. Ако мамите нямат нищо против, препоръчвам на всички татковци да присъстват на идванто на бял свят на своите рожби. Това е нещо естествено и вече може да се види даже по телевизията. Кураж на всички мераклии и дано не се наложи да свестяват вас вместо майките .
.
... Представяте ли си после как би се чувствал мъжа и какво желание за интимност ще има след този Филм ...
Е как пък един мъж не седна да напише, че има проблеми с интимността след раждането, а напротив, всеки, присъствал на първото раждане на жена си, настоява и присъства и на второто
Ахиле, честита ти втора дъщеричка
оправи си лентичката 
Мога само да завиждам, браво Chocho!
Моят съпруг сигурно ще припадне при гледката, затова не се и опитах да го накарам. Въпреки, че ако присъстваше на раждането, щях да съм много по-спокойна.
Моят съпруг сигурно ще припадне при гледката, затова не се и опитах да го накарам. Въпреки, че ако присъстваше на раждането, щях да съм много по-спокойна.
Моя мъж също, не би издържал на гледката да ме гледа как се мъча, че може и да се отврати после като дойде ред за секс. Кой знае, всеки мъж различно го преживява.
Моят съпруг сигурно ще припадне при гледката....
Прави ми впечатление, че всички, които са против присъствието на бащата, градят мнението си на догадки: "Сигурно ще...", "Вероятно би..." - има ли някой, който Е бил и Е припаднал, повърнал, или каквото там разбирате под "неиздържал на гледката"? Кое е толкова фрапиращото и страшното не разбирам и защо трябва мъж да се отврати от жената, която обича, виждайки я да ражда неговото дете?!?!
Кое е отвратително? Откъде е тоя "шок и ужас" - да не би да вижда за пръв път как стават тия работи, а до вчера да е вярвал, че щъркела ги носи бебетата?
Misty, май четеш м/у редовете.
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
... И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Аз пък много се съмнявам някой да му бутне главата от другата страна на паравана
Аз раждах със секцио и таткото беше там, но никой не позволява да се гледа самата операция. Има един чршаф ли как да го нарека и нищо не се вижда. Таткото прави компания и най-важното : присъства на първия миг от появата на бял свят на детето. Това е. Няма нищо кой знае какво при секциото, то и аз нищо не чувствах, така че нямаше даже нужда някой да ме подкрепя. После мъжът ми придружи бебка и педиатърката и е наблюдавал какво са й правили, снимал я е и така после ми разказа как са протекли първите минути от живота й. Също уточни, че педиатърката сбъркала като написала теглото 3.200 а кантара показвал 3250! Беше възмутен, че я "подценили" с цели 50 грама
... И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Аз пък много се съмнявам някой да му бутне главата от другата страна на паравана
Хи-хи това е добра идея, насила да ги държат да гледат как режат жената, пък после да видим дали ще разказват колко тежка е била казармата
Misty, май четеш м/у редовете.
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
За секцио не говоря, а и там наистина никой не дава да гледа, както Никол е казала вече.
А ти сама казваш, че сме чували, че мъжете са по-страхливи - само дето това се разнася по-скоро като мит от уста на уста. Това се изопачава, по филми комедии да се смеем, като виждаме припадащи татковци. Ако беше действително така, нямаше присъствието да се практикува толкова на Запад и да е нещо супернормално.
И силно се съмнявам, че всяка познава мъжа си и знае какво да очаква. Аз се бях вързала на думите и майтапите на лекарите за припадащите татковци, но ето, че се оказа, че мъжа ми изобщо не прояви тези признаци. И не мисля, че не познавам мъжа ми. Просто и аз повярвах на мита.
Значи просто мъжете се подценяват, да не говорим, че е направо обидно да се смята, че не биха издържали. Значи може да издържат на откъснати крайници по време на война, разсипани черва и разляти мозъци, но не може да издържат едно раждане? Айде глупости
Ако има някой, който природата да е определила като издържащ на всичко е мъжа, другото са излишни спекулации. Нито е страшно, нито е гадно. Да ти призлее значи в часа по патоанатомия да те вкарат в моргата, да ти извасят един изкормен да му гледаш органите и от вонята да оповръщаш пода. Е това е гадно, но да седиш до жена ти, и да станеш свидетел как дава живот на детето ти... Освен емоция и вълнение няма какво да изпитва. Е, и малко притеснение.
И аз съм съгласна с Misty, с цялото й изказване. И на мен ми е малко смешно, като прочета за по-лабилната психика на мъжете - при положение, че толкова мъже са лекари и че именно мъжете са онези, които винаги са воювали. Вярно е, че при война вероятно е различно, има и адреналин (пък и сигурно са и повръщали), но все пак във всяко общество има много предразсъдъци (на които всички се връзваме, и мъже, и жени).
В крайна сметка, в цялата работа най-важното и хубавото е жената да се чувства възможно най-спокойна и сигурна. Ако мъжът й може да й даде това чувство, би било чудесно той да би могъл да присъства в този момент, стига и той да го иска. Понякога жените се притесняват от присъствието на мъжете си точно защото не искат да ги виждат такива, в такава ситуация, в такава светлина, притесняват се и за бъдещия си сексуален живот. И тези неща не са за подценяване. А и наистина много векове и в много култури раждането се е смятало за чисто женски аспект, обгърнато от тайнственост. Може да има резон и в това. Според френския акушер М. Оден жената има нужда от абсолютно уединение по време на раждането.
Така че... темата е много интересна. Интересна би била, и ако бъде продължена - да се види как се разбират и чувстват двойките след като са минали години от тяхното съвместно раждане, например, дали това остава един много съкровен и свързващ момент от живота им, и т.н.
В крайна сметка, в цялата работа най-важното и хубавото е жената да се чувства възможно най-спокойна и сигурна. Ако мъжът й може да й даде това чувство, би било чудесно той да би могъл да присъства в този момент, стига и той да го иска. Понякога жените се притесняват от присъствието на мъжете си точно защото не искат да ги виждат такива, в такава ситуация, в такава светлина, притесняват се и за бъдещия си сексуален живот. И тези неща не са за подценяване. А и наистина много векове и в много култури раждането се е смятало за чисто женски аспект, обгърнато от тайнственост. Може да има резон и в това. Според френския акушер М. Оден жената има нужда от абсолютно уединение по време на раждането.
Така че... темата е много интересна. Интересна би била, и ако бъде продължена - да се види как се разбират и чувстват двойките след като са минали години от тяхното съвместно раждане, например, дали това остава един много съкровен и свързващ момент от живота им, и т.н.
Абе каквото и да говорите за женско тайнство и дъра-бъра, ако имам възможност да избирам м/у майка ми и съпруга ми, не бих избрала майка ми щото е жена, а съпруга ми, защото с него споделям всичко от 5 години насам и него чувствам най-близък. Четох му от тая тема малко и той е на мнение, че това, че ще му стане лошо са пълни глупости и отново ще е до мен! Първия път беше зад стъклото, сега ще е плътно до мен.
Някой майки пишат ,че раждането не било красива гледка?!! Е какво по-красиво от това да видиш как идва на бял свят най-любимото ти същество,как за първи път изплаква,как го вземаш в ръце за пръв път...само като се сетя и се разциврям наново. Мъжът ми отряза пъпната връв даже. И не мислете ,че е някакъв супер-смелчага,много го беше страх преди раждането.След това като сме говорили,заяви че това е най-доброто решение което е вземал и даже не иска да си помисли как би изтървал този момент!
Е какво по-красиво от това да видиш как идва на бял свят най-любимото ти същество,как за първи път изплаква,как го вземаш в ръце за пръв път...само като се сетя и се разциврям наново. Мъжът ми отряза пъпната връв даже. И не мислете ,че е някакъв супер-смелчага,много го беше страх преди раждането.След това като сме говорили,заяви че това е най-доброто решение което е вземал и даже не иска да си помисли как би изтървал този момент!
Моят мъж не присъства на раждането,но за второ дете е категоричен,че ще бъде там.Кви са тия глупости за лабилна психика при мъжете?Те са силни,издържат какво ли не.Какъв е проблема,не мога да разбера.Извинявам се,но такива татковци са меко казано льохавци.
Ако не могат едно раждане да издържат,и то на собственото им дете,кви мъже са?Как се справят с ежедневните"гадости"?Аре моля ви се......това е нормално и съвсем в реда на нещата.
Ако не могат едно раждане да издържат,и то на собственото им дете,кви мъже са?Как се справят с ежедневните"гадости"?Аре моля ви се......това е нормално и съвсем в реда на нещата.
Аз предварително знаех, че ще раждам със секцио, поради седалищното прилежание на бебето. Моят съпруг доста се притеснява при медицински манипулации и дори му става лошо при вземане на кръв, но каква беше моята изненада, когато сутринта при отиването в болницата ми заяви, че иска да присъства при раждането на второто ни дете. Бях много щастлива, че споделихме заедно този миг. Операцията, разбира се, той не я виждаше, но беше при мен през цялото време, държеше ми ръката и ми говореше много мили думи. Той първи видя нашето мило момченце и никога няма да забравя вълнението в очите му и споделеното щастие от раждането на нашата мила рожбичка. После беше с педиатърката през цялото време, докато се правеха първите манипулации на бебето. Това беше един от най-вълнуващите ни споделени мигове! След раждането ми каза, че много съжалява, че не е присъствал на раждането на дъщеря ни, но тогава това не беше възможно.
Bluebird, къде си раждала, за да отида следващия път 
на нас за секцио ни обясниха, че никъде не пускат
на нас за секцио ни обясниха, че никъде не пускат 
Тази тема ми се струва много нажежена. Сега някой сигурно ще ми каже, че не ми е тук мястото, но ще се изкажа въпреки това.
Темата е станала направо гадна. На мен лично ми беше неприятно да я чета. Не можете ли просто да кажете какво мислите по въпроса и какво сте преживели без да си налагате мнението на всеки, който не е съгласен с вас. Точно по този въпрос мисля, че няма правилно и грешно, а зависи как жената и мъжът възприемат нещата. Много грозно ми се струва да обвиняваш някой, че историята му е розова, напудрена и т.н. или, че мъжът й бил не знам си какъв защото не отишъл на раждането (включително и ироничните подмятания, които ми бяха най-гадни от всичко).
Не превръщайте темата в спор
Темата е станала направо гадна. На мен лично ми беше неприятно да я чета. Не можете ли просто да кажете какво мислите по въпроса и какво сте преживели без да си налагате мнението на всеки, който не е съгласен с вас. Точно по този въпрос мисля, че няма правилно и грешно, а зависи как жената и мъжът възприемат нещата. Много грозно ми се струва да обвиняваш някой, че историята му е розова, напудрена и т.н. или, че мъжът й бил не знам си какъв защото не отишъл на раждането (включително и ироничните подмятания, които ми бяха най-гадни от всичко
).Не превръщайте темата в спор
Определно съм ЗА. Ако раждам пак, отново мъжът ми ще бъде с мен. Вдъхваше ми голямо спокойствие
Мое мнение
Раждах със секцио,беше с мен по собственно желание,въпреки че до последно повтаряше,че няма дори и в болницата да дойде докато раждам,просто в деня на събитието сам си реши.Много съм му благодарня че присъства,без него нямаше да се справя.Гледа всичко,пак по собственно желание,накара доктора да му дръпне чаршафа да вижда,изтърпя геройски на гледката,стана свидетел на раждането на две бебета наведнъж,даже и докато ме шиеха надничаше и ми обясняваше какво правят.
Тази тема ми се струва много нажежена. Сега някой сигурно ще ми каже, че не ми е тук мястото, но ще се изкажа въпреки това.
Темата е станала направо гадна. На мен лично ми беше неприятно да я чета. Не можете ли просто да кажете какво мислите по въпроса и какво сте преживели без да си налагате мнението на всеки, който не е съгласен с вас. Точно по този въпрос мисля, че няма правилно и грешно, а зависи как жената и мъжът възприемат нещата. Много грозно ми се струва да обвиняваш някой, че историята му е розова, напудрена и т.н. или, че мъжът й бил не знам си какъв защото не отишъл на раждането (включително и ироничните подмятания, които ми бяха най-гадни от всичко).
Не превръщайте темата в спор
Темата е станала направо гадна. На мен лично ми беше неприятно да я чета. Не можете ли просто да кажете какво мислите по въпроса и какво сте преживели без да си налагате мнението на всеки, който не е съгласен с вас. Точно по този въпрос мисля, че няма правилно и грешно, а зависи как жената и мъжът възприемат нещата. Много грозно ми се струва да обвиняваш някой, че историята му е розова, напудрена и т.н. или, че мъжът й бил не знам си какъв защото не отишъл на раждането (включително и ироничните подмятания, които ми бяха най-гадни от всичко
).Не превръщайте темата в спор
И аз си помислих, че мога да кажа своето мнение, но ме изядоха с парцалите
И тук, човек няма право да бъде различен. А и понятия като толерантност и приемственост са непознати или забранени думи.
И аз си помислих, че мога да кажа своето мнение, но ме изядоха с парцалите
И тук, човек няма право да бъде различен. А и понятия като толерантност и приемственост са непознати или забранени думи.
И тук, човек няма право да бъде различен. А и понятия като толерантност и приемственост са непознати или забранени думи.
Абсолютно съм за
Бременността, раждането и времето след това трябва да се споделят и от двамата родители.
Тук е неестествено ако жената ражда сама. Дори в стаите има допълнително легло за бащата.
Смята се за съвсем нормално партньора ти да е до теб и да те насърчава, да ти дава кураж, да те масажира, дава вода, успокоява.
Подкрепяли сме се във всичко през годините и искаме да сме заедно и по време на раждането
.
Бременността, раждането и времето след това трябва да се споделят и от двамата родители.
Тук е неестествено ако жената ражда сама. Дори в стаите има допълнително легло за бащата.
Смята се за съвсем нормално партньора ти да е до теб и да те насърчава, да ти дава кураж, да те масажира, дава вода, успокоява.
Подкрепяли сме се във всичко през годините и искаме да сме заедно и по време на раждането
. Сега питах мъжа ми:
Ако настоявах да присъстваш, щеше ли да дойдеш?- Да.
А ти би ли искал да беше там?- Абсолютно не!
Мисля, че повечето мъже биха отговорили така.
Ако настоявах да присъстваш, щеше ли да дойдеш?- Да.
А ти би ли искал да беше там?- Абсолютно не!
Мисля, че повечето мъже биха отговорили така.
Моят не, самият той се беше интересувал предварително, беше гледал филм с истинско раждане и.....искаше да е до мен в този важен и за двамата момент. Не виждам от какво има да се притеснявам, ако е до мен, когато раждам. Не красива гледка, вярно, но как иначе ще разбере какво геройство съм направила
.и моят искаше, идваше с мен на курсовете и гледаше някакви документални филми за раждането, които аз отказах да гледам, че ме хващаще още повече страх
обаче при раждането бях много доволна, че и той е там- подкрепа, а и да види как се е родил синът му. той му одряза и пъпната връв и беше много горд татко! МОЯТ МЪЖ КАЗВА ЧЕ АКО ПРИСЪСТВА И ВИДИ ВСИЧКО,МОЖЕ ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ СЕКСА ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ.ГЛЕДКАТА НА ИЗЛИЗАШТА ГЛАВА ОТ .......НЕ Е ЗА МЪЖЕ.ПО ДОБРЕ ДА ЧАКАТ ОТВЪН.
Също така мъжете гинеколози ,явно не чукат...
МОЯТ МЪЖ КАЗВА ЧЕ АКО ПРИСЪСТВА И ВИДИ ВСИЧКО,МОЖЕ ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ СЕКСА ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ.ГЛЕДКАТА НА ИЗЛИЗАШТА ГЛАВА ОТ .......НЕ Е ЗА МЪЖЕ.ПО ДОБРЕ ДА ЧАКАТ ОТВЪН.
Ами той мъжът обикновено стои до главата на жена си, не до тази на бебето, но ако изяви желание, може и да надникне, много МЪЖЕ го правят по свое желание
нашият татко присъстваше по собствено желание,аз бях супер спокойна 4е се въртеше около мен,държеше ми ръката,дишаше с мен и т.н. ..само където го изгоних накрая,защото имах усложнения и не исках да се притесни като види вси4ки доктори и акушерки как ме бяха натиснали, ,но 4акаше зад паравана и видя първото проплакване на сина си и веднага му го вра4иха а по късно сподели 4е това е бил наи-страшния,но и най-щастливия ден в живота му. 
,но 4акаше зад паравана и видя първото проплакване на сина си и веднага му го вра4иха а по късно сподели 4е това е бил наи-страшния,но и най-щастливия ден в живота му.
Надявам се нашият татко да не се откаже в последния момент... За сега ходим заедно на консултациите, гледаме бебка на ехографа и се надяваме всичко да мине нормално.
За мен ще бъде голямо успокоение да виждам и чувствам до себе си нещо познато и любимо в момента когато около мен се суетят непознати хора и извършват разни манипулации (за които само съм чела). Предполагам, че ако има някакви усложнения лекарите ще помолят бащата да излезе, или пък може би няма да го забележат ... не знам ... дано всичко мине нормално и татенцето е до нас през цялото време.
И дано повече мъже се РЕШАТ на такава стъпка (разбира се ако бъдещото мамче е съгласно)!
За мен ще бъде голямо успокоение да виждам и чувствам до себе си нещо познато и любимо в момента когато около мен се суетят непознати хора и извършват разни манипулации (за които само съм чела). Предполагам, че ако има някакви усложнения лекарите ще помолят бащата да излезе, или пък може би няма да го забележат ... не знам ... дано всичко мине нормално и татенцето е до нас през цялото време.
И дано повече мъже се РЕШАТ на такава стъпка (разбира се ако бъдещото мамче е съгласно)!
Аз съм за , но ако и двамата го искат.За съжаление една тъпа патка отказа нашия татко като разказа за нейното раждане (голям цирк е направила 
) и като му каза, че щял да се отврати сексуално от мен ако бил присъствал.И всичко това без да сме и искали мнението и без изобщо да сме споменавали , че искаме да присъства- тя просто каза "и най-голямата грешка е таткото да присъства".Идваше ми да я убия после .Това си е много личен избор и не трябва никой да се меси в него.
, но ако и двамата го искат.За съжаление една тъпа патка отказа нашия татко като разказа за нейното раждане (голям цирк е направила ) и като му каза, че щял да се отврати сексуално от мен ако бил присъствал.И всичко това без да сме и искали мнението и без изобщо да сме споменавали , че искаме да присъства- тя просто каза "и най-голямата грешка е таткото да присъства".Идваше ми да я убия после .Това си е много личен избор и не трябва никой да се меси в него.
Ей, тази тема още ли се върти? Аз я поглеждах още преди да забременея, а сега бебето е почти на 6 месеца, но оЩе я откривам на първа страница.
Но да си кажа. Аз бях много консервативна и дори в началото на бременността говорех че ще си раждам сама и мъжа ми няма да присъства. Само да добавя че той е чужденец и за неговата култура най-нормалното и естественото нещо е бащата да присъства на раждането на детето си. Така че той много страдаше от моите изявления. Но с напредване на бременността ми, той беше толкова съпричастен към всичко, че стана част от бременността ми и вече самата аз не можех да си представя да ида в болницата сама. Много се радвам че промених решението си и го допуснах. Раждането беше много тежко и продължително, а той ми беше от невероятно голяма помощ. Понякога се питам дали щях да издържа 15 часа болки без неговата подкрепа. Безкрайно съм му благодарна, че беше с мен в този момент и никога няма да забравя присъствието му. А връзката ни премина на едно още по-високо ниво. В крайна сметка родих със секцио по спешност и го допуснаха и в операционната зала. Винаги ще помня сълзите му на безсилие когато казаха че няма друг начин освен секцио и вълнението му когато видя малката ни дъщеричка. За мен това беше освобождаване след страшните болки които изживях и много се радвам че имаше някой който истински да се вълнува.
В заключение ще кажа че жените които избират да раждат сами не знаят от каква подкрепа се лишават и какъв шанс са изпуснали за да обогатят връзката си с човека до тях.
Но да си кажа. Аз бях много консервативна и дори в началото на бременността говорех че ще си раждам сама и мъжа ми няма да присъства. Само да добавя че той е чужденец и за неговата култура най-нормалното и естественото нещо е бащата да присъства на раждането на детето си. Така че той много страдаше от моите изявления. Но с напредване на бременността ми, той беше толкова съпричастен към всичко, че стана част от бременността ми и вече самата аз не можех да си представя да ида в болницата сама. Много се радвам че промених решението си и го допуснах. Раждането беше много тежко и продължително, а той ми беше от невероятно голяма помощ. Понякога се питам дали щях да издържа 15 часа болки без неговата подкрепа. Безкрайно съм му благодарна, че беше с мен в този момент и никога няма да забравя присъствието му. А връзката ни премина на едно още по-високо ниво. В крайна сметка родих със секцио по спешност и го допуснаха и в операционната зала. Винаги ще помня сълзите му на безсилие когато казаха че няма друг начин освен секцио и вълнението му когато видя малката ни дъщеричка. За мен това беше освобождаване след страшните болки които изживях и много се радвам че имаше някой който истински да се вълнува.
В заключение ще кажа че жените които избират да раждат сами не знаят от каква подкрепа се лишават и какъв шанс са изпуснали за да обогатят връзката си с човека до тях.
Аз съм за , но ако и двамата го искат.За съжаление една тъпа патка отказа нашия татко като разказа за нейното раждане (голям цирк е направила ) и като му каза, че щял да се отврати сексуално от мен ако бил присъствал.И всичко това без да сме и искали мнението и без изобщо да сме споменавали , че искаме да присъства- тя просто каза "и най-голямата грешка е таткото да присъства".Идваше ми да я убия после .Това си е много личен избор и не трябва никой да се меси в него.
, но ако и двамата го искат.За съжаление една тъпа патка отказа нашия татко като разказа за нейното раждане (голям цирк е направила ) и като му каза, че щял да се отврати сексуално от мен ако бил присъствал.И всичко това без да сме и искали мнението и без изобщо да сме споменавали , че искаме да присъства- тя просто каза "и най-голямата грешка е таткото да присъства".Идваше ми да я убия после .Това си е много личен избор и не трябва никой да се меси в него.Потърси във форума има една тема и анкета за това на колко мъже или двойки раждането заедно им се е отразило отрицателно на сексуалния живот, и я покажи на мъжа си - може и да подейства! Повечето от жените, раждали с мъжете си, казваме обратното - че връзката става по-дълбока, съответно и сексуалният живот. Vjara по-горе го е казала хубаво.
Ами не е раждала с мъжа си , че той е един...Но няма значение.Мъжа ми категорично ми отказа.А аз исках така да направя , че да не го карам насила, а той сам да пожелае.Вече се отказах да му предлагам, за да не реши , че го насилвам.А съм му изпращала на имейла да си чете най-различни статии- и то много приятни разкази.Но един едно единствено много негативно мнение наклони везните към другата страна.Дори имам чувството , че мъжа на въпросната жена е наговорил разни неща и за секса- от извесно време мъжа ми изобщо не иска да чуе и за секс.
Просто сса му пуснали мухата и сега като му се въртят неприятни мисли в главата-по-добре да не го карам насила.
Просто сса му пуснали мухата и сега като му се въртят неприятни мисли в главата-по-добре да не го карам насила.
Странно, защо пък така се е вързал? (на тъпи патки...и на техните мъже) Разбира се, че не насила.
Въпреки всичко, желая ти всичко да е възможно най-хубаво! И да сте здрави!
Въпреки всичко, желая ти всичко да е възможно най-хубаво! И да сте здрави!
Препоръчани теми