ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ

глупости на търкалета. Това мисля. Сексуалният ни живот не се е развалил, въпреки че мъжа ми присъства на раждането "от-до", снима как се ражда бебето, преряза пъпната връв и т.н. И какво като види малко кръв? Детето му се ражда, появява се нов живот, това е уникален момент.
Вярно е, че има мъже, на които наистина им става лошо от кръв и т.н. и не могат да издържат на гледката. Затова всеки си решава за себе си. Ама приказки от рода "как може да си травмирате мъжете" /понеже били на раждането/ нещо много ме подразниха

Двамата с мама сме твърдо ЗА, аз да съм вътре... И само старозагорската действителност ми попречи да бъда в момента на раждането при съпругата ми... Но аз бях почти там... Да кажа само, че я заведох в Родилно 10 минути преди да роди и влязох в Родилна зала 10 минути след като роди... Само втелясването на акушерките беше в повече и не ме пуснаха вътре... Ама нищо, за следващото ще видим как е с персонала...

моят видя раждането на саседката по телевизиятя на живо.много искаше да присътва.но аз не.не заради клизмата а заради стреса които мога аз да изпитам

Аз съм 'за', мъжът ми 'против'. Туй то...понеже не можел да гледа как се мъча който странен довод даде и майка ми, като я питах не иска ли да дойде с мен. Загубени хора....беше толкова вълнуващо преживяване, само могат да съжаляват какво са пропуснали!

Таткото беше мераклия от началото на бременеенето ми още и двамата си знаехме че ще сме заедно. Изгледахме доста филми за раждането, за да е наясно и да не се шокира евентуално, да прецени за себе си кое как е.
Бяхме двамата, но го държаха настрана, за да не пречи на екипа тъй като раждането беше доста тежко.
Не съжаляваме нито за миг че решихем да сме заедно. Той твърди че е видял и съпреживял на най-голямата магия на света! Ако имаме още деца, пак ще сме заедно

jabushka,супер сте си изкарали! При нас раждането беше също много чувствен и дълбок момент,който скрепи връзката ни силно!Радвам се ,че има и други такива двойки по света(и у нас).   

Знаете ли какво си помислих по повод на това, че не искаме мъжете ни да ни виждат "слаби и грозни"? Сетих се за един филм, "Месец любов" беше преведен, на английски е Sweet November. Една приятелка ми го беше рекламирала и го взех от кварталната видеотека. Няма да го разказвам, ако някой реши да го гледа, само ще ви кажа за края, в който Тя каза на Той как иска той да я запомни винаги хубава и силна! Аз на негово място щях малко да се обидя може би! .... Мисля си - дали не подценяваме любовта на своите мъже! Ами те са може би толкова силни, че биха ни обичали както силни и красиви, така и "слаби и грозни"!

Абсолютно съм съгласна,дори и доказателства имам(не едно).

Ами аз не искам да присъства честно Да е в родилния и да ме чака в отредената зала -да, но на самото раждане-в никакъв случай
Мисля си , че трябва да си има определени строго лични неща, които не трябва да се споделят. Предполагам не сме приятна гледка по време на ражднето . Таткото нека си е на вън и да чува как се мъчим, но не и да гледа

имах възможност да извикам мъжлето при мен в родилната зала,но прецених,че по-добре е да ме изчака отвън
    е и като за първо раждане не ме чака много 8 минутки и готово                                            

Ако съм секцио-да бих искала да присъства за кураж  ,но ако
е нормално раждане -не 

Аз съм ЗА присъствието на бащата.
Ще ми е по-спокойно, ако той е до мен. А и няма да му се налага да чака, за да се запознае с наследника си.
На нас ни се наложи да търсим връзки, за да види той нашия син преди изписването

Всъщност това не е толкова едностранен въпрос.
Нормално е една жена да не иска мъжът й да я вижда точно в това състояние, според мен, едно много женско състояние. Една приятелка разказа за някакъв мъж, който си дал сметка, че не може да присъства на такова нещо, той не може да смогне на такива емоции. Ако някой може да прочете статията по-долу, ще види, че има и такова нещо като "пост-родилна депресия" при мъжете, която е следствие на присъствието на бащата при раждането.
Това не означава, че бащата не трябва да присъства. Работата е там, че една жена иска да се чувства сигурна и защитена, докато ражда, а в болницата аз не съм могла досега да се почувствам така. Обикновено около тебе има чужди доктори, които ти бъркат тук и там и ти се карат, или акушерки, които ти казват, че не раждаш, докато ти раждаш, и че можеш да си ходиш вкъщи (така ми се случи на мен, ама аз не си отидох вкъщи). И на жената й се иска да има близък човек, който да я подкрепи. В моя случай аз не исках мъжът ми да присъства, но ако той не беше останал, сигурно щях да си родя сама, щото той беше човекът, който повика акушерката, когато тръгнах да раждам, аз нищо не можех да направя - не можеш да натискаш копчета и да се обясняваш по домофони, докато родилната дейност вече е започнала. Така че той ми беше необходим! Така че в една болница на човек му се иска да има някой близък до себе си, в повечето случаи...
Но ако раждах на сигурно и спокойно място, може би не бих искала мъжа до себе си. Освен това зависи в какви отношения са мъжът и жената!
А може да е някой друг близък, също! Ако искаме, някоя приятелка, или майка, ако майка ни ни е достатъчно близък човек, на когото можем да разчитаме и да се опрем в тежък момент (а не човек, който вдига паника)! Важното е жената да се чувства спокойна. Тогава раждането протича по-леко. Значи, ако жената си иска мъжа, би трябвало той да може да присъства! (Разбира се, ако мъжът не иска, това е друг въпрос и е също важно! Защото ако мъжът се уплаши, това не й трябва на жената докато ражда! На нея й трябва опора, а не уплашен мъж! И това го пише в статията долу, пък аз ви я пращам, лично аз я намерих за много разумна и вярна по отношение на моите собствени чувства за раждането! Или поне един поглед върху нещата.)
http://www.michelodent.com/news.php?id=10