Нашият тати също присъства на раждането!И двамата много се гордеем с този факт!Не мисля че мъжа неможе да понесе гледката!Моят съпруг каза че дори трябва да задължат всички мъже да присъстват на раждането на децата си ,за да могат да оценят повече своите съпруги,и че едва ли някой мъж би се държал лошо след това/ако има такива татковци/.Също каза че ме обича още повече ако изобщо е възможно!Ако имаме още едно дете пак ще сме заедно!Това е най-важният момент в живота ни и няма по-хубаво нещо от това ,че бяхме ръка за ръка!
- Публикувана: 3 дек. 2005, 14:43 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 14:09 ч.
ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ
irka7 напълно съм съгласна с иzкаzването ти.И моя мъж присъства на раждането.Той пръв видя дъЩеря ни и накрая отряzа пъпната връв.Толкова беШе Щастлив,че се раzплака и не спираШе да ме целува.После zаедно с акуШерката я иzкъпаха и претеглиха.Гледката не беШе нито кървава, нито гроzна.Преz цялото време ми даваШе сили и все си мисля,че беz него нямаШе да бъде съЩото.Това е едно неповторимо иzживяване и мисля,че мъжете ни не трябва да го пропускат.
Доста късно открих темата, но ще се включа с едно твърдо ЗА . мисля, че по скоро дискусията трябваше да се организира като анкета. Все пак обобщенията са по-важни от предъвкването на една и съща тема- колко грозна гледка била, клизмата и т.н.
Тук аргуметнтите следва да наскочат темата за присъствието на мъжа в родилната зала, а за присъствието в живота и разбирането на обществото за позицията на мъжа в семейството.Стопля ми се душата, когато прочета някой добър постинг- как мъжете ни обичат и силни и слаби, как от малки ни е вменявано, че мъжете не могат да понесат кръви колко погрешно е това. Наясно съм , че на много хора им прилошава- ако не да бях станала доктор
За съжаление 2000 км ни делят с нашия тати, факт, който никого не радва, но ме успокоява идеята, че ще дойде за постродилната депресия.
Тук аргуметнтите следва да наскочат темата за присъствието на мъжа в родилната зала, а за присъствието в живота и разбирането на обществото за позицията на мъжа в семейството.Стопля ми се душата, когато прочета някой добър постинг- как мъжете ни обичат и силни и слаби, как от малки ни е вменявано, че мъжете не могат да понесат кръви колко погрешно е това. Наясно съм , че на много хора им прилошава- ако не да бях станала доктор
За съжаление 2000 км ни делят с нашия тати, факт, който никого не радва, но ме успокоява идеята, че ще дойде за постродилната депресия.
Така е, нещата са много индивидуални. Ако майката чувства нуждата от таткото, ако таткото иска и може да даде една спокойна подкрепа в този момент, това е чудесно. Доказателство за това са irka7 и miracle. Много е хубаво да има на кого да стискаш ръката по време на контракции. Но има и други двойки, и други татковци, които не могат да дадат тази подкрепа, може да започнат да нареждат, или биха могли да се уплашат, а такива емоции по-скоро вредят на родилката. Затова не съм съгласна, че бащите "трябва да се задължат" да присъстват, макар и казано на шега. Всякакви задължения ограничават раждащата жена, а имаме твърде много такива ограничения вече в нашите родилни домове!
Според мен въпросът не трябва да е: ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИСЪСТВА БАЩАТА НА РАЖДАНЕТО, ами:
ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ЖЕНАТА ПРАВО ДА ИЗБИРА С КОГО ДА РАЖДА! Според мен жената трябва да може да избира това!
Най-добре е без следродилна депресия!
Казват, че колкото повече си в близък контакт с бебето си, толкова по-малки шансовете от тази депресия...
В тази връзка за мен по-важно от присъствието на бащата остава друга тема - това да не ти отнемат бебето веднага след раждането! И на емоционално, и на хормонално, и на всякакво ниво, непосредствения контакт между майка и новородено е много важен! Но това е друга тема.
Според мен въпросът не трябва да е: ТРЯБВА ЛИ ДА ПРИСЪСТВА БАЩАТА НА РАЖДАНЕТО, ами:
ТРЯБВА ЛИ ДА ИМА ЖЕНАТА ПРАВО ДА ИЗБИРА С КОГО ДА РАЖДА! Според мен жената трябва да може да избира това!
За съжаление 2000 км ни делят с нашия тати, факт, който никого не радва, но ме успокоява идеята, че ще дойде за постродилната депресия.
Най-добре е без следродилна депресия!
Казват, че колкото повече си в близък контакт с бебето си, толкова по-малки шансовете от тази депресия...
В тази връзка за мен по-важно от присъствието на бащата остава друга тема - това да не ти отнемат бебето веднага след раждането! И на емоционално, и на хормонално, и на всякакво ниво, непосредствения контакт между майка и новородено е много важен! Но това е друга тема.
Вижте какво намерих в нета. Темата е ужасно увлекателна и дава отговор на дискусиите ни за избора и за правото да следваш вътрешния си инстинкт. Татковците е добре да я прочетат също! http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.20
При моето раждане бях категорична,че няма да присъства.И сега съм на това мнение.
Бегай бе,ще му се отще да прави секс с мене поне 2 години
Това в реда на шегата.А,иначе доводите ми са,че и без това не може да ми помогне-само и него да натоварва излишно.Да,той трябва да е съпричастен,ама какво да направиме,че природата е отредила така-жената ще ражда и тва е.Другото си е чиста проба садизъм-щом на мене ми е гадно и на тебе ще ти е така.
Ако има сам желание да присъства-ок-няма проблеми,ама аз да го насилвам само защото е модерно и повечето правят така-не мерси
Бегай бе,ще му се отще да прави секс с мене поне 2 години
Това в реда на шегата.А,иначе доводите ми са,че и без това не може да ми помогне-само и него да натоварва излишно.Да,той трябва да е съпричастен,ама какво да направиме,че природата е отредила така-жената ще ражда и тва е.Другото си е чиста проба садизъм-щом на мене ми е гадно и на тебе ще ти е така.
Ако има сам желание да присъства-ок-няма проблеми,ама аз да го насилвам само защото е модерно и повечето правят така-не мерси
Смятам, че би било доста травмиращо както за таткото така и за раждащата жена. Говоря от гледна точка на моето семейство, но смятам, че и други мислят така
И за мен беше травмиращо, но никой не ме е питал
Не раzбирам какво толкова травмираЩо намирате в това баЩата да присъства.Та нали той е там zа да те окуражава,да ти държи ръката,да ти повтаря колко се гордее с теб и тн.Така направи моят мъж...zа което съм му много благодарна.А той на спира да повтаря как пръв е видял дъЩеря си и как е отряzал пъпната връв.И според него това е най_вълнуваЩия момент в живота му.
Моя щеше да присъстра при раждането. Облякоха го и аз казах не. Той се изхитрил и гледал някак си през прозореца, вратата, от където можал. Като излезе главата го извикаха. Беше ни жив ни умрял. само ме гледаше и викаше добре ли си , добре ли си. Два дена беше в шок. но се радва сега, че е гледал.
Препоръчани теми