аз не съм фен.Представяте ли си после как би се чувствал мъжа и какво желание за интимност ще има след този Филм.Аз лично мисля че мястото на тато не е в родилното.
Ми на мен мъжът ми е навит и сега.
Има мъже и мъже... - Публикувана: 3 дек. 2005, 14:43 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2006, 14:09 ч.
ПРИСЪСТВИЕ НА БАЩАТА ПРИ РАЖДАНЕ
Ми на мен мъжът ми е навит и сега.
Има мъже и мъже...
Хей здравейте всички аз съм един щастлив татко на две дъщери. Алисия и Малвина. Присъствах и на двете раждания, като последното се състоя преди 9 дни. Срязах пъпната връв и на двете бебета. Няма нищо страшно казвам ви и двата пъти съпругата ми роди по естествен път. Ако мамите нямат нищо против, препоръчвам на всички татковци да присъстват на идванто на бял свят на своите рожби. Това е нещо естествено и вече може да се види даже по телевизията. Кураж на всички мераклии и дано не се наложи да свестяват вас вместо майките 
.
. 
... Представяте ли си после как би се чувствал мъжа и какво желание за интимност ще има след този Филм ...
Е как пък един мъж не седна да напише, че има проблеми с интимността след раждането, а напротив, всеки, присъствал на първото раждане на жена си, настоява и присъства и на второто
Ахиле, честита ти втора дъщеричка
оправи си лентичката 
Мога само да завиждам, браво Chocho!
Моят съпруг сигурно ще припадне при гледката, затова не се и опитах да го накарам. Въпреки, че ако присъстваше на раждането, щях да съм много по-спокойна.
Моят съпруг сигурно ще припадне при гледката, затова не се и опитах да го накарам. Въпреки, че ако присъстваше на раждането, щях да съм много по-спокойна.
Моя мъж също, не би издържал на гледката да ме гледа как се мъча, че може и да се отврати после като дойде ред за секс. Кой знае, всеки мъж различно го преживява.
Моят съпруг сигурно ще припадне при гледката....
Прави ми впечатление, че всички, които са против присъствието на бащата, градят мнението си на догадки: "Сигурно ще...", "Вероятно би..." - има ли някой, който Е бил и Е припаднал, повърнал, или каквото там разбирате под "неиздържал на гледката"? Кое е толкова фрапиращото и страшното не разбирам и защо трябва мъж да се отврати от жената, която обича, виждайки я да ражда неговото дете?!?!
Кое е отвратително? Откъде е тоя "шок и ужас" - да не би да вижда за пръв път как стават тия работи, а до вчера да е вярвал, че щъркела ги носи бебетата? 
Misty, май четеш м/у редовете.
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
... И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Аз пък много се съмнявам някой да му бутне главата от другата страна на паравана
Аз раждах със секцио и таткото беше там, но никой не позволява да се гледа самата операция. Има един чршаф ли как да го нарека и нищо не се вижда. Таткото прави компания и най-важното : присъства на първия миг от появата на бял свят на детето. Това е. Няма нищо кой знае какво при секциото, то и аз нищо не чувствах, така че нямаше даже нужда някой да ме подкрепя. После мъжът ми придружи бебка и педиатърката и е наблюдавал какво са й правили, снимал я е и така после ми разказа как са протекли първите минути от живота й. Също уточни, че педиатърката сбъркала като написала теглото 3.200 а кантара показвал 3250! Беше възмутен, че я "подценили" с цели 50 грама 
... И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Аз пък много се съмнявам някой да му бутне главата от другата страна на паравана
Хи-хи това е добра идея, насила да ги държат да гледат как режат жената, пък после да видим дали ще разказват колко тежка е била казармата
Misty, май четеш м/у редовете.
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
Никоя от нас не е казала, че е против присъствието на бащата или че той би се отвратил. Но предполагам, както и ти, така и ние, познаваме мъжете си и знаем на какво са/не са способни. Не си ли чувала, че мъжете са по-страхливи от жените що се отнася до такива гледки и интервенции?! За мен няма нищо фрапиращо, въпреки че не съм видяла, а изживяла раждането.
И още - много се съмнявам, че ще издържиш гледката на секциото, освен ако това не ти е работата!!!
За секцио не говоря, а и там наистина никой не дава да гледа, както Никол е казала вече.
А ти сама казваш, че сме чували, че мъжете са по-страхливи - само дето това се разнася по-скоро като мит от уста на уста. Това се изопачава, по филми комедии да се смеем, като виждаме припадащи татковци. Ако беше действително така, нямаше присъствието да се практикува толкова на Запад и да е нещо супернормално.
И силно се съмнявам, че всяка познава мъжа си и знае какво да очаква. Аз се бях вързала на думите и майтапите на лекарите за припадащите татковци, но ето, че се оказа, че мъжа ми изобщо не прояви тези признаци. И не мисля, че не познавам мъжа ми. Просто и аз повярвах на мита.
Значи просто мъжете се подценяват, да не говорим, че е направо обидно да се смята, че не биха издържали. Значи може да издържат на откъснати крайници по време на война, разсипани черва и разляти мозъци, но не може да издържат едно раждане? Айде глупости
Ако има някой, който природата да е определила като издържащ на всичко е мъжа, другото са излишни спекулации. Нито е страшно, нито е гадно. Да ти призлее значи в часа по патоанатомия да те вкарат в моргата, да ти извасят един изкормен да му гледаш органите и от вонята да оповръщаш пода. Е това е гадно, но да седиш до жена ти, и да станеш свидетел как дава живот на детето ти... Освен емоция и вълнение няма какво да изпитва. Е, и малко притеснение.
И аз съм съгласна с Misty, с цялото й изказване. И на мен ми е малко смешно, като прочета за по-лабилната психика на мъжете - при положение, че толкова мъже са лекари и че именно мъжете са онези, които винаги са воювали. Вярно е, че при война вероятно е различно, има и адреналин (пък и сигурно са и повръщали), но все пак във всяко общество има много предразсъдъци (на които всички се връзваме, и мъже, и жени).
В крайна сметка, в цялата работа най-важното и хубавото е жената да се чувства възможно най-спокойна и сигурна. Ако мъжът й може да й даде това чувство, би било чудесно той да би могъл да присъства в този момент, стига и той да го иска. Понякога жените се притесняват от присъствието на мъжете си точно защото не искат да ги виждат такива, в такава ситуация, в такава светлина, притесняват се и за бъдещия си сексуален живот. И тези неща не са за подценяване. А и наистина много векове и в много култури раждането се е смятало за чисто женски аспект, обгърнато от тайнственост. Може да има резон и в това. Според френския акушер М. Оден жената има нужда от абсолютно уединение по време на раждането.
Така че... темата е много интересна. Интересна би била, и ако бъде продължена - да се види как се разбират и чувстват двойките след като са минали години от тяхното съвместно раждане, например, дали това остава един много съкровен и свързващ момент от живота им, и т.н.
В крайна сметка, в цялата работа най-важното и хубавото е жената да се чувства възможно най-спокойна и сигурна. Ако мъжът й може да й даде това чувство, би било чудесно той да би могъл да присъства в този момент, стига и той да го иска. Понякога жените се притесняват от присъствието на мъжете си точно защото не искат да ги виждат такива, в такава ситуация, в такава светлина, притесняват се и за бъдещия си сексуален живот. И тези неща не са за подценяване. А и наистина много векове и в много култури раждането се е смятало за чисто женски аспект, обгърнато от тайнственост. Може да има резон и в това. Според френския акушер М. Оден жената има нужда от абсолютно уединение по време на раждането.
Така че... темата е много интересна. Интересна би била, и ако бъде продължена - да се види как се разбират и чувстват двойките след като са минали години от тяхното съвместно раждане, например, дали това остава един много съкровен и свързващ момент от живота им, и т.н.
Препоръчани теми