Всичко ми е безразлично....

Остави се на течението и не прави нищо. Ще отмине от само себе си.

Звучиш точно като една приятелка . Сто години рева за дете, а сега вика:" що ми трябваше, скъсах си нервите, сънят ми се наруши, не приличам на нищо, не може да пътуваме, защото то повръща постоянно...ама това не го вярваш преди да си го изпитал на собствен гръб "
П.П Вагабонд, още нищо не си видяла. Тепърва предстои. Повръщането от бремеността ще ти се стори песен.

Тръгнах на йога.  Бях много редовна и дисциплинирана, занимавах се и у дома и постепенно, без да усетя облаците се бяха разведрили. Винаги ще помня какво каза един учител- Най-сигурният начин да изпаднеш в депресия е да си повтаряш-аз....моето семейство...моите приятели...моята работа....Най-лесният да се избавиш от депресията е да вършиш по едно добро на ден на непознат

Е-е-е-е, аз като повръщах от колата на мъжа ми - кара пежо с рекламни картинки на винпром Пещера - кво ли са си мислили хората сутрин  рано, като са ме гледали как драйфам от ракиената кола
Нещо ново ми трябва като преживяване: дом. юбимец, още едно дете , наистина йога, курсове, ама пък за тях си трябмат средства, а аз сега не мога. Много искам работа два на два, каквато и да е, защото няма кой да ми гледа чавес всеки ден. Пробвах се тук-там, ама....нито съм супер млада, нита красавица, нито ценен кадър.....И все повече оставам с убеждението, че обикновените хора като мен нямат право да се радват на нещо повече от добро здраве и родени деца.....Толкова неща се промениха и в хората, и в страната ни откакто завърших училище....Тъкмо свикнеш с нещо, айде пак пренастройки.....Вече няма работа за умните, образованите и можещите, кво остава за мен....Може би това ме отчайва....А колкото и да искам да поправя пропуските, няма как сега, трудно е, трябва да товаря хората около мен, а не е честно...
Утре ще се виждам с един много добър хомеопат -ще ми помогне да превъзмогна депресантската си зависимост от шоколада -много напълнях и може и това да ме демотивира за много неща. И после ще видим.
Приятелите, които имам много ме обичат и уважават, но.....те си отпочиват при мен от света....А аз така и не попаднах в него....Те работят, всички са извисени и образовани хора, писатели, преподаватели.....Добре е все пак, че ме намират за достоен събеседник.....Това е малка утеха, че не съм тотално затъпяла и от време на време се събужда безобразно посивният ми и неуслужлив речник

Това с детето е шега, предполагам
Иначе и аз съм "за" йога

Е, не мога повече, шега е

Ти си добре. Около мен са все едни меркантилници...
Добре че  тук, във форума, някой по-интелигентен човек мога да "срещна", иначе и аз ще затъпея . А не бива

Парци, нима искаш да кажеш, че ние, които работим не сме...ка беше....умните, образованите и можещите...Може би просто на теб нищо не ти се случва.Просто имаш прекалено много свободно време, което не знаеш как да оползотвориш?Ми хайде да се менкаме малко-аз имам нужда от намаляване на темпото.

Е как де, напротив, хората които работят са тези.
Не ща да се менкаме - искам мое си темпо
Иначе да, уж имам време, а за нищо не мога да го оползотворя, защото децата са от тези, които просто ти ангажират доста вниманието.....Пробвала съм да се "отърва", но не стаа....

а как точно пробваш да се отървеш?
ми децата са те окупирали, затова, като ги лансираш някъде-ще се занимаеш и със себе си значи...

Йогата не изисква средства, освен това после ти остава навика и си продължаваш сама у дома. Колко деца имаш?
За мен жена, която се е посветила изцяло на семейството и децата, е работила  много повече от постигналата връх в дадена кариера, искрено ти се възхищавам за решението    

Първата ми мисъл беше депресия.Но като те чета..се разколебавам .Все пак помисли и в тази насока.И аз съм се чувствала така.Сякаш от нищото..Нищо ти няма,всичко уж е добре,но малко по малко сам започваш да разрушаваш всичко.Първо да ти кажа-не се самонастройва,колкото повече си повтаряш,че всичко ти е безразлично,толкова по-безразлично ще ти е.Опитай се да мислиш в друга посока,направи нещо ново или добре забравено старо -разходка на определено място,кратка екскурзийка,среща с позабравени приятели,купи си нещо,дори и дребно да е то,започни тренировки у дома на свежа и приятна музика,боядисай сама в къщи,пренареди мебелите,изработи си нещо сама-дреха,сувенир за дома,играчка за децата,картичка за любимия,измисли си своя рецепта и я приготви..Въобще идеи имам много,но как се прилагат вече не знам.Но гледам,че все още си ентусиазирана,имаш някакво желание за нещо,така че пробвай .

Били, то като си в дупка и не щеш децата и до градинката да разходиш е егати посвещаването....
Темата не бива да е спор домакиня или кариеристка, щото тук такива няма.Аз например нямам кариера, но съм работеща жена, гледаща две деца без съпруг често, във възраст изискваща.Еми-нямам време да си мисля колко съм безпътна просто. Ей сега са ми паднали почивни дни и ми дойде дюшеш мързела и летаргията.Но задълго това би ме смазало, действително...предполагам всъщност, не знам.Трябва си разнообразие.Не точно работа-всеки да си има нещо там.За едни това е работата, за други-някакво хоби за трети-трето.

Не исках никак да се запътва натам темата, просто да отгледаш няколко деца, не е като да не си работила Аз лично също работя, но за мен си почивка от пресата у дома, не бих издържала без това.
Що да си безпътна, ти си подредила живота си,децата доволни, майката доволна- това е важното.У дома, за съжаление, нещо понакуцват нещата...още съм в търсене на първопричината.

Ами ето-ти имаш над какво да се терзаеш-имаш някакви твои причини и Работиш над тях.Авторката не работи над нищо, дори анд себе си не работи-това споделя.Че не изпитва ни радост ни тъга от заобикалящото я и е сякаш безпътна.