Трещи, това е временно явление при мен....Просто знам, а вече и усещам, че е била малка фалшива радост, бързо-преходна....
Тъгувам по нещо от дете и никога няма да разбера какво е то....Независимо как се развива животът ми, аз си тъгувам.....Вероятно характерът ми е такъв...Вероятно съм лигла.....Това, което разбирам на този етап е, че всичко, което имам в момента е много ценно и важно за мен - трябваше за малко да сменя ъгъла на виждане, за да разбера това....Докато си повтаря човек, че всичко му е наред - не става...Трябва да го види отстрани....
Освен това установих, че погледът ми винаги е бил обърнат към мен самата -сега го пренасочвам....
Тъгувам по нещо от дете и никога няма да разбера какво е то....Независимо как се развива животът ми, аз си тъгувам.....Вероятно характерът ми е такъв...Вероятно съм лигла.....Това, което разбирам на този етап е, че всичко, което имам в момента е много ценно и важно за мен - трябваше за малко да сменя ъгъла на виждане, за да разбера това....Докато си повтаря човек, че всичко му е наред - не става...Трябва да го види отстрани....
Освен това установих, че погледът ми винаги е бил обърнат към мен самата -сега го пренасочвам....
