Всичко ми е безразлично....

Мисля, че разбирам за какво говори Бояна - за онзи опасен тип психопатия, в която оценката на другите няма значение. Себеоценката започва преди всичко като оценка на другите (на родителите и най-близкото обкръжение, в ранна детска възраст). На тази основа по-късно изработваме и своя си себеоценка, която с времето се затвърждава и става - в добрия случай - относително независима.
Оценката на другите е и ценен коректив. Един познат често казва, че ако не мислеше за мнението на родителите му (и собственото му чувството за вина, което по същество си е продължение на оценката на родителите), щеше да бъде тотален развейпрах и садист, а жена му щеше да ходи синя всеки ден.  

Но съм съгласна и с Танцуваща. Самооценката и аз-образът (особено при относително добро психично здраве) са доста стабилни и константни. И в такъв случай както комплимент, така и критика, трудно могат да ги помръднат съществено. И все пак, повечето хора имат нужда от комплименти и да бъдат хвалени. Аз например - доста  

Ама пак ми е интересно как трите чифта очи са изстреляли Парци в позитива  

Saule, съгласна съм, че в процеса на създаване/изграждане на самооценката външните фактори (оценките на другите) могат и оказват влияние, и то не решаващо, но при вече формирана такава, не мога да си  представя как тя (самооценката) ще бъде зависима от другите. При това, според мен, няма никакво значение дали е висока, или ниска.
Похвалите и комплиментите са си похвали и комплименти. Те галят ухото и/или самочувствието, но от това самооценката не става по-висока. Важи и обратният случай - хулите и обидите не би следвало да я понижават.

Парци си е екстра, да ви кажа......
Точно в тоз момент не ме вълнува нито самооценка, нито самопреценка, нито каквато и да е ценка....
Въпросните три чифта очи просто се случиха - не съм ги търсила. Явно все пак съм галеник на съдбата....Не съм влюбена, ама много ми е кеф от общуването....И интересното е, че въпреки ухажорите - мъжът ми ми се вижда по-хубав, по-умен и по-всичко...Залибих го отнову
Знаете ли, че отслабнах....Цели 5 кг. за последния месец.... Целият стимул да съм убава и приятна се възвърна с гръм и трЕсък. Въпросът е друг - когато стимулите престанат да са стимули, защото това не може да е безкрайно, нещата да останат такива ли да стават по-добри....Ей туй е по-важното.

Саулке, по правилата на развитие на детската психика, аз съм двойкаджийка....за съжаление...

Е, как комплиментите галят самочувствието по- точно, вижте етимологията на думата, това у чувство и по тази причина може да е независимо от другите? И не само, че може, но следва да бъде независимо, защото именно самочувствието ни помага да се справим с мнението на другите. Самооценката не може да бъде тотално независима от другите, защото не е константа или поне не би следвало да бъде. Можеш да се имаш за чудна красавица, но ако не можеш да се реализираш като такава е нужно да ревизираш представите си. Същото важи за таланти, умения и прочее. Та самооценката може да не зависи от чуждото мнение, т.е. Пешо мисли, че съм красива значи съм красива, но зависи от другите, ако те участват в това да реализираме нещо, което ценим. Та някоя двойка с независима самооценка може да се има за екстремна хубавица и това реално да отговаря на истината, но с времето нещата се променят, нали? С физическите промени настъпват и съвсем основателни колебания в самооценката за външността.

Но най- вече пропускаш това, че жената се реализира като красива, желана и тн. не като еднократен акт, т.е. намиране на някакъв мъж, а чрез интереса и на други мъже. Самооценката по показател "успех с противоположния пол" не може да е константа и не може да лежи на стари лаври. И не ви вярвам, че е здравословно да се радваме на вероятността да има останал само един последен мъж, който да ни харесва. Както и няма да повярвам, че ако някой получи мечтаната работа ще се радва, че никоя друга компания не го кани на работа. Нито, че човек може да сътвори една творба, била тя гениална и да се радва, че му е последна. Действието, успеха, реализацията на какво да е качество влияят на самооценката и е здравословно да бъде така. Иначе човека ще стане инертна и самодоволна, самодостатъчна си маса.

Сори за дългите обяснения, но пази Боже от константна самооценка и изграден характер. Хора с налични такива ме плашат, мисля, основателно. Човек не е камък, който минава през живота пообрулен от времето, личността ни се променя, щем не щем.


ПП Постулатите, които учите в специалност Психология по начало нямат никаква логика. Част от самооценката се формира от сравнението с другите, друга част от реализацията, трета от представата ни за наши умения и способности, но здраве е въпросната самооценка да е константа. Как става това, сравняваме веднъж и се бетонираме завинаги? Като деца сме рисували чудесно и това си остава представа до живот? Някога сме били много големи хубавици и край, може всичко да ни виси отвсякъде, но не се налага да си ревизираме представите?

Парци Извиняввай, че ти оаках темата. Не обръщай внимание, гледай си чифтовете очи, кефи се на живота и да не ти пука.

Бояна, явно имаме фундаментални различия относно разбирането на самочувствието и/или самооценката. Ти аргументираш тезата си основно с примери за красота (предполагам имаш предвид физическа такава), докато аз тази красота дори като елемент не я приемам, не елемент, частица, прашинка, имаща отношение към тях. Както и да е.
За пръв път чувам/чета самооценката да има показател "успех с противоположния пол"  .
Не говорим на един и същ език по тази тема, затова спирам дотук.

ПП: Сега прочетох това за постулатите   много е яко, много 

Танцуваща с вълци Много се радвам, че веселото ми настроение е заразно.
За останалото си права, няма смисъл да го обсъждаме. Както казах страня от хора с изграден характер и непоклатимо мнение. Хубава вечер! 

Знаех си аз, че има защо Боянка да ми е фаворит.....Клонка да не забравя само. Тез двечките мно-о-о-о-го ми помагат, дори там, където изобщо не участвам  

Бояна, човек може да променя самооценката си и без външно влияние, особено ако е постигнал някакво ниво на саморефлексия. Ако беше подкрепила постинга на Saule, бих разбрала теорията ти, но тъй като видях, че се разминавате в обясненията и твоята позиция ми се струва доста крайна. Всъщност истината е някъде по средата, а Saule доста добре го е пояснила - ясно и достъпно.
Не само константата на самооценката не е здравословна, а и прекалената зависимост от чуждата оценка. Да не говорим за липсата на вътрешни критерии за самооценка.
А за Психологията - бих посъветвала да си коригираш постинга, звучи нелепо и не ти отива. (Ето ти нагледно външна намеса в себеоценката ти - дали ще се повлияеш...  ) Разбира се, ако си учила Психология и имаш задълбочени познания в областта, както и опит - извинявай! 
Парци , честита промяна!  Явно е било период и си се справила.  Стимулите в живота на човек също могат да се променят - може след време да имаш други. Не го мисли от сега - радвай се на възхода. 

 Yulichka Няма да се коригирам, само си правя изводи от иронията, квалификациите в някои постове. Съжалявам, че именно онези, които говорят за независимост от мнението на другите тук в темата се засягат така лесно и раздават определения и подигравки, за да компенсират. И да, учила съм психология и не само, но няма нужда от извинения, защото ми е почти невъзможно да се засегна от нечие мнение.
 
Поне Парци ме е разбрала.   Исках да кажа, че далеч не е нездравословно една жена да си доставя удоволствие като се огледа във възторжен чифт мъжки очи. Дори напротив. Нито е нездравословно актьор да се радва на аплодисментите на публиката. За да говорим за зависимост от мнението на другите са нужни съвсем други неща.

Бояна, невъзможно е да не те разбере човек -имаш прекрасно дар-слово. Вербализираш толкова сложни човешки състояния с толкова малко и така ясни и точни думи. Не искам да се впускам пак да те хваля, но не мога да не споделя с всички тук тези си мисли....

Парци Много си мила!  Но най- много се радвам, че си позитивна. Дори когато твърдиш, че си в криза.

Ей това щях да кажа точно, от нея просто струи настроение някак   

     

Абееее, то от мъж до мъж- Балкан разлика  Много ще ми се вдигне самооценката ако някой строител ми подсвирне от строежа, или ако някой таксиджия ми бибитне, няма що     
Пък и си мисля, че доста често доста хора  виждат флирт и се оглеждат като предмет на обожание там, където другият проявява само чиста проба любезност  Зависи кой какво иска да види.

Бояна,единственото,с което съм съгласна в дългия ти пост е ,че самооценката на човек не би трябвало да е константа.
Но ,имайки предвид долното


какво да правят грозните жени?
Които никога ,или почти никога не могат да видят възторга в нечии мъжки очи?