За недостатъците: Осъзнавате ли недостатъците си? Откривате ли ги? Опитвате ли се да ги отстраните? Трудно ли ви е да признаете "какво ви куца" пред някого, а дори и пред самите себе си? Кои от вашите недостатъци ви пречат? Бихте ли се променили заради някого, ако осъзнавате, че някаква мъничка част от характера ви е пречка във взаимоотношенията ви?
За вярата (не само в религиозен аспект): В какво вярвате? Смятате ли, че вярата в каквото и да било прави живота по-лесен, по-хубав? Съществува ли Бог?
За доверието: Лесно ли се доверявате? Спазвате ли някакъв план, нужни ли са ви критерии, за да се доверите на един човек, при ново запознанство например?
За мен: Недостатък ми е прекалената емоционалност. Лесно избухвам, лесно се привързвам, трудно забравям. Ревнива съм, доверчива съм, познавам голяма част от недостатъците си, но трудно ги признавам.
Вярвам в съществуването на някаква добра сила, не знам какво е името й, защо да не е Бог. Вярвам, че вярата прави нещата по-хубави, по-истински и ценни. Вярвам, че у все човек, дори и най-черният има нещо добро. Вярвам, че добрината е вродена, но трудно се съхранява, още по-трудно се демонстрира, защото така ставаш лесно уязвим.
Лесно се доверявам. Смятам го за недостатък. Не следя критерии. Подарявам доверието си съвсем откровено, но колкото и клиширано да е, само един път е достатъчен, за да зачеркна някой от графата с хората, на които вярвам.
Е сега е ваш ред!? Въпросите са съвсем насочващи. Може просто да споделите вашата гледна точка.