За недостатъците, вярата и доверието

  • 3 683
  • 70
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 129
Здравейте, новаци, потребители, пристрастени, усмихнати, намръщени, хейтърчета и позитивчовци. Чета темите в клюкарника...разнообразни, до голяма степен тъжни, но и позитивни. Теми в които влизаме, споделяме мнение, понякога яростно го защитаваме, друг път просто вадим пуканките и четем как някой се заяжда с друг. Обичам го този форум. От всичко и за всеки по малко. Въртят ми се в главата разни въпроси за мен самата и като се опитвам да стигна до отговора се замислям как ли е при другите, та за това пуснах тази тема. Ще се радвам да споделите и вие!

За недостатъците:
Осъзнавате ли недостатъците си? Откривате ли ги? Опитвате ли се да ги отстраните? Трудно ли ви е да признаете "какво ви куца" пред някого, а дори и пред самите себе си? Кои от вашите недостатъци ви пречат? Бихте ли се променили заради някого, ако осъзнавате, че някаква мъничка част от характера ви е пречка във взаимоотношенията ви?

За вярата (не само в религиозен аспект): В какво вярвате? Смятате ли, че вярата в каквото и да било прави живота по-лесен, по-хубав? Съществува ли Бог?

За доверието: Лесно ли се доверявате? Спазвате ли някакъв план, нужни ли са ви критерии, за да се доверите на един човек, при ново запознанство например?

За мен: Недостатък ми е прекалената емоционалност. Лесно избухвам, лесно се привързвам, трудно забравям. Ревнива съм, доверчива съм, познавам голяма част от недостатъците си, но трудно ги признавам.
Вярвам в съществуването на някаква добра сила, не знам какво е името й, защо да не е Бог. Вярвам, че вярата прави нещата по-хубави, по-истински и ценни. Вярвам, че у все човек, дори и най-черният има нещо добро. Вярвам, че добрината е вродена, но трудно се съхранява, още по-трудно се демонстрира, защото така ставаш лесно уязвим.
Лесно се доверявам. Смятам го за недостатък. Не следя критерии. Подарявам доверието си съвсем откровено, но колкото и клиширано да е, само един път е достатъчен, за да зачеркна някой от графата с хората, на които вярвам.

Е сега е ваш ред!? Въпросите са съвсем насочващи. Може просто да споделите вашата гледна точка.

# 1
  • София
  • Мнения: 2 840
Имам твърде много недостатъци, но не работя върху тях. Приела съм ги.

Вярвам в някои неща, но вече не вярвам в хората. След като спрях да вярвам в хората, ми стана много по-леко, защото спрях да натоварвам тях с очаквания и себе си с разочарования.

А за доверието - лесно се доверявам, защото зная, че във всеки един момент мога да бъда предадена, а и отдавна не ценя нещо кой знае колко, че да ми тежи, ако някой ме прецака. Наскоро изгубих приятели, на които се бях доверила. Първо се шокирах, после ми олекна. Супер разтоварващо е да разбереш, че някой, който не си е струвал, се е махнал от живота ти, без да ти се налага да мислиш по въпроса.

# 2
  • Мнения: 2 931
Да, осъзнавам недостатъците си, и съм ги приела. Самокритична съм, но се боря само с някои от тях, за да не ми навредят. Други са си част от мен, с тях си живея. Не знам дали човек може да промени характера си сам, или в определени моменти водещи са различни черти от него, а другите леко закърняват. Бих /и съм/ променила някои свои навици, които вредят на взаимоотношенията ми с даден човек. И без това не ги харесвах, стимулът ми дойде дюшеш.

Понякога съм силно обезверена, друг път вярвам. Най-вече в  доброто, както и да го наречем, колкото и цинични да сме понякога. Вярвам, че го има.

Много лесно се доверявам. Винаги давам доверие в аванс. Но не на всеки. Досега усета ми ме е подлъгал само два пъти, но пък за нищо незначещи за мен хора. Сериозни вреди на се ми нанасяни заради доверчивостта.

# 3
  • София
  • Мнения: 12 405
Не, не си знам недостатъците. Почти всеки ден, при нова комуникация, дали във форума или на живо, научавам още нещо, което пречи на някого и съответно се явява недостатък. Случвало се е да е недостатък това, че съм умна, че изглеждам добре, че се държа добре, че съм успяла в нещо и тн. Това отговаря и на въпроса за доверието. Крепи ме само вярата. Laughing

ПП Дали бих се променила, защото някой мой недостатък пречи на някого- предвид горното, ако тръгна да го правя това ще е  равносилно на това да се гръмна, а аз избирам да живея. Mr. Green

# 4
  • Мнения: 1 167
Имам недостатъци, които не харесвам и се опитвам да ги туширам. Не всеки път успявам.

Имам нужда да вярвам в себе си. Също не успявам.

За доверието ми е трудно да кажа. В отношенията ми с различни хора е различно.

И аз като Поли вярвам, че има някаква сила, до колко е справедлива тя обаче...

# 5
  • Мнения: 1 765
Има недостатъци мноооого и ги признавам-също съм емоционална до побъркване,привързвам се силно,понякога съм много рязка,избухвам за част от секундата(но не съм злопаметна),и също толкова лесно нещо или някои може да ме разплаче,наивна съм,не съм амбициозна и още не знам какво да правя със себе си,сигурно има и още,но трябва да се замисля.Призанвам си недостатъците,но не мога да ги приема,но май и нищо не правя да ги променя Tired

Вярвам! ЗНам,че има нещо,това ме зарежда! Знам ,че и то е около мен!Позитивна съм много!

Доверието-какво казах наивна съм много,доверявам се лесно,но не ми пречи,ако бъда предадена(от близък или не)да го зачеркна бързо(макар,че се привързвам много)тъжно ми е,но мога да го преживея и да продължа напред,без неподходящите хора! с времето става хората около мен по-малко,но знам че така остават само стойностните ми приятели!

# 6
  • Мнения: 521
Имам недостатъци, които за момента са ми напълно достатъчни. Избила съм си от главата лековерието, че мога да променя себе си, или някого другиго.
Опитвам се да вярвам в себе си, така правя най-голяма услуга на Висшата сила. Прекланям се пред Природата.
Доверявам се по детински, но винаги имам едно наум.

# 7
  • Мнения: 1 129
А за доверието - лесно се доверявам, защото зная, че във всеки един момент мога да бъда предадена

Доверяваш се лесно, макар да си се опарила и макар да знаеш, че във всеки един момент може да бъдеш предадена. Тогава защо се доверяваш? От вътре ли ти идва, обмислено ли е?

П.П Въпросът не е за поддържане на темата. Наистина ме вълнува. Предадена се почувствах за пръв път истински преди 3 години и то от човек, с който споделях всичко в продължение на повече от 10. Нямам лоши чувства, ако се засечем по улицата бих се спряла, но някак ми тежи цялата история. Не съм се отърсила явно, а и не знам как.

# 8
  • Мнения: X
На толкова години съм вече,че отдавна не си мисля ,че съм идеална и съвършена.   Laughing
Опитвам се да променя само това,което пречи на Мен...а дали недостатъците ми пречат на някой друг, сори.Не е мой проблем.Хората около мен са ме приели с все недостатъците ми.....това е важното.

Вярвам в Съдбата.Че в повечето случаи ,каквото и да правим,има Сила,по-могъща от нашето желание и възможности.
Досега в живота ми,винаги ,когато съм се притеснявала ужасно за нещо,то точно на финала нещата са се оправяли като с магическа пръчка.Без никакво усилие от моя страна...Затова знам,че когато много искаш нещо,то обикновено ти се дава.
Не е случайна приказката "Внимавай какво си пожелаваш,че може и да се случи!"

Не се доверявам лесно.Ужасно съм мнителна,недоверчива,подозрителна....трябва човек доста да се постарае ,за да спечели доверието ми.

Пп:още една тема,която показва колко сме различни....   Grinning
Аз също съм много емоционална,но смятам това за добродетел,качество,а не за недостатък.

# 9
  • Мнения: 1 129
Пп:още една тема,която показва колко сме различни....   Grinning
Аз също съм много емоционална,но смятам това за добродетел,качество,а не за недостатък.

Разбира се, че сме точно в това е удоволствието от общуването. Други гледни точки, мисли, съображения, разсъждения. Можеш да научиш за добро или лошо...та за моята емоционалност да обоснова себе си и твърдението, че го приемам за свой недостатък. Мога да се разплача и от реклама за памперси по телевизията. Работата ми е свързана с ходене по събития, коктейли разни организирани неща и като се появи някой на микрофона и сподели някаква история ми коства много усилия да не се разплача. Реагирам емоционално като видя кученце или котенце пред нас. Прибирала съм толкова много, търсела съм им дом и тн, а раздялата винаги ми е била тежка. Когато мъжът ми се прибере и ми каже "аз купих лаптоп" започвам да викам и крещя той луд ли е, как си мисли, че ще успеем с банките и сметките този месец и дори не му давам възможност да обясни и още кук, куп емоционалности от моя страна. Често ми пречи  Laughing

# 10
  • Мнения: 1 765

Аз също съм много емоционална,но смятам това за добродетел,качество,а не за недостатък.


Добродетел е също,да,но понякога (както при мен) не мога да я сдържам тази емоционалност и ми личи всичко по цялото лице,очи,цялата физиономия ми се променя!Избухването за само миг е просто... Crazy

Поли,това за емоционалността ми го вадиш от устата за мен самата! Веднъж карах милото да спре по пътя (тръгвахме си от морето вече),когато видях една чайка, че нещо не е наред.Много се разстроих,исках да я водим в ветеринарна клиника,той каза,че съм луда,отказа ми,а не мен ми стана толкова криво!така го мислех животинчето по пътя дали е ок,какво се е случило после ,ужас!

# 11
  • Мнения: X
Ами не знам....
Като ми се плаче,плача.Не се срамувам от това...
Като ми се крещи,си крещя....
Да,избухвам бързо....
Ето дори пример от днес:
Снощи мъжа ми или сина ми са правили нещо на лаптопа, и днес сядам да пиша една рецепта в блога и хоп-изненада.Не мога да използвам кирилицата.
За да пиша на български,трябва да използвам латиницата.
Е,познайте какво му чуха ушите на мъжа ми....
Защо да се чувствам виновна ,че съм избухнала?
При положение ,че у дома е правило да се оставят нещата,както са намерени.
Аз не им пипам музика,игри,и прочие нещата им....
Очаквам същото отношение и към мен.
И като не го получа ,си викам....   Laughing
Ами да са мислили.Отнесоха го,и двамата....
Надявам се другия път,като променят нещо,да се сетят как съм реагирала и да оправят нещата навреме.

# 12
  • Мнения: 1 765
Вкъщи-ок!то в нас е като в италианско семейство-всеки вика за нещо и по нещо Mr. Green  hahaha но навън,в различни моменти,на работа(бях казала един пример в друга тема как деградирах,когато трябваше да уволня за 1ви път човек)-това пречи!

# 13
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Да, имам недостатъци. Не ги крия. Избухлива съм, като ме ядосат, паля от раз и трудно се успокоявам после. Понякога в гнева си казвам неща, които не мисля. Типична македонка.  Laughing Не ми е проблем да се извиня след това, но по-добре би било да се науча да броя до десет, преди да изстрелям, каквото ми е на езика. Така и не се научих. Освен това съм и невероятен инат - както спрямо други, така и спрямо себе си.
За вярата - вярвам, че има висша сила, която влияе по някакъв начин на живота, постъпките ни и всичко. Съдба, Господ, както и да я наречем, според мен я има. Вярвам в себе си. Лошото е, че и аз започвам да не вярвам на хората вече.
Доверието - моето се печели изключително трудно. За сметка на това пък се разбива много лесно и след това не може да се изгради пак. Не и в същата степен, в която е било преди.

# 14
  • Мнения: 1 770
Мислех, че лексикони се попълват от 13 годишни.

Общи условия

Активация на акаунт