Осъзнавам недостатъците си, общо взето се справям с тях, само с един ми е по-трудно - емоционалността.
- Публикувана: 18 юни 2011, 13:15 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2011, 16:14 ч.
За недостатъците, вярата и доверието
Какъв недостатък би могла да бъде емоционалността?
Ами например да скочиш и от гняв да ухапеш ухото на събеседника ( не говоря за Майк Тайсън).
Прекалената моционалност ако не е овладяна определено е недостатък според мен.
Но иначе да, права си, сама по себе си не е недостатък, даже ако не изпитваш емоции най вероятно е да свършиш или в килия до живот или с риза с дълги бели ръкави, които се завързват на гърба.
Прекалената моционалност ако не е овладяна определено е недостатък според мен.
Но иначе да, права си, сама по себе си не е недостатък, даже ако не изпитваш емоции най вероятно е да свършиш или в килия до живот или с риза с дълги бели ръкави, които се завързват на гърба.
Ами например да скочиш и от гняв да ухапеш ухото на събеседника ( не говоря за Майк Тайсън).
Прекалената моционалност ако не е овладяна определено е недостатък според мен.
Прекалената моционалност ако не е овладяна определено е недостатък според мен.
ПП Сега си давам сметка, че въпросът ми е некоректен. Би трябвало да бъде "какво наричаш чувствителност", защото много хора наричат с тази дума докачливостта, избухливостта и тн.
Е па ти- чувствителността все същата работа- вчера се опарих на фурната, значи съм чувствителна 
Лигавя се де, извинете за офтопика.
Лигавя се де, извинете за офтопика.
Това ти казвам, нормално е човек да е чувствителен и те кара да си махнеш ръката от фурната преди да я загубиш.
Горе- долу същата работа върши и емоционалността.
Недостатъци- отказвам да се променям, за да се харесам на някого, авторитарна и често болезнено откровена. Всички те ми пречат, но колкото и да се старая да ги крия, все току изникне някой. За борба с тях и дума не може да става.
Вярвам и ако вярата ми трябва да има име, защо пък да не е Бог.
Доверието ми бяга някъде, рядко се връща и то за много кратко.
Вярвам и ако вярата ми трябва да има име, защо пък да не е Бог.
Доверието ми бяга някъде, рядко се връща и то за много кратко.
Наскоро изгубих приятели, на които се бях доверила. Първо се шокирах, после ми олекна. Супер разтоварващо е да разбереш, че някой, който не си е струвал, се е махнал от живота ти, без да ти се налага да мислиш по въпроса.
Искрено се учудвам, че има някой, който споделя същата философия като моята. Като съм казвала това пред приятели, откровено не ми вярват, не можело да съществува такава позиция.
Иначе - недостатъци, имам си. Някои от тях си обичам и не искам да променям, с други се боря, но не ожесточено. Не съм сатаната все пак, а и гуру не искам да ставам, така че - нека си ги нося.
Вярвам, без да обвързвам това непременно с религията.
И съм някаква странна доверчиво-мнителна компилация. Хем дълбоката ми нагласа е да приемам хората открито, хем като си минал през разни неприятни неща, отваряш всичките си сетива на четири. Постоянно трябва да внимаваш. Много уморително.
Осъзнавам недостатъците си, общо взето се справям с тях, само с един ми е по-трудно - емоционалността.
Нещата от живота просто се случват, независимо дали ни харесват или не. При по-слабо изразена емоционалност, даденият човек влага по-малко енергия от себе си в създалата се ситуация.
Тази енергия би могъл да използва за нещо градивно например.
Е, с годините ставам все по-малко емоционална, но и другата крайност не искам да я стигам- как
иначе ще усещаме, че живеем?
По-скоро е добре човек да е умерен / според мен/.
Имам един основен недостатък -твърде критична към работата и мен и хората в работата.
Всичко трябва да е по конец,по норми и процедури по качеството.
Опитвам се да туширам ,но не винаги успявам.
Вярвам в Бог и Възмездието.
Имам доверие само на най-близките./което не значи само роднини/
А се дразня от лигавщини и превземки.Много. Излишна демонстрация на близост.
Всичко трябва да е по конец,по норми и процедури по качеството.
Опитвам се да туширам ,но не винаги успявам.
Вярвам в Бог и Възмездието.
Имам доверие само на най-близките./което не значи само роднини/
А се дразня от лигавщини и превземки.Много. Излишна демонстрация на близост.
Наясно съм със всичките си недостатъци. Стремя се да се променям, често се само иронизирам. Вярата в Бога не ми прави живота по-лек, напротив вдига стандарта. Това с което най-трудно се справям е да казвам това което трябва на правилното време и място, а не това което ми се иска и простителността.
С годините станах по-малко доверчива, но явно не съм достатъчно след като все още се оставям да злоупотребяват с мен, но не е болка за умиране.
С годините станах по-малко доверчива, но явно не съм достатъчно след като все още се оставям да злоупотребяват с мен, но не е болка за умиране.
