Не ми се отдава позитивното мислене...

Я , я кажи от кое ведомство са  на вън по кафенетата? Къде е тая държавна работа ???

Е, защо да не трябва да имаме семейство и деца? Това не е ли заложено някак дори?
Нормално е според мен. Още повече, когато една жена е сама, започва да си мисли - ето, дори приятел нямам, тепърва сега...Имам много познати, които не са омъжени, но определено сезамислят вече за семейство и деца. Не е фикс идея, разбира се, но е напълно в реда на нещата.

О, Poka, има ги , има ги такива.

Viliko, аз доскоро не се шашках, ама с времето те обзема страх да не останеш сам - родителите ти остаряват и се вдетиняват, а ти нямаш още деца, на които те да се порадват, докато са с акъла си /грубо, но факт/.

Знам , че ги има! Напиши ми ведомството на ЛС.

Това е много ...глупава причина. Ти за това ли се притесняваш - да не разочароваш вашите, да им осигуриш внуци за да ги радваш ли. ...

Бронте, наясно съм, че ако се появят "камикадзетата", ще вляза в друга тема с други проблеми 
$hantalche, ами като гледам майка ми как се тормози, става ми толкова мъчно, че нищо не мога да направя..

perunika, изобщо не се шашкай така. Аз на времето се ожених на 23 и родих на 24, щото бях убедена, че ми е време за семейство и деца  . В представите ми всяка неомъжена над 25 беше "позакъсняла" и потенциална стара мома.  За да не остана погрешно разбрана - и за миг не бих съжалила, че имам децата си - прекрасни са и осмислят живота ми, но ако сега можех да се върна назад, щеше да бъде много по-различно. "Семейство" не означава само подпис в гражданското и продължаване на рода, и както свидетелстват много от темите тук, не е предпоставка за безусловно щастие. Честно казано, завиждам ти -  аз имам мъж, деца, професия (харесва ми), контакти, ...но нямам твоята свобода да се развивам, да срещам и опознавам нови хора и изобщо да разполагам със себе си. Имаш преимуществото тепърва да градиш - не на 25, а като човек, който вече е наясно със себе си. Имаш всичко .

Офф, не трябва така да се чувстваш виновна, въпреки всичко 

Перуника, бях в подобна на твоята дупка  когато приятелките ми от компанията в една година родиха по едно бебе, само аз без сериозен приятел дори.
И аз не понасях за бебета и деца да ми се говори, странях от тях, дразнех се.
И вътрешно хем им завиждах  хем ме беше яд на тях, че ме зарязаха един вид 
Сближих се с други хора, необвързани като мен или без деца, приятелките ми изобщо не бяха виновни, разбира се, но ме натоварваха, без да е съзнателно, просто така се получи.
После срещнах мъжа ми, завъдихме едно хлапе и нещата си дойдоха на мястото.
И сега ме е яд, че така детински и егоистично се държах с тях, щото сега вече сме се поотдалечили, нали знаеш като не се чуваме по телефона, като не се виждаме и полека лека се разминаваме.
А за това предимно аз бях виновна.
Но тогава за мен това беше спасението, хора по - млади от мен, с други интереси и сходен на моя начин на живот. А как се запознах с тях ?
Записах се да уча студентка, така неизбежно си с хора на по 20 години и попиваш от тяхното безгрижие. За мен това беше решението 
Трябва ти ново обкръжение, сама казваш - твоите приятели много пият, много пушат, живеят нездравословно, ти си спортна натура, искаш хора, които споделят твоите интереси.
Ами намери ги 
А другото и само ще дойде.
Писа, че не ти е висок дохода, но не можеш ли да си позволиш едно екскурзионно летуване на планина, има организирани такива, с други планинари, това ми звучи като за теб - хем релакс, хем физическо натоварване, хем природа, хем хора, дето не пият и пушат много, щото не можеш да си го позволиш ако ще качваш после 5-6 км до хижата 

Rosy Bosy, много не съм по планините, а и наблизо не се намират такива. Но морето....ех, то ми е любов. Надявам се в скоро време за 2 дни поне да мога да отида и да се разхождам сутрин по плажа и да плувам с часове...

Дано да успееш да отидеш на морето, ще се заредиш и ще починеш както трябва 
А мъж някой няма ли на хоризонта 
Нали знаеш, че ако само работиш - и от работа вкъщи, трудна работа е да дойде принцът на бял кон и да те отведе 
Излизане му е майката и то излизане за забавление, не на лов, то от само себе си ще се получи омайването на принца 

За малко яснота - принцът е наличен, но чакаме родителското му тяло да узрее за идеята   А това чакане  ме изнервя докрай.

?! Чакате мама и тати да "одобрят" връзката ви?

Бащата може да вкисне от вашето чакане, ама щом  мислите, че е нужно да се чака.. , дано да стане по-скоро работата.Намесата на които и да било родители в една връзка , води само до допълнително напрежение и дразги във самата връзка.

perunika ,

Извинявай, но това , че не искаш деца съм го чела в други твои публикации .
Да не би всъщност принца да не иска ?
И въобще той да е причината за всички твои вътрешни конфликти ?