Публикувана: 30 юли 2011, 22:24 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:46 ч.

Обича ли ви мъжът ви?

51 560
283
1

1
...
15
16
17
...
19
Всички

# 225 26 септ. 2011, 15:39 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Andariel в пн, 26 сеп 2011, 15:00

а какво правиш (не ти, де, просто така ми върви мисълта), ако си наранена много, обаче другият не смята постъпката си за лоша и няма никакво намереение да се променя и просто ти каже (или покаже), че няма никакво намерение да се променя? Или пък дори да му кажеш, че постъпката му те е наранила, той дори не може да осъзнае и се почесва по главата, чудейки се какво толкова е направил? Или с половин уста ти се извини и повече не иска да се обсъжда случилото се?

Не аз, ама аз мога само за себе си да кажа, откъде да знам друг как постъпва. Grinning

Ако не осъзнава постъпката си /много честа ситуация у нас Mr. Green

/ правя всичко по силите ми да я разясня. Къде мълча и сумтя, къде крякам врякам или пък сядаме да говорим, кога как дойде.
Ако и след като съм разяснила, пак не осъзнава, че ме наранява и се почесва какво толкова е направил /също се случва често Mr. Green

- по въпроси, свързани с децата/, си спретваме скандал, след който или се съгласява с мен и се коригира, или пък се разминаваме безмълвно доста време и пак се коригира. /Това само в случай, че съм напълно убедена в правотата си. Понякога се съгласявам с него.../
Ако пък ми каже, че няма никакво намерение да се променя, зависи за какво става въпрос. Може да отстъпя, забравя, простя, а може и да обсъдим варианта всеки да си хване пътя. Много зависи от конкретния случай. Аз се научих да прощавам. Нещо повече - неща, които преди години биха ме наранили ужасно, сега не биха.

# 226 26 септ. 2011, 16:23 ч.

Мнения: 7 947

Да, нещата преди години биха, сега - не биха - точно за това пиша и аз Laughing

А за говоренето...мне, не го мога, не и тогава, когато иде реч за моите чувства и изживявания. Просто не обичам, може и да не съм свикнала. Правила съм го няколко пъти и определено не се почувствах по-добре. Предпочитам да кажа какво искам, а не защо точно и как то ме кара да се чувствам...дори май не мога да го обясня...

# 227 26 септ. 2011, 16:34 ч.

София
Мнения: 62 595

Едва ли говорим за хвърлени на пода мръсни чорапи. За да се почувства някой наранен, че да си говорим за прошка, значи ще да се е случило нещо много сериозно, например изневяра, лъжа, предателство или нещо от този ранг. Все неща, заради които човек поне мислено застава на кръстопътя дали да продължи с този човек или да си тръгне. А дали не се бъркат прошката и примирението? Дали човек си мисли, че прощава, а всъщност се примирява, но го нарича прощаване, за да си пощади самолюбието? Не че нещо конкретно, но се размислих покрай някои от последните постове.

Вили, теб трябва да те пратим на терапия. Знайш ли колко работа ще намерят по теб психотерапевтите, докато започнеш да си описваш емоциите и чувствата! Wink

# 228 26 септ. 2011, 16:38 ч.

Мнения: 7 947

Знам бе, за терапия съм си аз отвсякъде Joy

Ама защо да го правя - като и така се чувствам ОК/ в повечето случаи/ Wink

# 229 26 септ. 2011, 16:57 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: viliko в пн, 26 сеп 2011, 16:23

...
А за говоренето...мне, не го мога, не и тогава, когато иде реч за моите чувства и изживявания. Просто не обичам, може и да не съм свикнала. Правила съм го няколко пъти и определено не се почувствах по-добре. Предпочитам да кажа какво искам, а не защо точно и как то ме кара да се чувствам...дори май не мога да го обясня...

Ако трябва ще тренираш говорене и споделяне - малко по малко с някой близък, приятелка, роднина. От трупане в себе си досега никой не е видял нещо хубаво.

# 230 26 септ. 2011, 16:59 ч.

Мнения: 7 947

Ами...аз нямам кой знае какви семейни сътресения, пълни с емоции, които да трябва да излея...все пак да уточня Laughing

Иначе - не, с приятели също не мога, с роднини - още повече. Такъв тип човек съм. Чувствам се гола - ако си излея всичко, дори бях пускала такава тема тук.

# 231 26 септ. 2011, 17:01 ч.

София
Мнения: 62 595

То, май и от много споделяне човек може да си навлече беля на главата! Често е по-добре някои чувства, емоции и мисли да си останат неизказани, че иначе другият може да бъде наранен.

# 232 26 септ. 2011, 18:42 ч.

Мнения: 183

Цитат на: Frozen Gale в пн, 26 сеп 2011, 15:04

Това искам и аз,да насоча усилията си към себе си .Ядосвам се на себе си ,че не съм гъвкава и трудно се приспособявам ,но все някак си трябва да успея ,нали? Рано или късно.Това ме крепи.

По книгите пише ,че трябва да се откажеш от нещо за да го получиш ,но защо е толкова трудно отказването.
Аз наистина искам да се променя,защото това е решението на проблема.

Точно така! Трябва да започнеш от себе си. Аз изгубих много време да анализирам неговото поведение, но пробив получих когато се спрях върху себе си. Много съм близо до мисълта, че всъщност аз съм го вкарала в схема, градяща моят несъзнаван модел на отношения. Това, че модела е мой не винаги означава, че е добър за мен! Прочети и за фамилните констелации - за мен се оказаха много ценни. Ако имаш възможност си и направи такава. Все пак като опит за мен трябва да кажа, че децата наистина страдат най-много от нестината, недоизказаното, прикритото. Просто го проектират напред в поколенията. Не изневярата е най-страшното, а липсата на честни взаимоотношения.

# 233 26 септ. 2011, 21:23 ч.

Бургас
Мнения: 6 493

И аз проектирам за съжаление.Тази книга ,която чета точно този проблем разглежда.Аз стигнах до там ,че да осъзная ,че моя проблем е в мен ,не в него ,но имам чувство че много дълго чакам този "пробив" както ти го наричаш.

# 234 26 септ. 2011, 22:07 ч.

Мнения: 183

Да търсенето отнема време и много енергия. Добре че имам приятели занимаващи се с психотерапия и въобще с различни аспекти на човешкото себепознаване. Много е важна и вътрешната ти мотивация и липсата на съпротива да си откровен със себе си. Ако усещаш, че се въртиш в кръг, значи е време за професионален поглед. Действа много разтоварващо и разбирането в дълбочина ти помагат да отсееш съществените от псевдо проблемите. Hug

Не че аз съм цъфнала и вързала ама с удоволствие бих ти помогнала Mr. Green

# 235 26 септ. 2011, 22:52 ч.

София
Мнения: 4 349

Не може да се намерим лесно. Все нещо ни тормози, все нещо търсим. А като го намерим сме разочаровани!! Проблемите са си проблеми и те трябва да се решават - един по едни! Не е лесно, но на кой ме е?

# 236 27 септ. 2011, 00:49 ч.

Мнения: 183

Най-важна е комуникацита. Няма вариант, в който двама души да се разберат без да имат връзка помежду си. Дали ще се разберат да продължат или да се разделят няма значение стига да са осъзнали с всяка фибра на тялото си и всяка клетка на мозъка си, че това е продължението. Така проблемите се решават и най-важното не се проектират напред. Това е особено важно в отношението майка-деца.

# 237 28 септ. 2011, 18:21 ч.

Мнения: 2 803

Цитат на: vita в пн, 26 сеп 2011, 10:28

По темата:
Не, не ме обича и никога не ме е обичал (само аз така съм си мислела). Не обича дори децата ни. Единствения човек когото обича е.......себе си.

и при мене е нещо горе-долу такова, въпреки че твърди колко ме обича, да му имам критериите за обич ooooh!

егоизъма е този, които му пречи да обича.... и също, че винаги е прав и никога не е виновен

# 238 29 септ. 2011, 09:20 ч.

Мнения: 7 947

Да, егоизмът е онова "качество", което много пречи в човешките отношения. Силно вярвам, че хората, които са егоцентрици, самовлюбени и самовглъбени до болка в личния си свят - трудно могат да съжителстват с друг, просто защото гледат само от своята си паничка. Дори не искат да нараняват партньора, не съзнателно, но така се получава ...

# 239 29 септ. 2011, 10:15 ч.

Бургас
Мнения: 364

Цитат на: viliko в чт, 29 сеп 2011, 09:20

Абсолютно! Това е истината - дълбоката убеденост, че ти винаги си прав и никога виновен прави невъзможни едни нормални отношения. Тези хора не познават и не използват думата "Извинявай". Изобщо трудно се живее с такива, ако имаш дори и малко наченки на индивидуализъм и не дай Боже, някакви различия в мисленето и позициите с въпросния субект.
И се налагат едни безкрайни компромиси от страна на по-мекия в случая, които в един момент просто съсипват любовта.
Малко черногледо, но ми се струва, че това е истината.

Препоръчани теми

Любов без ласки

Колко често е нормално да се прави секс?

Начин на учене

Косопад

Причина:

Причина: