А това със седенето по земята ми звучи доста шокиращо...чак не мога да си го представя.
Само 4е тук зиме лете и 4исто и то доста. Навици. - Публикувана: 16 дек. 2005, 14:10 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2005, 13:58 ч.
Приключения и впечатления у "ваше село" :)
о, тук лапетиите мсе въргалят по земята, не вси4ки де.....така си играят, не си представяй 4е лежат на улицата.
Само 4е тук зиме лете и 4исто и то доста. Навици. 
А това със седенето по земята ми звучи доста шокиращо...чак не мога да си го представя.
Само 4е тук зиме лете и 4исто и то доста. Навици.Да не разваляме темата... ама аз доколкото разбрах не ставаше дума за деца, а за големи хора. Някъде четох и за пример как сядат в метрото на пода. КОлкото и да се поддържа ...все пак не може да е толкова чисто.
В мойто селце в Австралия най-много си харесвам и обичам Австралийците - супер толерантни,
сега има много проблеми с чужденците в австралия,
нали знаеш че имаме TV в европа ?
сега има много проблеми с чужденците в австралия,
нали знаеш че имаме TV в европа ?
нали знаеш че имаме TV в европа ?
сега има много проблеми с чужденците в австралия,
нали знаеш че имаме TV в европа ?
нали знаеш че имаме TV в европа ?
Да не разваляме темата... ама аз доколкото разбрах не ставаше дума за деца, а за големи хора. Някъде четох и за пример как сядат в метрото на пода. КОлкото и да се поддържа ...все пак не може да е толкова чисто.
м да, тва явно зависи от прослойката, незнам, а може и да е нещо типи4но за тази страна. Не съм разбрала, 4е става въпрос за големи хора.
Тези побоища на ливанските заселници от какво са породени? Има ли нещо общо с Франция, нещо като последвала "вълна"? Не съм 4ула за това.
Ама това не беше ли в края на ноември или нач. на дек. Вече се zабрави... Някои неща се раzдуват прекалено много.
Вече се zабрави... Някои неща се раzдуват прекалено много.
Мерси 
Ами как стана тя.....малко тъжна история. Майка ми беШе полу германка, полу българка, но българският й баЩа по4ина, когато тя била на 4 години и така тя не е zнаела българският. Татко ми zнаеШе немски оЩе преди да живее в Германия. Той беШе управител на ресторантите на тогава най големият хотел в zападен Берлин и винаги работеШе втора смяна, тръгваШе в 2 zа работа и се връЩаШе посред ноЩите. Та аz бях сама с майка ми преz пове4ето време, а баЩа ми не беШе и достатъ4но упорит да ме у4е. С детския си акъл не можах да раzбера zа какво ми е тоz българския, на ли вси4ки около мен говориха само на немски. Когата татко ми ми говореШе на български, си zапуШих уШите
Като ходихме в БГ (всяко лято zа няколко седмици) бях все до майка ми, на ли бях и малка, та пак не ме драzнеШе много 4е не zнаех еzика. Но после, като бях на 11 години, по4ина майка ми, а съЩевременно приклиу4и строежа на къЩата ни във Варна. Та от там нататък баЩа ми работеШе първа смяна zа да може да се грижи zа мен, пък и по 4есто си ходихме до БГ, 3 пъти годиШно. Дойде пубертета и аz не исках ве4е да съм само с тати
и той да ми превежда, та проявих желание да нау4а българският. У4их го най ве4е когато си бяхме в БГ, слуШах внимателно, говорих, поправиха ме, и така После с една книга в къЩи се нау4их и да пиШа и да 4ета. Съжелявах, колко години съм иzгубила и интереса ми zа БГ стана все по голям, исках да нау4а пове4е zа българската култура, история и т.н. На 15 години се zаписах в българското у4илиЩе в Берлинското посолство, макар и баЩа ми да не беШе много "zа", опасяваШе се, 4е Ще пренебрега немското у4илиЩе. Но вси4ко мина много добре и даже zавърШих българското у4илиЩе (раzбира се, НЕ с отли4ие ).Та сега говоря добре, макар и да се ли4и 4е не ми е май4ин еzик, просто говоря по меко. И има думи, които не ги zнам, но 4овек на ли цял живот се у4и
Мерси Ами как стана тя.....малко тъжна история. Майка ми беШе полу германка, полу българка, но българският й баЩа по4ина, когато тя била на 4 години и така тя не е zнаела българският. Татко ми zнаеШе немски оЩе преди да живее в Германия. Той беШе управител на ресторантите на тогава най големият хотел в zападен Берлин и винаги работеШе втора смяна, тръгваШе в 2 zа работа и се връЩаШе посред ноЩите. Та аz бях сама с майка ми преz пове4ето време, а баЩа ми не беШе и достатъ4но упорит да ме у4е. С детския си акъл не можах да раzбера zа какво ми е тоz българския, на ли вси4ки около мен говориха само на немски. Когата татко ми ми говореШе на български, си zапуШих уШите
Като ходихме в БГ (всяко лято zа няколко седмици) бях все до майка ми, на ли бях и малка, та пак не ме драzнеШе много 4е не zнаех еzика. Но после, като бях на 11 години, по4ина майка ми, а съЩевременно приклиу4и строежа на къЩата ни във Варна. Та от там нататък баЩа ми работеШе първа смяна zа да може да се грижи zа мен, пък и по 4есто си ходихме до БГ, 3 пъти годиШно. Дойде пубертета и аz не исках ве4е да съм само с тати
и той да ми превежда, та проявих желание да нау4а българският. У4их го най ве4е когато си бяхме в БГ, слуШах внимателно, говорих, поправиха ме, и така После с една книга в къЩи се нау4их и да пиШа и да 4ета. Съжелявах, колко години съм иzгубила и интереса ми zа БГ стана все по голям, исках да нау4а пове4е zа българската култура, история и т.н. На 15 години се zаписах в българското у4илиЩе в Берлинското посолство, макар и баЩа ми да не беШе много "zа", опасяваШе се, 4е Ще пренебрега немското у4илиЩе. Но вси4ко мина много добре и даже zавърШих българското у4илиЩе (раzбира се, НЕ с отли4ие ).Та сега говоря добре, макар и да се ли4и 4е не ми е май4ин еzик, просто говоря по меко. И има думи, които не ги zнам, но 4овек на ли цял живот се у4и
Ами да, оЩе живее там, да ми е жива и zдрава. Я кажи коя си, да видим да ли Ще те помня
(Етооооо, имам свидетел 4е наистина не говорих български като малка
) ... Акцентите понякога наистина силно затрудняват разбирането, но Aussie-тата никога няма да ти го покажат. Питат по милион начини белким перефразираш и те разберат 
. И винаги, като не те разбират я шума им пречи ("Извинете, но с тази кафемашина почти нищо не чувам "), я изморени ("Ама разбира се, ама нали е Петък следобед и вече съвсем съм изключил "), я нешо друго изобщо несвързано с твоето неразпознаваемо произнасяне на някоя дума ...
... Но, пък имат някои много сладки аргументи за не местенето на часовника. Напримерно - ако го местиме и се стъмва по-късно, по-дълго време слънцето ще пече и ще ми избеляват по-бързо пердетата.. Освен това кравите щели да се объркват с новия час на доене 
. И винаги, като не те разбират я шума им пречи ("Извинете, но с тази кафемашина почти нищо не чувам "), я изморени ("Ама разбира се, ама нали е Петък следобед и вече съвсем съм изключил "), я нешо друго изобщо несвързано с твоето неразпознаваемо произнасяне на някоя дума ...... Но, пък имат някои много сладки аргументи за не местенето на часовника. Напримерно - ако го местиме и се стъмва по-късно, по-дълго време слънцето ще пече и ще ми избеляват по-бързо пердетата.
. Освен това кравите щели да се объркват с новия час на доене Ina_Au, това, което си написала е супер сладко
Стана ми много мило, като го четях. Поздрави на кравичките 
... Много оправия има тук, но и много бьркотия. 4акаш в клиниката с 4асове ( а си записваш 4ас от преди месеци) ...
...Поне според мен е мит, 4е младите след пьлнолетие се отделят от семейството. Познавам хора, в зряла вьзраст, раз4итат и изискват от родителите си така, както и когато са били на 15...
Националисти по-големи и от сьрбите.
...Поне според мен е мит, 4е младите след пьлнолетие се отделят от семейството. Познавам хора, в зряла вьзраст, раз4итат и изискват от родителите си така, както и когато са били на 15...
Националисти по-големи и от сьрбите.
Така е! Миналото лято приятелят ми имаше един здравословен проблем. След като отиде при личния си лекар и си взе направление, тогава се обади в болницата да си запише час. Дадоха му час за след 1 месец и 10 дни (а пак да напомня, че вече си имаше направление)
Настоях да отиде при частен лекар, там няма чакане. Е, отиде, но еднократното удоволствие струваше 100 евро, а ползата не беше кой знае каква. Въпросният лекар ни надрънка какви ли не глупости, аз щях да умра от страх, вече се виждах в траур Без майтап, но накрая диагнозата си я намерихме сами в Google и после отидохме в болницата с конкретни изисквания към прегледа, за да ни я потвърдят, така и стана.Сега ми предстои раждане в Италия и това хич не ме радва. Предпочитам в Бг, въпреки че и в Бг положението е трагично!
Другото, истина е, че италианците са мамини дечица. Съвсем нормално е до 30 год да си живееш с мама и тати, ако още не си женен (и за мъже, и за жени). Приятелят ми е горе-долу на тази възраст и аз се изумявам, когато родителите му се държат с него като с 15-годишен, а той го приема за нормално
Но това в определен смисъл е и плюс. Води до по-добро възпитание, изграждане на навици и традиции, до много топло и задружно отношение в семейството. В Италия семейството определено е на голяма почит и е най-важното нещо.
За национализма по-скоро не съм съгласна. Мисля, че ние ги бием по точки
Но големите ми фаворити в това отношение са французите - нЕма по-големи шовинисти 
Италианците, които аз познавам пътуват много и винаги, когато се върнат от някое ново място, разказват като за най-красивото и интересно място на света. Бих казала, че са отворени към положителните страни на всяка държава и народ.
Друг е въпросът, че когато едно и също нещо може да се направи по 2 начина - така, както се прави в Италия и така, както се прави някъде не в Италия, по презумпция се приема, че италианският начин е правилният, хубавият и изобщо Начинът
Нооо това май не бих го нарекла национализъм.Нещо, което харесвам у италианците е толерантността им помежду им. Изобщо няма значение кой с какво образование е, каква му е професията и колко пари взима. В Бг не е така и това го осъзнах, когато отидох в Италия. В България има нещо като снобизъм на класите - вишисти с вишисти, по-богатички с по-богатички, да се мешаме с "по-простите", айде нема нужда...
Оказа се, че в Италия много момчета напускат училище, когато са на 15, защото имат това право, мързи ги да учат и предпочитат да работят, за да си имат някакви собствени парички. Това не ги прави отрепките на обществото, никой не ги гледа с пренебрежение. Моят приятел е програмист, а най-близките му приятели са водопроводчик, бояджия, инженер и сервитьор, преквалифицирал се в счетоводител
Няма разлика нито в манталитета и отношението, нито кой знае каква разлика в стандарта на живот на тези момчета.Не мога да свикна с шантавото работно време на магазини и обществени институции. То е почти никакво от моя гледна точка
В 18 часа всички магазини затварят, банките са спуснали кепенците още към 16-17. Да не говорим за безумно дългите обедни почивки. Как си въртят икономиката тези хора, направо не знам. В неделя нещо да е отворено - абсурд! Обясняват го със силното влияние на Ватикана. Бог е създал седмия ден за почивка и това е. Ресторантите също си имат по един почивен ден седмично, което е малко странно за нас. Но най-безумното е, че даже някои по-малки хотели имат по един ден в седмицата, когато са затворени!Телевизията. Повечето италиански реклами са много сладки, остроумни и забавни
Не са така скучни и обидно тъпи като българските. Обаче рекламните блокове са по 10 мин, така че все пак няма как да не ти писнат!Има страшно много предавания от типа talk show, които са ужасно клюкарски и интригантски, и тъпи
Ужасно са популярни телевизионните момичета, от типа le velline (в Бг им се вика "адреналинки") и всякакви там танцьорки като тези от шоуто на Слави или момичетата на късмета
Те също ме дразнят. Страшно са лансирани от самите телевизии, а всъщност самите момичета са хубавки, но много нагласени, изкуствени и кухи, най-голямата им амбиция е да си хванат гадже-футболист... Май нашенският аналог са фолк певиците 
Айде стига съм писателствала, че се увлякох
В моето селце седенето по земята също е популярно. Нормално е и ходенето бос, както и гледката на някоя мацка или дечурлига по пижама и пантофи във видеотеката. Като цяло има доста пухкави Австралийки, но пък се обличат, като че са с манекенски мерки . Откакто навикнах на гледката, взех и предимства да намирам.
. Откакто навикнах на гледката, взех и предимства да намирам.Хм
в една друга тема една форумка, която също беше от Австралия (ако не бъркам), писа, че много от хората там са "органик". Някакво завръщане към натуралното и отказване от някои "екстри" на цивилизацията. Но, освен за ходенето бос, тя спомена нещо и за некъпане и т.н.Я разкажи малко повече за тази тенденция, която ми напомня за хипитата
gato, много интересна тема
Някои от нещата, които ми се струват положителните тук са: тенденцията (която се насърчава от разпоредбите) бащите да участват наравно с майките в отглеждането на децата и да взимат поне няколко месеца (минимум два) от отпуската полагаща се за отглеждане на малки деца (която тук е 390 +90 работни дни!); възможността/правото да работиш на половин и дори четвърт работно време докато имаш малки деца; точната информация, която човек получава при взаимодействието си с различните институции (тук бюрокрацията е голяма и всичко става мнооого бавно, но става). И тук повечето хора се обличат просто и удобно без много много да се съобразяват с модата, а също и обичат да седят и лежат по земята (най-често навън на тревата) но за мен това е по-скоро положително ... Иначе всекидневието тук може да е доста скучно, всяко нещо се планира с месеци предварително, липсва спонтанност и емоция, за купони каквито си ги знаем от бг и дума не може да става, най-малко пък през работната седмица. В работата, а и не само там, трябва да си много рационален, всякакви чувства или по-близки отношения с колеги се избягват. Последното може би прави работата скучна, но затова пък ефективността е голяма... Доста ме дразни стремежът у много хора тук на всяка цена да се избягват конфликтите и да не се противоречи, да се премълчават неща по тази причина или както някой по-горе беше казал – няма от кого да получиш конструктивна критика...
Някои от нещата, които ми се струват положителните тук са: тенденцията (която се насърчава от разпоредбите) бащите да участват наравно с майките в отглеждането на децата и да взимат поне няколко месеца (минимум два) от отпуската полагаща се за отглеждане на малки деца (която тук е 390 +90 работни дни!); възможността/правото да работиш на половин и дори четвърт работно време докато имаш малки деца; точната информация, която човек получава при взаимодействието си с различните институции (тук бюрокрацията е голяма и всичко става мнооого бавно, но става). И тук повечето хора се обличат просто и удобно без много много да се съобразяват с модата, а също и обичат да седят и лежат по земята (най-често навън на тревата) но за мен това е по-скоро положително ... Иначе всекидневието тук може да е доста скучно, всяко нещо се планира с месеци предварително, липсва спонтанност и емоция, за купони каквито си ги знаем от бг и дума не може да става, най-малко пък през работната седмица. В работата, а и не само там, трябва да си много рационален, всякакви чувства или по-близки отношения с колеги се избягват. Последното може би прави работата скучна, но затова пък ефективността е голяма... Доста ме дразни стремежът у много хора тук на всяка цена да се избягват конфликтите и да не се противоречи, да се премълчават неща по тази причина или както някой по-горе беше казал – няма от кого да получиш конструктивна критика...