Приключения и впечатления у "ваше село" :)

При мен негативните впечатления не преобладават . Искам да има повече спокойствие в България. В момента съм си в София за празниците и ми е изключително неприятно да се разминавам по центъра непрестанно с дребни, нахакани и нахални мутри . Струва ми се, че всичко останало ще се оправи с времето . Това е нещото, което ми харесва най-много в Гърция- спокойствието.
Колкото до въпроса ти "Кои са негативите? Кое ви дразни там където сте ?", мисля че навсякъде има проблеми и неща, които не биха се харесали на някого, но аз ги приемам и не си ги слагам на сърце .

 
 Съгласна съм с Teopr,  навсякъде има + и - ....Ще ти кажа мен какво ме дразни в Бг- мръсотията по улиците, мръсотията във входовете и бездомните кучете! Смятам, че това са проблеми с които общините при добро желание биха могли да се справят!

Истината е, че в България има още доста неща за доизглаждане (все пак да бъдем обективни); истина е също, че където и да живеем, колкото по-дълго време стоим толкова повече неща започваме да виждаме и да забелязваме и разбираме, че и там не е рай. Ти оставаш с впечатление, че често се критикува България от нас, които я посещаваме от време на време, но погледни колко теми има от майките живеещи в България, където същите тези неща се потвърждават и то с конкретнии примери. Освен това ако аз започна да критикувам конкретни неща от действителността в Канада ще ме разберат шепа хора и то само ако са имали подобни проблеми. Случвало се е да споделя някакъв проблем и да получа куп неадекватни "решения" именно защото не е ясно за какво става въпрос. Болшинството от пишещите тук или няма да ме разберат, т.к. не живеят в моята действителност или няма да ги интересува. От друга страна, всички разбираме когато се говори за проблемите в България, т.к. всички сме живяли там; освен това всички ни интересува какво става в България.
Ако трябва да посоча конкретни примери за проблеми в Канада - мудно здравеопазване, нямаш право на избор - няма частна система на здравеопазване; системата на образование е доста различна от нашата и в някои отношения не ми харесва; голяма бюрокрация! Правят се много грешки от различните компании, които ни обслужват - дори вчера се обаждах до кабелната компания, за да си коригират сметката, която са ни изпратили и която е доста по-вискоа отколкото трябва да бъде. Мога да изборявам още, но дали на някого му е интересно? Едва ли!

Не! Никъде не съм казала това. Казах, че негативното надделява. Предполагам, защото всеки който се прибере в родината, му се иска да види нещо много по-добро от това, с което се е сблъсквал преди.
И естествено, че и живеещите тук се възмущават от много неща.

Не това обаче е основното на темата. Аз не исках да поставям тема за България, а за страните в които вие живеете. Може би под влияние на последно прочетеното, съм написала нещата така, че изглежда другояче есенцията на темата прочетена от друг.

Иначе, Лаура съгласна съм с теб, че конкретни примери от ежедневието може би няма да бъдат истински разбрани, защото не всеки е в действителността на този който пише, но
ето даваш пример ...всеки може да разбере за какво иде реч.


Лично на мен ми беше много интересна темата на мариабутти. Там имаше от всичко за нейната страна.

моите впечатления по простичко, накратко и с примери....

аз бих казала, че ме дразнят как се движат някои мъже от сънародници ни. едно такова наперено самодоволно, с леко поклащане в ляво, дясно
и като си турят едни таралежи под мишниците картинката ви е ясна
сетихте се за кои говоря.
като си бях в бг ме издразни една тетка от метро-то в бургас. пожелах да си купя столове и маса за градината отвън, но вместо 4 стола взех 6. 4-те бяха оферта с масата и дочка (така се казва ) на опашката пред касата ми се развика, че как съм си мислила, че мога да взема 6 стола, ама не може така бе гуспожо, вий не четете ли? като я попитах кой им е управителя тя ми отговори също толкова нахално-ами аз откъде да знам кой е?

преди 3 г на синеморец един як българин измъкна на съседи по хавлия от пясъка чадъра и си го прибра, щото чадъра бил техен, а трябвало да е от плажа, сиреч да си платят. на входа на плажа се оплаках на момчето, дето ни взе 2 лв за паркинг и му казах, че ще извикам полиция . имаше и заплахи. момчето ми се изсмя и ми вика- ми викни ги 

зимата; мъжа ми като се прибирал, във входа на нашият блок се сблъскал с нова съседка и я поздравил. жената се обърнала, изгледала го учудено и побързала да затръшне вратата след себе си отвътре
наш приятел казва, ами какво да очакваме аз поздравявам някой, а той си мисли как да си плати тока човека, как да ми се усмихне? може и да е прав....

лятото с колата, пак мъжа ми. минават група мацки и деца, човека спира пред пешеходната пътека, за да им направи път да минат. обръща се едната мадама и му вика- ко си въобразяваш, бе, отгоре ни ще минеш!

това са случките от родината, които за 5г живот в чужбина са ми останали като спомен. може би, ако не бях живяла тук нямаше да ми направят такова силно впечатление.


тук- дразнят ме лелките, дето крякат ама много крякат, беееее. хич не се съобразяват, че някой може да си почива, че някой може да не му е добре. сберат се у входа или пред блока и като почнат......
или пък като заемат  метър широк тротоар и не им дреме дали минават хора, дали ще попречат. лаф моабет правят, отгоре им да минеш и не се сещат.
друго- ами послъгват. това водопроводик да ти каже утре ще дойда в 10, чакай го в 13 часа. ще ти се обадя, ами може и да не се.
друго, ако ти се наложи недай боже да идеш на лекар, приготви се за поне 2 часово чакане пред кабинета.
не ми харесва, че си гризят ноктите, крачолите на момите се влачат по земята, а ако е валяло преди това тез ми ти крачоли са мокри до сгъвките на коленете. много често това вече не са обикновени крачоли, а едни парцали, дето се държат буквално на конец и ако го застъпиш ще се прибере без част от панталона.

това, с което сигурно никога няма да свикна е фалшивата любезност. ми не мога.

харесва ми това, че са топли хора, южняци. емоционални. безкрайните им фиести и умението им да се забавляват. до петък бач, а събота и неделя яко миткане, заслужена почивка.
толерантността към останалите нации, уважението им към жените и отношението им към децата. много честа гледка е татко да разхожда отрочето си в количка или да се търкаля в пясъчника с децата по костюм и вратовръзка. мила гледка.
умеят и знаят да си търсят правата, а може би са се научили?
обожавам чувството за хумор на испанците
лятото , прибирайки се от бг на аерогарата се изсипа 2 самолета с испанци, които се прибират от китай, всички държаха по едно бебе или по-голямо дете в ръцете си и бяха толкова щастливи!  
тоз момент ми е много красив

това са моите впечатления, държа да го кажа.


най, най се дразня обаче от нашенци в чужбина дето забравят българския.
ей боже като дойдох тука и като се събера с българи, ами аз от едно изрeчение не мога да вържа нищо от 5 думи, 3 наши.
като им кажа да ми обяснят какво имат предвид, ами то на бг нямало такава дума. 
или пък си говорят помежду си на испански, явно е много модерно

 

 
ми така е, като не е свикнал народа, че се спира на пешеходна пътека

Скарлет, така си написала всичко... че да се чуди човек да плаче ли да се смее ли

Наше село в кратце - богати старци, които не се и опитват да те разберат и мексиканци, които е невъзможно да разбереш 

гато, ами аз като се четох сега малко не си разбрах......дано сте ми схванали мисълта

забравих друго важно да кажа само да не ме схрускате

пак за нас. това дето все се имаме за най-кадърните, най-умните и най-красивата нация на земята.[/size]
ами не е тъй!
навсякъде има умни, убави и кадърни. навсякъде има злобни, мръсни и свидливи хора. защото всички сме хора. навсякъде по света-от зимбабве до сибир

Няма пък!!!
Ние сме по-по-най

аха, както моите деца са най-красиви и най-умни!
и аз съм най-добрата снаха на света, а свекърва ми е чудовище!
моят мъж е голям късметлия, че ме е взел точно мен , а самия той е истински полов атлет

бе от нас по-убави нЕма 

Съгласна съм с теб. Както ве4е zнаете, българският не ми е май4ния еzик, а го нау4их 4ак на 13год. някъде. И тук няма с кого да си говоря на български, но въпреки това не го zабравям. Е, вярно 4е понякога ми се губи една или друга дума, вярно 4е като си ходя в БГ първият ден, два акцента ми е малко по силен   но след това ве4е влиzам в 4ас. Та така е с мен, а хем ми е "4ужд" еzик, донякъде.  СмеШна ми е леля ми, от 31 години живее във Франция и от като я помя говори със силен акцент, zабрави страШно много думи и в средата на иzре4ението хоп преклиу4ва от бг на френски, уж беz да се осеЩа. Е не, това zа мен е лигавене.


Ина4е, по темата. Мен лоШите работи в БГ не ми правят 4ак толкова силно впе4атление, свикнала съм 4е в БГ е така. Може би zаЩото по4ти не съм живяла там?    Има работи, които ме драzнят в БГ, но има и работи, които много ги оби4ам, та с удоволствие се прибирам във Варна.

За Франция какво да кажа......в наШия район хората са не само арогантни, но и много се дистанцират от 4ужди хора, много е трудно да намериШ нови приятели, това го каzват дори француzи, които идват от други краиЩа на страната. Не ми харесва на4инат, как се прави биzнес. "Ще ви се обадим" ....гаранция Франция    Много от ресторантите са много скъпи при лоШо обслужване и храната не е особена. Драzни ме как карат, хи4 не гледат, блъскат и одраскат колите беz да йм мигне окото.    
Хубавите работи са zдравната система. Във Франция я плуят, но ние плаЩаме направо смеШна (символи4на) сума zа държавната (zадължителна) zастраховка и допълнителната съЩо не е никак скъпа, а с двете сме покрити по4ти zа вси4ки. У4ебната система ми харесва в смисъл, 4е у4илиЩата са целодневни, има много ясли, гледа4ки и пр. та се грижат zа децата и майките могат да ходят работа оЩе когато са малки. Истина е оба4е, 4е на пове4ето жени/семейства йм се налага  
Друго не се сеЩам в момента......  

Аз съм излизала доста пъти от Бг, но винаги като съм се връщала ми е било мило и хубаво! Виждам ги недостатъците, но се старая да не ми правят впечатление, защото като се прибера други неща са ми по-важи
Неща, които бих искала да са по-различни - има разбира се. Например, нещо  което мен лично ме дразни( но и винаги ме е дразнило) е начина, по който чужди и познати хора ти се бъркат в лични неща. Било то съседи, непознати на улицата , роднини или просто, такива с които те сблъсква ситуацията. Това любопитство направо е отвратително! Там където се преместихме в БГ да живеем има най-вече възрастни самотни жени, които просто си нямаха никаква друга работа( или поне не са си я вършили) освен по цял ден да чоплят семки пред входа и да нищят този и онзи.
Ние правихме голям ремонт..е то не бяха приказки, не беше чудо! Чак искаха да " дойдат да видят" хора дето не ги познавам какво сме направили.
А роднините как ти се месят, просто не е истина! Принудихме се да се изолираме от тях защото не мога да си представя, как ще ми бъде " нареждано" от когото и да било( свекърви, майки, бащи, братовчеди или каквато и да е рода) кога, какво и как да правя с живота си. Това тук го няма. Децата се отделят когато завършат от родителите и се справят с живота и не им се месят.

Тук какво не ми харесва...- здравеопазването ( просто такива безумия не всеки ден може да видиш), фалшивото поощрение ( независимо как се справяш ти казват как си най-добрия, много е трудно човек да получи конструктивна критика), ограничеността на мисленето ( разбира се, това не важи за всички, както и негативните неща в БГ не важат за всички. Тук съм срещала достатъчно интелигентни и буди хора също, но повечето нямат идея какво става около тях.), имат някакви странни идеи за забавление ама ние сме и в малък град, та това може да е причината

Какво ми харесва- харесва ми уредеността на живота донякъде( всяко нещо има мястото и времето си), по-спокойно е ( в БГ никога не съм се чувствала толкова спокойна), ако не си доволен от нещо има си начини и места, където да е оплачеш и да се вземат някакви мерки по въпроса, хората са усмихнати и се поздравяват дори с непознати( може да не се чувстват така, но изглеждат по-приветливи, от което и на другия му става хубаво).

Има много неща, които могат да се напишат по въпроса, но оставям и други мами да допълнят

Като сложа вси4ко "на кантара", везните натежават много към пенинсулата. Дълга и широка е за разказване, не искам да мрънкам, не съм от хората които се оплакват. Но държа да имам добър стандарт на живот, мога да го имам и ще се опитвам винаги да давам най доброто за детето си и семейството си.
Преживяла съм много гадни периоди и не искам да се сещам за тях. Преживяла съм и много добри, имах страхотно студентство, май4енски години, благодарение на моята фамилия.

Никога няма да забравя панелните блокове, които през зимата не можеш да вдигнеш пове4е от 15 градуса, летящите торби с боклук, мръсотията, сивата гледка, но никога няма да забравя и народната топка пред блока, обиколките с моята фамилия по курорти, планини и истори4ески обекти.

Имах щастието да видя Турция, Сирия, Ливан, Австрия, Швейцария, Германия, Франция, Унгария, Италия, бивша Югославия, Румъния.
Сега искам и други континенти да видя. България няма да избяга.

Аз така като се замисля, май не съм се оплаквала от България. Хубаво си ми е там  

Тетки, дето все да кажат, да натъкнат по-така - не ми понасят. Както и грубиянщините по държавните учреждения    Предпочитам тукашната фалшива любезност.
Да те оберат в автобуса или на улицата - кофти.

А за тук... Ние сме в малъг град, много хубав и спокоен, доколкото чувам по Лондон е друго  
Тук ме плашат тийновете. Има едно такова население, не знам на ниско образование ли се дължи или на презадоволеност, ама не си възпитава децата. ПУашим се, честно.
И правата на жените ме плашат малко...
Друго - здравеопазнването, както каза Лаура, май тука е нещо подобно. Аз нямам много генерални наблюдения, но мудничко се действа, имат недостиг явно на специалисти.
И най-вече - ако ти изникне проблем с някоя компания, не мож се разбра. Не знам ние ли сме каръци, ама досега едно нещо не е станало гладко, така, от раз. Сменихме си квартирата и не можем 2 месеца да ни пуснат телефон    Дават ни един номер и викат пуснахме го. Ама викам, не работи телефона бе, звъня на дадения номер, вдига ми някакъв човек, пак се обаждам на тия и им викам, тоя номер е на друг, а те ми викат, че е моя, някой да не би да имало у нас   Накрая ме посъветваха да си купя телефонен апарат, щото без телефонен апарат не можело да имам телефон    Аз понеже в Бг го ловях сигнала с антенките си на главата, та не го знаех това... После откачиха кабела на комшията и ми го пуснаха на мене    Разправии 2 месеца, докато дойде "инженер", после като ги почнах с едни оплаквания, обезщетение ми дадоха даже  
Абсурди ей такива ама дълбоко просташки...
А то сбъркани сметки, взети пари по погрешка - те тва постоянно...

То така излезе, че хубаво няма тука с какво да се похваля    Паркове, детски площадки, удобни магазини с достъп до всякъде, удобен транспорт, възможности да си защитаваш правата, ако някой ти ги нарушава, бай уан гет уан фрии  

Гато, помислих, па се сетих. Ето какво искам примерно да стане в България, което ми направи силно впе4атление тук.
Още първият ден отидохме в агенция да вземем жилище, ходене нагоре надолу, обяд, после опознай града, ве4ерехме и седнахме да пием по 4аша вино в едно заведение. Стана късно, ние изморени и с тръгването ни, беше към 11, 12 не помя, запо4наха да затварят. Това е края на януари. Наоколо имаше доста заведения, като всяко си има и открита 4аст. Направи ми впе4атление, 4е заклю4иха заведенията и си тръгнаха собствениците,а масите и столовите ги оствиха отвън, както си бяха, някои даже със салфетките и менютата по тях. Викам си ся тва ако осъмне се прекръстя с името Маруля. Осъмна. Много силно впе4атление, това ако беше в България, как мислиш, дали щеше стол да остане? Аз мисля не.

Мари ме подсети (галено от Марулка  )

Още в началото обикаляме из унито тука, имат си голяяяям парк, голяяямо езеро, пълно с голеееми риби и патици. И аз си викам това да са наште хора тука, ехеее - досега и перушина да не е останала.
Както бяха изяли на кралицата лебедите 

Това и на мен ми правеше впечатление в Гърция. Никой не прибира маси, столове и фризери (за напитки и сладолед). Определено всичките ми роднини и приятели го забелязват, когато дойдат за първи път и са на мнение, че това е невъзможно да стане в Бг .

Още не съм се връщала в Бг , но съм сигурна, че ще си гледам кефа и хич няма да ме е еня за накакви си служители по летищата или малко мръсотия по улиците.
Но за Канада - какво не ми харесва? Ами за мое учудване се оказа, че центъра  ( и не само той) на Монреал е ужасно мръсен и гнусен. Просяци богато се разхождат и ти досаждат. Повечето хора изглеждат ( и са) мръсни и некъпани, облечени как да е . Такива дрехи отпреди 15 години и най-бедната  и смотана българка няма да си тури, косите на жените са сиви и нефризирани - имам чувството , че всеки сам се подстригва.Колкото и да си дебел и гнусен тук няма никакво значение - всеки си има някакво гадже. Бррррррр. Ужасни егоисти са.Иначе и тук  има  хора, които добре се обличат и се поддържат, но процентно са много по-малко отколкото в Бг. Примерно много ме дразни да видя в метрото празни седалки и млади момичета, които идват и сядат на земята до седалките, ядат пърж.картофи и се бършат в панталоните си и др. разни такива дреболийки.
Иначе са добри, незлобиви, дружелюбни, понякога наивни до глупост, като деца са. всякакви бюрокрации са добре уредени - няма опашки, взимаш си номерче и те извикват.Пощите са желязна институция - много стриктна, нищо не може да ти се загуби - пращат кредитни карти по пощата.Уважение към потребителя - можеш да върнеш каквото не ти харесва без да даваш никакви обяснения - и даже ще ти благодарят. ох...и други неща има,ама вече ме домързя да пиша.

хихи, по повод на писаното от мама кенга за наивността им се сетих нещо.
сега като ходихме на канарите и решихме да се поразходим с подводница в океана. преди да се качим в подводницата излезе от някъде един фотограф и взе да нарежда хората пред лодката "фото, моля" и хората се редят и си се щракат
дойде нашия ред и ние с мъжа ми се изнизахме под носа на учудения фотограф, направо си слязохме в подводницата.
мен взе да ми става неудобно и да ме гложди- много грозно постъпихме, освен това хората после ще имат снимки пък ние не. мъжа ми вика- ще видиш после как ще ги чака с портфейла фотаджията...

на излизане ги чакаше майстора с топлите сними и естествено срещу пари.
"колегите" взеха да недоволстват и да мрънкат, а ние някакви доволни, дето не сме се подлъгали
 на стар краставичар краставици продават!

ОЩЕ нищо не ти се е изгубило. На нас вече трети път ни преиздават чек, защото се загубих два пъти (!); същото се отнася и за поне една сметка - глобиха ни 1.35$ за неплатена навреме сметка за мобилен телефон поради това, че не сме си получили сметката и мислехме, че е платена автоматично (а тези сметки какво объркване бяха, не ми се обяснява) - после ни върнаха "глобата", наред с още доста пари, които ни бяха надвзели, но трябваше да им се обърне внимание......
Иначе и аз съм с такова впечатление от бездомниците в Монреал (бездомните най-често са или наркомани или психично болни, за които няма пари за да бъдат в болница). Когато пристигнах в навечерието на Деня на Благодарността 1999 г (не знаех, че е празник), и излязох да се разходя из Монреал - по Сейнт Катрин от центъра до Сейнт Дени - ми направи впечатление, че по улиците имаше САМО бездомни и псигхично болни и дори се зачудих къде съм дошла и защо в Монреал не се срещат нормални хора?! После разбрах, че е празник и болшинството си стоят вкъщи или са на гости при близките си.

Аз съм доволна от мястото, където живеем. Тихо и спокойно, сред природата. Е, понякога ми липстват магазините, но когато имам почивен ден хващам автобуса и отивам до съседното градче. Тук навсякъде е много чисто. Тревата я стрижат през ден, пред блока имаме огромни поляни чисти и гладки като килим. Датчаните като душа са много добри, не се заяждат, не са злобни, усмихват се винаги и поздравяват, въпреки че не те познават(е, знам, че това е маска, но по-добре така, от колкото да видиш нацупени физиономии по улиците) Има жени, които не са големи домакини, но като отидат на гости някъде с децата си винаги подреждат след тя когато ще си тръгват. Освен това винаги помагат с миенето на чинии, ако са били на гости. Харесва ми, че не си тръгват все едно, че ни лук са яли ни са мирисали.
Харесва ми много отношението на чиновниците- винаги усмихнати и винаги ти помагат на място. Просто няма такова чакане по опашки и тн. Винаги са компетентни и ще те насочат правилно. Много са точни- ако кажат, че ще дойдат в 6.00 часа, идват точно на секундата. Само с 10 минути да закъснеят и се извиняват! Това много ми харесва!!! Докато много от българките, които познавам ми идват с по 3 часа закъснение като ги поканя.  Хем при положение, че ми идват на гости 3 пъти в годината. Харесва ми, че хората тук са естественни, не се правят на това, което не са, лъчезарни са. Също така болшенството са оптимисти и почти никога не мислят негатовно. Търпеливи и спокойни са. Когато се връщах от България с чартъра, там бях единственната българка. Попитах високо датчаните :"Хареса ли ви в България" А точно тази седмица валя постоянно. "Дааа...страхотна ваканция беше!" Дори дъжда не ги разочарова. Никой не се оплака от нищо. Само едно им липства- резервира ни са и трудно се сприятеляват. Но сприятелят ли се остават приятели за цял живот. При тях го няма това типичното каране по български и "на ти куклата, дай ми парцалите" Но докато се сприятели човек могат да минат 30 години......
Иначе системата е отлична. Навсякъде всичко е точно- в пощата, в магазините и тн.
Отначало не ми харесваха детските ясли, но вече взех да свиквам. А най-важното е , че и на Оли и харесват.
Татяна, евала за това колко добре си научила езика! Как го научи? Много ти се кефя, честно!
Аз не съм от тез дето говорят акцент, мисля, че това никога няма да ми се случи, но думи бъркам по някога... Хихи, оня ден вместо "Щрек" казах "Шрек" по телефона Ми тъй е от много гледане на Шрек с Оливия вече взех да изкуквам. Всъщност аз досега не съм виждала българка да говори с акцент...познавам и лелки, живяли тук повече от 40 години. Само писането и четенето им куца.
Но аз чета постоянно български книги, когато си ходя в Бг гледам да си купя колкото мога повече, тъй като не пътувам често. Книгите ми помагат да си припомня някои думи и изрази. Има неща, които човек не употребява всеки ден.
Лелеее...много дълго стана...

България ми харесва много.Като климат,природа,традиции.
Тази година се заредих положително от престоя си там.Видях,4е неЩата бавно,много бавно вървят напред,но напред.Хората са се нау4или как се работи.Е,от поколението на баЩа ми,например,не,но младите хора работят здраво.В събота и неделя разпускат.Хареса ми родния град_много паркове са направили,старите се поддържат,аз мръсотия не видях.Заведенията са прекрасни,сервитьорите_знаят как да те накарат да им оставиш бакшиш.Живея в квартал само с къЩи,улиците са много добре поддържани ,нямаше и дупки.
Там където има панелки,в някои от тях съседите явно са разбрали,4е ако сами не си го направят хубаво,няма кой друг,бяха си направили плоЩадките и входовете.
ВръЩам се там с удоволствие,въпреки,4е има неуредици.
Дразни ме единствено,4е заплатите са все оЩе ниски ,а цените са по_високи от тукашните.
За Испания_харесва ми като страна,видях и опознах друга култура,Разнообразна природа_при нас,във Валенсия туристи ходят на плаж,а ние забягваме в северната 4аст на ски.Харесва ми спокойствието тук.ПътиЩата,аутобаните,моя квартал прекрасен.
Не ми харесва здравеопазването им,у4ебния процес,манията им за вели4ие,това,4е не са любознателни,лицемерието,и да _ниската култура ,не4истоплътието,и странния на4ин на обли4ане_вместо да скриват недостатъци,те ги излагат на показ.
Но аз съм в тяхната държава и съм се адаптирала.Все пак се надявам някога в България да може да се живее нормално.

Mnogo si prawa!

За мен беше шокиращо да открия, че тукашните политици (в по-голямата си част) са същите корумпирани смешници, както и българските (в по-голямата си част). За пример - братът на един от топ 10 търсените престъпници от ФБР до скоро беше президент на щатския университет тук (това за разлика от частните училища е избираема, почти политическа длъжност).
Права е мама кенга, че "местните" не се обличат добре (по нашите стандарти), но пък ми правят впечатление, че са изключително чисти. Аз живея в северната част на източния бряг и тук дори малко се гордеят с това, че не обръщат толкова внимание на това, как се обличат, сигурно се смятат за по-извисени духовно. Понеже градът е голям образователен, изследователски, научен и финансов център (чети стари пари) си мислят, че са нещо повече от останалата нация. Мен това ме дразнеше първоначално, но от едно известно време доста пътувам из страната по работа и почнах да ги разбирам И ми е доста приятно да се завръщам (моля да не се обидят живеещи по останалите части на континента, харесват ми някои места, някои не).
Огромната разлика между Северна Америка и Европа, според мен е, че тук не те гледат като имигрант. Държава на имигранти, всички са произлезли от това. Признавам, ние (българите) сме облагодетелствани от цвета на кожата ни, не бих изявила същото мнение 100% за испаноговорящите раси например.
Наивни - да, тъпи - не. Мисля, че повечето от нас в България са общували с изучени хора, такива, които интелектуално, а и материално са над средното ниво. Затова сме склонни да критикуваме хората, с които се срещаме в "осиновителната" ни държава (правила съм го и аз). Ами проблемът е, че тук истинският елит на нацията аз не го познавам - не е по кафенетата. Ако сравним двете сравними категории, не съм сигурна дали българската "интелигенция" ще спечели.
За България - много неща ме дразнят, естествено. Тъжната истина е, че сме в Европа, но в покрайнините. И както във всяка държава и град има по-уредени и по-занемарени квартали, така е и на този стар континент. Ако приемем веднъж завинаги двойнствеността си като нация между Европа и Азия, по географско положение и по манталитет, много неща ще ни се изяснят, вместо да си създаваме нереалистични представи.
Ще подкрепя Tandoori, че най-неприятното е навикът всеки на всеки да се бърка в личните неща, и на непознатите да се прави сметка. Това си го носим и в чужбина май (тип тоя еди-колко си пари прави, а за .... не почерпи) и подобни.
Не е чак толкова зле де, според мен всеки път, като се прибирам, намирам подобрения. Обслужването по заведенията, според мен, в последните 2-3 години е дръпнало много.
А съвсем отделно, колкото и да се чувствам американка, космополитка или космонавтка, това, което ме е формирало като човек, е България (освен други неща) и винаги ще си я нося в мен като родина.
Приключвам вече, че колко ли хора съм обидила.
(Това беше шега).
Приятни празници, мили мами.    

Много ми допадна постинга ти .

Това нищо не е ... един приятел,завърнал се от чужбина спрял на центъра, на пешеходна пътека, да осигури предимство и го цапнали отзад 

  Мерси  
Ами как стана тя.....малко тъжна история. Майка ми беШе полу германка, полу българка, но българският й баЩа по4ина, когато тя била на 4 години и така тя не е zнаела българският. Татко ми zнаеШе немски оЩе преди да живее в Германия. Той беШе управител на ресторантите на тогава най големият хотел в zападен Берлин и винаги работеШе втора смяна, тръгваШе в 2 zа работа и се връЩаШе посред ноЩите. Та аz бях сама с майка ми преz пове4ето време, а баЩа ми не беШе и достатъ4но упорит да ме у4е. С детския си акъл не можах да раzбера zа какво ми е тоz българския, на ли вси4ки около мен говориха само на немски. Когата татко ми ми говореШе на български, си zапуШих уШите   Като ходихме в БГ (всяко лято zа няколко седмици) бях все до майка ми, на ли бях и малка, та пак не ме драzнеШе много 4е не zнаех еzика.
Но после, като бях на 11 години, по4ина майка ми, а съЩевременно приклиу4и строежа на къЩата ни във Варна. Та от там нататък баЩа ми работеШе първа смяна zа да може да се грижи zа мен, пък и по 4есто си ходихме до БГ, 3 пъти годиШно. Дойде пубертета и аz не исках ве4е да съм само с тати   и той да ми превежда, та проявих желание да нау4а българският. У4их го най ве4е когато си бяхме в БГ, слуШах внимателно, говорих, поправиха ме, и така   После с една книга в къЩи се нау4их и да пиШа и да 4ета. Съжелявах, колко години съм иzгубила и интереса ми zа БГ стана все по голям, исках да нау4а пове4е zа българската култура, история и т.н. На 15 години се zаписах в българското у4илиЩе в Берлинското посолство, макар и баЩа ми да не беШе много "zа", опасяваШе се, 4е Ще пренебрега немското у4илиЩе. Но вси4ко мина много добре и даже zавърШих българското у4илиЩе (раzбира се, НЕ с отли4ие   ).
Та сега говоря добре, макар и да се ли4и 4е не ми е май4ин еzик, просто говоря по меко. И има думи, които не ги zнам, но 4овек на ли цял живот се у4и  

Кенга е права за облеклото...Жените тук като обуят едни дънки  не ги смъкват...Аз ако реша да се понаглася,строителните работници и боклукчиите се убиват да свирят по мен(хем съм с количката)  .
Иначе повечето неща ,които сме купили чисто нови , все ще дадат някакъв дефект и като ги занасем на ремонт(още в гаранция) все не могат да ги оправят  ,остават си вечни наши-само вдигат рамене отсреща,нищо не можели да направят  , а пък става дума за техника над 1000 евро 
Кабелната телевизия вечно не получила навреме сметката и все праща глоба  На мъжа ми му писна да се разправя с тях.
Отделно и в други теми ъм писала колко са им объркани законите и как самите адвокати не са много в час точно как да работят и се чудят на решенията на собствените си институции 

и аз да кажа на Tatjana едно браво за езика !!!  

Заповядайте в Италия да видите какви вериги и пранги дьржат маси4ките и столовете...

Аз пьк явно не сьм така широко скроен 4овек, не мога така бьрзо да се адаптирам, пьк сьм и еднаемоционална...
Много оправия има тук, но и много бьркотия. 4акаш в клиниката с 4асове ( а си записваш 4ас от преди месеци), 4акаш автобуса, 4акаш да ти ремонтират техника ( в гаранция, за един 4асовник 4аках 4 месеца), 4акане му е майката...
Италиянците са л*безни, но не им пре4и да псуват като каруцари, както хара по-горе каза, не са и то4ни, маниакално се страхуват от кражби, домовете са им като крепости- зидове по 3 метра и зли ку4ета.Поне според мен е мит, 4е младите след пьлнолетие се отделят от семейството. Познавам хора, в зряла вьзраст, раз4итат и изискват от родителите си така, както и когато са били на 15...

Националисти по-големи и от сьрбите.

А, и израза"Изпраща ме еди кой си", откл*4ва всяка врата.

Харесва ми:
Сигурността - 4увството, 4е полицията за6титава моите права, а не ме хока как така съм си оставила 4антата в колата, та аз съм поканила крадците да ми разбият стъклото и да ми я откраднат.
Разхождам се ве4ер по осветените по4ти безлиудни улици, без страх, 4е могат да ми дръпнат 4антата.
4истотата, разпределението на битовите отпадъци.
Предимството на пе6еходеца и толерантността 6ьофьорите.
У4итивостта, не мисля 4е е лицемерие когато някой непознат ти каже "здравей", аз го намирам за много по-приятно от намусените физиономии по на6ите улици. Разбира се нямам впредвид големите градове, там анонимността е неприкосновенна.
Харесва ми такти4ността на хората, и неприкосновеността на ли4ния живот.
Социалната култура на германците, тяхната спестовност и грижа за семейството.
Неискам да зву4и прекалено идеализирано, но това са моите впе4атления, ина4е както казва Скарлет, добри и ло6и има у всяко село!

Татяна, и аз съм много впечатлена! Браво! Не знам как говориш, но писмено се изразяваш съвсем добре и по нищо не личи че българският ти е втори език.

Не ми харесва, дори ме плаши абсолютната зависимост от колата. Други генерални оплаквания за 5-те години тук като че ли нямам, дай боже все да е така. А в България не съм била повече от 4 години, така че не ми е мястото да коментирам.

Плюсове на мястото, където живея в Америка:
Спокойствие - откакто съм тук имам чувството, че съм някъде на почивка, на курорт, нищо не ме притеснява, имам време и начин да намеря себе си най-после. Работата ми е работа, парите са ми пари, почивките са ми почивки. Знам си правата, знам си и задълженията.
Усмихнати хора: + е, защото не ме интересува лицемерна ли е усмивката им, понеже съм вълк единак и не може нещо подобно да ме подведе или впечатли. Но определено е по приятно да ти се усмихват, пък дори и да те отрязват за нещо. Също така усмихнато, можеш винаги да им теглиш една майна наум/на глас. Мразя нацупондрени и надути хора.
Всичко, което се каже, се прави - по отношение на институциите, къде по-бързо, къде по-бавно, къде с малко кютек, но нещата стават.
Не ме е страх от ограбване като съм на улицата - не си стискам чантата отпред и не дебна за циганки в магазините; ако си забравя колата отключена, намирам нещата както съм ги оставила. Лятото тук валят много дъждове-пред суперите се изнасят дъждобрани и чадъри за клиентите, като нито едно от тези неща в крайна сметка не изчезва. Много коли са оставени по паркингите със спуснат гюрук, виждала съм документи и пари, ключове, оставени ей така в отворената кола. Никой не проявява интерес....
Чисти и добре поддържани хора са (това, че нямат усет за мода хич не ме интересува, не е мой проблем), държат много на личната хигиена, ходят по зъболекари до прималяване, белите зъбки са издигнати в култ, което е добре. Искам да успокоя надигащия се гняв:"Ама как, българите не са ли чисти и поддържани?" , са, разбира се, говоря за чистота в смисъл на прекалена - къпане по 3-4 пъти на ден, тичане на фризьор през  седмица, масажи и терапии и други такива мании хамерикански.
Карат нормално по улиците, с изключение на изкукалите 80 годишни старци, но това се преживява някак си.
Като не ни беше окосена ливадата веднъж, ни оставиха бележка, че ще ни глобят - прави са, по този начин само, града в който живея ще остане кокетен и приветлив. Мъжа ми като дойде в БГ плахо ме попита на няколко пъти в централни софийски райони - "Тука не косят ли тревата?"

Минуси на мястото, където живея в Америка:
Нямат като че ли онова интимно и истинско понятие за приятелство, което ние българите имаме . Може и да греша, имам приятели тук, даже много, но интуитивно не мога да им се доверя като на българските си такива(които са само двама трима, но са бетон).
Нямат (но не им е и необходима така като ги гледам) онази потребност от люти купони, с които всички ние щем не щем сме изсрастнали. Няма висене по кафенета, няма забирвания (пиене на бира) след работа, няма кръчми и седенки в работната седмица. Няма го  онова спонтанно купнясване, което ние българите умеем да си спретнем по всяко време. Не знам вече обаче дали това е минус или плюс....
Ужасно бях впечатлена от един гаден навик- сядат по земята, всичко правят на земята - абе бюрото и стола му празни до него, той ше седне на пода да си рови в бумагите, памперси се сменят на земята, жените си слагат дамските чанти на земята в ресторантите, а не по седалките на столовете, непрекъснато седят по земята. Супер тъпо ми е това.
Супер много ме дразни измисления им патриотизъм, понякога имам чувството, че изобщо не осъзнават какво е патриотизъм и карат по инерция, щото така казват всички. Грандиозно шоу и показност на патриотизъм, страшни войски се пращат къде ли не, загиват американски войничета всеки ден, ама май и те не знаят за какво точно, просто така трябва. Също голям минус ми се вижда, че нямат представа, а и не искат особено да знаят, за света извън континента Америка. В началото се удивявах от безхаберието им и манталитета, че извън техния двор, света свършва.
Тъпчат се като прасета, после тичат за здраве, или обратното - търчи по не знам си колко мили навънка или в джима  и после седне и омаа една тава с манджа.

 Поправих си постинга с "на  мястото, където живея в Америка", защото там, където живея аз е едно, съвсем друго е през няколко щата....Не искам да генерализирам за цяла Америка.

Плюсове на БГ:
Дунавското хоро и химна 
Бабите с трушиите есенно време
Коледа и Нова година като понятие, философия и преживяване
Хубавите БГ филми
Созопол
София с всичката си хубост и прелест
Вечния купон
Прекрасното ми детство
Всичко българско и родно (малко съм пристрастна и ми е по-хубаво да пиша за плюсовете на БГ като традиция и преживяване, отколкото за злободневните неща)

Минуси на БГ:
Карат като умопомрачени, особено напоследък.
Нацупените и нагли продавачки, макар че напоследък ми прави приятно впчатление, че в сферата на облужването има напредък.
Всякакви мутри, мутреси, кучки, картофи, компири, японци и не знам още какви нискочели юнаци, GSMи, коли, кас'тофони-ма'стофони, тонколони-монколони и паради на вселенска простотия.
Гледането в канчето на другия и класическата философия, че не е важно на мене да ми е добре, а на Вуте да му е зле.
Това, че правят на луди възрастните хора и ги принуждават да мизерстват....Реве ми се, като видя баба да продава здравец от маса на маса.
Тумбите цигани, плъзнали навсякъде, с много повече права от една баба на село.
Естествено заринатите в боклуци квартали на София, мятането на торби през джама, накацалите по дърветата използвани дамски превръзки, летящите от прозорците бутилки от бира ....

И все пак, според мен е тъпо да се сравнява България с която и да било страна. Нещата са дадени, такива каквито са, разумно би било да се възползваме от най-доброто от двата свята и купона да тече.

И мен това със седенето по земята ме вбесява. Егати и мърльовците. Откъде тази култура - не знам. Ще кажеш, че няма къде да седнат. ПФУУУУУУУУ

Браво! Умни хора!!!
Кое е това селце, да си го впиша в списъка за мечти? И аз искам там...

Аз бях потресена като видях как в обществена тоалетна ( в Walmart, не от чистичките) две дами си пльоснаха (извинете за думата, ама точно така си беше) торбите с покупки отвън пред вратата на кабинката и нещата от вътре се рзпиляха( познайте дали ги събраха  ) и едната си сложи( преди да влезе вътре я видях, нямаше как да не я видя, защото бях зад нея) дамската чанта в мръсотията на пода, където се валяха хартии, беше кално( заради снега)....и други неща. Направо ме стъписаха..

Много добре казано !

 

Браво, Таня !   

Историята ти е много вълнуваща ! Поздравявам те за упоритостта, която си проявила ! Пишеш почти без грешка, а предполагам, че още по-добре говориш !
Де да мажех и аз така да говоря и пиша на немски !

Много ме зарадвахте всички : Надя, Тея, ИвСтоянова,Теопр, Лаура,Марибел, Торнероуз, Скарлет, Мимката, СамоЛевскиВески , Casey /кратка и ясна, като добър виц/, Мама Маргарита, Мама Кенга, Блажка, Tandoori, Ina Au, извинете ме, ако съм пропуснала някоя от вас !
Бурка - много ми хареса, написаното от теб !
G & J - отлично систематизирано и представено ! Отличен 6 + !

Много ме учудва, че няколко човека споменават за хвърлянето на торби през балконите тук. Тази мизерия съм видяла само и единствено в студентски град. Вярно е това, че тук масово не се пази чистота, хвърлят се фасове по улицата(и през прозорците даже), но чак така да се изхвърля боклук не съм видяла другаде освен в софийския студентски град. Даже в другите градове като цяло хората пазят доста повече.

А това със седенето по земята ми звучи доста шокиращо...чак не мога да си го представя.

Варна, квартал Трошево, високите блокове, редовно хвър4и боклука и то от виоките етажи и се разпръсва като бомба на тревата отпред. И още е така, майка ми го потвърди, след разговор, 4е иска да идва....

о, тук лапетиите мсе въргалят по земята, не вси4ки де.....така си играят, не си представяй 4е лежат на улицата.  Само 4е тук зиме лете и 4исто и то доста. Навици.

Да не разваляме темата... ама аз доколкото разбрах не ставаше дума за деца, а за големи хора. Някъде четох и за пример как сядат в метрото на пода. КОлкото и да се поддържа ...все пак не може да е толкова чисто.

Какви проблеми има? Нищо не съм чувала и виждала?

Нали ливанските заселници почнаха едни побоища и сега има поредица масови демонстрации и безредици. Непрекъснато се нападата местните с арабските заселници, полицията не може да ги укроти

м да, тва явно зависи от прослойката, незнам, а може и да е нещо типи4но за тази страна. Не съм разбрала, 4е става въпрос за големи хора. 


Тези побоища на ливанските заселници от какво са породени? Има ли нещо общо с Франция, нещо като последвала "вълна"? Не съм 4ула за това.

Ама това не беше ли в края на ноември или нач. на дек.   Вече се zабрави... Някои неща се раzдуват прекалено много.

Ами да де, ама то при тях на местна почва си е проблем

Татяна, по разказа ти имам чувството, че съм те срещала като малка,ти едва ли ме помниш, защото мисля, че тогава още не говореше български, баба ти да не би да живееше до пожарната във Варна?!Комплименти за българския ти!

Ами да, оЩе живее там, да ми е жива и zдрава.  Я кажи коя си, да видим да ли Ще те помня 
(Етооооо, имам свидетел 4е наистина не говорих български като малка  )

Ina_Au, това, което си написала е супер сладко Стана ми много мило, като го четях. Поздрави на кравичките


Така е! Миналото лято приятелят ми имаше един здравословен проблем. След като отиде при личния си лекар и си взе направление, тогава се обади в болницата да си запише час. Дадоха му час за след 1 месец и 10 дни (а пак да напомня, че вече си имаше направление) Настоях да отиде при частен лекар, там няма чакане. Е, отиде, но еднократното удоволствие струваше 100 евро, а ползата не беше кой знае каква. Въпросният лекар ни надрънка какви ли не глупости, аз щях да умра от страх, вече се виждах в траур Без майтап, но накрая диагнозата си я намерихме сами в Google и после отидохме в болницата с конкретни изисквания към прегледа, за да ни я потвърдят, така и стана.
Сега ми предстои раждане в Италия и това хич не ме радва. Предпочитам в Бг, въпреки че и в Бг положението е трагично!

Другото, истина е, че италианците са мамини дечица. Съвсем нормално е до 30 год да си живееш с мама и тати, ако още не си женен (и за мъже, и за жени). Приятелят ми е горе-долу на тази възраст и аз се изумявам, когато родителите му се държат с него като с 15-годишен, а той го приема за нормално
Но това в определен смисъл е и плюс. Води до по-добро възпитание, изграждане на навици и традиции, до много топло и задружно отношение в семейството. В Италия семейството определено е на голяма почит и е най-важното нещо.

За национализма по-скоро не съм съгласна. Мисля, че ние ги бием по точки Но големите ми фаворити в това отношение са французите - нЕма по-големи шовинисти
Италианците, които аз познавам пътуват много и винаги, когато се върнат от някое ново място, разказват като за най-красивото и интересно място на света. Бих казала, че са отворени към положителните страни на всяка държава и народ.
Друг е въпросът, че когато едно и също нещо може да се направи по 2 начина - така, както се прави в Италия и така, както се прави някъде не в Италия, по презумпция се приема, че италианският начин е правилният, хубавият и изобщо Начинът Нооо това май не бих го нарекла национализъм.

Нещо, което харесвам у италианците е толерантността им помежду им. Изобщо няма значение кой с какво образование е, каква му е професията и колко пари взима. В Бг не е така и това го осъзнах, когато отидох в Италия. В България има нещо като снобизъм на класите - вишисти с вишисти, по-богатички с по-богатички, да се мешаме с "по-простите", айде нема нужда...
Оказа се, че в Италия много момчета напускат училище, когато са на 15, защото имат това право, мързи ги да учат и предпочитат да работят, за да си имат някакви собствени парички. Това не ги прави отрепките на обществото, никой не ги гледа с пренебрежение. Моят приятел е програмист, а най-близките му приятели са водопроводчик, бояджия, инженер и сервитьор, преквалифицирал се в счетоводител Няма разлика нито в манталитета и отношението, нито кой знае каква разлика в стандарта на живот на тези момчета.

Не мога да свикна с шантавото работно време на магазини и обществени институции. То е почти никакво от моя гледна точка В 18 часа всички магазини затварят, банките са спуснали кепенците още към 16-17. Да не говорим за безумно дългите обедни почивки. Как си въртят икономиката тези хора, направо не знам. В неделя нещо да е отворено - абсурд! Обясняват го със силното влияние на Ватикана. Бог е създал седмия ден за почивка и това е. Ресторантите също си имат по един почивен ден седмично, което е малко странно за нас. Но най-безумното е, че даже някои по-малки хотели имат по един ден в седмицата, когато са затворени!

Телевизията. Повечето италиански реклами са много сладки, остроумни и забавни Не са така скучни и обидно тъпи като българските. Обаче рекламните блокове са по 10 мин, така че все пак няма как да не ти писнат!
Има страшно много предавания от типа talk show, които са ужасно клюкарски и интригантски, и тъпи
Ужасно са популярни телевизионните момичета, от типа le velline (в Бг им се вика "адреналинки") и всякакви там танцьорки като тези от шоуто на Слави или момичетата на късмета Те също ме дразнят. Страшно са лансирани от самите телевизии, а всъщност самите момичета са хубавки, но много нагласени, изкуствени и кухи, най-голямата им амбиция е да си хванат гадже-футболист... Май нашенският аналог са фолк певиците

Айде стига съм писателствала, че се увлякох

Хм в една друга тема една форумка, която също беше от Австралия (ако не бъркам), писа, че много от хората там са "органик". Някакво завръщане към натуралното и отказване от някои "екстри" на цивилизацията. Но, освен за ходенето бос, тя спомена нещо и за некъпане и т.н.
Я разкажи малко повече за тази тенденция, която ми напомня за хипитата

Гато, става дума за големи хора, които се въргалят по земята като магарета. За деца нищо не казвам, въпреки, че и те същото правят. Ама нали са деца - засега това да го счетем за нормално.

gato, много интересна тема 
Някои от нещата, които ми се струват положителните тук са: тенденцията (която се насърчава от разпоредбите) бащите да участват наравно с майките в отглеждането на децата и да взимат поне няколко месеца (минимум два) от отпуската полагаща се за отглеждане на малки деца (която тук е 390 +90 работни дни!); възможността/правото да работиш на половин и дори четвърт работно време докато имаш малки деца; точната информация, която човек получава при взаимодействието си с различните институции (тук бюрокрацията е голяма и всичко става мнооого бавно, но става). И тук повечето хора се обличат просто и удобно без много много да се съобразяват с модата, а също и обичат да седят и лежат по земята (най-често навън на тревата) но за мен това е по-скоро положително ... Иначе всекидневието тук може да е доста скучно, всяко нещо се планира с месеци предварително, липсва спонтанност и емоция, за купони каквито си ги знаем от бг и дума не може да става, най-малко пък през работната седмица. В работата, а и не само там, трябва да си много рационален, всякакви чувства или по-близки отношения с колеги се избягват. Последното може би прави работата скучна, но затова пък ефективността е голяма... Доста ме дразни стремежът у много хора тук на всяка цена да се избягват конфликтите и да не се противоречи, да се премълчават неща по тази причина или както някой по-горе беше казал – няма от кого да получиш конструктивна критика...

Ina_Au, какво е emo движението? За прърви път чувам

Кенга, аз разбрах много добре за какво става въпрос. Неестествено ми е обаче.

Преди 3-4 години работих за една група американци, които изучават български фолклор. Те се занимават с деца предимно и отиваме един ден в София до банката в една от уличките при Народният театър. Едната групичка насяда по земята, при което на мен ми стана зле, а гарда излезе бесен да ми викана мен. Умрях в земята от срам. Парадоксалното е, че ако сега ми се случи- няма да обърна внимание. Това, което ме научи Холандия е да приемам хората такива, каквито са / същото се отнася за нрави, култури и т.н./. Не правя коментари как са облечени, защото не би ми било приятно, ако те направят за някого в БЪлгария. Не коментирам и начина на живот на хората. Е, чудя им се, като например на съседа ми, който има 2 жени / той е турчин/, но в крайна сметка това си е негов живот, така че...аз нямам право на критика и крайно мнение.

В ХОландия има голямо разделение на класите- в смисъл, ако се загледаш можеш да определиш какви са. Най-вече т.нар. асоциални- имат определено държане и начин на поведение. Много от страшно богатите се държат съвсем нормално и трудно можеш да кажеш, че имат много пари / например собствениците на магазини, зъболекари, лекари и т.н. много често си ходят с колело на работа, не парадират с парите си.  Това е нещото, с което не мога да свикна в България- как парите мачкат малките хора. Толкова съм се нагледала на новобогаташи, че...
Тук е шокиращо колко са прями, но понякога наистина е по-добре така, отколко мило-мило по български /пресен случай за един познат от Англия, който си пада малко нахалник и се самопокани , въпреки че не беше много удобно. Българското надделя в мен и сестра ми, ама така въздъхнах с облекчение, когато си отиде днес..../

България е прекрасна страна с голям потенциал, но не мога да се примиря с корупцията и някои абсурди /например строежи на палати в архитектурни резервати, унищожаване на паметници на културата, изсичане на гори ..../ Новобогаташите купуват последни модели Мерцедес / от всяко изложение за нови модели, не забравят да упоменат, че почти всички бройки са заминали за България - статии във вестниците тук/, тъпчат се в ресторантите за стотици левове, а край тях минават възрастни хора, които нямат 1 левче за хляб. Аз го намирам за неморално и за голяма деградация на мисленето. Другото нещо, което ме дразни е, че има закони, които никой не изпълнява. Холандия може да буди отрицателни емоции и чувства в някои, но ако те бият в двора ти, тероризира съседа ти, инстанциите не ти дават вода в къщата- а преди си имал-, и какво ли още не /което ми се случи в България/- има закони и управници, които ще те защитят. А в България само ти иде да и в същото време приклякаш от немощ.

 

Ужасно труден,не е.Някои особености в граматиката,словореда,но ако имаш желание,Ще го нау4иш На мен немския ми беше много по_лесен от испанския.
За градовете_централната 4аст е ужасно сбита,много тесни ули4ки,вси4ки у4реждения,офиси и т.н. се намират там.Колкото пове4е се отдале4аваш оттам,толкова по_добре.целият град е разделен на зони.Те са направени много добре_имат си поликлиники,болници,гробиЩа ,търговски центрове,вси4ки банки,магазини и т.н.,да не изброявам вси4ко.Градовете(големите)непрекъснато се разрастват,така,4е ве4е тези,които са били в периферията са по_към центъра,а селцата ве4е влизат и се преустройват.
За разходки има толкова много места тук.Преди да родя(сега е по_трудно да отделя време) ми бяха любими Кралските градини,църквите в централната 4аст,сухата река_един огромен парк,града на изкуствата.Сега пове4е джъткам из алеите в моя квартал,едни дълги,с палми,рози,лавандула.Има доста големи паркове и до нас,детски плоЩадки.
Тук имаме търговски центрове,ами те са си цели град4ета.Удоволствие е да бъдеш там,от пиле мляко има
Я сега кажи ти,Ина,4етох наскоро статия за Австралия,4е по_голяма 4аст от жителите предпо4итали да живеят в къЩи,много отдале4ени от съседите си И 4е оби4али да пътешествуват?

Ина,много интересно...
Да ти кажа и на мен не ми допада идеята да живея в такова селце
Предпо4итам вси4ко да ми е близо,да имам избор къде да ида.
Валенсианци съЩо по_голямата 4аст от тях не оби4ат да пътуват,не са любознателни Казват,4е от тяхната земя няма по_хубава и не си заслужава да ходят никъде
Имах един слу4ай.Отивам на бензиностанцията на мястото,където преди живеехме и нали се познавахме вси4ки,4овека ми зарежда колата и пита къде Ще ходя.Казвам му_във Валенсия,Щото се местим и днес Ще ми доставят пералнята,трябва да съм там.А той ми казва в истерия"Моми4е,ти знаеш ли,4е Валенсия е на цели 60 км.оттук,та това е ужасно дале4е"
Ей такива са,а ние това за разстояние не го броим даже.

Да се включа и аз Много ми се иска като Ina_Au да кажа за австралийците - много толеранти и любезни хора.... Да кажа, ама аз не го мисля, и страшно много ме учуди факта, че уж Австралия е страна на емигранти (ако мога така да се изразя), пък мен ме приемат доста резервирано, само като ми чуят акцента и забрави - работа, приятелства.
Хората тук са доста затворени -всеки си има някакви приятели, с които е отрасъл от детските си години и никой не се натиска да завърже нови познанства. За "органик" хората вече писах. Те наистина приличат на хипита, седят си по тревата, боси, мръсни (щото не знаеш шампоана колко замърсява природата), с едни ужасни расти.....
Че са любезни, любезни са, но аз все си мисля , че това се дължи на структурата на английския език -Yes, please! No, thank you.
Тук бюрократичната им машина не работи много добре -всичките ми контакти с нея завършваха с една голяма каша и хиляди извинения след това - никой не може да ми каже какви права имам, все едно съм единствената чужденка, женена за австралиец -Ами вашата визааааааа, ами ще трябва да проверя, оставете си номера, ще ви звъннем - да не мислиш, че са ми звъннали - не. И говоря за важни неща като медицинската ми застраховка, училище и т.н. И всичко е "No worries, mate", Бе как да не се притеснявам? И всички са толкова заети, и толкова много работят.... (симуланти)
Не ми харесва климата -студ майка (не се смейте, наистина е студ), и едни паянтови къщи с единични прозорци и зеещи врати. Ама хората тук са калени - през зимата, когато аз си ходех с пухено яке, хората се разхождаха с джапанки...
Не ми харесва това, че магазините затварят в 17.30 (сега заради Коледа работят една седмица до 21.00)
Какво ми харесва тук -  ами това, че сме заедно с мъжа ми най-накрая, спокойствието донякъде - във всяко едно отношение - и финансово, и психическо -няма за какво много много да мисля, нищо не ме товари
Харесват ми красивите им градини пред къщите, зелените поляни, на които никога няма да видиш табела "Не газете тревата" и разни такива малки неща.
Харесва ми местната библиотека - няма да повярвате колко е посещавана, винаги е пълно с хора - стари, млади, деца.
Кафененцата, в които можеш да седнеш и пийнеш по биричка...
А за България -ми не ги забелязвам тези малки неща - било мръсно, изхвърляли се боклуците през прозореца( а тук като се събира боклука веднъж седмично, нали можете да се сетите колко хубаво мирише), таксиметровите шофьори... Ми като не искате проблеми с такситата - ползвайте градски транспорт, все си мисля, че там, където живеете, не се движите постоянно с таксита (аз откакто съм тук само един път съм ползвала такси - и то защото не можахме да си поберем телевизора в колата). Хората нямали пари, били озлобели.. Ми не се срещайте с такива хора -всеки си избира с кого да се вижда. Ама там, в България е моето семейство, и сестра ми, и приятелите ми от детските години .... и баничките и бозата, и баба ми..... И хората, на които им пука за мен....
Харесвам България и винаги с радост се прибирам там (макар че летим с дни).

4екай малко ся, забирването го владея на шест, нищо 4е не съм испанка 
В отговор на въпроса ти дали видят по кафетата, не, този феномен го има самов България, сутрин вси4кое на ба4, само за половин 4ас, имат по4ивка и тогава хапват и пийват по едно кафе, но пове4ето са сис работните дрехи, не излезли на гезме. Койс костюм, кой със строителните дрехи....

Пък англи4аните как ло4ат бира, тук ве4е имам голяма конкуренция в тяхно лице 

Май малко ще излезна от темата, но като стана дума за кой как пие бира ...
По едно време работих в един хотел-ресторант у наше село и, както вече казах, но в една друга тема, тук имаме много немски туристи. Та те освен, че пият много бира, я пият и във всевъзможни комбинации Любимото ми е, когато обядват, поливайки обилно с бира, после си поръчват капучино (а иначе в Италия традиционно се пие по едно силно еспресо след ядене за по-добро храносмилане, а не капучино, което е с пухкава млечна пяна и все пак е тлъстичко) и след капучиното още една биричка
Италианците пък често пият една друга гадост Вика му се "панаше" и е микс от бира и Sprite! На мен ми е много блудкаво - една такава разредена и подсладена бира
Случвало ми се е германци да ми поскат едно друго питие, на което му забравих името - то е 50% Coca-Cola, 50% Fanta портокал. Малко е странно, но поне не е фрапиращо.
Друго типично нещо в Италия - на закуска се яде САМО сладко. 99% от хората закусват така и те гледат накриво, ако се опиташ да им пробуташ соленко. Та и закуската ни в хотела беше сладка - хлебчета, мармаладчета, кроасанчета ... Но беше дошла една много яка мацка - испанка и тя на закуска искаше да й нося плоска чиния, зехтин, сол и черен пипер Сипваше олио в чинията, поръсваше го със сол и пипер и започваше да топи залци С циганска баница си закусваше мадамата!
Еееее какви ли не образи са минавали през хотела, ама стига толкова, че пак ставам многословна и не е точно по темата

P.S. А само да ви кажа пък какви митове и легенди се носят из Italy за българския таратор Тук, както и на повечето места в чужбина, киселото мляко не никакво кисело мляко и е прието да се яде посладено, ароматизирано, оцветено и т.н. Обикновено, натуралното кисело мляко е завряно в края на редицата след всичките му там плодови боклуци. Т.е. за тукашните представи кисело мляко = нещо сладичко. И направо започват да вият на умряло, когато любимият с много цветисти думи започва да обяснява как веднъж съм го принудила да опита една такава гадост, която съм забъркала от чисто кисело мляко, в което съм набутала краставици, копър чесън, олио и сол и за да е всичко още по-безумно, това е разредено със студена вода Никой не вярва колко е вкусно и че в Бг си го кльопаме с кеф

Да, най раzлични комбинации. Бира с кола или със спрайт или с фанта. Като някои то теzи комбинации били много приятни, особено zа жени и особено преz лятото. (аz не пия бира, така че нямам мнение по въпроса)
Иначе даже в учебника ми по итал. пише, че след ядене в Италия се поръчва еспресо, а не капучино

Ами и аз да се включа, като човек, който си прекарва половината година в България, а другата половина в чужбина.
Това, което определено не ми харесва в Англия е, че на всичко гледат през пръсти. Болести, отглеждане на дете, ремонти в къщата, ама на всичко гледат през пръсти. Боли ги глава неистово, ами готово, един Нюрофен и сме готови, ама че продължава д аго боли, че едвам гледа, няма значение, на доктор няма да отиде. За децата с анаправо ужас, гледах наскоро едно семейство, детето кашля, ама направо се дере, майката го гледа интересно и след като видя, че то не може да преглъща от кашляна, отбеляза: "Ох, ама ти наистина имаш лоша кашлица". Не му даде даже сиро з акашлица, камо ли да го заведе на лекар, а тя самата е медицинска сестра.
Не ми харесва в Лондон, блъсканицата в четвъртък вечер (когато им е денят за пазаруване, в смисъл магазините са отворени по- късно). Толкова много хора има на търговските улици, че чак ме хваща клаустрофобията.
Не ми харесва мърсотията по улиците в петък и събота след като се напият и излязат от баровете и започнат да крещят и хвърлят боклуци навсякъде.
Но като цяло Лондон е прекрасен град, толкова много има да с еправи, толкова много има да с евиди, няма шанс да скучаеш. Малко е трудно с приятелствата там, но така е навярно във всеки голям град.
А за БЪлгария, наистина няма какво ново д акажа, което вие да не си го знаете вече. Макр че много си обичам страната, не мога да понасям държавата. Обичам семейството си, приятелите си и всички места, но които съм ходила. Обичам жилището си в центъра и факта, че съм като къщичка на кръстопът и всеки минава от тук.
 

Аз това го знам за Германия. Бира+кола = идеална комбинация. Освен това, знам че там се продава готова напитка, от 50% фанта портокал и 50% кола.

Ей, ся вече ша умра от срам, ама пусто любопитство    За какво висене по кафетата в БГ се споменава многократно? Аз си го представях за това, че хората в БГ най-редовно в свободното си време се виждат с приятели по кафенета и че си пият много бавно кафето, а от примерите с кафето и работното време май за друго иде реч.

И аз мисля, че за това става въпрос. Но не познавам и някой, който да висне по кафетата в работно време. И затова не виждам какъв е проблема, че някои хора може да изкарат 2 часа на кафе с приятели в свободното си време.

Преди 2 месеца бях на една делова вечеря с едни унгарци, която впоследствие се превърна в "приятелска".
Може би ще ви е интересно какво ги впечатлява унгарците в нас:)
Единият от тях беше поживял в Бг и имаше доста впечатления. изказа някои от тях като контрапункт на тяхното общество и то в наша полза. Едно от нещата беше точно относно дългите кафета и вечери. Разказа, че там е съвсем естествено ако някой приятел те покани на вечеря да се отиде на съответния ресторант, да се вечеря (като не е прието много да се говори докато се хранят) и да си тръгнат. Вечерята е за час най-много. Докато тук той се впечатляваше положително от това, че при нас вечеря с приятели е равностойно на дълги приказки и емоционално прекарване на вечерта.
Друг пример, който даде за тяхната страна и самия той не харесваше, че там не може шефа на дадена фирма да е приятел с някой, под него. Той самия е шеф. Възхищаваше се от факта, че тук няма такова ясно разделение в отношенията на хората според длъжността. 

Аз описах по_горе какви навици около пиене на кафето имат тук,Тея съЩо.Не ми беше мисълта,4е хората бягат от работа(даже по_горе писах как ми харесва промяната в младия народ на БГ),а 4е се събират едва след работа да обърнат по някое друго питие,преди да се приберат.На мен това съЩо ми липсва_да си пия кафето бавно и да 4ета вестник например.Тук младите майки се събират по парковете и плоЩадки,по пейки,ако пият кафе,то е по4ти на крак.
Когато сме на ресторант,4естно казано малко ме дразни,4е поръ4ката ти се изсипва на масата наведнъж,сервитьора циркулира и само деби да прибере някоя празна 4иния,а бе въобЩе о4акват от теб скоростно да приклю4иш.
Е,разбира се има и изклю4ения,такива места,от които някак не ти се тръгва.

Ами за България и кафето аз само мога да кажа, че докато работех на държавна работа в едно министерство, ако за пиене на кафе и четене на вестник се даваха пари, досега да бяхме изплатили външния дълг на България.

Интересно дали това се е променило? За частния бранш в БГ моите наблюдения са, че отдавна няма такова нещо (ако някога изобщо го е имало при частниците). Даже в БГ по отношение на работно време и отпуски ми се вижда див капитализъм, докато в Ау баща ми вика били построили социализма.

За държавния сектор се съмнявам, че нещо се е променило. За частния още по мое време нещата си бяха много натегнати- здраво бачкане и ти плащат както те намерят за добре. Не мисля, че сега нещо се е променило съществено. Трябва д аима сериозни синдикати за тази цел.