Приключения и впечатления у "ваше село" :)

Гато, помислих, па се сетих. Ето какво искам примерно да стане в България, което ми направи силно впе4атление тук.
Още първият ден отидохме в агенция да вземем жилище, ходене нагоре надолу, обяд, после опознай града, ве4ерехме и седнахме да пием по 4аша вино в едно заведение. Стана късно, ние изморени и с тръгването ни, беше към 11, 12 не помя, запо4наха да затварят. Това е края на януари. Наоколо имаше доста заведения, като всяко си има и открита 4аст. Направи ми впе4атление, 4е заклю4иха заведенията и си тръгнаха собствениците,а масите и столовите ги оствиха отвън, както си бяха, някои даже със салфетките и менютата по тях. Викам си ся тва ако осъмне се прекръстя с името Маруля. Осъмна. Много силно впе4атление, това ако беше в България, как мислиш, дали щеше стол да остане? Аз мисля не.

Мари ме подсети (галено от Марулка  )

Още в началото обикаляме из унито тука, имат си голяяяям парк, голяяямо езеро, пълно с голеееми риби и патици. И аз си викам това да са наште хора тука, ехеее - досега и перушина да не е останала.
Както бяха изяли на кралицата лебедите 

Това и на мен ми правеше впечатление в Гърция. Никой не прибира маси, столове и фризери (за напитки и сладолед). Определено всичките ми роднини и приятели го забелязват, когато дойдат за първи път и са на мнение, че това е невъзможно да стане в Бг .

Още не съм се връщала в Бг , но съм сигурна, че ще си гледам кефа и хич няма да ме е еня за накакви си служители по летищата или малко мръсотия по улиците.
Но за Канада - какво не ми харесва? Ами за мое учудване се оказа, че центъра  ( и не само той) на Монреал е ужасно мръсен и гнусен. Просяци богато се разхождат и ти досаждат. Повечето хора изглеждат ( и са) мръсни и некъпани, облечени как да е . Такива дрехи отпреди 15 години и най-бедната  и смотана българка няма да си тури, косите на жените са сиви и нефризирани - имам чувството , че всеки сам се подстригва.Колкото и да си дебел и гнусен тук няма никакво значение - всеки си има някакво гадже. Бррррррр. Ужасни егоисти са.Иначе и тук  има  хора, които добре се обличат и се поддържат, но процентно са много по-малко отколкото в Бг. Примерно много ме дразни да видя в метрото празни седалки и млади момичета, които идват и сядат на земята до седалките, ядат пърж.картофи и се бършат в панталоните си и др. разни такива дреболийки.
Иначе са добри, незлобиви, дружелюбни, понякога наивни до глупост, като деца са. всякакви бюрокрации са добре уредени - няма опашки, взимаш си номерче и те извикват.Пощите са желязна институция - много стриктна, нищо не може да ти се загуби - пращат кредитни карти по пощата.Уважение към потребителя - можеш да върнеш каквото не ти харесва без да даваш никакви обяснения - и даже ще ти благодарят. ох...и други неща има,ама вече ме домързя да пиша.

хихи, по повод на писаното от мама кенга за наивността им се сетих нещо.
сега като ходихме на канарите и решихме да се поразходим с подводница в океана. преди да се качим в подводницата излезе от някъде един фотограф и взе да нарежда хората пред лодката "фото, моля" и хората се редят и си се щракат
дойде нашия ред и ние с мъжа ми се изнизахме под носа на учудения фотограф, направо си слязохме в подводницата.
мен взе да ми става неудобно и да ме гложди- много грозно постъпихме, освен това хората после ще имат снимки пък ние не. мъжа ми вика- ще видиш после как ще ги чака с портфейла фотаджията...

на излизане ги чакаше майстора с топлите сними и естествено срещу пари.
"колегите" взеха да недоволстват и да мрънкат, а ние някакви доволни, дето не сме се подлъгали
 на стар краставичар краставици продават!

ОЩЕ нищо не ти се е изгубило. На нас вече трети път ни преиздават чек, защото се загубих два пъти (!); същото се отнася и за поне една сметка - глобиха ни 1.35$ за неплатена навреме сметка за мобилен телефон поради това, че не сме си получили сметката и мислехме, че е платена автоматично (а тези сметки какво объркване бяха, не ми се обяснява) - после ни върнаха "глобата", наред с още доста пари, които ни бяха надвзели, но трябваше да им се обърне внимание......
Иначе и аз съм с такова впечатление от бездомниците в Монреал (бездомните най-често са или наркомани или психично болни, за които няма пари за да бъдат в болница). Когато пристигнах в навечерието на Деня на Благодарността 1999 г (не знаех, че е празник), и излязох да се разходя из Монреал - по Сейнт Катрин от центъра до Сейнт Дени - ми направи впечатление, че по улиците имаше САМО бездомни и псигхично болни и дори се зачудих къде съм дошла и защо в Монреал не се срещат нормални хора?! После разбрах, че е празник и болшинството си стоят вкъщи или са на гости при близките си.

Аз съм доволна от мястото, където живеем. Тихо и спокойно, сред природата. Е, понякога ми липстват магазините, но когато имам почивен ден хващам автобуса и отивам до съседното градче. Тук навсякъде е много чисто. Тревата я стрижат през ден, пред блока имаме огромни поляни чисти и гладки като килим. Датчаните като душа са много добри, не се заяждат, не са злобни, усмихват се винаги и поздравяват, въпреки че не те познават(е, знам, че това е маска, но по-добре така, от колкото да видиш нацупени физиономии по улиците) Има жени, които не са големи домакини, но като отидат на гости някъде с децата си винаги подреждат след тя когато ще си тръгват. Освен това винаги помагат с миенето на чинии, ако са били на гости. Харесва ми, че не си тръгват все едно, че ни лук са яли ни са мирисали.
Харесва ми много отношението на чиновниците- винаги усмихнати и винаги ти помагат на място. Просто няма такова чакане по опашки и тн. Винаги са компетентни и ще те насочат правилно. Много са точни- ако кажат, че ще дойдат в 6.00 часа, идват точно на секундата. Само с 10 минути да закъснеят и се извиняват! Това много ми харесва!!! Докато много от българките, които познавам ми идват с по 3 часа закъснение като ги поканя.  Хем при положение, че ми идват на гости 3 пъти в годината. Харесва ми, че хората тук са естественни, не се правят на това, което не са, лъчезарни са. Също така болшенството са оптимисти и почти никога не мислят негатовно. Търпеливи и спокойни са. Когато се връщах от България с чартъра, там бях единственната българка. Попитах високо датчаните :"Хареса ли ви в България" А точно тази седмица валя постоянно. "Дааа...страхотна ваканция беше!" Дори дъжда не ги разочарова. Никой не се оплака от нищо. Само едно им липства- резервира ни са и трудно се сприятеляват. Но сприятелят ли се остават приятели за цял живот. При тях го няма това типичното каране по български и "на ти куклата, дай ми парцалите" Но докато се сприятели човек могат да минат 30 години......
Иначе системата е отлична. Навсякъде всичко е точно- в пощата, в магазините и тн.
Отначало не ми харесваха детските ясли, но вече взех да свиквам. А най-важното е , че и на Оли и харесват.
Татяна, евала за това колко добре си научила езика! Как го научи? Много ти се кефя, честно!
Аз не съм от тез дето говорят акцент, мисля, че това никога няма да ми се случи, но думи бъркам по някога... Хихи, оня ден вместо "Щрек" казах "Шрек" по телефона Ми тъй е от много гледане на Шрек с Оливия вече взех да изкуквам. Всъщност аз досега не съм виждала българка да говори с акцент...познавам и лелки, живяли тук повече от 40 години. Само писането и четенето им куца.
Но аз чета постоянно български книги, когато си ходя в Бг гледам да си купя колкото мога повече, тъй като не пътувам често. Книгите ми помагат да си припомня някои думи и изрази. Има неща, които човек не употребява всеки ден.
Лелеее...много дълго стана...

България ми харесва много.Като климат,природа,традиции.
Тази година се заредих положително от престоя си там.Видях,4е неЩата бавно,много бавно вървят напред,но напред.Хората са се нау4или как се работи.Е,от поколението на баЩа ми,например,не,но младите хора работят здраво.В събота и неделя разпускат.Хареса ми родния град_много паркове са направили,старите се поддържат,аз мръсотия не видях.Заведенията са прекрасни,сервитьорите_знаят как да те накарат да им оставиш бакшиш.Живея в квартал само с къЩи,улиците са много добре поддържани ,нямаше и дупки.
Там където има панелки,в някои от тях съседите явно са разбрали,4е ако сами не си го направят хубаво,няма кой друг,бяха си направили плоЩадките и входовете.
ВръЩам се там с удоволствие,въпреки,4е има неуредици.
Дразни ме единствено,4е заплатите са все оЩе ниски ,а цените са по_високи от тукашните.
За Испания_харесва ми като страна,видях и опознах друга култура,Разнообразна природа_при нас,във Валенсия туристи ходят на плаж,а ние забягваме в северната 4аст на ски.Харесва ми спокойствието тук.ПътиЩата,аутобаните,моя квартал прекрасен.
Не ми харесва здравеопазването им,у4ебния процес,манията им за вели4ие,това,4е не са любознателни,лицемерието,и да _ниската култура ,не4истоплътието,и странния на4ин на обли4ане_вместо да скриват недостатъци,те ги излагат на показ.
Но аз съм в тяхната държава и съм се адаптирала.Все пак се надявам някога в България да може да се живее нормално.

Mnogo si prawa!

За мен беше шокиращо да открия, че тукашните политици (в по-голямата си част) са същите корумпирани смешници, както и българските (в по-голямата си част). За пример - братът на един от топ 10 търсените престъпници от ФБР до скоро беше президент на щатския университет тук (това за разлика от частните училища е избираема, почти политическа длъжност).
Права е мама кенга, че "местните" не се обличат добре (по нашите стандарти), но пък ми правят впечатление, че са изключително чисти. Аз живея в северната част на източния бряг и тук дори малко се гордеят с това, че не обръщат толкова внимание на това, как се обличат, сигурно се смятат за по-извисени духовно. Понеже градът е голям образователен, изследователски, научен и финансов център (чети стари пари) си мислят, че са нещо повече от останалата нация. Мен това ме дразнеше първоначално, но от едно известно време доста пътувам из страната по работа и почнах да ги разбирам И ми е доста приятно да се завръщам (моля да не се обидят живеещи по останалите части на континента, харесват ми някои места, някои не).
Огромната разлика между Северна Америка и Европа, според мен е, че тук не те гледат като имигрант. Държава на имигранти, всички са произлезли от това. Признавам, ние (българите) сме облагодетелствани от цвета на кожата ни, не бих изявила същото мнение 100% за испаноговорящите раси например.
Наивни - да, тъпи - не. Мисля, че повечето от нас в България са общували с изучени хора, такива, които интелектуално, а и материално са над средното ниво. Затова сме склонни да критикуваме хората, с които се срещаме в "осиновителната" ни държава (правила съм го и аз). Ами проблемът е, че тук истинският елит на нацията аз не го познавам - не е по кафенетата. Ако сравним двете сравними категории, не съм сигурна дали българската "интелигенция" ще спечели.
За България - много неща ме дразнят, естествено. Тъжната истина е, че сме в Европа, но в покрайнините. И както във всяка държава и град има по-уредени и по-занемарени квартали, така е и на този стар континент. Ако приемем веднъж завинаги двойнствеността си като нация между Европа и Азия, по географско положение и по манталитет, много неща ще ни се изяснят, вместо да си създаваме нереалистични представи.
Ще подкрепя Tandoori, че най-неприятното е навикът всеки на всеки да се бърка в личните неща, и на непознатите да се прави сметка. Това си го носим и в чужбина май (тип тоя еди-колко си пари прави, а за .... не почерпи) и подобни.
Не е чак толкова зле де, според мен всеки път, като се прибирам, намирам подобрения. Обслужването по заведенията, според мен, в последните 2-3 години е дръпнало много.
А съвсем отделно, колкото и да се чувствам американка, космополитка или космонавтка, това, което ме е формирало като човек, е България (освен други неща) и винаги ще си я нося в мен като родина.
Приключвам вече, че колко ли хора съм обидила.
(Това беше шега).
Приятни празници, мили мами.    

Много ми допадна постинга ти .

Това нищо не е ... един приятел,завърнал се от чужбина спрял на центъра, на пешеходна пътека, да осигури предимство и го цапнали отзад 

  Мерси  
Ами как стана тя.....малко тъжна история. Майка ми беШе полу германка, полу българка, но българският й баЩа по4ина, когато тя била на 4 години и така тя не е zнаела българският. Татко ми zнаеШе немски оЩе преди да живее в Германия. Той беШе управител на ресторантите на тогава най големият хотел в zападен Берлин и винаги работеШе втора смяна, тръгваШе в 2 zа работа и се връЩаШе посред ноЩите. Та аz бях сама с майка ми преz пове4ето време, а баЩа ми не беШе и достатъ4но упорит да ме у4е. С детския си акъл не можах да раzбера zа какво ми е тоz българския, на ли вси4ки около мен говориха само на немски. Когата татко ми ми говореШе на български, си zапуШих уШите   Като ходихме в БГ (всяко лято zа няколко седмици) бях все до майка ми, на ли бях и малка, та пак не ме драzнеШе много 4е не zнаех еzика.
Но после, като бях на 11 години, по4ина майка ми, а съЩевременно приклиу4и строежа на къЩата ни във Варна. Та от там нататък баЩа ми работеШе първа смяна zа да може да се грижи zа мен, пък и по 4есто си ходихме до БГ, 3 пъти годиШно. Дойде пубертета и аz не исках ве4е да съм само с тати   и той да ми превежда, та проявих желание да нау4а българският. У4их го най ве4е когато си бяхме в БГ, слуШах внимателно, говорих, поправиха ме, и така   После с една книга в къЩи се нау4их и да пиШа и да 4ета. Съжелявах, колко години съм иzгубила и интереса ми zа БГ стана все по голям, исках да нау4а пове4е zа българската култура, история и т.н. На 15 години се zаписах в българското у4илиЩе в Берлинското посолство, макар и баЩа ми да не беШе много "zа", опасяваШе се, 4е Ще пренебрега немското у4илиЩе. Но вси4ко мина много добре и даже zавърШих българското у4илиЩе (раzбира се, НЕ с отли4ие   ).
Та сега говоря добре, макар и да се ли4и 4е не ми е май4ин еzик, просто говоря по меко. И има думи, които не ги zнам, но 4овек на ли цял живот се у4и  

Кенга е права за облеклото...Жените тук като обуят едни дънки  не ги смъкват...Аз ако реша да се понаглася,строителните работници и боклукчиите се убиват да свирят по мен(хем съм с количката)  .
Иначе повечето неща ,които сме купили чисто нови , все ще дадат някакъв дефект и като ги занасем на ремонт(още в гаранция) все не могат да ги оправят  ,остават си вечни наши-само вдигат рамене отсреща,нищо не можели да направят  , а пък става дума за техника над 1000 евро 
Кабелната телевизия вечно не получила навреме сметката и все праща глоба  На мъжа ми му писна да се разправя с тях.
Отделно и в други теми ъм писала колко са им объркани законите и как самите адвокати не са много в час точно как да работят и се чудят на решенията на собствените си институции 

и аз да кажа на Tatjana едно браво за езика !!!