Фокомелия

Здравейте отново, бяхме и в Ст. Загора на преглед при д-р Бруно Франиер. Запознахме се и с Мануела Малеева. Изключитлно земен човек, мила, добра, отзивчива.. И от там отговорът беше същия- изправяне на предмишницата и разделяне на пръстчета. За съжаление не можаха да ни насочат кой в България прави подобни операции. Дадоха ми телефон на друг лекар, с когот да се свържа и да го попитам. В Ст. Загора прегледите са абсолютно безплатни, но ако желаеш можеш да оставиш нещо за фондацията. Д-р Франиер преглежда 2 пъти в годината. Ако някой желае необходимо е предварително записване, след което ще се свържат с вас кога да отидете.
В петък сме на преглед във Варна при д-р Живков. Имам някаво добро предчувствие за срещата или по- скоро много ми се иска да е така. Този човек ми отговаря винаги на мейлите. Последният му го бях пратила в 19:30, а отговорът пристигна в 23:45. След това на няколко пъти говорихме по телефона. Общо взето на първо време може да се разделят пръстите, а за останалото иска да прегледа детето и тогава да видим дсали може да се направи нещо за ръчичката- удължаване на улната кост (която е недоразвита и в момента е само няколко см) шиниране и още някои идеи.
Иначе малчо расте здравичко и весело дете, за мое най- голямо учудване се научи да пълзи. В началото тръгна да пълзи назад, но от няколко дни с пълна сила щъка из стаята. Дори се научи да ми изключва компютъра     
Днес го обзаведохме с проходилка, но не й хванал цаката. По- интересно му е да наиска копчалъците по нея.
Когато се върнем от моренцето ще разказвам. Дано да има с какво да се похваля!

Здравейте, не съм писала от много време, но пък има с какво да се похвалим. Моят малък герой се научи да пълзи. В началото лазеше по пода като червейче, а от няколко дни се научи да си пълзи на коленца. Обляга се и на дясната ръчичка, макар тя да е доста по -къса от другата. Просто лявата си я свива в лакътя, а дясната се подпира на китката. Другото му голямо геройство е, че се катери по дивана. От пода се покатерва на местата за сядане, а от там се изправя на облегалката. Ходи с чужда помощ или като се приодържа за мебелите и е много горд от това. Навън направо тича, едвам му смогвам на темпото. А е само на 10 месеца. Пу пу, да не са му уроки на малчугана. Расте здраво и усмихнато детенце. Помага си с лявата ръчичка и добре си я ползва предвид състоянието.
От детската клиника в Хамбург ни казаха, че могат да насреочат час за преглед за януари следващата година,а през лятото операция за разделяне на пръстите и изправяне на предмишницата. Това ще струва 5000 евро и трябва да сме там 2 - 3 седмици.  Горе- долу по същото време се разбрахме с д-р Живков от Варна да ни прегледа и той. Бяхме на преглед. Момичета, все още са останали и лекари по призвание. Много внимателно прегледа Мишо и го остави да си играе, за да наблюдава как си ползва ръчичката. Под формата на закачки му опипа ръчичката, а след това разгледа и рентгеновите снимки. Д-р Живков също каза, че разделянето на пръстчетата е по -добре да се направи следващата година. И аз и мъжа ми си тръгнахме с едно вътрешно удовлетворение, че този човек ни вдъхва сигурност и спечели доверието ни. Никога не може да си на 100% убеден, особено когато става дума за твоето дете, но все някъде трябва да свърши недоверието.
В УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив идват по програма специалисти от Франция. И там бяхме. И френската лекарка препоръча операция следващата година. Но пък след като раздели пръстчетата тя си хваща самолета и си заминава. А за нас е важно да има кой да следи възстановяването, евентуално някакви усложнения, дали правилно зарастват и движат. евентуално какво можем да направим с предмишницата...
И някак пак всичко води към д-р Живков.
Признавам си, в началото шокът беше много голям, колко рев изревах, колко ме болеше сърцето, че не съм добра майка щом родих детенцето такова. Още ме боли, но плача по- рядко,а и имаме толкова щастливи моменти. Като видя усмихнатото му личице нищо друго няма значение за мен. Успокоих се, че за момента физически и най- вече психически е абсолютно здрав. Играе си с другите деца,а и те с него, приказва и се смее.
Дано не се налага на други родители, но винаги ще помагам до колкото мога- било със съвет или координати на болници и лекари.

Да ви е жив и здрав малкия Мишо и все повече да ви радва.