детето ми не иска да учи

Andariel, така е, но в действителност малко родители го правят и според мен те не са безотговорни. Просто приоритетите им са други. А може би имат доверие на училището или си казват - "Аз като малък се справях сам, значи и моето дете може да се оправя само."

Ясно е,  детето едва ли ще стане тепърва отличник, но навиците му могат да се променят, а успехът поне подобри, ако се наблегне на област/предмет/дейност, към които детето проявява интерес. Ако се запали истински, има голяма вероятност да си намери бъдещ път за развитие.

На моя позната момчето след 4 клас претърпя тотален спад в училището и изцяло загуби интерес и желание за учене. Проблемът беше в училището, родителите се опитаха да оправят нещата, но то не можа да възстанови старото си желание и старание. Обаче рисуваше хубаво и майка му го записа на курс по иконопис. На това дете толкова му хареса, че избута класовете с нисък, но достатъчен за кандидатстване, успех и сега учи такава или подобна специалност в училището за приложни изкуства.  

Явно,на всички им влияе възрастта 
 До 4 клас учехме заедно със синът,не посещаваше занималния ,сядам,подчертавам,изпитвам, всичко беше добре,оценките също,но организираност от негова страна нямаше.
От следващата година,реших,че трябва сам да се справя,достатъчно голям е,естествено пропуски имаше,успехът също леко спадна,но смятам ,че това е начина сам да носи отговорност.

Чета темата е сърцето ми "кърви". Имам сходен проблем с дъщеря си - сега е 7 клас. Отдавна ми е ясно, че не и се учи и основното и оправдание е, че я мързи. Завършва с отличен успех всяка година или поне мн.добър и то над 5. Но това нищо не значи за мен.
Всичко започна от начален курс, когато я записахме в експериментална паралелка с немски език в 35 СОУ и учеха по цял ден. Домашни през зедмицата нямаше, само почивните дни. Аз работех на 2 места, второто вечер след като я взема от училище. Мъжът ми (за нея 2 баща) смяташе, че тя трябва сама да се научи да учи. Не сядахме всеки ден да учим с нея. Само понякога в почивните дни. Аз работех и в събота. И така...закъсахме го здраво. Тя все още не може да чете гладко. Работихме с психолог (защото лъжеше много), логопед - който ни уверяваше, че детето си е наред. Психоложката работи почти 1 учебна година и каза да чакаме пуберитета да видим накъде ще тръгне - т.е. отказа се. Едно цяло лято я карахме да ни чете всеки ден на глас или да разказва прочетеното, ако е на ум. Ефект - никакъв. Толкова упорито същество не бях срещала! С каквото и да се захване се отгазва, когато срещне трудност. Ходеше на плуване, пиано, цигулка, спортни танци, стортна гимнастика, театрална школа, рисуване. Исках да намеря нещо, което да и хареса и да иска да се развива в тази насока - готова бях да я подкрепя. Аз самата съм музикант и не бях кой знае колко силна в училище, но свирех всеки ден и печелех национални и международни конкурси, та затова бях готова дори и да не е отлична ученичка да я подкрепя в някоя област, която и допада наистина. За това пробвах всичко, което ми беше по силите. И какво....остана само театъра. Опитвах се да я насърча да кандидатства актьорско майсторство след 7 клас, има такова училище в Пловдив, но тя категорично отказва, защото там ще живее при биологичния си баща.
Тази година записахме курс по БЕЛ и уроци по МАТ - почти никакъв ефект. Разбира и може всичко, но не иска...не вниква в условията на задачите и съответно не ги решава вярно....
Опитвахме всякак - с наказания - не става и не препоръчвам; с поущрения - работеше до известно време, защото загуби интерес, а и желанията и растяха финансово нагоре и спряхме. Аз се изнервих до краен предел - крещя, обиждам...а знам много добре, че не трябва. Падагог съм, с чуждите деца се оправям без проблем само с разговори, а с моето - не мога!!!
Преди 5 години родих второто си дете - неописуема ревност!!! Много ми помага понякога, но и много не ми....
На ръба на отчаянието съм. Предстоят и матури. Искам да  научи поне английски език, но без да седне да пише и чете не виждам как ще стане???? А никак не е глупава, никак. Каквото види и чуе - запомня. "Опълченците на Шипка" го знае наизуст, както и други такива, дори печели конкурси за рецитиране.
А, да кажа, опитвахме и с писане на задачите за деня всеки ден - 1 - това, 2- онова, 3- другото и т.н.....ефекта бе за няколко дни, най-много 3  
Сърдила съм и се, не съм и говорила, много съм и горовила - не и не!!! Опитвахме да я изпитваме всяка вечер - не мога да ви опиша какъв цирк става, реве вместо да си разкаже урока, прави ни забележки кое как било - а аз го гледам от учебника - тя бърка...не издържахме повече от месец. Наистина беше непоносимо. А и тя само ни пишеше бележки от сорта "оставете ме, не ме изпитвайте, от понеделник сама почвам"...дрън дрън....
А учителите я хвалят що-годе в училище. Вдигала ръка- знаела. Но на писмените изпитвания - гола вода!
Иначе може да играе страхотно -на последното представление се представи много добре...но пак е на моменти когато се съсредоточи се получава!
Знам, че в мен също е голяма част от проблема - изнервена съм много към нея вече, нямам търпението, викам, не съм постоянна в  мненията и решенията си....
Това е като цяло...мога и още да пиша, но мисля, че споделих достатъчно....мъката ми е голяма. Просто искам доброто за детето си и се опитвам да му показвам кое как да става, как да се държи и защо, но то не иска да възприеме сякаш, а в същото време сама ме кара да и обяснявам...
И да добавя, зодията и е Рак...аз съм Лъв...голяма битка между нас и може би конкуренция - знам ли?

Много ме впечатли постът ти и затова си позволявам да се обърна към теб.
Не е моя работа да се бъркам в семейството ти, нито пък мога да знам каква е обективната ситуация там, но ми се иска да споделя това, което си помислих, когато прочетох думите ти. Пък ти ако искаш се сърди, ако искаш - се замисли.
Мисля, че мързелът е най-малкият проблем на дъщеря ти. Семейното ти положение няма начин да не и се отразява и то доста неблагоприятно. Когато е тръгнало на училище, детето не е имало нужда от майка, работеща на две места и куп извънкласни занимания, а от мама, поне малко стояща до него вкъщи. Още повече, че биологичният татко липсва в живота ѝ, а вторият отказва да се намесва...
Ревността към другото дете не е само обичайната ревност от по-голямото дете към по-малкото, при вас има и усложняващи обстоятелства, няма нужда да ти ги казвам - сигурна съм, че разбираш.
Не знам и не ми влиза в работа защо детето не иска да живее с баща си, но ако няма съществени причини, а просто е настроено от теб срещу него - това също е твоя грешка. Друг е въпросът, ако не е настроено, но си мисли, че по този начин искаш да го изхвърлиш от живота си, за да не ти пречи да си щастлива с новия си мъж и другото си дете.
Пак повтарям, не ми е работа и не ти се бъркам, само споделям какво ми направи впечатление като съвсем страничен и чужд човек. Бих те посъветвала да потърсиш пак психолог и то по-читав от предишния. Възрастта е много опасна и може да стане още по-зле...

Нямам навика да се сърдя. Не ме обижда нищо от казаното и в голяма степен си права. Знам, че най-голямата ми грешка беше, че не бях плътно до детето си, когато имаше нужда от мен - в начален курс. Но се опитх да градя кариера като диригент и жертвах нея. Със сегашния си съпруг съм откакто тя беше на 1 година. Приела го е, но ревнува и от него. Голям егости е - иска цялото вниамние не хората да е към нея, не само моето. Не искам да се оправдавам. Отделно от това, не съм я настройвала против баща и, а напротив. Насърчавала съм я да се вижда с него и го правят редовно - не спазвам решението на съда за някакви си глупави регулярни срещи. Просто той е много строг и не и изнася. Повярвай ми, че детето си има особен характер, за който не съм виновна само аз. И да - наистина на моменти се чудя дали не искам поне за няколко години да се дистанцираме една от друга, но не за да се отърва, а за да може евентуално тя да прецени какво е имала и какво би могла да има. Но аз самата реших,ч е няма да се чувствам по-добре, ако я пратя в друг град - знаем, че мнгоо деца ходят да учат от 8 клас в други градове, което не е проблем, Аз самата исках да го направя навремето.
Да, нещата са много дълбоки и не са от вчера. Грешки съм направила много и продължавам да правя и не се оправдава с това, че безгрешни няма. Просто и на мен ми прелива щашата да се опитам да докарам баланс между 3-ма човека в къщи.
Сегашният ми съпруг се опитваше много да и помага, но дългогодишното и поведение към него и най-вече към мен го обезсърчи и той се отказа. Категорично заяви, че е до тук. Ако го помоля, помага, ако не - трае си. И него го разбирам.
И така...много може да се каже и пише и да се разсъждава. Мислила съм за нов психолог, но не знам дали ще издържа финансово. Сега плащам уроци всяка седмица по МАТ и БЕЛ, от които не се вижда особен ефект, кактос поменах. Но не заради учителите...
Наистина съм объркана и чувства вина понякога за всичко, което се случва на дъщеря ми....

Не знам дали и доколко си права, но двете подчертани места ми направиха ужасно впечатление. И от двата ти поста оставам с впечатление, че пишеш повече за да ожалиш себе си каква кофти дъщеря ти се е паднала. Можеш ли да напишеш пост САМО с добрите качества на дъщеря си?   

Гледам никога да не намесвам зодиите, но понеже си ги споменала...баба ми беше Лъв, леля ми и съпругът ми са Лъвове и наблюденията ми /особено от жените/ са следните: децата им винаги трябва да са номер едно, всички да им се възхищават, а оттам и на майката, възпитала това чудо на природата. Те винаги знаят най- добре какво трябва да се случи и всяко отклонение от желанието им се приема като пълен провал. Импровизациите не се толерират, няма начин детето да знае по- добре от мама Лъв какво е по- добре за него. Мама Лъв не допуска, че това, което за нея е хубаво, за другата страна може да не е. Честно казано, не знам един затворен, чувствителен и неагресивен Рак как би оцелял срещу един Лъв. Може би с някакъв скрит бунт? И дано да остане само с това!   

Благодаря за коментарите!Не пожелавам на никоя от вас подобна ситуация!

Насила хубост не става!

Мила, Аспасия, промениха ли се нещата при вас? 

Към авторката на темата -
Мисля, че самата Ви тема е озаглавена изключително погрешно. От това, което описвате излиза не, че "детето Ви не иска да учи", а, че не желае да го прави по този начин - училищният метод. И го разбирам прекрасно затова. Методиките, оценяването, отношението - всичко буди отвращение, не желание за знания.
Явно неговият начин за научаване на нещата е съвсем, съвсем различен. Просто намерете вариант да поднасяте материала в учебниците по друг начин.

aspasia,
всъщност има и много други хора в подобна на Вашата ситуация.
Всъщност аз съм дете на майка като Вас.
Майка, която "пожертва" /както Вие се изразихте/ мене и сестрите ми, за да гради кариера, която се раздели с биологичния ни баща и ни "поднесе" нов, която не ни е обръщала нужното внимание, когато сме имали нужда от него, а после ще вайкаше като Вас в момента защо така, и също като Вас ни нарича по-този начин - Вие наричате собственото си дете егоист. Същото дете, което не е имало Вашето внимание, когато е имало нужда от него. Няма да се занимавам да Ви обяснявам какво мисля, тъй като е изложено от момичетата преди мене - то просто се вижда. Дано да успеете да осмислите поне една малка част от нещата, казани Ви тук и да вземете мерки. Все пак, знаете израза - "по-добре късно, отколкото никога!"

Здравейте. Докато четях споделеното от Вас, имах чувството, че аз съм го писала. Напълно Ви разбирам и мисля, че човек може да разбере такъв проблем едва когато се сблъска с нещо подобно...Лично аз съм скептична към търсенето на корените на проблемите в да го кажем "по-особените обстоятелства"-втори брак , кариера и т.н. Тези неща отдавна не се считат за необичайни, даже напротив. В нашия случай при тривиални обстоятелства преживяваме подобни проблеми. Със съпруга ни сме женени от студенти, детето ни е "дете на любовта", и двамата сме много самостоятелни и отговорни, като в същото време сме много семеен тип хора, в смисъл, че родителите ни  и близките ни хора са ни наистина близки т.е. семейната среда е добра, отношенията са обич, уважение от малки към големи и обратно.Напрежение по този параграф не е имало никога, слава богу. С две думи, освен , че се обичаме, сме и приятели.
Така...Дъщеря ни е вече на 15 години, почти на 16 години-9 клас. Единствено дете, обичаме си я много, но ...за съжаление , колкото и да искам , няма с какво да се похваля. Не взема наркотици и не бяга от вкъщи, но не мисля, че единствено избягването на сериозните проблеми от този тип  е повод за радост. В училище до 7 клас беше отличничка, с определена хуманитарна насоченост-литература и езици. Когато дойде ред да се кандидатства, тя сама, за наша огромна тогава радост, избра НГДЕК, с обяснението, че там е за хора с нейните интереси . Цяла година живяхме с тази идея, уж се готви за изпита по история, уж беше твърдо решила...И изведнъж към април-май реши, че древните езици, които се изучават там няма да й трябват, че това училище не е истинското й желание и т.н. т.н. Ние с баща й останахме като гръмнати, защото вече почти нямаше време за добра подготовка по математика за езиково училище, което тя каза, че е решила да атакува. Въпреки това, мобилизирахме се и намерихме добър учител, който за месец и половина уроци успя да я обучи така, че на изпита изкара 4,30. С отличната й оценка по литература, балът й стигна за едно от добрите чуждоезикови СОУ-та в София. Приехме, че макар и малко екстремно постигнат, това си е , все пак някакъв успех. В началото тя беше много щастлива и горда от това.После обаче, се оказа, че в добрите чуждоезикови училища, учителите си имат и съответните критерии. Осми клас завърши с 5,50-то тогава се учи само английски , математика и БЕ. Тази година първият срок не можа да стигне и до  5. С частен учител по математика твърдо кове 4. Литературата, която й беше силен предмет вече е на 5, тъй като освен разсъждения ,се изискват и знания, а нашето слънце не ще да чете. Въобще момента с четнето на уроци някак си липсва. Говорили сме, помагаме, но...като види по сериозен материал за учене, вдига ръцете и казва-"не мога". Какво ли не опитахме вече-наказания, като лишаване от интернет, лишаване от излизане и т.н. Никакъв ефект. Даваме стимули от рода на -ако изкараш 5 по математика за годината /което е напълно постижимо ако седне да решава задачи/, ще отидеш на концерт на Гънс енд Роузез, примерно....Отговорът е, че ще се опита , но не дава гаранции .
Говорим много,постоянно обсъждаме тези неща, "и да пасе  овцете сме я пращали", и примери за младежи, които не са глупав, но мързелът е погубил и ходят без образование и безработни....и какво ли не ...Книга мога да напиша...Е, камък да беше, щеше мааалко да се стресне....
Баща й е на мнение, че няма надежда и вече лекичко се е оттеглил-намесва се когато го помоля...Най-много ме тревожи липсата на каквато и да е амбиция, мързела, нежеланието да се проумеят някои прости житейски истини, непукизма.

Моля ви, споделете опит в тази посока, че вече направо съм на път да се отчая с безхаберието на дъщеря ни!

Здравейте! На тези оплаквания мога да ви кажа да не се тревожите толкова, изобщо не сте единствени. Дългогодишният ми опит с частни ученици ми е показал, че много деца имат този проблем-тотална невъзможност да научат материала по един или повече предмети. Не е въпрос до нежелание, мързел, глупост или каквото и да е. Просто не става и това е.... Въпреки желанието. Въпреки че не са глупави по принцип. Въпреки че някои родители взимат мерки още в началните класове. Така са устроени вероятно Мисля ,че само в Бг го има това родителите да изпадат в пълен потрес от факта, че децата им са посредствени ученици. Приемете ги такива, за да могат и те да си простят. На тях им е още по-трудно да си обяснят защо приятелчето им по чин е отличник, след като си пише набързо домашните в междучасието, а те изкарват 3-ки при положение, че са изхабили много повече време и усилия вкъщи. Нима вие нямате приятелка, която ще направи страхотен сладкиш от първия път без да се престарава, докато вашият не става и след десети опит? С всичко е така, на някои им спори ученето, на други не...за съжаление. Това ги обезсърчава допълнително. Те достатъчно се самоизмъчват, не ги тормозете и вие. Приемете ги такива.

Аз мисля, че buligena, се тревожи защото детето щ не е от тези, които не могат да учат. Тя разказва, че детето до 7 клас е било отлична ученичка с определени интереси към литературата, които после са се "стопили". Тя не намира основателна причина за този спад и именно заради това се тревожи.
Не мисля, че в случая е добре да казваме, че "толкова си може детето, оставете го", защото очевидно не е така (поне аз останах с такова впечатление от разказа). Проблемът тук е апатия, незаинтересованост, липса на амбиция у едно МОЖЕЩО дете. Нека не нападаме пишещите тук, а се опитаме да вникнем в болката, която ги измъчва.
Тук някои направо "изядоха" aspasia. Мъчно ми е за тях. Чудя се как си мислят, че са застраховани срещу подобни "неуредици" 

Не виждам нещо кой знае колко по-различно. Материалът е станал по-труден, тя не се справя вече и реагира по същия начин, по който реагират и останалите. Разликата е, че те са в средния курс, а тя-в гимназиалния. Принципно положението е същото.